Ей таква торта се опитахме да направим с девойката по случай празника, на вкус мисля, че се справихме, но за вида има още какво да се желае. Т.е. тази снимка не е моя, ползвам я за илюстрация.
Иначе празникът мина ей така между другите неделни занимания, които включваха и смяна на гуми на колата.
ММ има сторен график, работен и домашен, който винаги може да се обърка, но използва всяка възможност да се свърши нещо. Отделно с наближаването на коледните и новогодишните празници започват претенциите на този и онзи кой кога да е наряд и при тях става лудница. Винаги има някой недоволен и още от началото на ноември се започват заканите да си взимат болнични. Лиготии и некоректност към колегите.
Девойката си е в Пловдив, не е решила дали и още колко ще стои у дома.
На работата "цъфнаха" първите с Ковид-19, че и двама един след друг. А сме фирма от точно 7 човека, т.е. близо 30%. Мерки не са взети никакви, дезинфекцията е мираж.
Днес ми влезе един шофьор, без маска, наврял се до мен, печат му трябвало . Като му казах, че двама са болни, се изнесе със скоростта на светлината.
Ами такова е положението при нас, малко ми е минорно настроението.