21.10.2020 г.
Зоуи: „Стига, това е само песен, която написах, не е нещо специално.“
Зенде: „Е, ако и другите ти песни са добри като тази ...“
Зенде: „Притеснявам ли те?“
Зоуи: „Да. Не. Може би малко. Не съм притеснена. Но ми харесва да се чувствам толкова комфортно и уверено с някого.“
Зенде: „С мен?“
Зоуи: „С теб.“
Зенде гледа клипа: „Колкото повече те опознавам, толкова повече ми се струва, че си от типа момичета, които се носят по течението.“
Зоуи: „В известен смисъл. Предпочитам да си оставям свободни опции. В противен случай може да се пропусне много.“
Зенде: „Не мисля, че пропускаш много от каквото и да е. Живееш за момента. Може да съм моден дизайнер, но разпознавам бъдещата музикална звезда, когато я срещна.“
Зоуи: „Не съм звезда. Обичам да пиша песни. Но съм фокусирана върху ФК и НЗБ, за да дам своя принос. И съм наистина развълнувана да работя с теб.“
Зенде: „Аз също.“
Зоуи и Зенде едновременно: „Мислех си ...“
Зоуи и Зенде: „Чудех се ...“
Зоуи: „Добре, ти кажи.“
Зенде: „Не, първо ти.“
Зоуи: „Не, говорихме достатъчно за мен. Искам да те опозная по-добре.“
Зенде: „Добре, питай.“
Зоуи: „Знам, че си осиновен, че родителите ти живеят във Флорида. Но не знам как си го направил.“
Зенде: „Направил какво?“
Зоуи: „Да постигнеш толкова много на тази възраст. Обикновено на дизайнерите им отнема години, за да направят такова впечатление като теб. Каква е тайната ти?“
Зенде: „Не знам дали е тайна или просто късмет. Част съм от семейство Форестър, имах възможността да наблюдавам и да се уча от най-добрите. Предполагам, че съм прихванал нещо.“
Зоуи: „Скромен си. Сигурно помага да си Форестър, но също така си много мотивиран и амбициозен. Какво искаш от живота? За какво мечтаеш?“
Зенде: „За какво мечтая? Мечтая за теб.“
Зоуи: „Мечтаеш за мен?“
Зенде: „Мечтая за всички красиви модели, демонстриращи моите дизайни. Особено за теб. Във Форестър сме като в свой собствен свят. Изолирани сме. Както се чувстват много хора в наши дни. Моменти като този – двамата си споделяме, смеем се, освежаващо е. С теб е лесно да се говори. Напомня ми как беше между ... Но няма да се връщаме към миналото. И двамата сме преживели много промени в живота си, а и без съмнение ще има още. Като при теб и Картър – той те е помолил да живееш с него. Някога представяла ли си си, че ще се случи нещо такова?“
Зоуи: „Не. Не и на толкова ранен етап във връзката ни. Но сега се случи ...“
Зенде: „И ти каза не. Преосмисляш ли решението си? Или се чудиш какво следва?“
Зоуи: „Единствено мога да оставя нещата да се случат така, както е писано да се случат."
Зенде: „Картър е страхотен. И е късметлия. Късметлия да има умна, красива и талантлива жена като теб. А също така и певица. Картър знае колко си невероятна. Той се отнася с теб, както подобава. Както всеки мъж трябва да се отнася с жена, специална като теб, ако някога има такава възможност.“
Чарли и Картър са в коридора.
Чарли: „Картър, това не трябва да се пропуска. Тази компания е разработила устройство, което се прикрепя към обувките ти. Ако се доближиш на 1,50 m до дъвка върху тротоара, се задейства аларма. Картър, това устройство ще революционизира ходенето.“
Картър: „Със сигурност е интересна инвестиция. Нека да помисля и ще ти отговоря.“
Чарли: „Не бих те подвел, само правя услуга на приятел.“
Картър: „Оценявам го.“
Чарли: „И все пак, ако се нуждаеш от помощ, за да навигираш през коварните води на романтиката с новата ти първа дама Зоуи Бъкингам, само ми кажи, нали? Насреща съм.“
Картър: „Значи искаш да ми помогнеш с моя любовен живот?“
Чарли: „Правилно. Чуй, това са указанията на Чарли. Първо, винаги бъди добър слушател. Второ, помни, че винаги грешиш 100 %. Трето, ...“
Картър: „Знаеш ли, мисля, че съм наясно в това отношение.“
Картър: „Със Зоуи се сближаваме всеки ден. А и след тази вечер ...“
Чарли: „Тази вечер? Какво ще се случи тази вечер?“
Картър: „Планирал съм голяма вечер за Зоуи.“
Чарли: „Колко голяма? Голяма, като със задаване на въпроса? (Чарли развълнувано скача от стола.) Имаш предвид предложение.“
Картър: „Чарли, Чарли, спокойно. Никой не е казал нищо за предложение. Не се виждаме от толкова дълго време.“
Чарли: „Добре тогава. Но ти каза, че ще бъде наистина голяма вечер.“
Картър: „Така се надявам. Такава вечер, която ще постеле пътя към истинското бъдеще за мен и Зоуи.“
Стефи и Фин излизат от детската стая. Фин е прочел три пъти любимата приказка на Кели и тя е заспала.
