Домакиня в 21 век?

  • 25 273
  • 1 175
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 41 735
Е, нека бъдем честни, да си домакиня отнема от два до четири часа на ден, ако няма деца. Остават 6-8 часа без мъж в къщата за лични интереси. От опит казвам, че да се ходи на работа  и да се разправяш с идиоти е по-неприятно.

# 16
  • Мнения: 46 597
Няма значение какво мислят другите. Ако ти и мъжът до теб се чувствате добре, действайте.

Особено ако имаш доходи от нещо, в което си инвестирала преди или наследствен имот. Финансовата независимост е нещо, което не трябва да се пренебрегва.

# 17
  • Мнения: 21 668
Аз мисля, че въпросът ще става много актуален, защото качеството на образованието пада, Баби за гледане на деца все по-малко... Освен това хубаво работиш, но работата не е като едно време 9 до 5 и  пускаш кепенците....
Една дама беше писала, че работи по 90 часа седмично и после си гледа семейството, домът и децата. Е редно ли е 90 часа да давате на някой друг и един час  дневно на себе си / деца / мъж?

Да не би да ги дава даром, с тези часове работа печели пари.

Това ми е мнението и по темата - няма нищо лошо да си домакиня, но нямаш пари, осигуровки, стаж и гаранция, че ще се справиш, ако по някаква причина няма кой да те издържа.
Така че, не.

Разбира се, "домакинската" работа, както и грижите по децата следва също да са поделени справедливо в семейството.

# 18
  • Мнения: 46 597
Една дама беше писала, че работи по 90 часа седмично и после си гледа семейството, домът и децата. Е редно ли е 90 часа да давате на някой друг и един час  дневно на себе си / деца / мъж?
Това е някакво изключение.  Дори бих казала нереално. Има хора, пристрастени към кариерата, но това няма връзка с ежедневнието на повечето хора.
Като цяло на мен крайностите не ми допадат. Нито залитане в работа, нито пълното ѝ спиране. Предпочитам баланса, както за жените, така и за мъжете.

# 19
  • Мнения: 6 825
Ох само като я чуя тази дума "домакиня" и направо се изприщвам. Някакси в главата ми изплува жена по престилка, обслужваща мъжа-провайдър, тотално подчинена и зависима. Не мога да си представя някой доброволно да си го причини това. Сега съм майчинство, не работя, гледам детето и върша повечето ежедневни домакински неща, но никога не съм се възприемала като домакиня. Ако искам - чистя и готвя, като не ми се занимава - не го правя и поръчваме храна. Има някои домакински неща, които никога не съм правила, независимо дали като ходя на работа или сега като не ходя. Да си "домакиня" е до усещане и нагласа и за мен няма общо с ходенето/ не ходенето на работа. Повечето жени /все още в 21век/ и ходят на работа, и са домакини в къщи, защото на повечето мъже така им е удобно, някой да си ги обслужва. Ама жените сами са си виновни като не се отстояват и се забиват до печката доброволно. Ахххх как ми натиска копчето тази дума Smiling Imp

# 20
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 330
Домакиня съм ,откакто се роди детето. И аз и съпруга ми сме щастливи и доволни.
Това не означава,че нямам доходи.Вземам 2 наема от наследствени жилища.
Смених работата си,която преди това беше свързана с много пътуване.Сега работя почасово  вкъщи-преводач съм.
Доволна съм,защото ми е приятно да се занимавам с домакинската работа-обичам да готвя и дома ни да е чист и уютен.
Имам жена,която идва да помага 2 пъти в месеца за основното почистване.
Мога да отделям достатъчно време за детето и да помагам-не  ходи на занималня,учи вкъщи ..водя го на извънкласни занимания.
Освен това имам достатъчно време за себе си-да се срещам с приятелки,да спортувам,да посетя фризьора...уча и четвърти език в момента.Нито ми е скучно,нито съм затъпяла.

Съпругът ми е доволен,че съм домакиня,защото другата опция беше детегледачка и домашна помощница.А той не желаеше чужди хора да гледат детето и да се мотаят вкъщи.

п.п Не ходя с пеньоар и ролки и не мириша на манджа...

