Пропадам

Пак повтарям- Анимус . Когато се стигне до там , ще ти съдействат и за ясла . Като човек минал по тоя път ще ти разясня :
-Настаняват те с детето в " Кризисен център " ( изключително чисто , добре организирано място , не си мисли , че е някаква дупка )
-Осигуряват ти среща с психолог , социален работник , адвокат ( изобщо всякакъв " човек " от чиито услуги се нуждаеш в момента)
-Получаваш подкрепа,  разбиране и адекватен поглед върху ситацията , които са много важни в този момент .
Времето , което прекарах при тях ми беше достатъчно , за да си стъпя на краката и да осъзная какво точно искам и мога да направя с живота си . Нямам думи , с които да им благодаря , но всичко зависи от теб . Никой няма да те държи на сила там , не си в затвор . Аз отидох там като една ревяща развалина и си тръгнах с увереност , че и аз съм човек , с високо вдигната глава.

Да, така е, коригирам се.
Авторке, дай си срок, шест месеца, една година, колкото е нужно. Търси си работа, търси жилище, ясла или дг, изобщо имай план, който да следваш, а дотогава стискай зъби.
Другият вариант е Анимус, казали са го вече.

Има и вариант за защита от домашно насилие, ако имаш смелост - можеш са поискаш от съда да отстрани мъжа ти от съвместното жилище, дори да е негова собственост. Прочети Закон за защита от домашно насилие, механизмът за защита е добре обяснен, публикуван е на сайта на МВР

Аха, ама няма да стоят денонощно пред входа да я пазят от тормоз.  Да си вади ограничителна и освен това да търси помощ от Анимус. То, ако ще е на квартира в същия град полза няма даже, знаеш ли го колко е отмъстителен.

Дали са ви добри съвети,не отлагайте да не ви четем после по новините.Уведомете незабавно за ситуацията родителите си и всички познати.Дори в момента да не помогнат,после могат да свидетелстват при развод.

Отиди с детето в някоя ясла и питай дали ще те вземат на работа на каквато и длъжност да е- хигиенистка или друго. Обясни им ситуацията, че бягаш от насилник и ги молиш да настанат детето в същата ясла.
Потърси си малко евтино жилище и почвай с пускане на ограничителна заповед на съпруга ти и дело за развод по вина на съпруга ти. Едновременно сигнализираш и Агенцията за закрила на детето и трупай доказателства за съда. Ако до сега не си си извадила и медицинско за нанесени телесни повреди, го направи.
Купи си спрей за защита и при нужда звъниш на 112.

Служителите на яслата не ги назначава самата ясла. Пък и там се бутат 200 човека за 1 вакантно място.

Продължавай да събираш пари, защото ще ти трябват. Може да се консултираш и с адвокат и да действаш умно, според препоръките му, защото ще е важно да излезеш от там с възможно най-много облаги - жилище, мебели, пари, спестявания, издръжка. И нямаш право на грешка, защото всичко ще се използва срещу теб в съда

Няма голяма изненада тук - отгледана си в отровна среда и си си намерила подобен човек, защото ти друго не знаеш и повтаряш семейния модел. Не само физическото насилие уврежда и изкривява душата на едно детенце, ами и стаената неприязън, напрежение, с което то няма капацитет да се справи и адреналин, който не е негов/неин. Сега са формиращите години за детето ти от които зависи какъв човек ще стане като голяма, сега се формира мозъкът и преживяванията на детето, както и семейният модел, който попива остава доживот. В последствие и милиони да даде това дете за психотерапия, нищо не може да оправи щетите, а те ще са катастрофални - най-малкото повтаряне на семейния модел, липса на самочувствие, убеденост, че не заслужава нищо добро, неувереност, твърде е възможно и да позволява на всички са я тъпчат тъй като друго не е и видяла от вас двамцата с чудния ти ''мъж''. Поведението на такива насилници има тенденция да ескалира, тъй че ако до вчера е било словесна грубост и пренебрежение, постепенно се трансформира в някой друг шамар насаме, после пред нещастното ви дете, постепенно и плавно ще преминава в побой първо насаме, после отново пред детето и изобщо чудно детство сте му подготвили както гледам. Засега предполагам мунчото ще се кротне за малко, може и да ти се извини, ти естествено веднага ще налапаш въдицата и така додето не те вкара в болницата, а за психиката на детето явно никой не мисли.
При родителите си и да идеш предполагам ще смениш една форма на домашен тормоз с друга, така че не е добра идея. По-горе една потребителка ти обясни подробно за Анимус, моля те послушай я и пиши какво се случва с вас. Само се моля след ден два да не цъфнеш с новината - ама той се извини и каза че няма повече така и изгладихме нещата, защото това е невъзможно, но бог знае защо тормозени жени като теб постоянно повтарят тая ггрешка , достатъчно е да разгледаш други теми тук и веднага си личи един и същи стереотип. Надявам се поне ти да избягаш от него. Успех и пиши!