Двамата не успяват да се нарадват, че са направили голяма крачка и са си казали думата с ‚О‘, защото пристига Лиам: „Чук, чук.“
Стефи въздиша.
Лиам: „Преди да реагираш, не съм тук, за да предизвиквам неприятности. Точно обратното. Дойдох, за да се извиня.“
Стефи: „Какво каза?“
Лиам: „Изслушайте ме, все още мисля, че ти прекрачи границата, като се забърка със Стефи, докато още ти беше пациент. Мисля, че загуби обективност. Това вероятно е причината да пропуснеш симптомите на пристрастяването й.“
Стефи: „Това не звучи като извинение, Лиам.“
Лиам: „Повярвай ми, имам нещо предвид.“
Лиам: „Всичко, което току-що казах за Фин, беше за времето, когато ти беше лекар. Той вече не ти е лекар, реши да не ти е лекар. И аз правех предположения, основани на това, което си мислех, че си извършил погрешно. Без изобщо да призная онова, което извърши правилно за Стефи. Тя е излекувана от раните си, излезе от клиниката. (към Стефи) Знам, че си нетърпелива да продължиш живота си. Ако Фин е мъжът, с когото искаш да продължиш, тогава той е мъжът. (към Фин) Но само ако е добър с Кели.“
Стефи: „Фин много държи на Кели.“
Фин (към Лиам): „Истина е.“
Лиам: „Добре, тя го заслужава. (към Стефи) А ти заслужаваш това – да бъдеш ценена, да се грижат за теб, да бъдеш ... обичана.“
Лиам: „Смешно е, защото винаги съм казвал, че искам това за теб. А когато се случи, само ти се пречках. Така че трябва да отстъпя и ще го направя. Време е да те оставя да си живееш живота.“
Стефи: „Не очаквах това.“
Лиам: „Като се има предвид как скочих на Фин преди, не се съмнявам.“
Фин: „Какво се случи, за да си промениш мнението?“
Лиам: „Хоуп. Кой друг? Накара ме да разбера, че не съм прав и реагирам пресилено.“
Стефи: „Така беше.“
Лиам: „Може да съм добронамерен смотаняк, Стефи, но все пак съм смотаняк.“
Фин: „Не е така. Ти се грижеше за Стефи и дъщеря си. Никой не може да те обвинява за това.“
Лиам: „Оценявам това. Но е начинът, по който подходих. Загубих перспектива. Пазех територия. И трябваше жена ми да ми налее малко акъл в главата, за да разбера, че това, което е между вас двамата, е между вас двамата. Моята роля е да съм баща на Кели. Да се уверя, че всички правим най-доброто за нея. И това е всичко.Само искам да си щастлива, Стефи.“
Фин: „И двамата го искаме. И съм решен да се уверя, че тя е много щастлива. Също и Кели.“
Лиам: „Като говорим за Кели, сигурен съм, че спи, но я целуни от мен.“
Стефи: „Дадено. Благодаря ти, Лиам. Хубаво е, че всички правим услия, за да се разбираме. Това означава много за мен. Дори и Томас се държи чудесно.“
Когато Лиам си е тръгнал, Фин и Стефи говорят за изненадващата визита на Лиам и промяната в отношението му към Фин.
Стефи е била изненадана, но и щастлива: „Какво има, че да не те харесва?“
Фин: „Не знам. Сигурен съм, че имам дразнещи навици.“
Стефи: „Какви например?“
Фин: „Например ... хм ... Като се замисля, нямам такива. Съвършен съм.“
Стефи: „Като се изключи пренадутото ти его, докторе.”
