Тук е момента да вметна, че когато разбра за бременноста не реагира по никакъв начин, дори не дойде с мен на преглед, а му споменах, че не искам да ходя сама. Вместо това си излезе с приятели без да му пука въобще.
Не си говорим изобщо от 1 седмица, подминава ме все едно ме няма и това започва вече много да ми тежи. Седя сама затворена в една стая по цял ден и рева, опитвам се да стисна зъби и да търпя, но колкото повече дни минават, толкова по-слаба се чувствам.
В момента няма как да се прибера вкъщи, тъй като и брат ми е с ковид там, но е на домашно лечение за разлика от баща ми.
Не знам какво са правя, не искам да махам детето, но заплатата ми е доста ниска. Родителите ми нямат възможност да ми помагат. Безумно притеснена съм, минават ми само лоши мисли.
Върви да направиш аборт, за да не създаваш нещастно същество, за което не можеш да се грижиш и което може да наследи гадния характер на баща си.
Вместо на ревеш, хващай си пътя докато е време.
Аман от прост народ!