Родител тормози учители

Трябва да решите нещо и да действате, защото с тормоза шега не бива. Аз сега съжалявам, че съм изгубила време да се занимавам "со кротце и со благо", вместо направо да карам "с лошо". Щях да спестя доста време и главоболия.

Казва се (от beo): няма специални училища и други подобни организирани средства за облекчаване на проблема на родителите, ти отговаряш: ами да си намерят родителите терапевт.
Какво точно да направи за себе си родителят, ако от него се очаква да направи с/за детето нещо, което не може да направи, не че не иска?

Хипотетично. Аз съм на мястото на арогантния местен политик, обаче не съм арогантна. Детето ми е проблемно - неспазващо правила и агресивно, не дай си боже. Без значение как ще кръстим причината - лошотия или диагноза. Аз не искам то да е такова, не обвинявам другите, не смятам, че е добро дете... какво да направя обаче? Мога примерно да го накажа или да го набия (приемаме, че е достатъчно малко, за да не може то да ме бие). Това не знам дали ще помогне, обаче със сигурност ще потресе всичките тези, които дават съвети за терапевти и психолози, както и самите терапевти и психолози. Друго какво мога да направя? А, да - да си намеря терапевт. И какво? Терапевтът ще ме научи как да направя от проблемното дете ангелче (нещо, което, нали, другите родители явно го знаят, щом нямат проблеми с техните деца, само аз не го знам) или поне поносимо?
Не ми казвайте, че децата са такива, каквито са ги направили родителите, щото не е вярно.

Не разбирам какво точно имаш предвид. Може ли малко да поясниш?
Специализирани училища има за деца със сериозни проблеми, които много трудно или никак не могат да функционират в масово училище и в масова детска градина. Това са бившите помощни училища, има и логопедични детски градини, също и градини, в които повече се записват сеца с трудности. Отделно ОЗД могат да насочат, а и общините имат социални услуги за деца и за възрастни, включително родителите сами могат да се обърнат за психологическо консултиране. Безплатно за тях. Общината плаща.
Родителят първо трябва да има вътрешен капацитет, за да се усети, че не винаги чуждите хора са виновни и светът не е срещу тях. Разбирам, че с времето се изпада в чувство за безпомощност и негативизъм, но родителите имат и приятели, близки, също общуват и с учители и имат обратна връзка, стига да искат да я чуят и да я осмислят. Не всички родители са адекватни, те просто нямат ресурс и не искат да променят нищо, по-лесно е да обвиняват и да се държат изискващо и агресивно на принципа "другите са ми длъжни".

Казвам, че Бео твърди, че родителите обективно нямат възможност да предприемат нещо, а ти и отговаряш да си намерят терапевт. Та от тоя дежурен съвет за магичните терапевти, както и от допусканията в други мнения за предполагаемо всесилните близки (т.е. излиза, че близките винаги могат да решат проблема, а не е така) подпалих.

Не твърдя, че няма специализирани училища, Бео каза нещо такова и на такова мнение "да си намерят терапевт" не е отговор. Не се има предвид, че родителите са ядосани на света и му правят напук. Има се предвид, че те са почти безсилни и ако са изнервени и им е писнало, то е поради това. Ако местният политик е нахален и не му пука, с други няма да е така, но проблемът няма да изчезне.

Конкретно това дете, или друго такова дете, с неарогантни родители - здраво, без изоставане, къде ще го пратим? Ще го преместим в друго училище / градина и то ще пречи на някой друг, или ще го оставим вкъщи при мама, тя да си блъска главата?
Всъщност периодичното преместване - проблемното дете да не е на главата само на един, а по малко да поемат тежестта всички училища - може би също е вариант.

Да, да си намерят терапевт. И не е магичен съвет. Това за момента е единственото смислено нещо, което могат да направят за себе си, за да не стане по-зле и от ОЗД да  им препоръчат да си повишават родителския капацитет, когато нещата съвсем излязат от контрол. И в крайна сметка детето си е тяхно и проблемът е техен - възрастни хора са, да решават какво да правят. Но чуждите хора няма да ги търпят до безкрайност и ще се намери поне един, който да обърне другия край. Затова казвам, че проблемът е при родителите. Те първо трябва да се оправят със себе си и с това какво искат да направят. Не някой да им каже как да превърнат детето в ангелче, защото няма как да стане. Но когато те самите за себе си изяснят какво и как се случва, и ако по някакъв начин стигнат до идеята, че трябва да променят поведението си, тогава и детето ще започне да отговаря на промененото отношение.  Това важи за всеки родител, независимо дали детето му е на 5 или на 10 години. Все пак говорим за деца преди пубертета, ако още от тази възраст са неконтролируеми, агресивни и родителите им са такива, то какво ще чакаме след още някакво време?

Съжалявам, но и моето, както и другите деца не са длъжни да търпят поведението на едно-две проблемни деца. В 90% от случаите тези деца не са със СОП, а са просто нагли и арогантни. Родителите подхранват това им поведение.

