Нервно дете!

Прилича ми на период да. От сега ли е така или от навършване на 2г? Предполагам, че след приключване на прекрасните 2 нещата ще се подобрят понеже за момента са доста нетърпеливи за всяко нещо. После с повече обяснения се надявам да се вслушват повече в думите ни.

От навършване на 2, но сега май е в силата си )

Има значение и дали е постоянно състояние или е промяна от последните няколко седмици/месеца. Ако доскоро се е хранила нормално, а изведнъж е минала на айрян, не е фатално, период е.

Съветите на милинка за специалист са много добри. Нека се изготви план и да действате по него.
За мен да пуснете дете, което яде от биберон и е толкова не самостоятелно в средата на яслата, ще бъде огромна грешка. Там няма да могат да отделят нужното внимание и проблемите ще се задълбочат, подсилени от стреса на новата среда.
Съвсем непрофесионално бих посъветвала да махнете таблети, телефони, телевизор, ако има такива в ежедневието. Да предлагате храна с лъжичка, било то и кисело мляко, но нека е с лъжица. Включвайте я в процеса, примерно да сипе млякото в купичката, да пробва с лъжичката. Също предлагайте храни, подходящи за хапване с ръчичка. Морковче, чушка, печено картофче на ленти за гризкане, месце на хапчици или мини кюфтенца. Включвайте я в процеса, за да не чувства че е на сила. Говорете, обвържете храненето в някаква история, може и играчка да храни. На шишето сложете биберон с малка дупка, за да изпитва затруднение и сама да обмисли да го остави. Вече спокойно и вода може да пие от чаша, постепенното махнете шишетата от погледа й.
Успех.

Много неща може да са:
Бебешки пубертет
Фрустрация, че не може да се изкаже и т.н

Добри насоки си получила.

Аз освен среща със специалист, бих ти препоръчала да погледнеш в нета дали детето ти покрива някои от признаците на spirited children.
Те обикновено имат проблеми с текстурите и вкуса на храната, защото са много чувствителни и не могат да филтрират добре дразненията. Т.е може да е звуково или визуално раздразнена и да откаже храната, защото не може да обработи още един дразнител (храна с “грешна” консистенция).
Децата не успяват и като по-големи да вербализират какво ги дразни, та родителите са тези, които трябва да им помогнат.

Не мисля, че социализацията и яслата са ти проблема. Отиди на специалист. И се приготви за много ходене по мъките. Аз се измъчих буквално с неща, които са елементарни за другите деца. Накрая една лекарка ми каза - браво, но сама няма как да се справиш от тук нататък; започвай рехабилитация спешно.

Отиди на педиатър, педиатърът ако прецени да даде направление за друг специалист и така. Не чакай.

Имам същия проблем със сина си.Пие мляко от шише,още ползва биба и яде пасирана храна.Суха храна гризе и дъвче без проблем,но яденето задължително трябва да е пасирано.Не иска да опитва нищо,което му се предложи.Чувствителен е,емоционален,трудно приема нови хора,привързан е към нен.С речта в последно време има голям напредък и е малко по-спокоен.Изнервя се,когато не го разбираме какво казва.Доста думи знае но повечето не ги изговаря правилно,няма добра дикция.Записала съм му час за детски психиатър и другата седмица мога да споделя какво е казал.

Ние успяхме да махнем бибата, след месец мъка.
Тя отказва всичко което и се подаде с лъжичка, пробвам постоянно нови неща които може да ги хваща с ръчичка, но от всичко изпитва погнуса и изпада в истерия щом види храна.

Трябва много разбиране и емпатия за подобни деца.

Аз не предлагам различни неща. Като видя, че нещо се приема, предлагам него. Имаше периоди синът ми ядеше с месеци едно и също.

Трябва да промениш средата/ежедневието, тогава ще се оправи и храненето.
Пробвала ли си например при цял ден сред природата, не в парк, а в планината, където е тихо и спокойно дали яде?

Опитай се да задоволиш нуждите на детето от спокойствие, а не се опитвай да го тренираш. Това не означава да го опаковаш във вата, но детето трябва да се научи да разпознава какво го натоваря и как да успява да се отпусне/успокои. Може да слуша тиха музика, може да се гушне в теб, да бъде галено...
Обикновено един от родителите също е бил такова дете. Спомнете си какво е било за вас, какво ви е дразнело, от какво сте имали нужда.

