Всяко зло за добро.
- Публикувана: 6 фев. 2021, 13:45 ч.
- Последно мнение: 18 май 2021, 10:57 ч.
Проблеми с гаджето
Мила Дени, сега ти е гадно, нормално, но след може би кратко време ще разбереш, че това е най-доброто което е можело да стане. Това негово поведение е меко казано недостойно и отвратително. Мъж си не само ако имаш член, но и като се държиш като такъв. А той се е показал като точно обратното - мекотело. За такива хора не трябва да ти е жал.
Пострадай си малко, после си вдигни главата, облечи се красиво, сложи си грим и хич да не ти пука. И както казаха, уважавай се и точният човек ще ти докаже своето уважение.
Пострадай си малко, после си вдигни главата, облечи се красиво, сложи си грим и хич да не ти пука. И както казаха, уважавай се и точният човек ще ти докаже своето уважение.
Разделихме се. Казах му, че не мога да търпя повече това положение и той каза, че не вижда как може да стане по-добре. Обясних му, че ако ще сме заедно трябва да прекарваме повече време и че ми е станало доста криво от лъжата за неговия съквартирант. Той се ядоса, развика се, имала съм милиони изисквания, трябвало да завърша училище пък тогава да мислим за съвместен живот. Много ме натъжи, крещеще ми през цялото време и по нищо не личеше, че не му харесва накъде отиват нещата. Даже мисля, че нарочно си позволи да ми вика, за да се стресна и да приключим по-бързо, защото до сега никога не си беше позволявал. Мина седмица горе-долу от тогава и не ми е звънял, нито писал. Съжалявам да го кажа, но всички хора в коментарите, които предположиха, че той просто е чакал да се оттърве от мен по лесен начин бяха прави. Просто не разбирам защо. Знам, че съм наивна сигурно, но от кога като нямаш чувства към даден човек го чакаш той да те остави. От кога се държиш така, че другия да те намрази, само и само да избегнеш сериозният разговор и отговорността за действията си? Не го разбирам това, колкото и да се опитвам. Ако бях аз на негово място щях да кажа каквото мисля, вместо да се мъчим и двамата.
Това е правилното за теб. Правилно разсъждаваш и относно приключването на отношенията, но просто някои хора не мислят, не чувстват и не действат като теб, колкото и по-правилна да е твоята стратегия. Просто те не са такива. Осъзнаваш го и приемаш, че е така, защото нямаш друг избор. Да, сега сигурно ти е тъжно, но ще мине. Успех, щастие и любов ти желая! Честити празници - Трифон Зарезан по старо и католическият Св. Валентин! Всичко ще бъде наред. Наздраве за новата страница в живота ти!
Скрит текст:
Дени, съжалявам, че страдаш в момента, но в по-общ план е за добро, защото това просто не е твоят човек. По-добре край сега, отколкото да те мотае бог знае още колко време, докато ти се заблуждаваш, че имате сериозни взаимоотношения.Разделихме се. Казах му, че не мога да търпя повече това положение и той каза, че не вижда как може да стане по-добре. Обясних му, че ако ще сме заедно трябва да прекарваме повече време и че ми е станало доста криво от лъжата за неговия съквартирант. Той се ядоса, развика се, имала съм милиони изисквания, трябвало да завърша училище пък тогава да мислим за съвместен живот. Много ме натъжи, крещеще ми през цялото време и по нищо не личеше, че не му харесва накъде отиват нещата. Даже мисля, че нарочно си позволи да ми вика, за да се стресна и да приключим по-бързо, защото до сега никога не си беше позволявал. Мина седмица горе-долу от тогава и не ми е звънял, нито писал. Съжалявам да го кажа, но всички хора в коментарите, които предположиха, че той просто е чакал да се оттърве от мен по лесен начин бяха прави. Просто не разбирам защо. Знам, че съм наивна сигурно, но от кога като нямаш чувства към даден човек го чакаш той да те остави. От кога се държиш така, че другия да те намрази, само и само да избегнеш сериозният разговор и отговорността за действията си? Не го разбирам това, колкото и да се опитвам. Ако бях аз на негово място щях да кажа каквото мисля, вместо да се мъчим и двамата.
Няма кой знае какво за разбиране в поведението му. Някои хора се опитват да си спестят неприятни емоции и обяснения с цената на това да загубят доблестта си и да наранят тройно отсрещната страна. Техен избор. Каквото и да е изпитвал към теб в началото (може би дори си е мислел, че те обича), то явно се е изпарило последната година. Крещенето разкрива какъв е жалкар и страхливец, знаел е, че отдавна постъпва нередно, обърнала си му внимание на това и той се е защитил, атакувайки. Чудесно, край и никакво обръщане назад. С такъв човек и след години не бих била приятел. Защото, да, случва се да разлюбиш, да, случва се да срещнеш друг, но как слагаш край показва колко грижа има у теб към досегашния ти партньор. А подобно поведение показва нулева такава.
Не търси вината у себе си. Разминали сте се в намеренията си за връзката. Трябвало е да приключиш по времето на лъжата за живеенето заедно - много ясно е подсказал какъв е още тогава. Вярвай на интуицията си и на хората, когато ти показват какви са. Думите са хубаво и важно нещо, но делата разкриват истинските намерения.
