Дистанционно обучение за учениците-Teмa 5

Колко учители мислиш, че биха приели и осиновили дете, контактно с ковид, останало сирак поради факта, че от училище е донесло болестта в дома си?
Хайде да не се залъгваме.
Единствените, които наистина мислят за децата, са собствените им родители.
И единствените деца, за които учителите мислят наистина, са собствените им деца.

И да, разбира се, че учителите мислят за учениците си... и лекарите и сестрите мислят за пациентите си... но да си говорим честно, те са част от работата им, не от семейството им. И ако ти самата имаше до себе си съпруг със сигурен и сериозен доход или ти самата имаше допълнителен сериозен доход, ако можеше да осигуриш за дъщеря си всички специалисти, от които се нуждае, без непременно да работиш присъствено... може би щеше да мислиш по друг начин. Не те обвинявам по никой начин - разбира се, че твоето семейство е на първо място за теб. И да, не виждаш друг изход пред себе си, ти си единствения работещ член на семейството и... ако няма присъствено обучение за теб няма работа, за семейството ти няма доходи, децата ти със сигурност ще страдат, ако са присъствено на училище - само може би. Но пък разбери и родителите, които са в друга ситуация, които разглеждат присъственото обучение като потенциален риск за децата им и за тях - както и за доходите им, ако дори само бъдат карантинирани - а ДО по-скоро като крайно неприятно, но не и непреодолимо неудобство. Различни житейски ситуации, различни гледни точки... и различни изводи.

katiABV, ако толкова държиш да си изолираш детето - направи го и си го обучавай безрисково вкъщи! Държавата ти е предоставила тази опция. Но не е редно, заради твоите лични паранои, да искаш да оставиш без избор другата страна, която, на всичкото отгоре, е мнозинство. И изобщо, не разбирам защо е тази драма - ако просто се улесни изпитването на самоволно карантинираните като частни ученици, всеки ще може да избере формата на обучение, която ще му позволи да съществува по начина, който ще му нанесе най-малко поражения (и да си носи отговорността за своя избор, разбира се). Така елементът на принуда и свързаното с нея напрежение ще отпадне по напълно естествен начин.

Точно поради тези причини, трябва да се даде възможност родителите да решат дали да пуснат детето/децата си на училище или да са в дистанционна форма на обучение. Знам, че личния контакт е много важен. Но, както казах, при нас ситуацията е следната:
- съпругът ми е с отстранен бъбрек заради злокачествено заболяване, в рисковата група е... Имаме и дъщеря на три години.
- аз съм самоосигуряващо се лице. Ако ме поставят под карантина заради контакт на сина ни с болен, много ще ни обърка финансите. В момента съпруга ми е в неплатен отпуск докато мине процедура по ТЕЛК и т.н. и не се знае каква работа ще му предложат след това...
Всеки си има своите причини и страхове и за него те са си най-важни. Не трябва да се поставят всички под общ знаменател. Точно затова бих била много доволна, ако се даде възможност за индивидуален избор. Който иска - на училище, който иска - дистанционно!

Аз също считам, че трябва родителите да имат избор дали децата да учат дистанционно или присъствено. Спазването на хигиена ще бъде трудно в големите училища, а и ползването на обществения транспорт до училище допълнително ще усложни ситуацията.

Точно затова не трябва решението да е общо е едно за всички, а според условията.
Кати, в България принципно не се осиновяват деца в ученическа възраст, но това е друга тема. Да не говорим, че докато стигне до регистрите за осиновяване едно дете минават месеци. Та детето чиито родители са починали от Ковид (и двамата), че и всичките му близки роднини ще е вече здраво и некярантинно докато евентуално се измине цялата процедура.
И пак питам - децата в яслена и детко-градинска възраст не са в риск ли? Защо се поставя въпроса само за учениците тогава?
И да, при едно повсеместно ДО ще бъда принудена да си търся друга работа временно, която няма да е по-малко рискова от работата в училище.
Но и не съм съгласна на това ДО не само заради работата ми - говори се, че вирусът ще го има поне още 4 години. Ти представяш ли си 4 години от живота ти в страх? 4 години, в които детето ти да учи онлайн? Без частни уроци, без курсове, без спорт, без игри с приятели, без да отидете никъде от страх да не се зарази някъде, защото никога в никого не можеш да си абсолютно сигурна? Аз не си го представям. Никакви доходи не могат да компенсират това, което се случва с психиката на едно затворено и изолирано дете. Синът ми беше тръгнал да се самоубива (искаше да скача от терасата или прозореца) през април. На 6 години дете, което се моли някой да ме се обади през камерата, да види приятел от градината. Дете, което по здравословни причини е било изолирано повечето време преди ИП. Не, благодаря. Въпреки риска, въпреки, че е имало дни, в които мога да си го гледам у дома, въпреки, че от май месец излиза и играе с други деца той ходи цяло лято на градина. И на психотерапевт. Защото в момента и в дългосрочен план най-важно ми е психичното му здраве.

