Нервно дете!

Обърнете се към логопед, който да практикува и като хранителен терапевт.
Пиша го съвсем добронамерено, защото храненето с биберон на дете на тази възраст, нанася щети и върху говора, с което едва ли ще се справите сами вкъщи.

Защо не я дадете на ясла!?Може би,там ще стане малко по самостоятелна.Явно вие сте много грижовна и всеотдайна майка,притеснявате се да сте по настоятелна,за да не разстройвате детето си, ако сте по строга с него или нямате възможност да я оставяте на грижите на някой друг!?При всички положения,трябва нещо да промените в режима на отглеждане, бавно и постепенно.Моят син на 3г 6м,също е много своенравен,и понеже съм си в къщи още не ходи на градина,но го отчитам,като грешка,изнервя се,скучае,има нужда и от други авторитети,ние не сме му достатъчни!Всичко добро и бъдете малко по-смела и настоятелна!

Благодаря за съветите!
Много и е трудно да стои без мен, но се надявам с повече сили и търпение от моя страна и този период да премине, защото е много трудно! Всичко добро и на вас!

Съветите ми са съвсем лаишки, и според мен трябва да се обърнете към специалист но на първо време ми идва на ум това:
Предполагам, че у вас работи телевизор през деня. Спрете го, дори и да работи само за фон. Децата, особено по-чувствителните такива, много се изнервят и напрягат от постоянния шум и светлина.
Вместо това четете книжки, рисувайте, играйте.
Децата на тази възраст (голямата ми дъщеря е на същата) се ядосват, защото не могат да бъдат разбрани. Имам няколко книжки с емоции и действа чудесно в ситуация когато е ядосана за нещо да отворя някоя книга и и кажа ето виж, ти се чувстваш ето така, защото... И това дете на картинката се чувства по същия начин, защото...
Когато сме навън клякам на нейното ниво, обяснявам как се чувства, гушкам и давам избор за нещо. Примерно сега искаш ли да рисуваме с тебешири или да правим балони? Детето се успокоява и разсейва.
За отделянето не мога да дам съвет, защото не съм открила правилен подход 😁 като скачени съдове сме, но се надявам като порасне още малко да мине. Помня, че и аз бях закачена за полата на майка ми до късна детска възраст 😁
Успех.

Потърсете център за ранна интервенция, може и с направление от личния лекар. С детето има нужда да се работи допълнително. Вие като родител трябва да й говорите и четете много -  правилно и изразително /без бебешки думи/, по възможност да вербализирате всяко нейно действие; разглеждайте заедно предмети, картинки.  Използвайте  и  стихчета,  залъгалки,  песнички.  На  по-ранните  етапи детето  само  слуша,  а  по-късно  отговаря  на  въпрос  какво  прави  в  момента. Когато  се употреби нова дума,  трябва да намери начин да се демонстрира значението й – да покаже предмета, на  картина  или  чрез  играчка, действие. С играчките или с кукли за ръка може да се изиграват прости случки  или кратка  приказка.  След  многократни  повторения  се въвлича и детето – като участник /има за пръстчета много хубави кукли/ или като помощник в разказа – да довърши изречението, да отговаря на въпроси. Развитие  на  общата  и  фината  моторика също е много важно. Дейности като низане, лепене, моделиране, рязане,  оцветяване  имат  пряко отношение към езиковото и когнитивното развитие. За телевизора е ясно...особено Бейби ТВ, наложете вето или го ограничете до минимум.

Има един сироп кметът за успокоение ,но се консултирай с лекар. Иначе помага доста май не е химия.

Преди да се пият сиропи, е добре да се види от специалист, който да прецени как да подходи към проблема с говора и храненето.
Говорът е пряко свързан с дъвкателните умения и фината моторика. На тази възраст трябва да е на обща храна и да прави прости изречения от сорта "Дай топка", "Искам вода" и пр. Децата не се развиват по калъп, но в случая има индикации за проблем и колкото по-рано се обърне внимание, толкова по-добре. Приемът на айрян като основна храна трябва да се преустанови, да се обучи как да отхапва, дъвче, преглъща, да се разбие стереотипа на ядене, за което трябва терапевт. Ако има физическа причина да не го прави, ще се обследва.
Детето е неспокойно, защото не може да комуникира, не го разбират, а и не се храни добре, ако написаното е наистина така.

Не съм давала сиропи до сега, а и не мисля да го правя
Права сте, детето се изнервя защото не може да бъде разбрано, а аз всяйчески гледам да и говоря ясно да и показвам цветове, цифри чрез картинки и предмети, да рисуваме, да сме навън и т.н.
Докато до храненето ми е много трудно, защото виждам,че е гладна, а не иска да приема обща храна..Моля я постоянно, заигравайкия с куклите съм се опитвала да я храня, но безуспешно..

Детето ходи ли на ясла?

Не, записах я за първа група
Това ми е грешката със сигурност, че не я записах по рано

Питам, защото моята дъщеря от тръгването си на ясла стана толкова нервна.... Общо взето там е спокойна и като се прибереше изпадаше в някакви диви истерии. Не знам там какво се е случвало, но вкъщи големи драми наставаха.

