ОСМИ клас 2020/2021 - обратно в клас се осмокласникът завръща, не иска да кибичи вече вкъщи

И при нас 20 май е обявен за някаква сбирка в парка с класа и ще е неучебен. То ще стане мини ваканция.

На “Короната” и аз съм фенка. Бих го гледала пак, но никой от домашните не се навива да ми прави компания.
Пък Рататуй никога не съм го гледала 🙄

За момиче много харесвам името Елена, но децата са Соня на майка ми и Владимир на свекър ми. Свеки е с екзотичното име Доминика, но ги подредихме по друг начин.

Аз съм си Светла,а мъж ми Пламен и решихме големия от светлина и пламък да е Огнян- не познавам др дете с такова име и никога не е имало в класа,иначе задочно от темичкага ни познавам-набора на zazu1 и малкият на ston
После за набора още от началото реших,че ако е момче ще на мен- Светлин,а ако е момиче на мъжа ми - Пламена.И преди децата въобще не знаех тези имена,че имат кажи речи всеки месец имен ден,- ние си празнуваме на Игнажден. Иначе в предишния клас на набора бяха двама Светлин двама Владимир,двама Мартин и една Мартина-сега имат трима Кристиян.
Аз да си кажа,нищо,че не съм от София за среща преди 20 юни ми е мисия невъзможна да стигна до столицата,после може и да се пробвам...

Светле, и нашият Оги си избра Игнажден и тогава празнува .

Грийн, ред, миласара, едуинг, слънце и всички devotees 🤘, в петък е премиера по Нетфликс на филм с музика на DM и Юън Макгрегър. По трейлър е малко Клуб 54.

Ееее, Звънче! ❤️

Звънче, благодаря! Прободе ме в сърцето!
Да, има връзка с Клуб 54, дори има директна препратка -стикера на колата е 54, на някакъв под също го има.

За имената - набора досега не е имал адаши в класа. За него до последно нямах име, а сегашното му в началото не го харесвах, заради един бивш колега с такова име. Но държах да е с българско име, а и той си дойде на именния ден, 14 дни преди термина. Явно си е бил избрал имено сам, и затова не можех аз да му избера. То не бяха списъци на любимите имена от колегите, то не бяха Именници  (то чай те само за забавно четиво ставаха), лудница някаква беше с неговото име.
Баткото ни нямаше избор - за него си бях избрала името още на 16 години, след една прочетена книга  Добре, че и ММ го прие, та не се наложи да излизам с тезата, че когато той си го роди, тогава ще му дава име 😈

Благодаря ви, момичета, за милите думи! Споделих снимката не толкова заради колоездача на нея ☺️, а защото много ми хареса самата снимка - цветово и композиционно. Приятелят му, който я е направил с телефона си, се е справил страхотно..
За нервите покрай спорта му - ами претръпнах, друго не ми остава, забранявам си да мисля какво лошо би могло да се случи. На този етап това му е "живота", аз се мъча да направя всичко възможно и необходимо да му създам условия и сигурност, осигурявайки го с нужното - не само материалното, свързано с този спорт, но и с нужното разбиране. Технически съм много боса, но понаучих различните инструменти и части на колелото, защото само за и около него се говори вкъщи. Не мога да му забраня да кара или къде да кара. Не мога да го огранича да не гледа клипове със спускания или пък да не общува с байкъри от цялата страна. Затова се научавам да бъда в неговия живот и да му помагам като родител. Само се моля да не осъществява следващата си мечта - мотор 😵. Отсега се е заел да ме подготвя, че "на 17г отивам и изкарвам книжка за мотор" 😵; отсега говоря, че съм твърдо против и докато е пред очите ми, не желая, защото ще се поболея от притеснение. Колегите ми мъже, които го познават, казват че моето нежелание е "кауза пердута", защото обикновено следващата стъпка била мотор и отсега да съм се подготвяла психически 😣...Такъв си беше от мъничък - искаше всичко екстремно да опита. Бил е сигурно на 5-6 г, когато ходи да пита момчетата с бънджитата дали ще го пуснат да скочи от този същия мост над Янтра от снимката по-горе. 😵
Относно имените дни - не знаех Радостин кога  празнува. На кръщенката му в Бачковския манастир попитах попа и той обясни, че празнува на Коледа - 25.12 - защото името означавало "радост за Бога"

Зазу, благодаря, че се погрижи да има къде да разтоварваме.

Звънче, вече трепетно очаквам! Благодаря!

Еър, страхотен е младежът! Търново също.

Бланк, наборът в училище учи модерни танци, отделно ходи в 2 школи на латино, хип- хоп и попинг.


Изтрих, че подозирам, че ме чака тежка съдба, ако ме хване.

Миласара, благодаря. Чудесни са !
Щерката докато танцуваше , ходехме доста по състезания и обичам да гледам.

Моята София досега не се е дублирала в училище, още докато бременеех, все това име ми идваше наум. Дано помъдрее с годините и си оправдае името 😉ако беше момче, много харесвах името Борис.
Аз не съм родом от Търново, но откакто дойдох да уча тук, на 19 години, се влюбих безвъзвратно в града и не си представям да живея на друго място, вече 25 години ме радва ежедневно.

Много се радвам на деца със странични занимания като спорт и танци. При моите винаги е било със зор и макс до 1-2 клас, после тотален отказ от подобни дейности.
Нашите условия за имената бяха да кратки и ясни, заради трудна за писане и дълга фамилия, да се пишат лесно на латиница и да не са на никой в родата. За момиче имахме поне 5-6 имена, а за момче - нищо.
Та големият е на кръстницата си, само че по-кратката версия Борислава-Борис, а дребното стоя два дни без име, като отново кръстницата на големия го измисли..т.е. тя предложи Теодор.
Отивам да го будя за училище. Добрата новина е, че другата седмица са от 8ч., а не от 7:30.

Миласара, страхотен е.
И при нас не се получава със страничните занимания. Големият не иска на нищо допълнително да ходи, даже и на спорт не желае. Тренира си вкъщи или по площадките. Предполагах, че ще има желание да ходи на фитнес с приятелите, но според него те ходели само с идеята да пускат статуси в Инстаграм, иначе имали по-малко резултати от тези, които можеш да постигнеш в домашни условия:smile:. Изобщо - да си "кибича вкъщи" е любимо занимание на този етап:smile: Но подозирам, че и това ще търпи промени, защото кварталните му приятелите  са по-големи и напоследък всички се сдобиха с гаджета, та разправя, че не знае защо го викат да излиза, като трябвало да присъства като зрител на прегръдки и целувки
Малкото иска на всичко, но ми е почти невъзможно да го водя, тъй като при мене няма предвидимост на ангажиментите , всичко се решава ден за ден, а баща му работи на 250 километра от София и си идва само през уикенда.
Ходили са на плуване, карате, стрелба, джудо. В момента, в който нещо се превръщаше в повече от развлечение, се отказваха.  Малкият и на народни танци, но баща му го отказа, защото не харесваше ръководителите на състава. А и по принцип няма много положително отношение към народните танци...
При момчето на Миласара си изглежда доста професионално и предполагам, че не е само странично занимание, а е възможно да се превърне и в професия.

Миласара, страхотен е! Моята девойка не спортува, а и чувството и за ритъм явно е останало някъде в родилното.

milasara, уникален, много добре танцува. Това си е то талант!