За мен "Закуска в Тифани" е по-добрата книга, много ми хареса като я четох преди години. "Хладнокръвно" не ми хареса. Но това си е според мен.
- Публикувана: 17 юли 2020, 09:13 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2020, 14:02 ч.
В момента чета ... 66
Прочетох "3 дни" на А. Руслунд, хареса ми, историята както винаги е доста динамична и не доскучава. В стила на автора има нещо много особено, едни такива кратки и като изсечени изречения, забелязах го и в предишните книги.
След това подхванах "Градът на крадците" от Д. Бениоф. Интересна книга, обхващаща кратък времеви период от обсадата на Ленинград. Хем тъжна, хем смешна история, която ми допадна като цяло. На моменти в диалозите между героите се прокрадваха вулгарности и псувни. Не че съм видна моралистка, но някак ми стояха като кръпка на останалата част от текста. Въпреки това, книгата ми хареса.
Сега съм се заела с третата част от Саксонските хоники на Бърнард Корнуел. Утред, главния герой, се явява нещо като Джак Ричър на тъмните векове
, забавлявам се и се разтоварвам с този роман.
Относно четирите новели на Кинг, предполагам, че става дума за сборника "Ако има кръв", който е чудесен (или поне на мен ми се стори разкошно четиво).
След това подхванах "Градът на крадците" от Д. Бениоф. Интересна книга, обхващаща кратък времеви период от обсадата на Ленинград. Хем тъжна, хем смешна история, която ми допадна като цяло. На моменти в диалозите между героите се прокрадваха вулгарности и псувни. Не че съм видна моралистка, но някак ми стояха като кръпка на останалата част от текста. Въпреки това, книгата ми хареса.
Сега съм се заела с третата част от Саксонските хоники на Бърнард Корнуел. Утред, главния герой, се явява нещо като Джак Ричър на тъмните векове
, забавлявам се и се разтоварвам с този роман.Относно четирите новели на Кинг, предполагам, че става дума за сборника "Ако има кръв", който е чудесен (или поне на мен ми се стори разкошно четиво).
Много ми хареса "Хладнокръвно" навремето. С огромен интерес я четох.
"Светлина между два океана" като филм беше трогателна, плаках, съпреживявах, ноо...не съм сигурна, че бих си причинила И книгата. Именно заради тежката тематика. А точно на такива теми в момента изобщо не ми се мисли, нито чете.
Аз не съм много съгласна, че човек би оценил дадена книга само ако се е сблъсквал с проблематиката в нея. Напротив, понякога, ако проблематиката ти е близка, но нещо в стила на писане и в изграждане на сюжета не ти допадне или подразни, може да се получи точно обратния ефект.
Аз съм в пълна книжовна апатия в момента. Не знам какво ми се чете. Дайте идея за леко и приятно четиво. Или поне някакво, което не води към дълбоки и тежки размисли.
"Светлина между два океана" като филм беше трогателна, плаках, съпреживявах, ноо...не съм сигурна, че бих си причинила И книгата. Именно заради тежката тематика. А точно на такива теми в момента изобщо не ми се мисли, нито чете.
Аз не съм много съгласна, че човек би оценил дадена книга само ако се е сблъсквал с проблематиката в нея. Напротив, понякога, ако проблематиката ти е близка, но нещо в стила на писане и в изграждане на сюжета не ти допадне или подразни, може да се получи точно обратния ефект.
Аз съм в пълна книжовна апатия в момента. Не знам какво ми се чете. Дайте идея за леко и приятно четиво. Или поне някакво, което не води към дълбоки и тежки размисли.
Леко четиво са книгите на София Кинсела за Беки Б., ако не сте ги чела. Аз ги четох като бременна, че нямах нерви за друго. Но принципно ако една книга не ме хвърли в размисли след края си, имам усещането, че само съм си губила времето.