При мен така се стекоха обстоятелствата, че не успях да я запиша.
Но за в момента е много нервна
и като започнат истериите чак незнам как да постъпвам вече

Дали би могло да е от бебешкия пубертет? Дъщеря ми така се тръшка като и се откаже нещо и изобщо за всяко “Не”. Истината е, че е период и ще отмине освен ако не се съмнявате за някакъв проблем.

Надявам се да е период и да отмине и при нас е така при всяко Не се реве и се тръшка, като не стане по нейната или като не ме вижда за максимум 2 мин.

Прилича ми на период да. От сега ли е така или от навършване на 2г? Предполагам, че след приключване на прекрасните 2 нещата ще се подобрят понеже за момента са доста нетърпеливи за всяко нещо. После с повече обяснения се надявам да се вслушват повече в думите ни.

От навършване на 2, но сега май е в силата си )

Има значение и дали е постоянно състояние или е промяна от последните няколко седмици/месеца. Ако доскоро се е хранила нормално, а изведнъж е минала на айрян, не е фатално, период е.

Съветите на милинка за специалист са много добри. Нека се изготви план и да действате по него.
За мен да пуснете дете, което яде от биберон и е толкова не самостоятелно в средата на яслата, ще бъде огромна грешка. Там няма да могат да отделят нужното внимание и проблемите ще се задълбочат, подсилени от стреса на новата среда.
Съвсем непрофесионално бих посъветвала да махнете таблети, телефони, телевизор, ако има такива в ежедневието. Да предлагате храна с лъжичка, било то и кисело мляко, но нека е с лъжица. Включвайте я в процеса, примерно да сипе млякото в купичката, да пробва с лъжичката. Също предлагайте храни, подходящи за хапване с ръчичка. Морковче, чушка, печено картофче на ленти за гризкане, месце на хапчици или мини кюфтенца. Включвайте я в процеса, за да не чувства че е на сила. Говорете, обвържете храненето в някаква история, може и играчка да храни. На шишето сложете биберон с малка дупка, за да изпитва затруднение и сама да обмисли да го остави. Вече спокойно и вода може да пие от чаша, постепенното махнете шишетата от погледа й.
Успех.

Много неща може да са:
Бебешки пубертет
Фрустрация, че не може да се изкаже и т.н

Добри насоки си получила.

Аз освен среща със специалист, бих ти препоръчала да погледнеш в нета дали детето ти покрива някои от признаците на spirited children.
Те обикновено имат проблеми с текстурите и вкуса на храната, защото са много чувствителни и не могат да филтрират добре дразненията. Т.е може да е звуково или визуално раздразнена и да откаже храната, защото не може да обработи още един дразнител (храна с “грешна” консистенция).
Децата не успяват и като по-големи да вербализират какво ги дразни, та родителите са тези, които трябва да им помогнат.

Не мисля, че социализацията и яслата са ти проблема. Отиди на специалист. И се приготви за много ходене по мъките. Аз се измъчих буквално с неща, които са елементарни за другите деца. Накрая една лекарка ми каза - браво, но сама няма как да се справиш от тук нататък; започвай рехабилитация спешно.

Отиди на педиатър, педиатърът ако прецени да даде направление за друг специалист и така. Не чакай.

Имам същия проблем със сина си.Пие мляко от шише,още ползва биба и яде пасирана храна.Суха храна гризе и дъвче без проблем,но яденето задължително трябва да е пасирано.Не иска да опитва нищо,което му се предложи.Чувствителен е,емоционален,трудно приема нови хора,привързан е към нен.С речта в последно време има голям напредък и е малко по-спокоен.Изнервя се,когато не го разбираме какво казва.Доста думи знае но повечето не ги изговаря правилно,няма добра дикция.Записала съм му час за детски психиатър и другата седмица мога да споделя какво е казал.

Ние успяхме да махнем бибата, след месец мъка.
Тя отказва всичко което и се подаде с лъжичка, пробвам постоянно нови неща които може да ги хваща с ръчичка, но от всичко изпитва погнуса и изпада в истерия щом види храна.

Трябва много разбиране и емпатия за подобни деца.

Аз не предлагам различни неща. Като видя, че нещо се приема, предлагам него. Имаше периоди синът ми ядеше с месеци едно и също.

Трябва да промениш средата/ежедневието, тогава ще се оправи и храненето.
Пробвала ли си например при цял ден сред природата, не в парк, а в планината, където е тихо и спокойно дали яде?

Опитай се да задоволиш нуждите на детето от спокойствие, а не се опитвай да го тренираш. Това не означава да го опаковаш във вата, но детето трябва да се научи да разпознава какво го натоваря и как да успява да се отпусне/успокои. Може да слуша тиха музика, може да се гушне в теб, да бъде галено...
Обикновено един от родителите също е бил такова дете. Спомнете си какво е било за вас, какво ви е дразнело, от какво сте имали нужда.

