100-те Национални туристически обекта – 6-а тема

1. Никопол.
Градчето е малко и позапуснато. Обаче с много интересен релеф- има няколко много стръмни хълма, а и самият град е по-скоро с релеф на планиски град, отколкото на крайречен. Учуди ме доста.
Видяхме Дунава, естествено.
Има прекрасно заведение и истински градски плаж с пясък от източната част на града. Малко е трудно за намиране заведението, но си заслужава да се попитат местните и да се намери- заведението на градския плаж. Готвеха вкусно, имаше супи и обедно меню, и гледката беше много красива.
В самия град можеше да се видят крепостта -прекрасна, не се поддържа и не се плаща вход, но има много голям баир и се ходи доста до нея. За МПС е стръмно, макар че местните си карат колите по тия баири.
Имаше една страхотна страшно стара църква, която не разбрах на колко години е, но беше в улицата, тоест улицата беше стеснена, за да не бутнат църквата.
Има и една чешма, която се казва Елия, която е направена от стар саркофаг от 3-ти век.
Имаше два музея, които, незнайно защо, работят само в работни дни, съответно в почивните, когато може да ги посети някъй "заблуден" турист, не работят. Ма защо да се морят?!? Като може да си взимат заплатата като дремят от понеделник до петък, без да стъпи живо пиле при тях цяла седмица, що да не го правят?!?
Шантави са другите градове, които са направили музеите си да работят през почивние дни, за да могат туристите да ги видят...

2. Свищов.
Хубаво градче, което, макар да е край Дунава, е някак отдалечено и не е разположено съвсем на реката.
Има паркове, пешеходна зона, музей на Алеко Константинов, но ние не сме го търсили, заложихме на разходките.
До Свищов, обаче, извън града, се намира античният град Нове.
Това нещо ми отвя акъла!
Огромно пространство с разкопки, има възстановени зидове, има намерени много артефакти... Отидохме след работно време, но то е без врата и може да се влезе и да се разгледа. Пишеше, че не бива да се влиза, имаше камери, затова пристъпих плахо, като предположих, че ако някой види на камерата нещо нередно, ще дойде да ми каже. Никой не дойде. С кеф разгледах без да има хора около мен, направих сума ти снимки...Бях много щастлива, умирам за разкопки, а там се почувствах като в древен Рим!
Припоръчвам на всички любители на археологията!
Не можехме да изчакаме до сутринта, за да отвори, и да видим и затворената зала, да си купим сувенири и магнитче... но пък изживяването беше много по-хубаво заради това, че нямаше други посетители и целият музей на открито беше за мен само
Ако ходите- от едната страна на пътя е закритата зала с паркинга, там се продават и сувенири и билети, а от другата страна на пътя, на около 300 метра разстояние, се намира самият древен град.

3. Павликени- отидохме там без очаквания, бях гледала по ТВ за празника на яйцето и ми се стори подходящо на детето. Хареса не само на детето, но и на нас с баща му
Има прекрасен зоопарк, който, смея да твърдя, е по-хубав, по-поддържан, по-зелен и с по-естествени условия от софийския зоопарк. И е напълно безплатен!!!
Браво на кмета на града! Ама наистина БРАВО!
Два големи градски парка- единият- т.нар. "Младежки", а другият- "Градски парк"-в него се намира зоопарка, хубаво, чисто, поддържано, тревата окосена, детски съоръжения- много и поддържани, достатъчно зеленина...
Празникът на яйцето- весел, добре организиран, с водещи- популярни лица, с игри и шеги, с много състави, главно дечица, които пееха и танцуваха, имаше безплатни палачинки и омлети, имаше томбола с хубави награди- първа награда беше ел. тротонетка!

Ами, може! Като брой жители Павликени и Никопол са горе-долу еднакви, но разлика от земята до небето! Малко да се положат усилия за Никопол, да научат хората за него и да има туристи, да има заведения, да има хубави паркове- ще се наредят нещата, но трябва воля и усилия от кмета. Просто за два дни видяхме разликата между единия град и другия и сравнихме.  
Единият град /Никопол/, има древни исторически места, има река, има прекрасни гледки, има музей, в който се е укривал Васил Левски... и няма кой да го направи привлекателно място, за да привлече туристи и пари, прехрана за местните.
Другият град- Павликени, няма музеи, няма арх. паметници, няма гледки, но кметът прави каквото може- поддържа зоопарк с кенгура, емута, десетки видове кокошки и гълъби, сърни, кози, прасета, вълци, понита и какво ли още не, направил е хубави паркове, прави ежегодни събития, които да привличат туристи... и хората са доволни, как да не са!

4. Севлиево-
Отново много хубав град, поддържани паркове, единият парк беше тематичен- с военна техника, имаше и танк даже.
Чисто, хората си поддържат и околоблоковите пространства- навсякъде цветя, асмалъци и свежест.
Искахме да видим един етнографски музей- т.нар. "Дандолови къщи".
Първо, в интернет има съвсем оскъдна информация, липсва и адрес. С питане ги открихме- точно до пазара се намират, ако решите да ходите. Обаче лошото беше, че не работеха. Уж в ден, който трябва да работят /доколкото разбрах, почевен ден е понеделник, та в събота трябваше да работят/, но в 4.20 нямаше никой. Пишеш работно време до 5ч. Никак не ни стана приятно. А иначе изглеждаха добре отвън, доколкото бях намерила инфо в интернет- има три експозиции на различна тематика.
Имаше някакъв телефон оставен, уж ако искаш да викнеш лектор, но не звъннах, защото беше около 40 мин. преди края на раб. време и преценихме, че дори да дойдат и да ни пуснат в музея, ще ни карат да го разгледаме бързо- не исках така.
Имаше в двора на една църква на центъра и още една такава стара възрожденска къща, направена на музей, на табелката пишеше, че има пътуваща изложба от Антропологичния музей в София- великите епидемии в историята. Страшно интересно ми се стори, но пак отидохме след работно време- до 5ч. работеше, а ние бяхме там в 5.10
В крайна сметка само се разходихме в града, който е приятен и вечер е пълно с хора.