Много, много ме тревожи психичното здраве. При нас нещата с астмата са контрулириеми за сега,обаче това е заболяване с психо-соматичен характер. Това прави всяко вълнение или емоционална нестабилност на детето потенциален асматичен пристъп. Вредата от изолацията е голяма. Той вижда как неговите съученици през цялото ИП се събират, тагват се заедно, обикалят града. Имахме моменти, в които го карам да излезе и ми казва луда ли си, ще се заразя с ковид и ще умра... Беше само веднъж, но ще го помня цял живот. Не искам да живее с такива парализиращи страхове. Всеки ден последните 6 години поемаме риск качвайки се на автомобила за да минем 80 км., за да учат в нормална среда, а не в селото с още 15-18 деца от семейства без минимум култура и хигиена. Не е малък риска в автомобила, но го поемаме. Въобще живота си в риск, отвсякъде, обаче това побъркване, което ни се случи заради ковид беше жестоко.
Честно казано аз се тревожа и за други неща. Ще се върнат в училище, моите деца със спрейче спирт, с маниакална хигиена, други с родителите невярващи във вируса... Неминуемо всичкият стрес трупан вече месеци в децата ще избие много сериозно. Агресията ще се увеличи. Дано се заблуждавам...

Ако този вирус не създава имунитет, няма друг начин да се справим, освен с ограничаване на разпространението му и от нас, дори и от ДО, зависи колко ще продължи. Най-трудното в случая е, че зависи от всички - и от тези, които им е удобно, неудобно, дори невъзможно. Затова е време да се намерят решения, които да помогнат да се справим. Държава, работодатели, институции.

   Ограниченията не могат да бъдат до ниво спиране на вируса, за който вече половин година не може да се каже, кого заразява, и как протича. Да не говорим че в световен мащаб са доста странни мерките.Да се затворят децата в къщи за продължително време е доста нелепо,при положение че има редица дейности ,които няма как да бъдат спрени, въпреки че не се забелязват от хора, които не се интересуват как точно консумираното пристига до вратата им.

Отдавна натам ми вървят предвижданията, но сега окончателно ми стана ясно, че никой нищо не знае, никой нищо не може и не иска да направи, а ще си караме по природните закони, защото разумът е твърде нова еволюционна придобивка, която отстъпва пред старите механизми за справяне. А старите са - човечеството няма да се затрие, не мога повече така.

Амбър, разбира се, че нямам предвид само училището. При правилен и разумен подход можем да се справим за няколко месеца. Много държави го направиха. Нищо няма да им стане на децата за толкова кратко време. Могат да си преговарят уроците и да прочетат около 50 книги. Всъщност в тази според повечето така важна за социализацията възраст това ми беше любима дейност. Не е нанесла съществени негативни  отражения.

Андариел, факт. Това е най-силният и неотменим природен закон - оцеляват най-силните индивиди и само те се размножават. Опитваме се с медицината да преборим този закон, но резултатът е възпроизводство на недотам силни (качествени) гени. Благодарна съм на медицината, че имам дъщеря, защото с нейната недоносеност и кислородозависимост осем дни можеше и да не оцелее без медицина. Но това, което съм чувала от старите си родители, живели още преди социализма и обучавани по царско време е, че чрез войни и епидемии светът се контролира от пренаселване.

Точно така е и не разбирам защо никой, ама никой от тези, които държат на присъственото не обръща внимание на този факт. И не казва какво би правил в такъв случай. Не, ще кажеш, че ние ДО си го искаме ей така за удобство, за да може детето да изкара целия ден по пижама и да не се мори да ходи до училището...

И кой иска да "изолира детето си"? Аман от преувеличения! Не, не искам детето ми да минава на индивидуално обучение, искам ДИСТНАЦИОННО обучение! Разликата е огромна! И не говорим за паранои, а за съвсем реален риск! Трето - кой говори за оставяне на другата страна без  избор?Напротив - ИСКАМЕ ПРАВО НА ИЗБОР за нас и нашите деца, защото в момента такъв избор нямаме! Искам всеки да може да избере какво обучение да има детето му - дистанционно или присъствено. Ама верно ли е толкова трудно за разбиране и проумяване???

Месечинка, чудесно обобщение! Точно така виждам  и аз ситуацията. ИСКАМЕ ПРАВО НА ИЗБОР!
А не да ни пращат на СФО с високомерно фръцване.

Даскалите и МОНчовците друго не могат да направят- освен високомерно да ни отпращат на СФО. ЗАЩОТО ТЕ НЯМАТ ПЛАН И НЕ МОГАТ да помислят за паралелно преподаване на деца в класната стая и в къщи. Прикриват собствената си некадърност с фрази "не може да стане", "няма как" и.т.н.

Планът е ясен - започва се както всяка година, ще има повечко сапун и миене на чиновете и тоалетните. Населението вече не иска да чува за вирус, иска си стария живот и не му се главоболи. Вирус няма, а ако го има е някъде другаде.  Така че купувайте нови раници.