Не съм специалист, но отглеждам второ "чаве" вече, като госпожицата е на 2 г 11 м, баткото по-голям. Та...
Нервността, истериите и това, че не иска да се отделя от вас не ми изглеждат много странни, честно казано, бих ги отдала на възрастта, период, през който се минава и колкото и отчайващо да изглеждат нещата, когато си насред периода, наистина отминава. Дъщеря ми имаше момент, около 2г 6 м, в който категорично отказваше да стои с друг, дори баща си - ако 3 часа ме няма, тя 3 часа стоеше и крещеше на вратата, не му позволяваше даже да я доближи... Отмина. Ината, тръшкането, нервността - всичко ми е до болка познато.
Единственото, което ме притеснява в написаното от вас е, че на 2г 8 м все още се храни с биберон...... Отдавна би трябвало да е минала на самостоятелно хранене - поне с неща, които може да държи с ръце, но на тази възраст и двете ми деца отдавна използваха лъжица и вилица. Както са написали по-горе, дъвкателните способности са директно свързани и с проговарянето. А невъзможността да се изразиш на тази  възраст води точно до допълнителни изблици, истерии, нервност, включително агресия, каквито си има и без това.....
Та, опитайте се да  изкушите детето да започне да се храни само - с неща, които знаете, че ще й харесат. Не я принуждавайте да яде неща, които не иска. Нека да е кисело мляко, ако само това иска, но да пробва с лъжица. Процесът трябва да е приятен за нея - игра, забавление, подражание, в никакъв случай насила, защото хем ще я отвартите, хем ще предизвикате ината, който на тази възраст не липсва... Процесът ще е дълъг за вас, но ако сте постоянна и поддържате положителните емоции, нещата вероятно ще се получат. Постепенно ще се подобри и говора.
Консултация с логопед не е излишна, поне за ваше успокоение, а и вероятно ще получите професионали съвети как да подходите към ситуацията.
А това, че не сте я пуснали на градина, аз лично не бих го определила като грешка. Всяка майка си познава децата, но аз смятам, че до 3г. детето няма нужда от градина и е повече стрес за него. Казвам го като човек, който има опит с едно дете, което тръгна на градина на почти  2г и друго, което тръгна на почти 3г. Да, и двете се адаптираха, но ако можех да върна нещата, бих гледала и сина си до 3г. Естествено, това зависи от много обстоятелства, говоря по принцип.
Успех!

Благодаря за съветите!
Време и търпение и това ще отмине. От 2 години съм разведена и тя вижда главно мен постоянно и може би на това отчитам,че не иска никой друг. Сега започнах връзка с друг човек и стреса и ревността за нея явно са в повече и вече съвсем не се отделя от мен. Ще ни трябва време Колкото до храненето ще се водя по нея и ще следя какво обича и какво не и така постепенно ще се нормализира.

Моето момче също не е ходило на ясла и сме разделени с бащата.Мисля,че това е от значение да се заформи такава маниакална привързаност към мен.Ако се събуди и не ме види в стаята,започва да крещи и да реве.Ако се забавя малко повече в тоалетната-същата работа.Но най-много ме притеснява проблемът с храненето и това че не е самостоятелен.Не търпи провал и ако нещо не му се получи от раз,започва да плаче,казва "не мога",хвърля,блъска и спира да опитва.Консултирала съм се с лекари по въпроса и те изключват вероятност да има проблем с дъвкателния рефлекс,понеже в такъв случай няма да може да дъвче и преглъща и солети и хляб,а той си ги дъвче.Сякаш има някаква психологическа бариера да не иска да яде и да предпочита храна само в гладка форма.

При нас е същото, а не сме разделени с бащата. Това са прекрасните 2 и пубертета им

Лошото е,че при нас прекрасните 2  минаха.Сега е на 3 и половина,а се въртим в омагьосан кръг.Вече уж всичко разбира и е осъзнат,а не се разбираме особено помежду си Не знам дали съм го разглезила или има някакъв проблем.Всичко при нас става много бавно и трудно.Надявам се след прегледа при психиатъра да имаме повече яснота.

Това си е вашето дете и най-добре си знаете Прекрасните 2 едва ли отминават с навършването на детето на 3г. възраст. Пубертета им трае малко повече вече зависи и детето как се държи и колко ние ще обърнем внимание.

Стефи, моят е на 9г 🤪
Още е нервен. Да не говорим, че тантрумите му са по-дълги и качествени от на 2-год. му сестра.
 Дъвче (още от бебе дъвчеше твърди неща), говори, но още му трябва много телесен контакт, от скоро остава сам вкъщи.
Иначе не сме разделени с бащата, та не е това. Макар такива деца да им трябва подкрепя при всякакви промени. Като беше малък му беше трудно от блуза с дълъг ръкав да премине към блуза с къс ръкав - тръш и рев ... все ей такива уж незначителни неща, но за тези деца това са драми! Важно е да не се омаловажават усещанията им, да се взимат на сериозно.

Написала съм в по-горни постове как се нарича феноменът.
При тези деца мозъкът функционира по малко по-различен начин, не могат толкова добре да филтрират различните дразнения и затова бързо им "изгарят бушоните" и започват да истерясват. Това не е болест, а с тип чувствителност, характер. Счита се, че между 7% и 10% се раждат така.
Децата с времето се научават да усещат кога всичко им идва повече и да контролират изблиците си като се оттеглят на спокойствие.

