Не знам какъв тип автобиографии търсите, но с две ръце мога да препоръчам "Романът на моя живот" на Стефан Данаилов. Прекрасна е, много съм се забавлявала и умилявала на тази книга. По стечение на обстоятелствата дори се сдобих с два екземпляра вкъщи. Определено е 5 от 5*.
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
В момента чета ... 67
Само на моменти, когато говореше за някои свои приятелки, ми звучеше недискретно. Отдадох го на това, че книгата излезе преживе, и редакторът не е посмял да се намеси мъъъничко, а авторът пък беше доста възрастен и е постъпил старчески-нетактично. Малко фук-фук. Ама голяма работа беше, пустият му красавец!
armeria Съгласна съм с теб, всъщност горчив вкус ми остави, че в едно от последните си интервюта, в което споменаваше вече излязлата книга, подчерта, че много неща за жени бил премълчал, не обичал да говори за любовните си истории и флиртовете.
Но като изключим това, определено ми допадна много.
Следващото, което съм планирала за четене е да довърша поредицата на Керелин Спаркс "Рискована любов", имам първите три книги и случайно попаднах на още 3 в читанка. Харесвам авторката и начина и на писане, освен това съм върл фен на фентъзито, така че предполагам ще си допаднем.
Но като изключим това, определено ми допадна много.
Следващото, което съм планирала за четене е да довърша поредицата на Керелин Спаркс "Рискована любов", имам първите три книги и случайно попаднах на още 3 в читанка. Харесвам авторката и начина и на писане, освен това съм върл фен на фентъзито, така че предполагам ще си допаднем.
Препоръки за книги с тематика Древен Рим?
И аз бях започнала "След края", защото харесвам авторката. Като майка на дете на сходна възраст обаче, просто не издържах повече от 50 страници. Много добре написана, но много тежка книга. Едва ли ще успея да я прочета.
Най-накрая завърших "Щиглецът". Отне ми доста време, но си струваше всяка минута. Определено най-добрата книга, която съм чела напоследък. Дона Тарт е уникална.
Най-накрая завърших "Щиглецът". Отне ми доста време, но си струваше всяка минута. Определено най-добрата книга, която съм чела напоследък. Дона Тарт е уникална.
Мога да чета всякакви бруталности ала Картър, Бекет, Баркър, Кинг ... обаче сиклити не ми понасят никак. Още ми седи "Вината в нашите звезди", "Все още Алис", а пък "Аз преди теб" така и не довърших, но по-скоро защото тъпичка ми беше. Макинтош пък е една от малкото англичанки, които харесвам, но тази и книга с радост ще пропусна. "Оставих те да си отидеш" също не съм отметнала и няма да е скоро.
И да се върна на Баркър ... все по "Ехааа" съм от него. Може би защото съм свикнала вече с Картър и този ми е новосмразяващ и ме впечатлява. Вече съм на 80% от първата книга и не очаквах такъв развой, изненада ме.
Полуспойлер!
И да се върна на Баркър ... все по "Ехааа" съм от него. Може би защото съм свикнала вече с Картър и този ми е новосмразяващ и ме впечатлява. Вече съм на 80% от първата книга и не очаквах такъв развой, изненада ме.
Полуспойлер!
Скрит текст:
Дразня се като "шляпнат" нещо подобно и трябва да се заравям пак назад да си припомня, а после да се плесна по челото, колко очевадно е било. Четеш си по инерция и те върнат в началото, което си попроспал и забравил. Доколкото си спомням и на Криско първата беше идентична, по същия сценарий.
Прочетох "След края" (Клеър Макинтош) и това ще ми е втората номинация за Книга на годината.
Изключително трогателна и топла книга, в която всичко ми хареса. История е много тежка и натоварваща, особено за хора с малки деца. Преживях драмата много емоционално и лично. От първата до последната страница живях и страдах с героите, мислих и се терзаех заедно с тях. Хареса ми искреността и достоверността в изграждането на образите на героите, похватът на авторката за развитие на съдбите им "след края".
И въпреки, че имаше и някои леко дразнещи политкоректни елементи, явно задължителни вече, за да се издаде една книга, давам безапелационни 5*.
