Защо останахте с едно дете?

В такова обшество живеем. Какво да се прави.
Прабабите ни не са купували айфони, тача ли са чеиз за децата си. Времена, нрави.

Дискусията започна от бедните защо раждат.  А богатите пък какво им влиза в работата. Гледайте си във вашата кошара.

Относно до какво води презадоволяването. Със сигурност живота в лишения води до доста негативи също. Истината е някъде по средата.

Повече от едно поколение израстна със синдрома на нямането и травмата от хипер инфлацията и определено до нищо добро не водят.
Балансът е ключът от бараката.

Играчки, телефони, троринетки и n на брой тъпотии, които съвременния родител купува е едно. Обаче да нямаш пари за храна, отопление, лекарства и дрехи е друго. Да си отговорен/безотговорен не е въпрос на пари.

И какви са травмите?

Значителни.

Стискне на всяка стотинка. Неумение да се инвестира. Затваряне на буркани за зимата, при все че зимата не е каквато е била по соца.
И още много изкривявания в резултат на бедност.

Това, че голяма част не искат повече от едно дете от страх, че ще му липсва нещо горкото, ако се наложи да дели с брат/ сестра. Незнам как материалното може да е по — ценно от това да имаш брат/ сестра, син/дъщеря. По—горното мнение според, което ако не можеш да купиш нещо на детето си е трябвало да ползваш презерватив е написано от ученичка предполагам. Ако не е така, е трагедия направо. Незнам колко трябва да ти е празна душата и главата, че да напишеш такова нещо. Все едно в живота има някакви гаранции…

Не съм съгласна за травмите. Травми може да е имало поколението на майка ми, родено малко преди, по време или малко след ВСВ. Нямало е хляб и дядо ми ходел до северна България за чували брашно.

По време на хиперинфлацията на 90те можеше да се работи в чужбина свободно и повечето семейства имаха по някой работещ навън и пари си имаха. Стоки тогава имаше. Баба и дядо живееха в БГ, но с долари от майка ми, пенсиите, продукти от земите на брата на дядо, си живееха идеално.


Във Франция много хора си правят консерви и затварят буркани. На мене не ми харесват сладките, купешки мармалади и правя по унгарски рецепти, почти без захар. Свекърва ми прави от сладки, тропически плодове и захар изобщо не слага. Свекърите затваряха и сок от нони, кокосово масло и ни пращаха по пощата. Само пощенските разходи са по-високи от цената на продуктите тук, но им се радваме. 

Тук милионери си гледат бебетата в люлки и легълца втора ръка и ползват дрешки, останали от други бебета.

Ти може да си живяла идеално, но повечето не сме. Хеле пък в дълбоката провинция, където повечето хора нито имаха роднини с долари, нито са имали достъп до чужденци, че да получат някакви долари. Много тежко беше, имаше самоубийства - мъже с жени и малки деца се самоубива от отчаяние. За населено място с 4-5 хиляди население, трима се самоубиха. И в новините редовно имаше новини за някой самоубиец. Най-често се подпалваха, и винаги съм се чудила защо точно този метод беше "популярен" тогава.

Баш консервирането, не е някаква останала травма. Селата се напълниха с млади хора, които предпочитат да си затварят зимнина от собствената им лична продукция, растяща в двора. И не е от недоимък.

Изобщо не съм съгласна. Презадоволяват си децата като ефект.

Забравяте, че, когато ние сме били деца, не е имало интернет и всякакво разнообразие на всякакви неща. Нормално е като виждаш повече, да искаш повече. Такава е човешката природа.

кукумицинка, имаше доста българи в Англия, оставили деца по баби на село и дошли да бачкат, без език, без образование, без връзки, без близки. Дотогава не знаех, че в България имало през 1989те села без течаща вода и градове без канализация. Някои жени идваха от Гърция, където бяха работили преди това. Много от жените се разведоха и се ожениха за добри партии, та си взеха децата. Повечето моми и ергени на моя възраст се оженихме и родихме късно. Имаше туркини от кърджалийските села, които не се женена и не раждаха в Англия за да могат да помагат на (малкото) останали в селата баби, лели и родители. На моя приятелка братята и се бяха оженили в казармата и на 25 имаха поне едно дете, някои и второ, родено в Германия за да се задържат. Тя се ожени на 27г за португалец и на 33г още изплащаха ипотеките и нямаше дете. Братът е 68 набор, тя е 70ти. Сестрите и не се ожениха и днес нямат деца.

Жените от цели села ходеха в Гърция и Кипър, в Испания, в Португалия, в Германия.

В малките градчета и на село глад не е имало. Братовчедка ми, на моя възраст имаше 2 малки деца в Сливен. Бабите и дядовците и даваха зимнина, месо, та чак не мене пращаха. Родителите и помагаха. Брат и се изсели и не се ожени, та родителите и гледаха само нейните деца. Виках я в Англия и исках да и помогна с пари, документи, всичко. Аааа, не можела да живее с друг човек в стая, не можела да чисти кенефи и да бърше газове. Не можела да търчи да води деца на училище сутрин, нито да ги прибира. Кой щял да и готви.... Оживя, представи си. Другата ни братовчедка останаха в София след завършване. Ожениха се още в първи курс, през 1987г, но детето им се роди чак 1997г, когато се бяха замогнали. Брат и няма деца.

Трудно, гадно е било, не е имало пари, но чак да е нямало за ядене не е било. Идваха и дебели хора.

В България много преувеличаваме и се оплакваме.

Не мисля, че недоимъка оставя травми. Травми има когато за едното дете има повече, а за другото не. Примерно за момчето апартамент, а за момичето не, защото родителите могат само един да си позволят. И нали се очаква момичето да отиде да живее при съпруга, защо му е имот. Това озлобява хората и обръща братя и сестри един срещу друг. Лично съм го изпитала.
Тук е и разковничето относно едно дете - все ще оставиш наследствено жилище или пък може да купиш нещо малко колко и зле да са нещата. Все ще избуташ едно дете. При две вече трябва горе-долу по равно.
Не знам за кои времена говорите, че е било лесно. Свека ми е разказвала, че деляла един банан на 2. Аз си спомням, че веднъж ни бяха купили пакетче харибо и с племенницата го делихме едно за теб, едно за мен. Даже се чудих дали моите да ги ям или така да си ги гледам, такъв лукс бяха.
Не мисля, че днес проблема е в тротинетката, а по скоро в жилище, образование. Те си изистват инвестиции.
Ох сега се сетих и на нас дядо и баба пращаха месо и сирене от село. Но съседите нямаха от къде да вземат и бяха доста по зле от нас. Едва ли са гладували, но вероятно са яли по евтино.

Изобщо не ме вълнува кой с какво е съгласен.
За мен фактите са очевидни. Недоимъка покрай првхода осакати поколения. От нямане хората са озлобени. Важи за целия източен блок.

Винаги съм знаела, че ще се оправя и не ми е влияело, че нямам готови пари. Такива имаха само децата на по-висши комунисти по мое време. Това си се знаеше и беше някакъв факт, все едно като годишните времена. Добре, че дойдоха промените, за да има шанс за всички млади хора. Пак казвам, аз истински глад и мизерия не съм преживявала - баща ми тръгна да плава. Но помня времената с малко пари и ако не бях ги преживяла, може би пък нямаше да ценя това, което постигнах после.