НОЕМВРИйчета 2❤️2❤️ - Тема 4

Ох, това със социализацията ми е голяма болка. По ред причини съм в болничен от края на април и така да ми липсва работа и колеги. Работя в огромен колектив с над 70 човека само в едни помещение и тези контакти много ми липсват Да, сега се виждам с приятели от време на време, но не може да се навакса това. Нямам приятелки в моето или близко положение. Всички ходят на работа и е нормално да нямат време да се мотаят със скучаеща бременна. Не знам живот и здраве като се родят децата какво ще правя, не искам да съм от тези майки дето говорят само за наакани памперси и пюрета.

Диди, и аз не искам само за бебешки неща да говоря.
Даже и в момента гледам бременността ми да не е център на внимание. Като се съберем в компания само ако ме питат.
Преди години с моя мъж сме осъзнали, че връзката ни е най-важна, а малкият човек е добре дошъл в нашата идилия.

О, Диди, точно ти с две деца, родени едновременно...Колкото и да има кой да те отменя и помага основните грижи ще си останат за теб. Докато са съвсем малки и само си лежат е по-лесно, но проходят ли ела та гледай.
Разбира се, ще се справиш, но ще ти бъде много напрегнато.

Диди, Ейнджълче, и аз съм като вас. На първо място, късно казах на всички, едва когато ми личеше, за да избегна разговорите за това.

За щастие аз точно затова избрах да бачкам, докато  мога, за да се намирам сред нормални хора и да съм с всичкия си. 😀 Най-големите ми страхове са да изгубя себе си и да се превърна в една от ония изкуфели майко, които нямат други теми на разговор освен децата им. Затова все гледам да отбивам въпросите за бременността и като цяло гледам да не говоря за това и малко ме напрягат всякакви любопитни подпитвания.

Малко ме е страх и от това дали ще страда връзката ни в МП, но все си мисля, че и двамата сме в това и двамата трябва да работим да я запазим такава, каквато е била преди детето. И все си мисля, че понеже е била стабилна преди това, от нас зависи да си остане така и след това.

Абе като цяло почнаха да ме хващат различните страхове вече, ама добре, че е МП да ме държи силна и на земята.

Да се похваля, както казах, че не усещам ритници, детенце се активизира сутрините и почна да ме побутва. Първо си помислих, че нещо пикочният ми мехур се обажда, но като се повтори и потрети, осъзнах, че е малкото. Няма такъв кеф. ❤

Редактирам се: Аз също нямам много с кого да си споделям относно бременността и като цяло вие сте ми опората и мястото за споделяне. Много бих се радвала да съберем една бойна софийска дружинка за кафенца и разходки, така и така вие сте по-информирани от мен, да си помагаме, да пъчим взаимно кореми, после и да бутаме колички заедно. Човек никога не знае откъде ще дойде хубаво ново приятелство.

Няма да забравя как като бях бременна  с първото си дете,всички ми казваха,че ще забравя за заведенията и роклите. Нищо не можело да ми замени нощния сън и едва ли не никога вече няма да изглеждам добре в рокля. Пълни глупости!💃
Когато имаше кой да ми помага с малката,винаги гледахме да излезем и да се срещнем с приятели. Килограмите се свалят и в един момент отново се чувстваш като себе си. Всичко е въпрос на желание.
Единствения проблем беше,че с таткото така се отдалечихме,че се разделихме когато тя беше на 3г. Но и честно казано бяхме съвсем различни характери с различни интереси.
За връзката трябва да се работи 24/7,съответно и от двете страни,защото наистина децата разтът и накрая ще останем пак ние двама. И когато този момент дойде искам да погледна съпруга си и да се зарадвам,че го виждам както сега.
Човек се учи от грешките си,надявам се че си взех поука от своите 😊

Моят мъж неведнъж е казвал, че родителите са на първо място в приоритетите, чак след това е детето.
И няма как да е обратното, определено не е логично първо да е детето и всички да се водят по него. Та то е неосъзнато детенце, водещо се изцяло от емоциите си, които още не може да контролира. Нищо здравословно няма да се получи, ако диригентът винаги е бебето
Честно казано, на моят мъж това му е второ дете (пак момиче), така че доста се осланям на опита му (другото момиче вече е на 7 г., голяма
Той много активно е участвал в отглеждането ѝ от самото раждане, така че в началото ще го моля да ми показва, че аз дори никога не съм държала бебе...

Относно събиране с вас от групата - аз съм "за" по принцип (само да нямам болежки, които да пречат).