Фин: „Бях сериозен за онова, което казах на Лиам. Ще направя всичко, за да задържа тази красива усмивка на лицето ти. Това е мисията ми. И също така да те обичам, както си създадена да бъдеш обичана.“
Целуват се.
Хоуп е в кабинета на Ерик.
Влиза Томас: „Това ли е книжката за оцветяване, която търсеше?“
Хоуп: „Боже, къде я намери?“
Томас: „Беше на задната седалка в колата ми. Дъглас трябва да я е оставил там, когато последно бяхме заедно.“
Хоуп: „Дъглас ще е толкова развълнуван, тази му е любимата.“
Томас: „Бърз въпрос, уговорката ми с Дъглас за събота остава ли?“
Хоуп: „Дъглас го очаква с нетърпение.“
Томас: „Обичам да прекарвам време с Дъглас. Няма да приема нито един момент с него за даденост. Никога вече.“
Томас: „Сериозно? Лиам пак е отишъл у Стефи?“
Хоуп: „Да.“
Томас: „Току-що се върнах оттам и тя не беше сама.“
Томас: „Фин й правеше компания. Ако Лиам нахлуе там отново и ги види заедно, ще експлодира.“
Хоуп: „Не и този път.“
Томас: „Какво му е различното на този път?“
Хоуп: „С Лиам имахме откровен разговор и мисля, че стигнах до него.“
Томас: „Леле, това е невероятна корекция на поведението от страна на съпруга ти. И то за много кратко време.“
Хоуп: „Лиам винаги ще обича и защитава сестра ти и детето им. Но мисля, че сега осъзнава, че трябва да остави Стефи да живее живота си и да не се меси. Особено когато става въпрос за романтични връзки с мъже. И специално с един. Нямам кристална топка, но изглежда Стефи много се интересува от него. И той се интересува от нея. Ако между тях се получи, още по-важно е всички да се разбираме. Особено заради децата. Мисля, че Лиам вече го разбира. Същото се отнася и за теб, Томас. Искам нещата да се подобрят и за нас тримата – ти, Лиам и аз. С теб отглеждаме Дъглас, а Лиам все още има известни проблеми с теб. Честно казано, аз също. Но разликата е, че ...“
Томас: „Разликата е, че ти поне си склонна да обмислиш възможността, че съм се променил, а Лиам не.“
Хоуп се усеща, че е станало късно, трябва да тръгва.
Томас: „Преди да си тръгнеш – знам, че между нас е неловко. Особено с отношението на Лиам към мен. Но съм решен да ти покажа, че се промених. Мога да бъда добър и стабилен участник в живота ти.“
Хоуп: „Надявам се.“ И излиза.
Влиза Чарли и бута количка с пакет: „Дайте път! Огромна доставка за склада за НЗБ. От един бутик го върнаха обратно, след като приключиха с изложбата.“
Томас: „Изглежда доста тежко.“
Чарли: „Тежко е! Къде искаш да го оставя?“
Томас: „Остави го там, няма проблем.“
Чарли го стоварва: „Добре. До скоро, шефе.“ Чарли си тръгва.
Томас взема ножици, срязва горната част на опаковката и надниква.
Отдръпва се и въздиша.
Хоуп се връща в кабинета, забравила е ключовете от колата. Томас го няма, пакетът също е изчезнал.
Доката Хоуп търси, влиза Лиам.
Хоуп намира ключовете: „Как мина при Стефи?“
Лиам: ‚Всичко е наред. Фин беше там. Казах това, което трябваше. Това нямаше да се случи, ако не беше ти, за което съм благодарен. Също така ще бъда по-отдаден на обета, който ти дадох. Да поставям нашето семейство и брака ни на първо място. Защото никога вече не искам да се почувстваш неуважавана.“
Хоуп: „Благодаря ти. Знам колко много ме цениш и какво споделяме. И това само се задълбочи след всичко преживяно с Бет. Слава богу, това сега е в миналото. Няма повече тайни и лъжи. Всички са по-добре. И Томас вече не е обсебен.“
Томас е в апартамента на Вини и гледа пакета: „Какво си мислех, та да те донеса тук? Какво правя?“
Отваря пакета и отстранява уплътнението.
Гледа замислено: „Изглежда като живо. Зловещо е.“
Сяда на дивана и се взира: „Хоуп?“