Не съм специалист, но отглеждам второ "чаве" вече, като госпожицата е на 2 г 11 м, баткото по-голям. Та...
Нервността, истериите и това, че не иска да се отделя от вас не ми изглеждат много странни, честно казано, бих ги отдала на възрастта, период, през който се минава и колкото и отчайващо да изглеждат нещата, когато си насред периода, наистина отминава. Дъщеря ми имаше момент, около 2г 6 м, в който категорично отказваше да стои с друг, дори баща си - ако 3 часа ме няма, тя 3 часа стоеше и крещеше на вратата, не му позволяваше даже да я доближи... Отмина. Ината, тръшкането, нервността - всичко ми е до болка познато.
Единственото, което ме притеснява в написаното от вас е, че на 2г 8 м все още се храни с биберон...... Отдавна би трябвало да е минала на самостоятелно хранене - поне с неща, които може да държи с ръце, но на тази възраст и двете ми деца отдавна използваха лъжица и вилица. Както са написали по-горе, дъвкателните способности са директно свързани и с проговарянето. А невъзможността да се изразиш на тази  възраст води точно до допълнителни изблици, истерии, нервност, включително агресия, каквито си има и без това.....
Та, опитайте се да  изкушите детето да започне да се храни само - с неща, които знаете, че ще й харесат. Не я принуждавайте да яде неща, които не иска. Нека да е кисело мляко, ако само това иска, но да пробва с лъжица. Процесът трябва да е приятен за нея - игра, забавление, подражание, в никакъв случай насила, защото хем ще я отвартите, хем ще предизвикате ината, който на тази възраст не липсва... Процесът ще е дълъг за вас, но ако сте постоянна и поддържате положителните емоции, нещата вероятно ще се получат. Постепенно ще се подобри и говора.
Консултация с логопед не е излишна, поне за ваше успокоение, а и вероятно ще получите професионали съвети как да подходите към ситуацията.
А това, че не сте я пуснали на градина, аз лично не бих го определила като грешка. Всяка майка си познава децата, но аз смятам, че до 3г. детето няма нужда от градина и е повече стрес за него. Казвам го като човек, който има опит с едно дете, което тръгна на градина на почти  2г и друго, което тръгна на почти 3г. Да, и двете се адаптираха, но ако можех да върна нещата, бих гледала и сина си до 3г. Естествено, това зависи от много обстоятелства, говоря по принцип.
Успех!

Благодаря за съветите!
Време и търпение и това ще отмине. От 2 години съм разведена и тя вижда главно мен постоянно и може би на това отчитам,че не иска никой друг. Сега започнах връзка с друг човек и стреса и ревността за нея явно са в повече и вече съвсем не се отделя от мен. Ще ни трябва време Колкото до храненето ще се водя по нея и ще следя какво обича и какво не и така постепенно ще се нормализира.

Моето момче също не е ходило на ясла и сме разделени с бащата.Мисля,че това е от значение да се заформи такава маниакална привързаност към мен.Ако се събуди и не ме види в стаята,започва да крещи и да реве.Ако се забавя малко повече в тоалетната-същата работа.Но най-много ме притеснява проблемът с храненето и това че не е самостоятелен.Не търпи провал и ако нещо не му се получи от раз,започва да плаче,казва "не мога",хвърля,блъска и спира да опитва.Консултирала съм се с лекари по въпроса и те изключват вероятност да има проблем с дъвкателния рефлекс,понеже в такъв случай няма да може да дъвче и преглъща и солети и хляб,а той си ги дъвче.Сякаш има някаква психологическа бариера да не иска да яде и да предпочита храна само в гладка форма.

При нас е същото, а не сме разделени с бащата. Това са прекрасните 2 и пубертета им

Лошото е,че при нас прекрасните 2  минаха.Сега е на 3 и половина,а се въртим в омагьосан кръг.Вече уж всичко разбира и е осъзнат,а не се разбираме особено помежду си Не знам дали съм го разглезила или има някакъв проблем.Всичко при нас става много бавно и трудно.Надявам се след прегледа при психиатъра да имаме повече яснота.

Това си е вашето дете и най-добре си знаете Прекрасните 2 едва ли отминават с навършването на детето на 3г. възраст. Пубертета им трае малко повече вече зависи и детето как се държи и колко ние ще обърнем внимание.