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 1 880
Ако семейство може да си го позволи, защо не!? Страхът, който повечето жени изпитват се дължи на лошото законодателство в България по отношение на семейството и на недоверието към партньора си. Иначе предпочитам да съм домакиня, отколкото по цял ден да се разправям с някого в офиса, да ме товарят с чужди проблеми, да давам отчет на някого. Била съм и в двете ситуации и на работохолик с високи приходи, много забързано ежедневие и без никакво време за семейството. Била съм и домакиня, разполагаща с времето си... На мен спокойствието и времето прекарано в "домакинстваме" ми харесват повече. Сега съм комбинация от двете, работа и нерви до обяд, после време за семейството, дома и близките ми.

# 22
  • София
  • Мнения: 38 950
Аз от 2015 не работя на пълен работен ден и седмица. Имах няколко приятелки, които бяха домакини, но май вече всички започнаха работа.

# 23
  • Мнения: 18 381
Имам лека и прекрасна работа и не виждам смисъл от ранно пенсиониране. Ако някой много се мъчи на работа, сигурно ще иска да избяга и да се скрие зад печката. Thinking

# 24
  • Мнения: 21 668
Сигурно ще иска, не всички работят за удоволствие, повечето хора работят за доходи
Ако сложим на везната тежка и отговорна работа за добра заплата и същия приход без да работиш, подозирам, че повечето хора ще изберат второто. Аз със сигурност, на този етап това бих избрала, все ще намеря как да си запълня времето смислено.

За мен проблемът е единствено когато домакинята няма никакви собствени приходи. Това е прекалено рисковано.

Последна редакция: чт, 10 юни 2021, 08:55 от Iris04

# 25
  • Мнения: 8 020
време е да въведат 4 дневна работна седмица за жените и 7 ч. работен ден... Grinning
домакинството е страхотно, но за съжаление се води лукс в нашите ширини...

# 26
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 121
По стечение на обстоятелствата се водя нещо като домакиня.Е,имам стаж като личен асистент на синът ми повече от 10 години(и получавам под МРЗ за това,т.к.не е на пълен работен ден) и още на няколко места,но си седя у дома и се чувствам повече от щастлива.Защото не ми се налага да се срещам с разни идиоти и неприятни хора,не трябва за никъде да бързам и имам цялото време на света.Не съм се и скапала от домакинска работа-пералнята пере,сушилнята суши,прахосмукачката чисти сама,а ядене има от къде да взема готово,та хич не ми е зле.Ето сега съм бременна и си седя у дома и ми е много по-добре, отколкото ако трябваше да пътувам до някъде си ,за да правя нещо си при положение,че постоянно ми се спи и нямам много енергия.
ММ седя у дома повече от година покрай короната и от 10 дни се върна на работа в офиса-ми чувства се ужасно.В момента си търси нова работа ,която да работи дистанционно(все пак като IT лесно ще намери) и ще сме си само аз, той,децата и кучето.Никой и нищо не ми липсва.Аз и преди бях на принципа ,че на който му трябвам ще ме потърси,а сега съвсем го утвърдих...Бебо ще се роди и ще мога пълноценно да го гледам поне до 3 годинки,ще продължа да помагам и на баткото и няма какво повече да искам.Само да сме живи и здрави...

# 27
  • Мнения: 18 381
Работата ми обективно погледнато е отговорна, но на мен ми е лесна, защото първо много ми пасва, а второ след 16 години стаж вече почти нищо не е трудно.
Вкъщи ще е малко скучно, но евентуално бих могла да се нагодя, ако спечеля от тотото и мога постоянно да обикалям света, въпреки че не работя (което май не значи точно стоене вкъщи). Grinning

# 28
  • София
  • Мнения: 12 974
Аз имам нужда от развитие, от разнообразие, от реализация. Домакинстването не може да ми предложи тези неща. Работата си е напрежение, но ми носи много. Освен горните неща, е още и социална среда, нови контакти. И понеже семейството винаги ми е било приоритет пред работата, мога да си представя да се ориентирам към нещо по-лежерно, поне за известно време, но не и да се превърна в домакиня.

# 29
  • Мнения: 18 777
. Е редно ли е 90 часа да давате на някой друг и един час  дневно на себе си / деца / мъж?

Щом за тях е ОК, какво начение има, че комшията смята за нередно?

Общи условия

Активация на акаунт