Законът за привличането.

Страхотен пост, Jay 🤗
Ще си го скрийншотна да си го прочитам в сивите дни.
Радвам се, че не съм единствената с розови очила. Понякога дори ми става странно, защото обикновено хората предвиждат проблемите и ми се чудят когато аз не тръгвам с такава нагласа. Сякаш съм още дете и вярвам в чудеса вместо да трябва да се държа като възрастен и да се вглъбявам в проблемите и да тръгвам с негативна нагласа към всичко и всички.

Винаги са ме радвали хора запазили детския си оптимизъм и позитивизъм и не са станали жертва на матрицата на света на възрастните. Добре си спомням дъщеря ми какво жизнерадостно дете беше и в какъв намусен тийнейджър се превърна, на който целия свят му е крив. Да се върнеш обратно какъвто си бил не е по силите на всеки защото епитети като луд, летящ из облаците... ще са неизбежно ежедневие. И така в голяма степен ставаш като всички останали.

Гаранция, това което със сигурност съм разбрала, че нещо среща ли спънки, препятствия, разминавания става измъчено т.е. колкото са по-големи, толкова по-ялова работа ще излезе. Това е синхронът за който писах по-горе. В подходящото време всичко ти помага, нещата се нареждат като по чудо, в неподходящото има разминавания, всичко е срещу теб и не ти съдейства. Така че ако не става лесно, с лекота - по-добре не се занимавай с него. Не му е времето, мястото и хората. Това е принцип в природата. След като някои от Вас тук се позовават на физични закони като този за привличането. Разгледайте процесът на изпълнение на желание като природен закон. За да израсте нещо, първо трябва да имаш семенце, което да засееш в по-подходящата за целта почва (условия и обстоятелства) и период от време. След това се грижиш за него и понеже селскостопанската работа е малко неблагодарен труд и реколтата зависи и от външни фактори, единственото, което можеш да направиш е да изпълниш това, което е в рамките на твоите възможности. Твоята част като път към изпълнение на нещо, което ти е на сърце. За другото зависиш от благоразположението на хора, обстоятелства и подходящо време. Човек не е изолиран остров и всяко негово желание е обусловено и от други независещи от него фактори т.е. е условно. В такъв смисъл може да изглежда, че изпълненията на желанията не става бързо и то не защото стават бавно, а просто в подходящия за тях момент.

Всъщност ние можем да вярваме и да мечтаем, желаем каквото си поискаме, но това не е достатъчно условие, основание, че ще изгрее Слънце на някоя наша улица. Освен ако не става въпрос за дълбоко вътрешно убеждение, че това ще се случи в някой момент. Вътрешният глас. Той може да е индикатор, че става въпрос за истинско привличане, което е въпрос на естествен резонанс. На енергийно ниво. С фалшиви тонове, самовнушения и убеждения, не можеш да постигнеш резонанс , за да се случи привличане, синхрон. Слънце може да изгрее, ако в реалния живот виждаме някакви подсказки, нишани по въпроса. Няма невъзможни неща, а само наличие или липса на резонанс, синхрон. Някак не върви да хвърлиш, засадиш семенцето (намерението, желанието) сред камънаците, четейки молитва за дъжд и да очакваш чудеса.

Най-добрият вариант е желаното, необходимото да се случи в унисон, тогава когато му е времето. За да не остава вкус на прегоряла манджа. Животът е тук и сега. Настоящият момент предлага единствените възможности. Другото е фиксирана гледна точка,  която поражда ограничаващи очаквания, хипотези с много условности -  50 на 50, които ако ти е  "писано" ще получиш в някакъв вид желаното, ако не - ще си останеш с напразните надежди. Взрян в хипотезата за лелеяния щастлив миг някъде, някога в бъдещето.  До този момент човек може да си промени приоритетите, предпочитанията, фокусът и желанията му да са други.

За силата на вярата се казва, че планини може да мести, но пък е толкова трудно да се повярва в нещо, наистина. Дори в неща, които са ни пред погледа се съмняваме, как да си повярваме, че нещо прекрасно ще ни се случи.

Лейди и аз съм наивна като дете. И така ми се получават нещата, като на тригодишен.