Ще си позволя лична история, за да илюстрирам, че наистина пишем от опит и знаем как се чувстваш. Точно на твоята възраст преживях подобен шок (между другото, беше шок и за общите ни приятели). Дълга връзка, голяма любов, голямо чудо. Бяхме в различни населени места лятото, но комуникирахме плътно и си ходехме на гости през две седмици. Рязко комуникацията се влоши, спря да се сеща да пише и да се обади, бавеше се с часове да отговаря, обещаваше да се обади еди-кога-си и не го правеше. Попитах го какво става - нищо, всичко е наред. Съобщения колко ме обича и как съм единствената. Седмица след това - разговор в някакъв чат. Студено шикалкавене по някакви трети философски теми, но не повдига въпроса. Отне ми много време и конкретна формулировка дали иска да се разделим, за да изплюе 'да' и да стане ясно, че има намесено друго момиче ('което няма нищо общо, отдавна всичко беше умряло' - я, тъй ли?!). И повече не писа, не се обади. Бях ни жива, ни умряла цяла седмица. Не се хранех, не можех да спя, защото сънувах как ме зарязва отново и отново. Рев и сополи. Отне време да си стъпя на краката емоционално, но когато се обърнах назад, бях само благодарна, че ме е отървал от себе си. Истината е, че аз бях заслепена от любов и виждах бъдеще и семейство с този човек, игнорирайки че има черти и поведения, които всъщност ме притесняват, игнорирайки, че той определено не е на същата вълна.
Тия неща са част от живота. Когато дълго време сме отказвали да прогледнем, се налага да учим 'с лошо'. Любовта обаче не следва да е самотна борба 'за задържане'. Или я има, или я няма. Бориш ли се за нея, вероятно отдавна се е изнизала през комина.
Смело напред. Ще боли, но ще мине. Нямаш за какво да съжаляваш. Очакват те далеч по-хубави неща от половинчати взаимоотношения. Успех.
На 22 год. живота е пред теб.Този ти е направил услуга.
Сега ти е времето да живееш свободно,да се срещаш с различни мъже,да си изградиш критерии за тях , и да опознаеш себе си.
Може да е клиширано,но сега ти е времето,което никога няма да се повтори! Цял живот ще имаш ангажименти с мъж,деца,домакинство.Сега се забовлявай и мисли само как на теб ще ти е добре!
Сега ти е времето да живееш свободно,да се срещаш с различни мъже,да си изградиш критерии за тях , и да опознаеш себе си.
Може да е клиширано,но сега ти е времето,което никога няма да се повтори! Цял живот ще имаш ангажименти с мъж,деца,домакинство.Сега се забовлявай и мисли само как на теб ще ти е добре!
Здравейте всички!Пиша тук а не съм сигурна дали темата ми е на правилното място.Поправете ме ако е така. Имам проблеми с гаджето си и съм много объркана. Аз съм на 22,той е на 26.Заедно сме от г/д 3 години,но не живеем заедно.И двамата сме на квартира със съквартиранти,но сега заради пандемията и онлайн обучението съм обратно в родният си град и се виждаме доста рядко.Това ме прави много тъжна,а той не показва по никакъв начин,че му липсвам.Например дори събота и неделя понякога си измисля причини да не дойде да ме види (около 80км в посока е разстоянието. не е толкова близо, но не е и непосилно,той има негова кола) Проблемите между нас започнаха миналата година,когато му намекнах,че не искам повече да живея в тази квартира.Съквартиранката ми беше ужасна и винаги беше мръсно и просто не издържах повече.На него тогава му предстоеше преместване и трябваше да търси съквартирант за новото си място.Аз не виждах причина този съквартирант да не съм аз,но той каза че няма как защото обещал на един негов колега вече.Веднъж обаче излязохме на дискотека с този негов колега и той случайно ми каза,че няма такова нещо.Тогава разбрах,че ме е излъгал за да не му се налага да ми отказва,но той така и не ми каза защо не е искал.Много скоро след това си взе непознато момче за съквартирант.Аз не работя,но това не значи че няма да плащам половината наем.Може би скоро ще си намеря работа и ще се справям с наем и сметки,без да ми помагат нашите,но той ме третира като твърде малка за това и постоянно повтаря,че ни е рано.Аз разбирам,че той може би не е готов,но и отчуждението сега когато сме в различни градове ме побърква.Кой знае кога ще се върнем отново на лекции за да бъде всичко както преди.А и от много месеци насам не ме е канил в неговата квартира да му гостувам за няколко дни,а преди пандемията бяхме заедно почти всяка вечер или в неговата,или в моята квартира. Сега той ми идва на гости, но 1-2 пъти в месеца по една вечер.Нашите не го одобряват,не харесват поведението му,обаче аз много държа на него и искам всичко да бъде както преди.Питала съм го защо не идва по-често и той казва,че няма време и винаги има нещо за правене събота и неделя,а като го питам какво прави събота и неделя казва,че е гледал филми и е играл футбол.Струва ми се,че той вече не иска да е с мен както преди и че ме отбягва. Какво да правя?
Вероятно си мислиш,че няма да намериш друг,че не се виждаш с друг,но повярвай ми не е така.Ще се намери някой друг,който да те впечатли и с който ще гледате в една посока и той ще иска това,което и ти.За всичко трябва време,то наистина лекува.