Лоши отношения с роднини

Аз не съм компетентна, но тези промени в характера и поведението звучат притеснително. Направи консултация с лекар, не неглижирай нещата.

Благодаря. Тъкмо разгледах някои неща в интернет, ще видя какво мога да направя за подобрение.

Котсултирайте се с невролог. Има много потенциални неврологични причини, а не просто старческо забравяне или обостряне на характера, няма да ги изброявам, защото не е редно. Някои заболявания се развиват подмолно и с години, може и да е станало нещо съвсем незабележимо преди време. Ако трябва лекарят ще каже да направите скенер и каквито изследвания са нужни.

Абсурдно е това със супата и играчката. Чиста проба насилие. Ако това го направиш някъде по някои чужбини социален работник може веднага да се задейства за психически тормоз. Това е отделно от човешката страна, че няма как да постигнеш друго, освен отвращение към храната и после да береш плодовете на анорексиите, булимиите и всичко, каквото се сетиш. Ако аз ти кажа "ще ядеш кал и тор, иначе ти вземам детето" как ще се чувстваш?

Не използвам "ако не направиш това, ще ти взема най-любимото" или в някакви други вариации със вземане, защото така само негативи трупа детето и никаква работа не иска да свърши. Използвам "първо ще направим това, а след това ще играеш с играчката, а сега тя ще стои на масата". Важно е детето да вижда, че играчката му е там. А ти си посяла вече негатива на отнемането и детето развива поведение, което е на съпротива, независимо за какво става въпрос. Все пак едва ли става въпрос за нещо на живот и смърт, за да се случи фатално, ако не го направи. Обикновено е игра на нервички. Не може да размахваш камшика, защото краткосрочно може да се подчини, но дългосрочно ще си отмъщава при всеки удобен момент.

Много мъчно ми стана за баща ти. Отчайващо ми е това, как се променят хората с възрастта и как си губят достойнството.
Дано наистина да може лекар да помогне с нещо.

Е и като си отмъщава, какво от това?
Кой ще е губещата страна?
Не родителят, за всеки случай.
На запад правилото давай, давай, давай за да си резервираш гледане на старини, не важи.
Затова децата са сладки, докато са малки. Като пораснат хич и не ти трябват толкова много контакти и ангажиране!

Тая чужбина, Равена, на мен ми е много чужда. Кое му е нормалното да отгледаш едно дете и изведнъж стане на 18, направи нещо, което не ти харесва и край на контактите. Ти с всички ли си така?

Не. Ще ти кажа как стояха нещата в детските ми години. Майка ми сготви супа, двамата с баща ми отиват на работа. Оставаме аз и по- голямата ми сестра вкъщи.
Като дете бях това, което родителите наричат "злоядо дете", и днес хапвам по една вафла с кафе или някакъв плод, и това ми е за цял ден. Сестра ми винаги пък е била с желание за контрол и някакви си нейни представи за правда. Дори когато съпругът й ме блъсна с колата на баща ми, когато бях още на десет тя заяви, че съм ги карала да чакат и той е прав да ме блъсне.

Та за супата. Седяла съм часове наред пред паницата със супа, или яхния, или каквото там, с думите "Няма да станеш от масата докато не си изядеш всичко".
Ето това е тормоз. Да караш някой насила да яде когато не е гладен, или да яде нещо, което му е неприятно. Родители с такава нагласа карат децата си след години да ги мразят.

Вземането на играчката е манипулиране и насилие - както ако дойде крадец и ти вземе чантата на улицата. Не обвинявай детето си в непослушание, защото ти си некадърен родител. И тая играчка е метафора, ако не ти стана ясно до сега.

А за играчката, телефона, или каквото и да било - ако някой реши, че заради неговото удобство може да дойде, да ме манипулира и изнудва, ще я измета стаята с него и още как. След като така са ми подали, така ще отговоря. Мото спокойствие не е по- маловажно от това на другите.
Не съм тръгнала да мета нищо, седя си и си играя с играчката. Идват и ми я взимат. Трябва да съм безгръбначно и да се разрева ли? Не си случила на момичето.

Равена, не го обобщавай "запада", защото "юга" на запада въобще не е така.


Тулита, Касиопея ти го е казала правилно. С показване на причина-следствие чрез естествени последици се възпитават опозиционни деца, които искат да си правят каквото си искат и никой да не им държи сметка. Обаче, кой е детето и кой е родителят? Кой определя кой с какво да си играе и с какво не. Ако не си си изяла яденето, значи си заета и не можеш да си играеш с играчките. Те ще бъдат прибрани в шкафа и няма да ти бъдат дадени, докато не си свършиш другата работа: супата или каквото там е.

Разбира се. Опитвам да редуцирам негативните си преживявания. Животът е кратък. Трябва да му се наслаждаваме, не да го изстрадваме!
Ами, ето! Значи няма нищо нередно в моето поведение, защо ме накацахте толкова агресивно?
В моята къща аз казвам какви са правилата. На някой не му харесва и почва да мете стаи с мен.
Резултат: Аз почиствам къщата си от него. Не си случила на будала, даам!

Да уточня конкретно за яденето - никога не съм карала дете да яде насила. Щом не иска точно това, съм приготвяла нещо друго. Каквото ще да яде, ако е толкова злоядо.
За шефа - ами, този шеф в един момент вече няма да ми е шеф, защото ще напусна. При тормоз въпросат не е дали да напусна, а колкото може по-бързо да го направя. Аз съм наемен работник, а не личен роб.
На терапия децата не се страхуват от мен. Имаме си работа за вършене, а не за страхуване.

С моите родители не си говорим заради партньора ми.
Според мен не трябва да си толкова крайна и да зачеркнеш детето си заради избора на човека до себе си.
Всеки си знае, но всеки трябва да е готов да прости на децата и родителите си.
Изисква време, нерви и компромиси.

.  И моите родители станаха трудно поносими. Все сме им криви или аз или мъжа ми, брат ми или снаха ми. Вечно недоволни, често разсърдени и присмехулни.Запичнаха да проявяват любопитство дори за хората не само за нашите семейства. Има дни в които предпочитам да си мълча, за да не се караме излишно, но и тогава се почва била съм им мълчала. Не зачитат личното ни пространство, дават си непоисканото мнение по всички не засягащи ги въпроси, обиждат ако им се каже, че не им търсим мнението и се справяме отлично. За съжаление не са толкова стари. По скоро го отдавам на факта, че искат да командват.,което няма как да допусна. На всичкото отгоре и не чуват на моменти и си скълъпват чули недочули.

Не могат да разберат, че вече не сте малки и че няма да ги слушате за всичко. Държат се с вас като с деца. Знам я тая история. Мислят си, че знаят всичко и са разбрали живота, но не е така. Всеки трябва да се съобразява и да не навлиза в личното пространство на другия. Всеки си има неговия си живот и битки.

Темата на авторката отдавна приключи. Заключвам.