Щастливи ли сте? Ама честно.

Да, всеки аспект от ежедневието ми, дете, работа се промени заради ситуацията.
Единственото по-лошо е да сме болни.

Тая мантра, че "може да е по-лошо" и колко хора по света гладуват, не е направило никой по-щастлив, само по-благодарен и то за кратко.
Аз от пандемията взех максималното, а именно - седнах си на задника и свърших всичко, което иска време и внимание. Сега бера плодовете от това, но не съм по-щастлива, само по-успяла и реализирана.
Изобщо, щастието като преживявания ("малките неща", пътувания, коледни сладки подаръци и каквото се сетите) го имам, но трайния ми вътрешен емоционален тонус е meh.., нищо особено.
Това е драмата на няколко от писалите, в т.ч и моята. Не, че сме видиш ли, неблагодарни

Щастието е моментно състояние. Индикация за щастие, може да е всичко това, което носи емоционална удовлетвореност. Постиженията на Егото тип признания в обществото, кариера, следствие на усилена работа, съвсем не е задължително да са източник на щастие, ако усилията не са съсредоточени в нещо, което правиш с удоволствие. Идва ти отвътре. 
Цялостното усещане за щастие може да се дължи на хармония, баланс постигнати като вътрешно състояние в резултат на това, че си видял и двете страни на монетата. Тогава, когато от житейския си опит си стигнал до извода, че всичко е добре, щом завършва добре. С хепиенд. Тогава, когато получаваш това от което имаш нужда, потребност, кара те да се чувстваш добре, е повод за постигане на вътрешна хармония.
Щастлива съм, когато се чувствам споделена, разбрана, обичана, гушната. Не е такъв случая, когато ме ритат по кокалчетата и ме галят в посока обратна на козинката. Не става това, от което имам нужда. Тогава когато не срещам сродни души, съмишленици, съдействие. Имало е моменти, в които съм вярвала, че няма невъзможни неща, но това е било само моментно състояние. В един по общ план за някои неща съм видяла само едната страна на монетата. Там като че ли съм с постоянен абонамент за нацелване на греда. За някои неща съм в хармония, щастлива, други са повод за депресия.





Нагледен пример как гледната точка зависи и се изгражда съобразно личния опит. Изразява субективно отношение. Коментарите ти много ми харесаха. Изключая многото работа. Заслугите. Усилията. Стратегиите, контролът като път към щастие, удовлетворяващи резултати. Това не е повод категорично, от опит, да получиш нещо желано от живота, но преди да стигна до този извод, доста енергия инвестирах в нищото. Напълно безсмислено. За себе си съм приела като философия болднатата част от твоя коментар. БорбЪтЪ не е достатъчно основание за резултат, ако не се провежда в подходящо време, условия и не попадаш на подходящите хора. А това е въпрос на благоприятно стечение на обстоятелствата. Хората като че ли рядко осъзнават, че доста неща дори и резултатът от усилията,  да попаднеш на твои хора са и въпрос на късмет.




Всеки има съдба, зададени са му някакви фабрични настройки и ограниченията, които среща, показват докъде се простират индивидуалните възможности на това, което е дадено по дифолт. Пък който е много навит, може да си гребе срещу течението.

В живота трябва и голяма доза късмет. Усилията се възнаграждават, когато се окажеш точният човек на точното място в точното време. Дори само една от тези съставки да отсъства, може усилията да се окажат напразни.

Мен пък и трудностите ме учат накрая. Все сложно, все мъчно, накрая успех. И е даже по - сладко. Имах Професор в университета, който казваше: "Не вървете по магистралите, по страничните пътеки се стига по - далеч." И още един преподавател, на дипломирането ни каза, нещо което помня вече много години : "Ако там където отиваш не ти пречи никой, значи не отиваш никъде" . Е убедих се във всичко това, та често се сещам сега. По трудния начин ги разбрах тези уроци

Анди, от части съм съгласна с теб.,
Но мнението ми е, че всеки е късметлия, когато е на Пътя си..)

Сладко може да е само когато е навреме, когато не е изгубило своята важност като нещо, което би те накарало да се чувстваш добре. В случай, че е закъсняло, си е пирова победа, с вкус на прегоряла манджа.
Основата на щастието според мен е чисто емоционална. Неговата "рецепта" се забърква на инстинктивно ниво. Въпрос на задоволяване на емоционални потребности - чувство на личен комфорт, сигурност, нужда от любов,  принадлежност, да си с усещането, че си важен и нужен, споделен. Да се чувстваш добре в кожата си. В хармония.
Понеже всеки си има съдба и житейско трасе, вероятно повод за щастие, благодарност, може да е че сравнение с нечия друга, си изтеглил по-добър житейски жребий. Няма място за възгордяване или униние, защото "правилното", "истината" са субективни, а заслугите не определят развитието на нещата.  
Повод за щастие, е че можеш да се придвижваш на собствен ход от точка А до точка Б. Безпрепятствено, спокойно и без ограничения. Повод за щастие е да срещаш себе си в други хора в този голям свят. Такива, с които сте сходни и затова те разбират - като начин на мислене, като вътрешен свят, като начин на възприятие.
С пандемията хората по цял свят разбраха колко техния малък свят е обусловен и като такъв зависим от големия. И колко щастието зависи само до някаква степен от Аз и личните способности, усилия.

