Дъщери и гаджета

Утро, много съчувствам. Проблемът ви е сериозен.
Аз бих се поровила в средата, в която се движи детето. В новото училище, новия клас, новия приятелски кръг...
Явно там има други приоритети и разбирания за правилно, задължително, нормално. Приемат едни неща за нормални, които не са. Кой е тартора, който налага нормите? В тази възраст средата и приятелите са най-важни за тийна и определящи за поведението и ценностната му система. Това да се впишеш в средата и да играеш поведение като на масата, се превръща в приоритетна важност. Помисли кое е най-лошото, което не искаш за детето си? Поговори открито с нея за родителските си страхове, човешки, спокойно. Може би няма да те разбере от първия път, но ще чуе нещо. Забрани и наказания ще влошат нещата. Пробвай да наблегнеш на съвест, приоритети, важности, бъдеще. Дано напипаш верния тон и посока. Стискам палци!

Говорили сме за всичко и периодично говорим.

За мен е абсолютен шок да разбера, че тя смята да пие водка. Очевидно просто се прави на интересна пред това момче. И не осъзнава действителната ситуация, в която се поставя.

Разбира се, че секс на тази възраст е ужасно неприемлива идея.
Но обикновено, за да правиш нещо такова, трябва да имаш гадже.

Тя никога не е имала гадже и аз останах абсолютно потресена да установя, че й се въртят такива мисли на този етап....... Затова казвам поне да бяха гаджета.

Утро, ти най-добре познаваш детето си и знаеш как да говориш с него. Вярвам, че ще намериш най-добрия подход. Аз бих питала директно дали някоя от приятелките или съученичките й вече прави секс, дали пуши, дали пие алкохол...и съответно да изкажа отново мнението си по въпроса, че е рано за такива неща и какви са последиците от необмислени действия, че това да си правил секс или да си се напил на 13-14 не те прави готин...

От опита ми с общуването с моите тийнове съм разбрала, че директното питане рядко работи, ако с детето не сте в идеални отношения. Директен въпрос предизвиква затваряне и лъжа, мълчание или отклоняване на вниманието. Обаче работи добре индиректно минаване на интересуващата ни тема - разказване на нещо от нашето детство/юношество , за някой проблем на познато дете, родител, за нещо чуто в новините, филм, прочетено. Честно споделям страховете си с децата. За мен наркотиците са топ-страх заедно с хранителните разтройства, после идват алкохол, цигари, лоша среда, ранен секс и т.н по ред на номерата. Някак успявам да ги предизвикам да споделят, споделяйки първо аз. Разказвала съм честно моите тийн грешки, трудности, драми. Често сравняваме тяхната и нашата тийн реалност, поколенческите разлики търсим, обществени нагласи мислим и дискутираме. Дискутираме равнопоставено, гледам да не менторствам и да не поучавам, а да предавам опит и да им вкарвам реализъм.

Изгледайте филма Kids. Доста е въздействащ.

Аз сега осъзнавам, че навремето, като нямаше инфо за нищо, нито Интернет, мен ме е опазил Господ. Аз не споделях нищичко с родители. Приятелка имаше връзка с женен мъж с две деца, били сме на по 15 години с нея, 9 клас. Веднъж бяхме у тях, въпросният мъж на около 35 беше и с негови приятели и единият ме извика да ме разпитва в друга стая някакви глупости с цел да ме сваля. Вдигнах му голям скандал не се ли вижда колко е стар и на какво прилича, обаче ако бях по-податлива, какво правим и къде отиваме...?!

Utro, малко се "поразрови"в приятелската и среда. Да не би да се движи сред приятелки, които "се фукат" с гаджета и колко са "напред" в живота на възрастните. И оттам да идва желанието за "догонване". Аз имам приятелка, частна учителка, с нея децата много споделят. Веднъж ставало въпрос кой бил в болница, кой не след алкохолно отравяне и бяха "разобличили"някаква, която "излъгала и само се правила", обсче абсурд да е била в болница. По това време детето ми беше малко и се опулих, като разбрах с какво се гордеят децата.
Ако е желание "да се впише" в групата, просто трябва да и се даде да разбере, че подражание то не е нещото, което ще я направи щастлива.
И не зная дали много на място, но препоръчвам един руски филм"Физика или химия", не съм сигурна има ли български превод. А оригиналният сценарий е на испански филм. Много тънко и естествено са показани всякакви възможни проблеми с тийнейджъри. Макар и да има мрачни моменти, филмът като цяло е позитивен, не натрапва клишета, въобще, струва си. С моя син го гледахме май като беше на 15.

Според мен точно това се получава. Утро, казваш поне да са гаджета, но за връзка и двете страни трябва да имат желание. Ако момчето не иска, според мен точно по този начин дъщеря ти се опитва да го спечели. Личен и неприятен опит от времето на моите 15-16 години.