Пример - Диването на класа има проблем с моя син, тъй като моят не му се "кланя" и го преборва словестно. Другото започва физическа агресия - ритане, юмруци по гърба и главата във всеки удобен момент. В началото моят  не ми казва, но след като сподели, че словестният двубой се е превърнал във физическо малтретиране, звъннах на майката на другото дете. Тя ми рече - Аууу, ама за пръв път някой ми казва за проблем с моя син....(това не е вярно, тъй като съм разговаряла и с други родители от класа, които лично са ѝ звъняли, както и на учителката, вкл. и са привиквани на среща в училище). После - Ама, той твоят син го е провокирал моя, като му е отговарял... (какво очаква госпожата? Моето да седи и да търпи обидите на нейното "злато"?!?!)
Въртя, сука, само и само да го оправдае.

Да не говорим, че имаше заплахи за побой към моето, както и неслучайни удари.....
Смятам, че заявих достатъчно ясно на майката и на учителката (уведомих и нея), че при следваща агресия, ще взема по-твърди мерки. От тогава поне не го е удрял. Пак си позволявал да го обижда, ама моят е над нещата и не се впечатлява особено.

Бяха заедно на РД на друго дете. Личи си как въпросният търси заяждане с моя - дърпа го, говори му обидно и др.
Длъжно ли е моето или което и да било друго дете да търпи нечие друго да си избива компрексите?!?


На първо време да се осъзнае проблема. Много родители отказват да го "видят" с оправданието - Ами, той/та си е такъв, какво толкова?
Да се говори с детето, да се обяснят правилата за съжителство в обществото и да не смята, че около него се върти светът...
Ако с говорене не се случват нещата, налагат се наказания - спиране от любим спор, ограничаване на телефон, ТВ и др., консултации със специалисти.

Но, както казах, разковничето е в осъзнаването на проблема. Когато родителите смятат, че тяхното "злато" просто е набедено и неоценено, тогава няма как да има напредък.

Изрично питах за онези, които напълно осъзнават проблема, но не зависи от тях да го решат. Или такива няма?

Кое не зависи от тях да го решат?

Да си решат проблема, той не е на другите деца. На терапевт ли ще го водят, ще го наказват ли, както искат.

А от кой зависи?

А. Нерешим проблем.
Б. От организацията на образованието (примерно говоря, като вариант, не че имам идея как тя може да го реши).

Добре, бе, хора, толкова ли е трудно да си го представите - имате вкъщи едно такова дете. Говорите му - не слуша, наказвате го - не става. Или всеки с проблемно дете е неосъзнаващ проблема наглец? И да се оправя, както намери за добре, проблемът не е наш (на обществото), негов си е?

Детето е отговорност на родители си, не на учителите, образованието или нещо извън семейството.

Какво значи "нерешим проблем"? Значи оставяме "златото" да тормози всички останали, понеже не можем да излезем наглава с него?!?

А какво пък е на "организацията на образованието"? Нещо не му изнася на детето, значи госпожата/съучениците/училището са виновни.... Трябва да е, както на него му харесва, така ли? Ами, то може да иска да троши и да удря, да обижда и да скача по цял ден. Всеки един член на обществото трябва да спазва определени норми, които се учат още в ранна детска възраст и, ако някои родители са неглижирали проблемите, то в последствие берат плодовете от това...

Като има такъв случай, търси се помощ и се решават проблемите. Не се оставят като "нерешими".....

Оф, явно едно си знаеш и едно си баеш, без връзка с моя пост - отказвам се.

Да, на практика проблемът е на родителя. Детето му има проблеми с адаптацията, социализацията и изобщо с функционирането в организираните системи, в които ще-неще се озовава - площадката пред блока, в магазина, в детската градина, в училище.  Метафорично казано, обществото в лицето на другите деца, на родителите на другите деца, на учителите, е планина. Нашето дете стои пред тази планина. Планината няма да се отмести, защото на нея не й е зор да се мести. Човечето трябва да премине през планината.То трудно се катери, лесно се изморява, губи ориентир накъде да върви, отчайва се, започва да вика, да рита камъните по пътя. Родителите на това дете много го обичат и искат да направят нещо. Обаче и те не могат да накарат планината да се премести и тутакси да пропусне човечето да мине през нея. Единственото, което им остава на тези родители е да опитат да направят така, че човечето да се научи да се ориентира, да стане по-издържливо, да си сдържа гнева и да не рита камъните, защото като ги рита него го боли кракът, а камъкът няма да се премести. В общи линии това е положението. Този, който иска нещо трябва да направи така, че да се адаптира. Другите не са длъжни, а често нито искат, нито могат да приемат всичко. Това го пиша с най-положителни чувства и в опит да помогна.

Точно така - който иска, намира решение - води се на терапевт и тн.