П.П. Сега прочетох, че всъщност това е житейската история на самата авторка и загубата ѝ я е вдъхновила да напише тази книга. Това обяснява трагичната правдивост на книгата...
Изключително трогателна и топла книга, в която всичко ми хареса. История е много тежка и натоварваща, особено за хора с малки деца. Преживях драмата много емоционално и лично. От първата до последната страница живях и страдах с героите, мислих и се терзаех заедно с тях. Хареса ми искреността и достоверността в изграждането на образите на героите, похватът на авторката за развитие на съдбите им "след края".
И въпреки, че имаше и някои леко дразнещи политкоректни елементи, явно задължителни вече, за да се издаде една книга, давам безапелационни 5*.
П.П. Сега прочетох, че всъщност това е житейската история на самата авторка и загубата ѝ я е вдъхновила да напише тази книга. Това обяснява трагичната правдивост на книгата...
Споделям напълно написаното! И аз така я преживях историята. През цялото време направо ме задушаваше от мъка. Много пъти я затварях и си казвах, че не мога повече да продължавам да чета. После пак отварях и нямах търпение да разбера какво се случва. Една от любимите ми!
Прочетох "Сребърният път" на Стина Джаксън. Добре написана , лесно се чете и ми беше толкова интересно,че в глътнах за ден и малко. Още в началото заподозрях кой е извършителят, скоро не ми се беше случвало да съм така сигурна. Потресе ме колко жестоки хора има, накрая се натъжих доста, но определено ми хареса 4.5/5.
Пак опитах Камила Лекбърг докато нямах какво да чета, ами не става. Все едно чета соц криминален роман. Много ме дразнят тия натяквания колко са перфектни всички положителни герои. Има там един полицай, все се дъни, горкият, дори не мога да си го представя, толкова зле са образите.
После ми пристигна Тайното писание. Друга работа си е, прекрасен език!
После ми пристигна Тайното писание. Друга работа си е, прекрасен език!
Аз започнах снощи "Тайната на Диор" (Наташа Лестър).
Надявам се да не ме вкара тя в книжна дупка
Надявам се да не ме вкара тя в книжна дупка
Ще чакам отзиви, за да разбера заслужава ли си цялата еуфория покрай нея.
Аз започнах снощи "Тайната на Диор" (Наташа Лестър).
Надявам се да не ме вкара тя в книжна дупка
Надявам се да не ме вкара тя в книжна дупка
Ще чакам отзиви, за да разбера заслужава ли си цялата еуфория покрай нея.
Най-вероятно не си заслужава, но ще видим
Благодаря за новата тема!
Записвам се в нея с "Институтът" на Стивън Кинг. Преполовила съм я, интересна ми е, но още е рано за отзив. (Чета по-малко в тоя сезон, тъй като гледам разни сериали. Изгледах Defending Jacob и ме впечатли силно. Сега почнах The Undoing и също е доста обещаващ. Гледам и Бьорнстад, но той не ми харесва така, както книгата! Споменавам тези 3, тъй като са по книги, които може и да сте чели.
)
Миж, за мен Клеър Макинтош е Образецът за сик-лит. Може би все пак по някаква причина харесваш сик-лит Аз гледам да не си я причинявам.
Елинка, много се радвам на хубавия ти отзив за "Пилат" на Магда Сабо, имам голямо желание да я прочета и да я харесам.
Записвам се в нея с "Институтът" на Стивън Кинг. Преполовила съм я, интересна ми е, но още е рано за отзив. (Чета по-малко в тоя сезон, тъй като гледам разни сериали. Изгледах Defending Jacob и ме впечатли силно. Сега почнах The Undoing и също е доста обещаващ. Гледам и Бьорнстад, но той не ми харесва така, както книгата! Споменавам тези 3, тъй като са по книги, които може и да сте чели.
)Миж, за мен Клеър Макинтош е Образецът за сик-лит. Може би все пак по някаква причина харесваш сик-лит
Аз гледам да не си я причинявам.Елинка, много се радвам на хубавия ти отзив за "Пилат" на Магда Сабо, имам голямо желание да я прочета и да я харесам.
Препоръчани теми