Бях в доста кофти клиника, в която имат някакви странни приумици за това как започва процеса на кърмене. Първо не ми дадоха детето веднага след раждане за първи контакт чак до другия ден. После, тъпкаха го с АМ 2 дни и като го донесоха то не искаше да засуче, защото от шише е по-лесно. След това взеха да ми обясняват аз как трябва да си стискам гърдите, за да тръгне кърма като ми се изредиха над 10 акушерки да ми стискат гърдите, за да ми покажели, докато не ги изгоних накрая. Четях на телефона в интернер и не беше показано никъде подобна глупост.
Започнах да се мъча с помпа- за 15 мин на гърда успях да изцедя общо от двете 7-8 мл на ден 3 към края. Детето засука като се прибрахме в нас. Откакто то засука, помпата нищо не прави вече. Като ви казвам нищо: цедя, цедя, само намокря ореолите и толкова. Вакуум си има и работеше. Детето започна добре сукането, но от ден на ден става все по-нахъсано, смуче като за последно и това ми причинява огромна болка. Като ви казвам, все едно не ме хапе с все сила. Аз съм с изкуствено зърно. Сменях пози, пробвах какво ли не. Боли! Плача! Като изтърпя 30 мин сукане на 1 гърда и те омекват, а според хората аз трябва да се цедя!
И тук идва най-неприятното: аз споделям това, всички наоколо: кърменето е важно за детето, ще изтърпиш! Никой не се вълнува аз как се чувствам като човек. Освен това кърменето е на 3 часа, а ми отнема по над час и после често бебето е гладно. Педиатърката каза, че ако реве като магаре 30-40 мин след кърмене, не му стига и не може да го държа гладно.
Започвам са мисля за спиране на кърменето, защото ме е страх, че ще намразя детето. Освен това уж кърменето беше бързо за разлика от приготвянето на АМ... ами засега не е. Около мен всички се бъркат, говорят, назидават и всички ме притискат да кърмя и щяло да ми мине... и само да спомена за спиране и ме гледат осъдително... Докога според вас да продължавам с опитите ако не се получава? Кое е нормален срок да си дадеш сметка, че може би не става?