Повечето хора имат по-ниски лимити на сбъдване на желанията им, но искат, искат, гледат чуждото и продължават да искат. Вътрешно им се свива лъжичката, "знаят", че не е за тях това, ама продължават да искат и хоп, извода - Вселената не дава. Всичко дава Вселената, ама според тебе.
Слушам уроци по астрология в ютуба, гледам клипове на различни тематики и нещо, което чух от единия лектор ме впечатли като знание, знайно, но отблъсквано. Беше във връзка с активиране на определени накшатри, за да се увеличи бенефичното им влияние... Та той каза следното" Много внимавайте какво точно активирате, защото едно много желано нещо, искано, обикновено идва с нещо, което не искаш."
Имайки досадния навик да анализирам до припадък хода на живота, а имайки и желания безспир, съм установила, че когато някои сфери от живота ми бележат възход, когато някои мои желания се изпълняват, така да се каже, други тръгват надолу, т.е. там се случват не особено приятни събития. В момента, в който установих за себе си тези взаимозависимости, се сетих и за думите на Ванга "Не искайте повече, защото не знаете дали може да го платите." Цитатите са по памет, някоя дума може и да не е запомнена точно, смисълът, надявам се, се схваща. Бъдете доволни и благодарни от онова, което имате. Това е основата за повече. Защото не полученото и постигнатото като факт носят щастие, а способността за радост и задоволство от твоето, каквото и да е, колкото и да е. Тогава се множи, тогава задоволява. Защото желанията никога не свършват, но и не носят кой знае каква удовлетвореност. Изпълнените бързо биват заменени с нови и цикълът започва отначало. Искане, искане, ама що не става и т.н...
Ако искате, ако сте способни, правете го като детето на леди Рамкин. На игра, с пълна вяра. Така се забравя. С пълната вяра, че ще се случи. Предъвкването в съзнанието носи не-радост, а повече тревоги. Блокаж.

За астрологията. Всеки си има някаква съдба, житейски насоки, потенциал за развитие с някаква специфика. Това е неговата индивидуална Вселена. В нея всяко нещо е с времето си, независимо дали го желаеш тук и сега. По точно определен начин. Желанията са изпълними дотолкова, доколкото присъстват като потенциал в рождената карта. Условни са, в някакви рамки, в зависимост от рождения потенциал. И всеки е пример единствено за собствената си съдба. В такъв смисъл не можеш да имаш чужда съдба, колкото и вдъхновяваща, желана да ти изглежда. Да я вземаш за пример или да гледаш в чуждите панички е безпредметно. Тогава когато желанията не са в синхрон с подходящото за тях време,  каръщината излиза на мода.
Детето по-скоро би трябвало да се разглежда като метафора. Да се водиш по неща, които усещаш твои на инстинктивно ниво. Това със самовнушение, механично, по команда, формула не става. Колкото и някой отстрани да се опитва да ти обяснява разбира се, че това е универсалната "рецепта" за това кое и по какъв начин е "правилно", под общ знаменател. Правилното е индивидуално. Подходящото време е индивидуално. В зависимост от личната съдба.

За астрологията и съдбата

Eто какво нещо е синхронът. Като повдигнати теми. Днес Маргарита Петкова е публикувала интересна статия с подобна тематика.

Като цяло съм съгласен с написаното. Не мисля обаче, че винаги "всяко зло е за добро", където беше някъде отбелязано  нагоре из темата и, че "Вселената (винаги) знае най-добре".  И съм сигурен, че се случват събития, които не са предвидени в астро картата. Изобщо астрологията е също относителна. Известният Павел Глоба например защо не предвиди какво ще се случи с неговото семейство?! Бях чел преди години материал за това. И че случйности има и необясними явления също има. Въпреки тоновете литература, която съм изчел по духовните въпроси и материализацията на желанията, аз лично нямам отговори на някои въпроси и не съм съгласен напълно с някои непрекъснато набивани твърдения относно т.нар. съдба или карма. Може би нямаме такова всеобхватно виждане и осъзнаване, за да разберем всичко и да видим голямата подредена картина, но реално такава може и да няма.  Неизвестните или съмнителните моменти са доста.

Каква скука щеше да бъде, ако живота ни беше предварително програмиран без никакви отклонения от програмата. Считам, че имаме свободната воля в достатъчно голяма степен за да прекрояваме живота си кой колкото пожелае. На един роднина гледачка му беше казала, че ще срещне жената на мечтите си след точно 12 години и той... чакаше докато му се изчака чакането и накрая реши да не вярва повече на предсказания, но пък продължава да се съобразява с ретроградния Меркурий, да се синхронизира със следващото Новолуние... а наборите му вече внуци чакат. Кой както си пропилее живота и да, съществуват оправдания със съдба и карма за да изместим отговорността за собствения си живот в друга посока.

