Кара ме да изпитвам вина

Разбира се, че не искам да зачеркне родителите си. Исках сам да взима решенията си.

Ами говорете като големи хора, без да си налагате мненията, просто се разберете ще го бъде ли да живеете заедно или всеки да си хваща пътя. При изминали осем месеца без промяна, малко безнадеждно ми се струва, но, ако имаш някакви надежди и очаквания, все пак няма как до безкрайност да продължават. Родителите не може да  зачеркнете, родители са, както твоите, така и неговите. Компромисно се приемат и, ако вие двамата се разбирате и се подкрепяте, родителите няма как да са пречка за вашите отношения.

И въпросът на годината е каква жена иска да се омъжва за помияр?

Лика прилика като два стръка иглика.

Авторке, хубаво беше още в първия пост да си кажеш право куме в очи, че си го искаш обратно, но търсиш начин да го имаш без родителите му. Тогава постовете щяха да са съвсем различни. Сигурно те е било срам да го кажеш, нормално, но ти акцентираш на други неща, а след това темата става безполезна и отговорите безпредметни.

Това беше ясно още от момента, в който тя започна да го изкарва безскрупулен психопат и да търси форумна помощ и подкрепа, вместо да се съсредоточи върху същината на проблема има ли начин да се върне при него без родителите му да й пречат на манипулациите и оттам нататък нещата да стават винаги, както тя желае. Трудно ще се каже това в прав текст обаче.

Оооо, ама той мача бил свирен преди повече от половин година, ама тя ни занимава още тука.

Въобще не се знае истината каква е всъщност.
И кой от двата поста и е верен.

Мен пък ми е интересно как се организира сватба, как всичко е готово, канят се гостите, а няма определена дата и не са се записали в съответната община, където ще се бракуват.
Два пъти съм се женила и много добре помня,че първо се запазва дата и час за ритуала, после вече следват рокли, фамилии и пр. организации.
Другото въобще няма да го коментирам, толкова ми е инфантилно и несериозно.

На мен пък ми е интересно как може някой да говори само за това и във всички публикации от есента насам да прави паралел с провалената сватба, контролиращия бивш и разликата София-други места.
Авторката само за това мисли, да вземат да си простят пък да се оженят, че да мирне.

Издай го на ченгетата.

Бианка, сетих се за твоята история. Бях потресена от глупостите, които ти казват.
Едно нещо трябва да разбереш и приемеш, няма да може да се съберете отново. Всъщност никога не сте били един за друг, но ти си млада и си била твърде влюбена за да го разбереш. Мога да ти дам само един съвет, направи място в живота си за да срещнеш нов мъж. Изтрий този. Сипи му пепел и забрави цялата история. Продължи напред, блокирайки го от всякъде. Престъпление е да прекарваш месеци в празни размисли "защо". Няма да намериш отговор, който да ти удовлетвори. Всичко е мъртво и ако го разравяш, само ще ти мирише.

Аз така разбирам (след поясненията й), че Бианка все още живее с тази история, та даже и на снимчицата е булка... Явно, колкото и да не е била съгласна с някои неща, толкова много месеци по-късно все още й се ще мечтата да стане реалност. И понеже може да се е дистанцирала от други хора (знам ли, може да изживява някакъв депресивен епизод), няма и възможност да продължи напред, като си създаде нови контакти.

Мила Бианка, помисли си защо за теб този мъж е толкова важен. И всъщност той ли е важният, или мечтата ти за дом и семейство. А този мъж (определено неподходящ за теб, прекалено си свободомислеща за него) да е останал само нещо като символ, сянка на това, което е могло да стане, а не е станало.
Според мен, ти тъгуваш за самата ситуация, която неочаквано и може би даже унизително се е разпаднала.
Все някак трябва да преодолееш станалото. Да, на никого не е приятно младоженецът да се откаже от сватба, без да иска да обсъди нещата, които всъщност даже не са и драматични - как ще се казва Нероден Петко, за колко пари да е роклята, с тире или без тире... това са дребни неща, а вие не сте могли да ги решите заедно. Какво остава за по-големите неща, които биха възникнали в един брак!
Макар да не ти изглежда така в момента, добре е станало, че се е разбрало как не можете да комуникирате, как той застава на страната на родителите си и всичко останало.
Не знам колко месеца ти трябват, но все някога ще надживееш разпадането на Онзи план, и ще си направиш друг план. За целта ти трябва нещо дребно: да спреш на мислиш за това, което е минало, защото миналото не се връща, само ни тегли назад.
И да си живееш в настоящето, с нови хора, нови цели и ще дойде ред отново за мечтата за семеен живот, но с някой, с когото най-вече можете да разговаряте и всеки да чува добре другия.

Какъв всъшност е въпроса? Ние не можем да променим поведението на бившия годеник.Всеки средно интелигентен човек би се сетил да блокира въпросния отвсякъде и ако продължава да контактува с авторката по някакъв начин ,да пусне жалба в полицията.

Как да не можем?! Ние сме длъжни да се съберем на групичка и да отидем до тях, да го ступаме и заплашим - хайде най-накрая да порасне, да пусне полата на мама и да се ожени за Бианка. Които най-много го наритат, ще са кумове.