anie11 тормозените жени се връщат , защото се надяват , че  "Той " се е променил , че " Той " ги обича , че всичко ще свърши . Много от тях нямат подкрепа , често всички покрай тях ги обвиняват , че те са си виновни и мислят , че нямат друга алтернатива . Не мога да ги виня , защото в този момент се чувстваш сама , виновна , често си психически и физически смазана . В онзи момент нямах подкрепа от никой , само обиди и укор . Беше гадно , чувстваш се унизена , съсипана , искаш да изчезнеш . В началото плачех , само защото някой говори мило с мен и разбира болката ми . Мина доста време преди да преодолея страха  .

Ето това е много жалко и ето затова насилниците си остават безнаказани, защото обществото ни е едно такова тъпо и ограничено и като види някой в трудна ситуация и вместо да помогне ходи да набива канчето.

Как беше поговорката: не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле.

Затова,трябва бързо да изведе детето от тази отровна среда,защото ще повреди и него.насилниците не се поправят,всичко само ескалира.

Авторката обаче спря да пише. Да се обзаложа ли какво е станало? - ''оправили'' са нещата с насилника и вече всичко е ''наред'', а детето ще си стои в тая среда. До следващия скандал и до по-следващия побой в немного далечно бъдеще, когато пак ще дойде да изпусне парата и то детето й пораснало и трайно затвърдило тоя начин на живот.

Дори и да не чете, всички съвети са ценни дори и за някоя жена, която само чете или ще я прочете някога !
Всичко изглежда много просто, когато си страничен наблюдател. Когато прибавим емоциите, чувствата, страха, смачканото самочувствие и страха от неизвестното става доста по-трудно да се реши на крачка.А всъщност само тя може да направи тази крачка, вътрешното и чуство за самосъхранение трябва да изкрещи, за жалост не винаги става В найния случай най- удачното е Анимус .

Maле, мале... Ще ме бие някой пред детето, а то ще се напишка от страх! И няма да му стъжня животеца нещастен. Бял ден няма да види. Медицинско, жалба, и ни дете ще види...Май кой каквото си надроби, си сърба!

Добри съвети, дано има кой да ги е чел.

Много такива теми се появяват. Авторките пишат, оплакват се, а после изведнъж изчезват. Питам се понякога какво ли става с тях?
Разбирам младата жена - уплашена е, защото не може да разчита на родителите. Страх я е от насилника, дори да се изнесе, той може да я намери лесно. Не се знае как ще реагира, ако е сама без близки наоколо.
Аз бих казала веднага на родителите и на някои близки роднини или приятели, които смятам, че може да вземат моя страна. Според реакциите им или се изнасям веднага при родителите(не при приятели или познати, защото това е решение за не повече от седмица или месец), или се обаждам на телефона на Анимус.
Подкрепата на родителите е по-добър вариант, ако излязат читави поне за около 6 месеца, до 1 година, докато си стъпя на краката.
Иначе - Анимус. Макар че неизвестността къде ще се озова с тяхна помощ, би ме плашила.
Колкото по-скоро се вземе решение за незабавно бягство, толкова по-добре.