Зависи от проблематиката. Но ако съвсем нямаш отношение към дадена тема или силно чувство за ематия - по-трудно ще съпреживяваш с героите, а може и просто да ти е скучно.
Софи Кинсела дори и за моя случай е твърде лековата. Не бих посегнала. Май ще започна да се настройвам за "Разказът на прислужницата".
Софи Кинсела дори и за моя случай е твърде лековата. Не бих посегнала. Май ще започна да се настройвам за "Разказът на прислужницата".
Зависи от проблематиката. Но ако съвсем нямаш отношение към дадена тема или силно чувство за ематия - по-трудно ще съпреживяваш с героите, а може и просто да ти е скучно.
Софи Кинсела дори и за моя случай е твърде лековата. Не бих посегнала. Май ще започна да се настройвам за "Разказът на прислужницата".
Софи Кинсела дори и за моя случай е твърде лековата. Не бих посегнала. Май ще започна да се настройвам за "Разказът на прислужницата".
Когато искам "почивка" от тежки четива, посягам към някое крими. Забелязала съм, че те не ме натоварват толкова.
Отскоро следя темата. Като относително леко четиво и аз бих избрала криминале, но без много насилие. През лятото прочетох всичко, което намерих онлайн на Фред Варгас - поредицата за капитан Адамсберг. Френско криминале, по-различно е от американските, има интересни образи и диалози. Допадна ми!
Започнах "Призрак в криво огледало" - седмата книга на Елена Михалкова от поредицата за Бабкин и Илюшин. Да не казвам голяма дума, но ми се струва, че всяка следваща е по-добра от предходната. А първата беше чудесна! 
Леко, приятно, неангажиращо криминале, с отлично изградени характери на героите, с много свежо чувство за хумор и без каквито и да е клишета...
Потърсих други произведения на Кристофър Мур - автор, който ми стана много симпатичен с "Агнецът. Евангелие според Биф Шамара". Прочетох два негови разказа - "Котешка карма" и "Божията майка с прозрачни чорапи". Пълно разочарование... Или разказите не са му силна страна, или "Агнецът" му се е получил случайно.
С наближаването на края на месеца обмислям да препрочета за N-ти път "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни. В последните години това ми стана нещо като ритуал - през октомври да чета или нея, или "Дървото на вси светии" на Бредбъри. Както е тръгнало, ще започна и в края на всеки декември да гледам "Ирония судьбы, или С лёгким паром!"
Леко, приятно, неангажиращо криминале, с отлично изградени характери на героите, с много свежо чувство за хумор и без каквито и да е клишета...Потърсих други произведения на Кристофър Мур - автор, който ми стана много симпатичен с "Агнецът. Евангелие според Биф Шамара". Прочетох два негови разказа - "Котешка карма" и "Божията майка с прозрачни чорапи". Пълно разочарование... Или разказите не са му силна страна, или "Агнецът" му се е получил случайно.
С наближаването на края на месеца обмислям да препрочета за N-ти път "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни. В последните години това ми стана нещо като ритуал - през октомври да чета или нея, или "Дървото на вси светии" на Бредбъри. Както е тръгнало, ще започна и в края на всеки декември да гледам "Ирония судьбы, или С лёгким паром!"
Така, приключих викингската книга - вероятно заглавието й ще бъде "Сага за Гейрмунд" и предстои да излезе за коледния панаир, живот и здраве. Имам участие в нея, но преводът няма да е само мой заради инфарктно краткия срок, с който разполагаме. Но книгата е доста прилична, увелкателна, с много обрати. Българският читател няма да трябва да търси староскандинавски думи или да пита Гугъл за разни богове от скандинавската митология и като цяло за подробности от викингската епоха - за разлика от читателите, които ще имат достъп само до английския оригинал.
Скрит текст:
За мен тази книга е своеобразен нов връх в моето професионално развитие, по две причини, така че се гордея с участието си в нея.
Препоръчани теми