В момента чета ... 69

Започнах "Момчето, което последва баща си в Аушвиц".
В Сторител докато разхождам куч слушам Черен понеделник. Бях я започвала и явно съм хванала нещо по-интересно след нея, защото съм я зарязаха и сега я започнах пак. Доста увлекателна, препоръчвам.

За два дни изгълтах "Влакът на сираците" (Кристина Бейкър Клайн ), която се оказа доста добър роман - интересна семейна драма, развиваща се в две времеви линии и обхващаща период от 1929г през ВСВ до наши дни.
Това е и историята за живота на Нийв , момиче от семейство на ирландски емигранти, което остава сираче на 9 години и попада в системата на приемното родителство. С т.нар. "влаковете на сираците" от края на XIXв. до първата половина на XXв. , когато тази практика е прекратена, са били трансферирани над 200 000 деца (от пеленачета до 18-годишни)  - сирачета, безпризорни, бездомни - от мегаполисите по Източното крайбрежие към вътрешността на страната и настанявани в приемни семейства.  Естествено, животът на повечето там е бил далеч от цветя и рози. Малцина имали късмет да бъдат осиновени, повечето най-често били експлоатирани като безплатна работна ръка във фермите на Средния запад или третирани като нещо подобно на домашни роби, подлагани на всякакъв вид насилие , включително и сексуално.
Книгата ми хареса много, единствено краят не ме удовлетвори. На фона на целия прекрасен роман той остана като кръпка, някак набързо скалъпен и затова давам 4*, а не 5*.

Интересен и малко озадачаващ факт: Единствено в училищата на щата Мейн от всички американски щати е задължително изучаването в училищата на индианската история и култура.
Явно световният полицейски жандарм на реда и съблюдаването на човешките права не счита за необходимо да образова децата си за една минала цивилизация, която сам е  подложил на безобразен геноцид.

Дочетох "Но-уи" - допадна ми, давам й 3*. Хареса ми връзката баба-внучка, разказът чрез спомените на бабата също ми допадна, въпреки че Лидия Димковска я харесах с първата й книга, която прочетох ( "Резервен живот") и сега тази я взех  повече заради спомена за хубавата първа среща с авторката...
Сега чета "Тайната история" на Дона Тарт - предполагам, че повечето от вас са я чели. Още не съм много напреднала ( на 250 стр съм), но ми върви доста бавничко.
Успоредно започнах и " Пушачът" - прочела съм около 60 стр. и има толкова много герои, толкова много прякори, че леко не ги запомням Ще ми е интересно да ви чуя мнението за Пушачът, който я е чел.

Аз в момента също чета ,, Момчето, което последва баща си в Аушвиц". За сега ми върви добре. Още не мога да преценя дали ми харесва или не дразни това, че стилът е по -телеграфски , почти  няма диалози . Но пък е достоверен,спрямо източниците. Отделно заглавието е малко подвеждащо , защото лагерите през които преминават Фриц и баща му са общо три : Бухенвалд, Аушвиц и Маутхаузен.

От един месец съм на криминална трилър вълна. Прочетох двете книги на Ирса Сигурдардотир- "ДНК" и "Водовъртеж". Започнах погрешка от втората, но това не се отрази особено. Харесаха ми много.  Героите са естествени, със своите положителни и отрицателни черти. Исландското ежедневие и атмосфера ми допаднаха също. Ще си купя и третата книга на авторката, която излиза скоро.
След това бързичко прочетох най- накрая и "Кестеновия човек". Писано е много за книгата. Определено суперлативите са оправдани.
Една абсолютна греда- "Фабрика за истина", К. Макфейдън, пета част от поредицата. Издържах само стотина страници и я зарязах, въпреки че изключително рядко ми се случва. Отблъскваща и отвратителна. Пълнеж с преповтаряне на познати неща от предходните книги, безсмислени отвлечени разсъждения на главната героиня и  възможно най- извратените, кървави и брутални престъпления. Дойде ми в повече и реших, че няма смисъл да си товаря психиката с подобни гадости. Не я препоръчвам.
Мисля да избягам сега от жанра с "Тайната на Диор".

По отзиви от форума преди време прочетох "Татуировчикът на Аушвиц". Пълно разочарование. Стил на гимназистка. Затова като прочета Аушвиц, изпитвам подозрение за качеството на произведението.

Аз се включвам само да се оплача, че почвам да чета "Лятото на страха", на Дан Симънс наново.
Бях прочела 1/3 от книгата.
Оставях за 1 месец и вече ми е мъгла кой, какво беше направил. А в книгата има цели 5 главни героя, та ще се почва от начало.

Чета Макове през октомври, но е голяма скука.

Чета "Призраци от пазара на сенките" - харесвам Касандра Клеър

Здравейте, не съм писала отдавна, че нямам много време покрай бебето, но ви изчетох, че си подготвям списъка за Панаира. 😀
Днес довърших "От онези, които заслужават да бъдат убити". Ами много ми харесаха, цял ден като имах свободна минута четох. Отдавна не ми се беше случвало. Подходих скептично, защото бях чела доста противоречиви коментари за книгата, но  и давам 5/5. Най-много от всичко ми хареса как на няколко места авторът успя искрено да ме изненада, което ми се случва много рядко.
 Продължавам със "Среднощно слънце" на Несбьо.
 С Коубън не можах да се разбера особено, но като знам испанците какви сериали правят, ще го изгледам на 100% . 😀

"Среднощно слънце" е продължението на "Кръв по снега", да не вземеш да останеш разочарована, ако доста неща на ти ясни.

Току що го разбрах и аз от Goodreads. 🤣 Беше ми убягнала тази информация, наистина. Ами ще си я изчета, дано все пак хвана основното.

Започнах "Снежна слепота" на Рагнар Йонасон. Бях забравила, че исландските имена са произволни съгласни букви и окончанието -юр. Предизвиквам ви да прочетете на глас три от градовете, където се развива действието - Сиглюфьордюр, Сейдаркроукюр и Патрексфьордюр Шегата настрана, книгата е интересна.

Чета / купих си я специално зимата заради любима буктюбърка /
"Сватовникът от Перигор" - Джулия Стюърт  иии хич не ми върви .
И не че книгата е лоша - явно аз не съм по такива книги / така и не се сработих и с Удхаус - то и все някакви перипетии имах . /
Снощи зачетох и Думите от Сартр / ами вече друго звучи . Дали не съм някакъв киселяк и затова /
 Изгледах  мини сериала Олив Китридж и определено бих прочела и книгата . Но в Гудрийс видях , че са две и се чудя дали ще издадат и втората или тази е двете заедно. Също и за сериала - дали е по двете или само първата .
  Пушачът е  от Мириам Петросян нали ?
Тоест книга първа от Домът , в който ...
В Русия Дом в котором си е в един том / има само едно издание в три отделни - при него ми харесват кориците много / .
Аз съм голям фен на Домът .
Много се радвам да открия някой дето я чете .

Дочитам я с усилия, въобще, ама въобще не ми хареса, но понякога има смисъл да се прочете и нещо, което не ти харесва, но пък има много почитатели, от любопитство какво им е харесало на хората. В началото ми заплени вниманието и започнах с интерес, но колкото повече напредвах, толкова по-скучно ми ставаше - историята не предизвиква никакви емоции в мен, толкова суховато и досадно е написана, че дори зрелищните сцени, които би трябвало да втрещяват и да предизвикват потрес, не ме впечатляват. Образите са постни и недодялани, не ги усещам. Цели пасажи намирам за ненужни и объркани, сякаш самата авторка в момента на писането си доизяснява концепцията. Със сигурност няма да чета други нейни книги.