"Съдба" не е дума, която оневинява или сваля отговорност от човека, ама пък да залиташ в другата крайност е весело. Наборът от качества, с които си роден и обстоятелствата, които ги дооформят, изострят и изваждат на бял свят са предопределящи за житейския ти път - ще блееш ли, ще чакаш ли, ще действаш ли и в каква посока ще действаш... Свободната ти воля има граници, че и насоки даже - накъде да се стреми и в какво да вярва, щото я бъкел да не разбираш от програмиране например, пък налагай свободната си воля да станеш програмист. Ще станеш, да, на куково лято. Същото е със всяко друго нещо. Та, дори и твърдението за свободна воля и нейната чудодейна сила може да е просто оправдание и глупост.
Животът не е скука, не защото не е програмиран, а защото ние сме достатъчно глупави да не разбираме механизма на случването му, а това го прилагаме основно, за да вадим изводи като на Яху "пропилян живот" за хора, чиито житейски пътища не са ни познати като нашия.
Чудото на свободната воля / ако в това вярвате/ е не да си повтаряш плоски убеждения, гледайки от птичи поглед една далечна и непозната планина, мислейки, че мислиш, че я виждаш и разбираш, барабар с всичките й скрити кътчета, а да успееш да надскочиш собствените си лимити. И това не подлежи на чужда оценка, защото на чуждия поглед му липсва капацитетът за оценяване.

starinthenightsky, много добър постинг. Благодаря!

Астрологията не е гадателство, ясновидство. Астролозите не са гледачки. Посредством  способите на астрологията не се прогнозират конкретни събития, а характерни условия за определен период от време, на фонът на които могат да се случат събития с някаква специфика. Контекстът, в който се развива определена рождена тенденция, потенциал, като момент и условия и обстоятелства във времето, може да й придават някаква по-конкретна насока. Животът не е програмиран, но следва някакъв порядък, коловоз, което не означава че човек няма свободна воля. Само че тази свобода е условна. Наличието на безпрепятствено изразяване на свободна воля, намерения, без корекции, модификации от страна на хора и обстоятелства, условия, може да е индикация само за това, че човек е в пълен синхрон с моментното качество на времето. Реално разполагаме с цялата свободна воля на света,  с условието, че тя се опира и изхожда и е в рамките на някакъв детерминиран модел. И наличието на ограничения, спънки, блокажи, показва докъде се простира тази свобода. Човек не може да да надскочи потенциала си. Както и възможностите, които може да получи. Да осъществи нещо желано, когато му скимне. Те имат някаква специфика. Подходящо време. Вместват се в някакви условни рамки.
Дали някой ще ти прогнозира или не нещо като някаква едностранчива и еднопластова специфика, съвсем не е задължително да се припокрива напълно с това дали, кога и по какъв начин се реализира определена рождена тенденция. Именно защото астрологията не е ясновидство, бакалски тефтер, в който всичко е написано до запетайката, а само средство за анализ на някакъв порядък и специфика. Човешкият ум и съзнание са несъизмерими с вселенските.
В случай, че човек иска желанието му отправено към Вселената да хване дикиш, то да опита да е в синхрон и в съзвучие със собствената си Вселена. Метафорично и буквално планетите от Слънчевата система за моментът на раждането, са отражение на езикът на личната Вселена.

Не вярвам. От 5-6 г искам по-голям апартамент. Какви ли не магии съм пробвала. Ей-толкова близо бях да стане. Не става и не става.

Като оня циганин,който много,ама много искал да спечели от тото-то,но не пускал фиш! Не става само с искане и магии. Трябва и поне малко усилие.

Само с искане не става, ама и само с фиш не става ! Трябва късмет пуснатото желание т.е. фишът да е печеливша комбинация в раздаването за момента. На тези, които им се получава с усилия, смятат че имат заслуги за полученото. Всъщност техните намерения т.е. фиш, са в синхрон с подкрепящи от страна на обкръжаващия свят условия - на подходящото място, време и хора. На другите, които удрят греда, просто пият по една студена вода и им остава да се надяват на нов тираж, в който рулетката ще се спре на техния фиш.