Не ми харесва думата изтерясване. Особено ако се употреби за дете.

За чувствителност на сетивата, към текстури, светлина, допир си има специално название.

Асялвйн, вашето дете на ерготерапия за тази чувствителност към текстури, допир (най-вероятно и светлина и звуци) водили ли сте го?

Не съм го водила, защото педиатърът прецени, че няма нужда. Тук без направление е много скъпо( не съм в Бг).

Към светлина и звуци няма чувствителност, обожава концерти (рок).

Запиши си час онлайн при бг детски психиатър през супердок става. Можеш да му вземеш едни очила за блокиране на синята светлина, геймърски. Те лъжат мозъка, че още не е ден и така по-трудно излиза детето извън контрол заради емоциите.

Също и разгледай за ДиБиТи терапията. При мoeto много помага.
За сега сме ретроактивно изследване на вторичната емоция, на намиране на първичната емоция, на тригъра. Обаче забелязвам, че започва да разрежда реакциите на едни и същи тригъри, т.е. все нещо сработва.

Стана ми е интересно това с чувствителността към звуци.Моето дете е чувствително на силен шум,не обича много шумни места,става неспокоен.Ако чуе песен която не харесва дори започва да плаче.Например "Зайченцето бяло".Някои музикални играчки го разтройват.В същото време е музикален,харесва,пее и танцува на руски песни.

А като му повишите малко тон започва ли да плаче?

Marina mimi,не.Ако му повиша тон въобще не ме отразява.Дори сякаш нарочно като види,че се ядосвам се мотивира още повече да провокира с поведението си.

Много фин слух, освен онова другото, за което психиатрите си знаят как да го наричат.

Минах от пускане на песнички към аз да му ги пея и свиря. Всякаква дисхармония в звуковете го разцентрираше.

Викам му прилепови уши  Днес на едно абсолютно оживено кръстовище - коли от всички страни, светофара и той пиука. Невероятна какафония.. той чул че един кран на 50м от нас се движи и точно този звук му е непознат и пита какво е.

В солфежа е перфектен. Като изкуствен интелект се учи. Също така и в езиците. Казаха ми - ама трябва да си оправи Уъ-то на Лъ. Ммммхм. Научих го на няколко Л-та, няколко Р-та и няколко Н-та на различни езици, за да си тренира дарбата за слух и подражание.

Преди говореше още по насечено и викащо от сега. Старае се и се оправя, но оправянето стана с имитиране на неговото говорене от моя стана със същото много специфично подвикване и веднага се разплаква с писък. Например - думата попитам ще я изрече с равна първа сричка, висон тон на втората и равна трета сричка. Но в момента, в който се чуе как звучи отстрани и се поправя.

Никакви играчки със звуци или движещи се със звуци. Сега вече може да си казва, че го е страх, че тези играчки ще го изядят, заради звука, който издават, но преди беше ад. Сега само казвам на майките, които ми се чудят защо няма никакви играчки за игра като другите деца.. ммда, такава съм си.

Елфичка, за мен ли са предложенията?

Как се изписва терапията в оригинал?
Идеята за очилата е добре, все пред компа виси, може да пробвам, макар да отказва да носи очила. Имам подозрения за нещо друго тук, но не е изследван, че е скъпо.

На мен не ми трябва консултация с психиатър, диагноза също не ми трябва.
Аз знам какво провокира драмите. Това сме го уточнили при специалист.
Моето дете е визуален тип: както твоето чува в какафонията, моето вижда в джунглата.

За толкова фин слух има специални, индивидуални тапи за уши, които филтрират само определени честоти. На моя приятелка детето носи такива в училище, не чува фоновия шум на класа, но чува учителката. Скъпи са, обаче.

Аз като потърпевш родител просто искам с напълно практически съвети да помогна и на други майки, които вече са на ръба.
Напълно съм наясно, че има маркери, които изискват уточняване от специалист, но далеч не всяко поведение се нуждае от диагноза.
С това нито умаловажавам тревогите на майката, но и не искам да ги увеличавам.

Питам защото дъщеря ми е много чувствителна и от малко повишен тон и започва да плаче.
Като я карам да повтаря нещо, не ме отразява въобще..

Уви много “модерни” песнички имат един и същи компютърен аранжимент. Старите песни са с “истински” музикален аранжимент и децата го усещат.
Моето дете слушаше само с “истински” аранжимент.
Понеже пея доста зле, по някое време предложи просто да слушаме дискове 🤣

Асялейн, какви са тези тапи?

Незнам как се наричат точно, по поръчка се правят. Цената зависи от това колко филтъра имат. Моята приятелка каза, че са й излезнали към 200€. (Германия)
Тя ходи във фирма, която продава и слухови апарати.
Незнам в Бг какво се предлага.

Кажи каква е тази ДиБиТи терапия?

DBT = Dialectical Behavior Therapy

При нея нещата са много прагматични.

O да, в момента е много препоръчвана.
Никакъв шанс, отказва.