Не искам да плаша никой, просто споделям. Бях на 16, когато баща ми се разболя тежко психически, а майка ми се наложи да работи допълнително, за да ме издържа. Но...имах нужда от подкрепа, защото от хубав живот, в който имах всичко, изведнъж трябваше да започна да се грижа за баща си, нямахме пари, нямах близки приятели. Хванах се с гадже, което беше до мен, но и той беше с проблемно семейство. Беше ни много тежко и на двамата и навлязохме в много лоша компания. Започнахме с купони, първо само напиване, после трева и накрая тежки наркотици. Водих двойнствен живот сутрин ходих на училище, бях отличничка, правих всичко, което се изискваше от мен, а вечер- купони, наркотици и напивания. Майка ми никога не знаеше какво се случва с мен, защото работеше нощно време. Мислеше, че ще разбере, ако използвам наркотици, защото работеше в бар и там се е нагледала на всичко, но много добре се прикривах. Така живях 6 години, влязох в престижен университет с мечтаната специалност, даже работих, а през другото време никой дори не подозираше какво правя. "Споделях" всичко на майка ми, тя беше спокойна, че съм си вкъщи вечер и уча. Всичко приключи, когато се разделих с бившия ми и се хванах с ММ. Беше ми много трудно, но с негова помощ минах през абстиненциите, болките и ужаса след наркотиците. Завърших университет, завърших още 2 магистратури. Днес съм човек с професия и семейство. А можех да съм някъде другаде. А майка ми много се гордее, че ме е опазила.
Това го разказвам, защото никога не трябва да се има доверие на тинейджър, всичко трябва да се проверява, колкото и да споделя. Винаги имайте едно наум.

Казвате да се поразровя в приятелската среда. Ами тя, честно казано, поне физическа приятелска среда все още няма. Аз бях доволна, че последните две години прекараха онлайн, та при дъщеря ми се забави началото на излизането с приятели. Знам от мои колежки как техните се събират с компании, с по-големи и т.н. Моята най-добрата й приятелка се премести в друг град и нямаше с кого да излиза. Виждаше се единствено с братовчедка си и контактуваше със сестра си - и двете са по-големи, много разумни и със сигурност не са й повлияли по отношение на секс и алкохол.
С това момче общуват най-вече виртуално.

Понякога съм й чела чатовете и съм й го казвала директно. Правила съм й забележки как се държи разкрепостено с момчетата, защото това ще й изиграе лоша шега в някакъв момент. Явно тя си продължава своето...

Споделяла съм и много личен опит. Ние сме изключително близки с нея. Тя ми е малката. С голямата имат цели девет години разлика.

Т.е. и директен подход, и споделен личен опит - всичко е пробвано. Очевидно без резултат.

Аз помислих и реших да съм директна и този път. Ще й кажа, че съм й прочела чата с това момче и съм разбрала какви ги е кроила. Съответно лекция за ранния секс и алкохола.

Само да вметна един виц:

Майка на дъщеря на 15 години:
- Ох, само да не вземе да се появи някой идиот да ми натакова детето.
Същата майка след десет години:
- Ох, няма ли от някъде да се появи някой идиот да ми натакова детето?

Днешните млади все по-често стават някакви такива асоциални и асексуални и си живеят самодостатъчно, та не се знае кое е за добро и кое за лошо

Тя с кака си не споделя ли? Не знам доколко е добра идея пък кака й да поговори с нея.

Според мен са си гаджета с това момче. Какво повече се иска, пишат си, виждат си, говорят си за специални забавления...

Тя за чатовете не се ли сърди, че й четеш?

Споделя с кака си, но не и за това конкретно момче. Голяма мистерия. Не иска да си признае, че го харесва.

За чатовете - очевидно не се е притеснила много, че й ги чета от време на време.

  На 13 е баш в най-пубертета. Не очаквай да не те лъже точно сега.
И моята ме лъжеше, че излиза с приятелки, аз я лъжех че не знам. Кой се гримира толкова преди среща с приятелки, айде моля ви се. Но това, че не ти се сърди, че й четеш чатовете е показателно - явно тя самата не ги смята за скандални, иначе щеше да се крие като партизанин. На мен много ми харесаха примерите с филми и сериали, според мен този подход е много сполучлив.

Съвсем във връзка със ситуацията, може би е добре спешно да помислите за ваксина срещу човешки папилома вирус (ЧПВ).

Айде да ми е жива и здрава рожденичката - вече официално на 14!
Да се надяваме да е разумна занапред!

Снощи аз не се стърпях и предрожденно малко си поговорихме. Казах й, че съм й прочела чата и че всичко съм разбрала. Тя каза, че било на шега, ама то какво друго да каже. Дано поне да се е вразумила от целия разговор!

Задължително при първа възможност ще потърся споменатите филми.