Пиша в късните часове, защото мислите отново не ми дават мира.
Ще започна от далеч. Никога не съм имала самочувствие. Винаги съм неуверена във всяка крачка и се съмнявам във възможностите си. Въпреки че фактите сочат друго.
Завърших средното си образование с отличен успех. Записах висше образование с несигурност, не вярвах, че ще се справя. Отново се съмнявах в себе си. Но завърших с много добър успех и сега съм здравен работник и имам работа.
В момента съм в края на майчинството си и ме измъчват мисли, дали това е моята работа, дали да не уча нещо друго, ако запиша, как ще се справя. Куп въпроси и съмнения. Имам желание да се развивам, да научавам нови неща.
Винаги съм била реалист. За мен чашата не е на половина пълна, нито на половина празна, половина е.
Моля за съвет. Самочувствието не се лекува, но как да се справя с тази неувереност? Мисля, че това влияе и на отношението ми с хората и това как ме възприемат те.
Дали това, че втора година съм си вкъщи също влияе на емоциите ми?
Благодаря!