Жалко. При желание за участие резултатите са

Присъединявам се към горните съвети да се консултирате със специалист. За нервите бих могла да дам идея. На дъщеря ми много й харесва да участва в нашите дейности и да се чувства значима. Например в домакинството - обича да вади дрехи от пералнята, да ги слага в сушилнята, да "чисти" заедно с мен, да участва в готвенето или подреждането на масата (да кажем, давам й лъжички или салфетки да ги подрежда). Ако искате, пробвайте, при мен работи.

Момичета мина прегледа при психиатъра ако изобщо мога да го нарека преглед.Жената пишеше 20 минути на компютъра това,което споделям аз.Преди да влезем чакахме един час отвън тъй като часовете не вървяха по график.На сина ми му беше писнало и не му беше нито до разговори,нито до занимателни игри.Та жената заключи,че той отговаря едносрично на въпросите,че не е социален и не може да прецени как е реално с речта.Да се обърнем към център в който има егротераоевт,психолог и логопед,защото детето е неуверено в себе си/това по мойте думи/.Иначе не бил аутист и нямал генерализирано разтройство на развитието,нямал признаци.Общо взето каза,че вината е моя тъй като го гледам сама и на ходи на градина.Каза да давам омега 3 и рибено масло дори и той да не желае да пие.Моя била задачата да му давам било то и насила Ами това е.

Това с чистенето и аз го потвърждавам. Също и месене - сладки, паста.

Искайте второ мнение когато детето не се е изнервило от чакане

Второто мнение най-вероятно ще потвърди първото - че има нужда от оценка на развитието, която правят психолози или  логопеди и групови терапевтични сесии.

Колко е голямо детето ти?

Добре, но поне да не обвиняват майката Няма да навреди още едно мнение

Елфичка,на 3,7г. е детето ми.

Теорията е, че децата се учат на правилата и на социализация с деца, на отстояване на себе си и на емоционална регулация в детската градина. Няма специалист на който съм била, да не го натърти това.

Друг е въпросът, че в детските градини в 90% от случаите става друго. След празниците ще тръгнем на такава групова сесия с психолог и да видим какво ще се получи.

Някои деца имат нужда от внимание и насочване. Това в повечето детски градини няма как да стане и по-добре да ти казват, че грешиш отколкото да ти лепят етикети на детето.

Въпросният психиатър каза,че съм изтървала момента за градина.Три пъти ме пита защо не съм го пуснала когато му е било време.Сега щяла да е груба грешка да го пусна,защото детето ще се стресира,ще се травмира,няма да могат да отговорят на нуждите му и т.н Той никога не се е отделял от мен за повече от три часа,дори и на площадката е залепен за мен,ако има много деца които крещят и бягат се плаши и се крие зад мен.а
И като беше по-малък имаше същия проблем.Изпадаше в истерии и изобщо не искаше да доближи оградата на яслата,градината.След всеки стресов момент се появяваше хълцане,заекване,неспокоен сън.Първо трябвало да се работи с него за да стане по-самоуверен и да се подобри фината моторика и тогава.

Първо към авторката на темата - детето очевидно е изнервено, защото не може да комуникира това, което иска. Трябва да посетите логопед, който да ви обърне внимание и да обследва защо детето не дъвче и не говори. Може да има физически проблем - къса юздичка, отслабнали мускули от неправилно дъвчене и други. Може да е сензорен проблема, може да е неврологичен и чак след това може да е психологичен. Но първо посетете логопед, а после евентуално психолог или психиатър.
Иначе според мен всяко дете се ражда с манталитета си и това кога тръгва на градинка има малко влияние върху бъдещат социалност. Пример: аз и ММ сме тръгнали направо на 4г на градина. Аз съм си супер социална и екстровертна личност, а той е коренна противоположност на мен. Може би е хубаво за децатата, които не ходят на градинка да присъстват в някакви групови занятия - рисуване, пеене, спорт и т.н., но днешните градинки са мижи да те лъже...

Интересно.. Понеже има деца, които не стъпват в ясла и градина, а директно на училище и тогава за тях какво да кажем? Всяка дете е различно и различно приема заобикалящият го свят. Едни са по-свити, други по изнервени, а трети пък доста общителни и особенно на тази възраст доста трудно може да се каже изобщо пускането на градина/ясла дали би могло или не би могло да доведе до проблем.

Това детски психиатър ли? Ами да ви извика втори, трети път - така се прави. Предвид езиково-говорното развитие, поне не изрази ли съмнение за Разстройство на експресивната реч? Потърсете консултация с друг специалист.

Аз също съм на мнение, че НЕходенето на Дг не може да е основата за този проблем.
Обикновено това е комплекс от: дадености (характер, чуствителност, дефицити т.н. ), възпитание (тук влиза и какви модели вижда детето, как се говори с или пред него, какво е отношението, дали се взима на сериозно или страховете му се смаляват) и околна среда ("широкото" (баби, дядовци, лели, чичовци и т.н.) семейство, Дг, приятелчета, групови занимания като спорт).

Незнам как са сега Дг в Бг, моите най-лоши спомени от детството са точно от ДГ. Наричах я детската гадина
Факт е, че когато съм ходила на проф.преглед за сина ми в Германия също ме питаха дали ходи на Дг и дали се храни там. Т.е. явно играе някаква роля в социализацията, но уви тази роля не при всички деца е положителна. Синът ми също мразеше ДГ, а скоро ми разказа неща, които са го дразнели в яслата, а тя беше супер от към отношение и занимания с децата.

