Начините, по които се превръщаме в негова майка

Нека не звучи като заяждане, но всеки да си готви, хапва, отсервира когато си иска, ми е просто абсурдно. Къде е семействеността, семейният уют?

Там, където е, когато делят сметките с калкулатора.

Не всеки, създал семейство има нужда от уюта и отношенията, каквито да кажем аз ги разбирам, или някой друг. Сметки, калкулатора, децата да са със задоволени базови потребности, роботизирано ежедневие и животът върви някак.

В пиенето кафе заедно сутрин, в четенето на книги заедно вечер, в общите ни занимания с поколението... Все такива дребни неща, които за нас поне работят. Иначе преди години, преди децата и други значими промени, след работа вечеряхме заедно. Но с промените и ние намираме нов баланс, и така...

Ако някой е гладен по каквато и да е причина, не виждам защо да не яде само защото не сме "всичките като семейство".
Мерси от такъв уют - жената да търчи след работа директно вкъщи, защото "те без мен няма да сложат масата и да си сипят" (това го разказваше майка ми за своя колежка)
А майка ми отивала с някоя друга колежка да пият бира във Феята

Израснала съм в семейство, в което всички налични в апартамента по вечерно/обедно време ядяха заедно. Майка ми много мразеше някой да си вдига, слага, дояжда, постила, примъква чинии по различно от това време, някак си бяхме възпитали организмите на този график и това ми е нормата за нормалност.

Но: много уважавам адаптивността и в крайна сметка, важното е да има семеен уют и задружност, а конкретният начин, по който се постига, е по-второстепенен. И наистина няма как един метод да работи за всички семейства, бит, работни графици и т.н. Има си хора със специални хранителни потребности, било то като вид храна или като време... хайде, само защото не се яде непременно заедно или едно и също, не стават по-малко семейство хората

То тия неща не стават с напъване, а неусетно и от много добри намерения.

Иначе преди няколко дни гледах Jordan Page, която има доста любопитни възгледи за домакинската работа, която може да поеме едно дете, да не говорим за мъж. Има 8 деца жената, 2 от които са бебета, останалите под 11 години. Във видеото за back to school shopping деца на 7-10 разполагаха с определен бюджет и списък от Джордън с неща, които им трябват, и сами си смятаха кое за колко да купят, за да им стигнат парите за всичко от списъка. Доста непривично за нашите ширини, но е интересно.
Линк към статията за домакинските задължения, разпределени по възраст
Видео за вечерния ритуал и как точно участват децата в него (раз …  на чинии и т.н.)

Мисълта ми за връзката с темата: възпитанието някой да е самостоятелен индивид и да има поверено задължение, за което има отговорност и в рамките на което взима решения, свързани с него, започва от доста по-ранна възраст. Едно е с обич и по женски нежни напътствия да се "вкара в релси" един мъж, който досега е живял сам, спрявал се е чудесно и не е умрял в мизерия без жена, а само на моменти е минавал метър за чистенето; съвсем друго е тепърва да учиш зрял мъж, че слуги в едно домакинство няма. А пък за сценария, в който вече научен мъж се разглезва до безобразие, не знам какво да кажа - и такова съществува, виждала съм го.

Много е вярно, че децата искат да помагат и трябва да им даваме отговорности съобразени с възрастта им. Едно от нещата, за които съм много благодарна на баща ми е, че ме научи да ценя парите. От 8 годишна "работя" за него и така си печелих джобните. С които обаче имах пълната свобода да се разполагам.

Ако питането е към мен, въобще не го приемам за заяждане. Понеже живея с дъщеря ми / макар с БНД да сме разделени, почти всеки ден минава през вкъщи и отношенията ни са повече от чудесни - тоест, не е в чужда къща и ако е гладен, няма никакъв проблем да се нахрани у дома; няма проблем да ползва каквото и да е в този дом по какъвто и да е повод /,  за нас двечките уюта се измерва в това всяка вечер, когато се върна от работа, а тя- от тренировка, да сядаме заедно на терасата и да си говорим. Въпреки, че е само на 11- сет, тя е много зряло дете и с нея нито ми е скучно, нито ми е досадно  да си говоря- понякога и двете падаме от смях, откровено се лигавим  или пък си говорим на някакви теми, които я вълнуват.
С риск да ме замерите с камъни, с нея ходим заедно навсякъде- по протести, по блокади, по почивки, планини,  пещери, морета и каквото още се сетите; катерим се по стени- заедно; катерим се по скали- заедно. Уютно, топло и хубаво ми е да съм с нея. Откакто се е родила, не сме отишли нито веднъж никъде без нея; а след раздялата с татко й това не се е променило въобще.
Но след като се наговорим, всяка от нас е свикнала да си има лично свое време- нещо, на което я приучих като много малка и виждам, че и на нея й харесва и си държи на своето време. Та, искам да кажа, че ние имаме толкова много споделени спомени и преживявания, че въобще не ни е нужно да сядаме заедно на масата и да ядем, докато говорим. За всяка от нас вечерята е спокойно преживяване.
Та да се върна на "майчинството"- намирам за погрешно да майчинствам в този смисъл на думата, който касае слугинажа.  По цял ден съм на работа, която ме изтощава психически и ако вечер, вместо да разпусна, се впрегна като магаре  да "майчинствам", това буквално означава да съм намразила себе си.  В резултат на това мое мислене имам самостоятелна  дъщеря, която може да се справи с всичко, което й е необходимо на този етап от живота й и бивш мъж, с който сме разделени, но който никога  не е лежал на гърба ми в битов план, понеже още в началото на връзката ни преди 17 години ясно показах, че съм всичко друго, но не и негова прислужница. Понеже сега живее при родителите си, майка му и до ден днешен му слага и вдига масата и му мие чиниите, защото счита, че това не е мъжка работа. Но това си е неин проблем.
Дано да съм била изчерпателна.