А моята класна на дипломирането ни каза:
" И ако някога в живота ви се случи нещо лошо, никога не си задавайте въпроса " Защо, точно на мен"  Не изпадайте в самосъжаление"
А точно в онзи момент на нея и се случваше. Намираше енергията, усмивката и борбеността..

Понякога си мислиш край, вече няма светлина, но...Живота ни изненадва! Ако имаме очи и желание..

Аз бях така. Когато ме диагностицираха и ми казаха, че лекарството за вливките ми струва 20 000 казах на родителите ми , че отказвам терапия. Но намерихме начин и го намерихме на по- приемлива цена.
И тогава си казах : не го правя за себе си , а за всички тези хора, които са ми опора. Майка, баща, мъж, роднини, приятели. И имах само една цел. За щастие, сега целта ми е постигната два пъти
Но честно казано, след всяка вливка си казвах : защо аз ? И защо толкова рано трябва да мина през това?
Имало да става, да уча уроци.

Едно от най-важните неща, които научих през годините е, че човек има право да изпитва емоциите, които изпитва. Може външно да се очаква от него да проявява сдържаност, дори да му обясняват как не трябва да изпитва тези емоции, но това само влошава нещата. Всеки си го преживява. Напълно нормално е човек да се запита "защо на мен?" и по-скоро нещо не е баш както трябва, ако не се запита поне веднъж. Колкото повече се потискат емоциите, толкова по-зле. Всеки има право да ги преживее вътрешно, колкото и да му приказват как нямало смисъл. Явно има смисъл, щом природата ги е измислила. Като минат емоциите идва време за рационалното. Иначе става някакво чувство на вина, все едно нещо не е нормален човек. Е, да, ама е нормален, такъв е човешкият дизайн.

Така и не можах да свикна, че трябва да благодарим за лошото и да го приемаме за изпитание. Не съм чувствала вътрешно болките като изпит, а точно като страдание, което според мен не заслужавам. Винаги съм се питала защо на мен, но без да изпадам в самосъжаление. Не може само хубаво и го знам, но не мисля, че за да живееш щастливо трябва да го изстрадаш преди това. Не се връзва.
Определено контролът над мислите и нагласата помага много. И когато имаш проблем и в обикновен ден.

Това предполага наличие на втори обект в картинката.
При мен тоя вид щастие от споделеност не е от първостепенно значение.
По-щастлива съм когато преживея нещо което идва от мен и е свързано с мен, например да посетя място, на което не съм била от дете и да преживея в спомена си срещите с хора, които вече ги няма.

Здравейте, благодаря за темата.
Въпросът за щастието е доста сложен и бих искала да ви споделя и моята гледна точка. Важно е кой как дефинира щастието - това е философско понятие, силно зависещо от нагласата на човек към живота като цяло. Оптимистите се чувстват по-щастливи от песимистично настроените, без това да означава, че в действителност качеството на живот на оптимистите е по-добро.
Някой беше репликирал как бедните финансово могат да са щастливи. Могат - вижте например хората, които изповядват будизъм. Щастието им е основано на нематериалното, то е повече духовен конструкт.
За мен - аз съм тотален оптимист. За да изляза от трудна ситуация, винаги търся позитиви и така идва и решението какво да направя, за да разреша проблем/трудност/предизвикателство.
Щастлива съм - като цяло, заради две основни обстоятелства - близките ми са здрави, обичани и удовлетворени и - работя това, което ми доставя огромно интелектуално удоволствие.
Още една черта заедно с оптимизма - не съм подвластна на материалното, не ми е самоцел. Мога с малко и съм имала трудни периоди - както всички вас. Никой не е застрахован.
Здрави бъдете, всичко останало зависи най-вече от собствените ни усилия, нагласа и интелект.

Не е нужно човек да свиква с лошото. Лошото си е лошо и въпросът "защо на мен" е напълно нормален. Може да има изпитания и без да са лоши неща.

Да, въпроса е нормален. Аз съм си го задавала също. Явно повечето го правим, когато се сблъскаме с лошото. Идеята с която го каза е да не задълбаваме и оставаме там.
Да, трябва време, за всеки е различно. Но в крайна сметка пак е в нас си..издърпването.
Но това не е темата..