Стефи, чувствай се прегърната.
Предполагам, че се чувстваш доста несигурна, недей и да се самообвиняваш!
Аз също много се дразня, когато отида при специалист и наистина очаквам да ми помогне, а накрая се изс*** с подобни изказвания и обвинения.
Ако се притесняваш за развитието на детето, не се отказвай, продължавай да търсиш помощ, но не директно с психиатри. Пробвай с по-приложни професии като логопед, ерготерапевт, които ще и работят с детето. Ако те видят проблем, ще те насочат, ако се налага, към обследване.
Най-важното: вярвай на майчиния си инстинкт и подкрепяй винаги детето, давай му емоционална стабилност във всеки един момент, когато се нуждае.
И когато иска да е залепен за теб - прегърни го силно и му кажи колко го обичаш такъв, какъвто е!

Благодаря ти, asyalein.
Роси,да при детски психиатър бяхме.Относно речта аз и казах че вкъщи говори много,но неправилно,че изпуска срички и няма добра дикция.Пред нея синът ми дума не обели.Беше му омръзнало да чакаме и само повтаряше,че е гладен и иска да си ходим. Докторката каза,че бил с аграматична реч и отговаря с една дума на задаваните въпроси.Можело и да има дефицити,но тя нямало как да прецени.Щяла само да издаде протокол ако искаме да посещаваме ресурсен център.Никакви насоки не ми даде относно поведението на детето.Само препоръча да пие рибено масло.

С такъв протокол ще имате поне безплатни занимания - вземете го, работете с детето и след 6 месеца отидете за реоценка.

Заведи го на логопед.
Нямам представа какво е ресурсен център и какви специалисти работят там, но според мен можеш да го заведеш първо на логопед, който да прецени дали е само проблем с говора или има и нещо друго.

Първо му обясни защо ще го водиш. Ако трябва няколко пъти - хем да свикне с мисълта и да се подготви психически, хем да не усеща това посещение като наложено или да остане с впечатление, че нещо не е наред с него.

asyalein, и аз така мисля да направим.Първо да отидем на консулт с логопед и след това ще му мисля.Не знам как стои въпросът с ресурсните центрове.Докторката спомена,че можело и да няма места.И този протокол направо в центъра ли ще се носи или трябва да се ходи в общината или социалните и чрез тях да се кандидатства?Пълна мъгла ми е.Докторката каза,че и генът също има значение.Аз съм била много стеснително и плахо дете с проблеми в храненето,а баща му до 4г е говорил на бебешки.

Идеята за ресурсния център е добра, там са екип от специалисти, ще може да поговорите и да си споделите притесненията.Имам приятелка логопед, която работи в такъв център, та от нея ми е информацията, а също съм влизала няколко пъти пак с нея там, обстановката ми се стори доста по-спокойна от общинската ни детска градина.
А относно ДГ, не мисля, че проблемът е от непосещаване. А и с какво ще допринесе една среда от 20 + ревящи и пищящи деца ( в 1гр.), не умеещи да споделят играчки и които все още не могат да изразяват емоциите си, или поне болшинството от тях. Който е по-чувствителен ще стои настрани и ще чака мама. А учителите какво ще направят ако има хапещи и щипещи деца.Не са рядкост изобщо.
Какво да кажа, болна тема ми е детската градина (моето дете е на 4г), при една друга организация може и да е в полза на детето, но към момента действителността е друга.

П.П. Вашето дете не трябва ли да започне детска градина от септември 2021 или греша нещо

Стефи, след като и ти си била такова дете, спомни си как си се чувствала като дете. Какво те е подтискало допълнително, какво те е карало да се чувстваш зле, какво ти е помагало и ти е давало сигурност.
Ти най-добре можеш да разбереш как се чувства детето ти и да го подкрепиш.

За ресурсните центрове и протокола не мога да помогна.

Lilka N, на авторката на темата детето е по-малко и може би тази година трябва да кандидатства за градина.Аз се включих в темата,понеже имам сходен проблем.Синът ми е на 3,7г.Трябваше миналата година през септември да е 1 гр но не го пуснах понеже беше още с памперс,несамостоятелен,аз го храня все още.От ноември се научи да пишка в гърнето,а едва наскоро прав в тоалетната.И от това имаше страх и дълго време отказваше да припари до тоалетна.Също има съмнение за ДЦП лека степен/неуточнена диагноза/,поради което е с не много стабилна походка, често се спъва и пристъпва на пръсти.Това също беше една от причините да не искам да го пускам на градина.Вече имам чувството,че колкото повече ходим по лекари,толкова повече се обърквам.Никой нищо конкретно не казва,само предположения.

Съжалявам, моя е грешката, заблудила съм се.
Според мен детето има нужда от програма за цялостното развитие, а май ресурсните учители точно с това се занимават. Трябва да има тема в някой подфорум тук по този въпрос.
И най-важното, колкото по навреме, толкова по-добре.
Успех! Ще се справите заедно, дори самият факт, че си го гледаш вкъщи и го учиш на навици ти, а не лелките в ясла/градина, говори достатъчно.

