Ето я и следващата публикация в Лекс.бг по въпроса:
https://news.lex.bg/%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%b4 … 1%82%d0%b2%d0%be/
Аргументите в полза на "не може" са свързани И с това, че детето приема винаги по опис и на теория няма как да бъде увредено от приемането, може само да има полза и отказът от тази полза може да се окаже съвсем истински "отказ от права", в пълния смисъл. Но ако таксите и разноските са за сметка на наследника (детето), а не на наследството, и са високи - ето възможна вреда.
Другата теза е - наследството само по себе си не е "право" в смисъла, който има предвид СК, и при очевидно превишаване на пасивите над активите е безсмислено приемане по опис и е допустим отказ - разбира се, с разрешение на съда. Тук може да се възрази: а ако не са били известни всички активи и се появят данни за нов, след като вече има отказ? Малко вероятно, разбира се, да не кажа хич, но...
Във всички случаи би било добре да се уреди изрично това, разбира се, за да няма неясноти.
В техния случай, на авторката, оставам с впечатление, че те не са искали да се отказват, защото земята покрива размера на задълженията. Или греша?
Иначе за голямо дете, което наближава 18, не виждам проблем просто да изчака да навърши 18 и да се откаже лично - ако преди това не е подадена молба за приемане по опис, де. Това извън случая в темата.