Така, мили мами и аз съм в тези размисли. И мен ме е страх да не се променя, зависи какво е и детето. Колкото е по-ревниво толкова по - изнервена е и майката. В следствие на което няма толкова енергия, крива е, всичко я дразни и нищо не и се прави. Така се отдалечава от приятели, среда, интереси. Страх ме е и с ММ да не се отдалечи, той е много отдаден и е от притвснителните за здравето на всички. Много е грижовен, аз също но съм малко джаста прасета. Той сега за бременноста ми е така, че камо ли като се роди детето и се поизндрвим около грижите. Хубавото е, че имаме баба(свеки) на която можем да разчитаме. Та това са разсъжденията и притесненията на една бременна очакваща първата си рожба. Няма как да нямаме страхове, все си мисля че с грижите около бебоците ще се оправим. Въпроса е да бъдем достатъчно умни за да съумеем да се запазим. Аз също апелирам варненските мами да се организираме за по една цитронада на плажа

Mamsi11, многоооо съм ЗА за твоето предложение. Ще ми е приятно и интересно да срещна нови хора
Иначе помощ за щастие ще имам доста, нашите живеят на 500м от нас Но мен повече ме депресира как замених мацката с високите токове и гримът с тази, която съм сега. Ама и това ще мине, надявам се

Нека мамситата от Варна които са за едно събиране, сложат по един палец, за да се ориентираме кои сме, ще ги тагна в един пост и ще предложим някое барче 🙂А иначе Диди, пак ще се върнеш към това. Аз да ти кажа, пак вечер слагам рокля и примерно платформи, винаги си слагам грим, дори и през деня на кафе и винаги си оправям косата още и още. Ей така за мен си. 🙂

Направо ми описвате живота! Ние имахме тук (Варна) две двойки с които излизахме, негови фр бяха, докато не се появиха децата. По същия начин и с някои от моите "приятелки".
Много добри фр, а не сме се виждали с тях от 2г. С моите добри и истински приятелки и половинките им сме много близки, но проблема е че едната е в София, а другите в Русе. Събираме се рядко всички, но винаги  ни  е супер. Не мисля да се отказвам от тези приятели, заради детето и се надявам да си остане всичко така. Винаги мога да го оставя на майка ми, ако се наложи или да си го взема с мен. В момента гледам да не говоря само за бебето, бременността и всичко си е както преди. Когато ме попитат нещо отговарям без много подробности. Малко ми се струва досадно това да е единствената ми тема, въпреки че само за това мисля сега.
Общо взето тук сме сами, няма баби и дядовци (за мен това е плюс), той си излиза с колеги когато пожелае, както и аз. Определено няма да ни е лесно, сами ще сме.
За сега и аз работя точно заради соц. контакт с хората и самото движение от и до работа. Обмислям от другия месец вече да съм болничен, че нещата никак не са розови и тук, а не ми се напряга с чужди неволи.
Надявам се в личен план с ММ да нямаме проблем след появата на бебока, въпреки че сега малко в сексуален сме го дали на пауза, но пък и двамата ни е малко шубе 😁.  
Пък винаги можем да си организираме една среща ноемврийски-мами (Варна, а защо не и някъде на друго място с повече от нас).
 ПС. Мамси писали сме едновременно 😁 за сега съм от работещите, но ме имайте предвид за кафенце

Съжаявам, че променям така внезапно темата, но ми излязоха резултатите от микробиологията - имам някаква чревна бактерия - Klebsiella. Нямам идея от колко време я нося - в болницата имах един курс антибиотик, който приключи на 22.6, така че вероятно инфекцията се е развила след това - т.е. влача си я от поне две седмици вече. Това много ли е опасно според вас - нямам никаква идея за колко време тези гадости се качват нагоре, а часа ми е в петък - още три дни без лечение ще се побъркам от притеснение.

Веси, имаш ли антибиограма?
При наличие на бактерия трябва да се изследва кой АБ я трепе. Ако нямаш, виж дали може да пуснеш до петък.

Ам може и от преди антибиотика да си я имаш. Тя малко трудно се чисти, но не е страшна. Клебсиела-коя не пише ли? Че те са няколко.
За да не го мислиш до петък звънни и питай по телефона дали може да почака до тогава.
О да, трябва ти и антибиограма задължително.

Имам антибиограма - те винаги дават - амоксиклав и аугментин са подходящи даже ги имам вкъщи , но ме е страх да се самолекувам, а лекарката ми ми е неудобно да и звъня за това. Та се питах дали има риск за три дни нищо да ми стане...до петък, когато ми е часа, но ще се обадя. Klebsiella pneumonae е вида. Направе ще питам дали да не почна АБ още сега - за 5 дни сигурно ще я избия гадта...

Имала съм я, появи се в микробиологията ми след лапаро операция. Бях чела, че е типична вътреболнична бактерия. При мен не беше упорита. Антибиограмата трябва да помогне. Успех