Мнението ми е абсолютно непрофесионално, но аз никога не съм ходила на ясла и детска градина и не съм имала проблеми със социализацията, когато тръгнах на предучилищна на 6 години. При все, че има всякакви варианти на гледане на деца в момента от детегледачки, кооперативи и т.н. ми се струва странно да се заключи толкова категорично, че проблемът е от това. Все едно всички да ги поставим в един калъп и само това да работи за всяко дете..
Не може ли да посетите друг психиатър, преди да се насочите към логопед? Струва ми се, че може би не сте попаднали на точния специалист за вашето дете и те могат да дадат най-обща оценка и тогава да ви насочат към тесен специалист.

Мисля да се консултирам с логопед и психолог,защото се оказва че психиатърът не се занимава с психологическа помощ,а само с поставяне на диагноза и изписване на лекарства ако е необходимо.Аз не държа да му поставят етикет,а да му помогна да се развива.В тази насока се занимавали егротерапевтите,психолозите и логопедите.Затова смятам,че консулт с друг психиатър няма да ми е от полза.

Разбирам, наистина звучи логично. И моята идея беше да помогнат цялостно за развитието, а не толкова да се поставя диагноза. Желая ви успех от сърце

Може да не е дцп ходенето на пръсти. И моето така правеше, но от друго.

Елфичка,какво се оказа при вас?Неврологът,при когото водих сина си изказа предположение за ДЦП. Ходихме при двама ортопеди,които не установиха ортопедичен проблем,освен че е с много еластични стави.Единият ортопед има опит с деца с ДЦП и каза,че е почти сигурен че няма такова нещо.Физотерапевтът,при което ходихме на рехабилитация също смята,че няма ДЦП а върви така по навик.Четох,че и при аутизма е характерно ходенето на пръсти,но онзи ден психиаърката отрече да има аутизъм,понеже влизал в контакт с нея,редял пъзела и приемал помощ от нея като се затрудни,говори макар и не много правилно.За ДЦП най-много ме гложди,но не ми се иска да го подлагам на ЯМР,защото това изследване без пълна упойка няма как да стане.

И аз се замислих над думите на психиатъра. Възможно е да е прав в някаква степен. Във възрастта до постъпване в училище (поне ПУК една година ще трябва да кара, няма как), децата доста порастват и сами започват да искат да се отделят, по това време и спящите при родителите деца искат да спят в отделна стая.  Ако изведнъж сега го пратят на градина, наистина е възможно да станат големи истерии.
От друга страна за дете с проблеми с езика детската градина е много важна и общуването с другите деца, както и провеждането на учебните часове по заложената от МОН програма подпомагат развитието.
За ресурсен център не знам, може би детето не е съвсем за там, поне докато не се опита да тръгне на детска градина.Има и логопедични детски градини.
Ако не сте направили обследване - направете в детска клиника с направление от ЛЛ - детски невролог, детски психиатър, психолог и логопед. Това е официалният начин да се види детето как е, да има диагноза и евентуално да ползвате ТЕЛК и покрай него по-лесен достъп до детско заведение и ресурсно подпомагане. Няма какво да правите на парче да ходите тук-там, защото един логопед или психолог или който е там, не може да издаде епикриза.

Andariel,това обследване в книника изисква ли болничен престой?Не може ли направо в някой център за работа с деца да направят обследване?Ходихме с направление при психиатъра,но той нищо не спомена.

Официално е приемане, но реално хората, ако са в същия град (примерно от София) отиват в определени часове за срещите с хората от екипа, но си спят вкъщи. По последна информация, която имам, в София правят в Александровска болница в Детска клиника по психиатрия (май така се казваше), и в още една клиника на Екзарх Йосиф до пожарната. Трябва да си провериш конкретно за двете места. Резервира се ден и час предварително, но си има чакане за ред, не става следващата седмица, понякога повече от месец напред са часовете.

В център за деца не могат да ти издадат епикриза с код и т.н., ако искате да ползвате ТЕЛК и покрай телка ресурсна помощ толкова лесно, колкото с него, мисля че има и някакви помощи, които могат да се получат. Поне не съм чувала някой частен център за деца да прави такива обследвания.

Много често ЛЛ и другите лекари не споменават за пълно обследване и хората не знаят. Често хората не правят обследвания, защото се страхуват каква диагноза ще поставят и дали това няма да се отрази на бъдещето. Затова всеки родител решава. Трябва да си проучиш възможностите възможностите.

Предположението е Аспергер - всичките екстри при аутистичния спектър, включително ходенето на пръсти, но без когнитивно забавяне, а тъкмо обратното.

Елфичка, несериозно е така да пишеш диагноза, дори като предположение.
Мисля, че в случая съвет за обследване е достатъчен.

Asyalein,Елфичка имаше предвид,че при нейното дете се оказал такъв проблемът.Аз така го разбрах.
Сега като чета за Аспергер все повече общи неща намирам.

