За пиърсинга, татуировките и още нещо - 22

Моето не роза, но е на същото място.
Татуиста доста се опита да ме сплаши, че ще боли много и да си помисля добре. Обаче по време на татуирането през цялото време го питах "И? Това ли е?"  
Честно казано от епилатор ме боли повече. Строго индивидуално си е, както за всяка татуировка.
Със слаба структура (бях ), даже кльощава, ако е от значение.

Червената розичка не смятам, че ще боли много, защото ще стане бързо. Не изглежда сложно. Всеки има различен праг на болка, но ако е желана ще се изтърпи.

Ох,тези мъничките символи са много хубави - 🎀, сърчицето и 🌙

Много да🙂
Тъкмо затова толкова много им се чудя.
Искам всички🤣

Относно болката,дами, след един цял ръкав и един гръб стигнах до извода,че ако ще запазвам час за татуировки то ще е по време и след цикъл. Преди това съм по-чувствителна от нормалното.


Направи си всичките 😁

О, не не. За човек, който се беше заклел, че никога няма да си направи тагус е прекалено.
Много тауси, не е моето нещо, нищо, че са малки.
Затова и толкова време го мисля.
Иначе всичките е логично решение 😄

Зависи колко са малки като размер и къде са. Може да се получи доста интересно 🤔
Ако съм на твое място първо бих избрала онова, което най-много ми пасва на вътрешното ми усещане за самата мен. Относно място тук има доста идеи https://www.prettysweetprintables.com/small-tattoos-for-women/

Lesmacarons, много малки искам да са, може би не повече от 5-6 см всяка.
Всички ми пасват на натурата.
Затова съм ги избрала. 🙂
Всеки един символ значи нещо за мен, свързан е с черти от характера ми, с моите страсти, с любов към определено нещо и изобщо имат си съответното тълкувание.
Не ме притеснява да поясня.
Панделката е символ на изключително момичешката ми природа.
На инфантилното у мен(като тук не влагам този негативен смисъл на думата, който й се придава обикновено).
Да не говорим, че просто много обичам панделките.
Луната-открай време обичам Луната. Обичам нощта. Нощна птица съм.
Харесва ми да я гледам с бинокъл и го правя често. Харесва ми загадъчността и мистичното у нея.
Друго, с което вързвам луната и звездата(и което би се сторило скандално и непатриотично на мнгоо хора) е любовта ми към Истанбул, интересът му към османската история и изобщо чувство, което усещам когато съм в този магичен град. Та ще излезе малко като турското знаме.
Розата ми е любимо цвете.
Короната пък е символа, за който винаги съм  си представяла, че това ще е ако някога поискам да имам татуировка.
И първоначалната идея беше за корона.
Даже ММ ми каза щом това е било първото в главата ми нея да си направя.
Тя пък се свързва и със страстта ми към историята, кралици, принцеси и всичко историческо и ретро.
Бих си направила и в този смисъл розата на Тюдорите. Но чак дотам по-скоро не знам дали бих стигнала.
Сърцето просто ми харесва и стои много нежно.
От малка обичам да си рисувам сърца и го правя и до ден днешен.
Просто не знам къде да ги позиционирам и как би изглеждало най-добре.
Отделно имам обичайните притеснения - че са завинаги и може да ми омръзнат.
Същевременно обаче идеята не ме напуска вече втора година и само го мисля.
Тя накрая просто ще се хвърля пррз глава и каквото стане.
За мен е много отговроно решение, защото никога не съм мислела, че ще дойде ден, в който да поискам татуировка и то на "дърти години".
ММ все повтаря, че вътрешно не съм сигурна, иначе съм щяла да тичам с 200 към студиото.
Може би затова отлагам.
И защоро се колебая твурде много какво да е, къде да е.
Пинтерест съм го изровила до основи. 😄

Caroline_Bingley символите, които си избрала да чудесни и изключително женствени. Щом имат и толкова дълбок смисъл не смятам, че биха ти омръзнали скоро. Ти самата казваш, че вече две години тази идея не те напуска, следователно е нещо, което наистина желаеш да направиш,а не е времена прищявка. Моите татуировки са големи (май малките не ми се отдават). Първата в правена преди петнадесет години. Не ги показвам, не нося дрехи, които да ги подчертават, но обожавам всеки татус, който имам. Те са част от мен и от онази потайна страна на съзнанието ми, която си е само моя.
Бих ти предложила да направиш консултация с някой татуист, който то допада, вдъхва доверие и се чувстваш комфортно, той или тя биха могли да ти дадат насоки и идеи. Накрая зависи само от теб. Успех.

А може ТМ наистина да е прав и още да не си "узряла"  съвсем, затова да се колебаеш толкова... 
Аз съм далеч от млада, но в момента в който установих, че винаги съм го искала, но съм го подтискала поради едни или други причини и получих един ритник (образно казано), започнах да го мисля. 2 месеца след това си запазих час, а до него имаше още месец и нещо поне, така че ми беше достатъчно да мисля през това време и да финализирам какво точно искам и бях абсолютно сигурна в желанието си когато отидох в студиото.  И сега продължавам да искам нови и да си правя, без значение годините и кой какво щял да си помисли

Успех във взимането на решение!

И аз мисля, че след като толкова се колебаеш значи не си напълно убедена.
И аз дълго обмислях коя, къде колко голяма...Имах един период в който усещах нужда от промяна в живота си.Тогава сякаш за повече кураж отидох и си направих първата която хем е мое любимо цвете, хем самата тя ми носи усещане за свобода и лекота.Сложих си я на глезена но малко но назад.Много си я харесвам.Втората си направих на китката.Харесваше ми и ми носи усещане за топлота.Третата си направих преди ден.Тя ми е за детето.От външната страна на ръката.Всички са малки и семпли.
Преди години така си направих и обецата на пъпа.Пак в момент в който се чудя накъде да поема в живота си.Сякаш тези промени на на мен самата ми даваха сили да взема решението което трябва макар и драстично да е.

Caroline_Bingley, тези малки сладурки съм сигурна, че ще ти стоят страхотно.
Сърчицето ми е фаворит и точно там където си показала стои много нежно и няма да те дразни.Може да се изработи и по тънко и да се вплете в него буквичка на любим човек.

Така е. Донякъде не съм сигурна и затова отлагам.
Сърцето искам да е семпло,без нищо.

Ама момичета,показвайте ги тези татуировки 😉не пишете само за тях!😉

Здравейте. Тези от вас които са си пробивали ухото горе на хрущяла, наду ли се след това? И за колко време ви спадна отока?