Точно така. За моето пиша. Не лепя диагнози на чужди деца

При Аспергер няма забавяне в езиково-говорното развитие, дори напротив. Може да имат и много богат речник на ранна възраст и дори да използват думи думи, които не разбират. Не случайно другото му название е "синдром на малкият професор". Стъпването на пръсти освен  за Генерализираните разстройства на развитие е характерно и при други състояния - проблеми със сензорната интеграция, диспраксия, ДЦП...

Извинявай Елфичка, грешно съм разбрала тогава отговорът ти!

Стефи, не чети толкова. Аспергер има много лица, само с 2-3 маркера не се слага диагноза.
Ако се притесняваш, запиши детето за обследване. До тогава търси логопед да работи с детето.

При сина ми като цяло има несръчност,често се спъва и пада,стъпва предимно на пръсти.Не може да се изкачва по катерушки,често пада.От две годишен знае азбуката,числата,познава всички марки коли,но е с неясен говор.Много говори сред хора от семейството,но пред чужди хора мълчи.Има стремеж към  неизменност,държи всичко да се слага на конкретно място,да става по определен начин.Трудно приема нови места и хора,чувствителен е на звуци.Предпочитания към пасирана храна,не възприема и не иска да опитва нищо по-различно от 2-3 неща.Често изпада в неконтролируеми състояния,в които плаче,удря,хвърля.В такива състояние не чува какво му се говори и има започва да се мята/в буквален смисъл/.Ако го оставя сам в стаята има риск да се самонарани или всичко да потруши.В същото време обаче навън е кротък и плах.

Спираш захарта и електрониката, дори и само да я слуша, както и всякаква музика, която е с накъсан ритъм - техно, поп, рок.

Проверяваш дали няма непоносимост към глутен или мляко

Ако има - такива състояния на неконтролируемост са напълно обясними и стигне ли се до тях почти нищо не можеш да направиш, а някой наоколо най-много да се направи на голям разбирач и да ти каже, че ти не ставаш за майка или че детето се държи така заради тебе и въртележката е пълна.

Те може да са малките професори и да произвеждат огромно количество продукция, но въпреки това имат затруднения в разбирането и затова употребяват думи, които не разбират, но някак успяват да наизустят и да възпроизведат. Често се ограничават в една или няколко области, които са им интересни.

За спъването и падането се прави рехабилитация, също и за другите неща.

Момичета,да ви питам вие давате ли нещо успокоително на децата си?Досега съм давала само капки Калма Бимби,но не видях особен ефект от тях.Днес като излизахме с малкия пак ми направи сцена,даже взе да ме рита.
За обследването говорих с майка ми,която е дългогодишен учител.Каза да не го водя на обследване в клиника,защото ако го заведат,че е със СОП цял живот щял да страда,най-вече в училище и дипломите им не важали.Държавата не подкрепяла по никакъв начин тези деца.Замислих се дали няма да му попреча за в бъдеще и после цял живот да ме обвинява.Дали си заслужава само заради финансовата помощ?В тази връзка смятам да запиша час за обследване в детски център поне да ми дадат насоки.

Чай мента и чай лайка.

Steffi, това е дилемата на много майки.

За сцените: пробвай с mirroring: да отразяваш емоциите му и да ги изговаряш. Ако си бързала за някъде и той се тръшне, че не иска и т.н казваш: Х, разбирам, че се чувстваш разочарован, защото трябва да тръгваме. Никой не обича да бъде прекъсван, разбирам как се чувстваш.

После, когато вече е готов да приема обяснения, му обясни, защо се е получила така ситуацията.
Често децата се чувстват пренебрегнати и подобен начин на общуване им помага. Е не помага като с магическа пръчка, но скъсява тръшкането. Дългосрочно води до добри резултати.

Здравейте момичета,днес имахме консулт с психолог.Според психоложката до голяма степен проблемите на детето ми се дължат на самата мен.Потвърди това към насочихте вие тук,че е със СИД.Ще се наложи работа и с ерготерапевт.Другата седмица ще ми звънне след като се уговори с ерготерапевта и ще трябва да оставя сина си за един час там с двете.Притеснена съм,защото той има голям проблем с отделянето.И това е основното.Не знам как ще ме пусне да си тръгна,сигурно ще се вкопчи в мен като пиявица.Трябвало е по-рано да потърся специалист,защото сега ще е много трудно и за тях и за него.На по-късен етап предложиха групови посещения с по 4-5 деца и специалисти.Докато говорихме,жената наблюдаваше детето как играе,но малкият пред чужди хора не говори и ме накара да и пусна някое клипче от телефона,на което се чува как говори.Каза,че със сигурност не аутист и неясния говор се дължи на това,че ползва биберон,пие мляко от шише и яде пасирана храна.Езикът е в неправилна позиция.Ерготерапевтът щял да работи и по проблемите с храненето.Искам да попитам ако сте имали такъв проблем,повлиява ли се от ерготерапия?

Повлиава. За отделянето очаквай - да реве, да се тръшка, да ти отмъщава след това. Важното е ти как ще го оставиш: бърза целувка, казваш: "Обичам те, чао, ще дойда да те взема като свършите с играта тук", обръщаш се и бързо се изнасяш.

Пробваша съм какви ли не други начини, този работи.