МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Brin, на теб ти е още по-трудно, така ми звучи! Дано сега със запролетяването и боледуванията да намалеят! Децата растат, все пак!
Мен този разчет до минутата ме смазва, завиждам на всеки, който не тича да хване трамвай, не губи търпение на опашката в магазина и може спокойно да изслуша какво му разказват децата. Може би някакви успокоителни трябва да си намеря, за да оцелея тия години.
И това с децата,нкак порадтват и това са най-хубавите моменти с тях... Толкова е вярно и именно заради това съм още по-виноена и бързам още повече...:/

Не е лесно. Аз и не съм очаквала да бъде. Идвам от многодетно семейство и знам за каква лудница иде реч.
Но мен децата даже ме зареждат и не се оплаквам от ежедневието. Това, което ме смазва са болестите. Не знам как оцелях тия хоспитализации миналите месеци.
Но, да, изпитвам и вина, че нямам време да играя с тях. А големите не искат да си играят заедно, защото почва да хвърчи перушина.

Минава, зер, сичко минава, само гледайте все пак да не остане само за ваша сметка, че се почупват и тяло, и душа.

Точно товаях да кажа. В резултат на пет годишния денонощен стрес отключих маса неща.
Да, сега е идея по-добре. Но дори и на пет и половина пак боледува. А аз хващам всичко след нея. Заразява и батковците, и баща си. Та е имало дни в които не слизам от колата, тичане безспорно возене...

Аз съм от майките, които си стоят в къщи. И въпреки това, пак ми се струва,че времето минава страшно бързо. Понякога ми излиза спомен във фб и искам да почувствам пак същото както когато са били бебета, но...никога няма да се върне онова усещане. Умиляват ме снимките и клипчетата им като мънички, но...си остава просто спомен. Нз дали го обяснявам добре. Понякога се чудя как съм се справяла, наистина съм забравила. Пак като ми излезе снимка с тримата, малкия тъкмо роден, другия на няма и две годинки и каката на няма и четири. Как съм ги разхождала заедно, Ами къпането, спането.
 Сега е много по- лесно, малкия батко на есен е първокласник, каката ще е 3 клас. А най- малкия 4+ годишен ходи на логопед. С Н2 и Н3 съм нямала никакви проблеми с говора, обаче Н1 навремето не можеше да казва р, не взех никакви мерки и до днес съжалявам. Затова с Н4 взех мерки от рано, но той на 4 години говори много бебешки, нямаше как да не направя нещо.
Големият след месец прави 17 г., в момента е на гости при приятел в София. Не иска да стои в Русе, скучен бил града, хората,но няма как има още 2+ години докато завърши. Аз му давам доста свобода и самостоятелност по принцип, имам му доверие. Разбираме се добре, поне засега.

Макар и с голямо закъснение, ще се включа да подбутна темата😃
В последно време се чувствам отвратително. Имам емоционално, творческо и всякакво затъмнение. Непрестанно си мисля колко зле се справям с всичко….по-скоро, че изобщо не се справям. Нито настроение имам, нито нищо. С мъжа ми даже си говорихме, че не е добре така. Като нямаме енергия и сме постоянно криви, отношенията ни също страдат.
Явно обаче не е само нашето семейство потърпевшо.
Взехме някакви мерки срещу бърн аут-а, пък ще видим какъв ефект ще имат. Засега аз работя 3 дни от вкъщи и 2 от офиса. Нямам работно време, всичко зависи от обема работа и бързината, с която я върша. Мъжът ми е в постоянно движение, но гледаме да има 1 ден вкъщи и по възможност да се засечем, за да наваксаме с това, което зависи и от двама ни. Дните, в които не ходя до офиса, се засичат с извънкласните дейности на децата и се възползвам да ги водя и взимам. С баткото се налага да работим с терапевт, поради нощен терор.
С боледуването борбата е голяма, за което също се наложи да направя кардинални промени. Предполагам ще прозвучи отвратително, но наложих големи промени в храната на децата, а и нашата де. Освен това всички започнахме да приемаме пробиотик. Засега има чувствителна разлика. Напомням, че сме с батко второкласник, кака в първи клас, момиченце на 4г и близнаци на 2г и 8м. Ако един от тях се разболее, всички ще го последват.

Ще сменя темата с нещо малко по-различни. Търся летен лагер или занималня за Н1 и Н2. Иска ми се да е нещо занимателно, да не ги затварят по цял ден и да не са пред екраните ежедневно. Вие как мислите да процедирате с децата през лятото? Нямаме баби и дядовци на разположение, та сме в търсене на други варианти.

AlexM1590, как няма да се изморяваш?
Децата са с много малка разлика, че и близнаци....
Моите са през 6 години всички - на 18, 12, 6 и двама юнака на 4 месеца.
Но при нас е много различно. Имахме време да канализираме по-голямата част от задачите Дъщеря ми е съвсем самостоятелна, шофира, помага.... Тази година е абитуриентка. Синът ми също помага за възрастта си. Шестгодишният е много енергичен. Близнаците са кротки за сега, само ядат и спят.....
Дори сега сме в Гърция, не мога да кажа, че сме се натоварили кой знае колко. Но не може да се сравни с твоята заетост и натоварване. Твоите дечица са много малки, за да поемат задължения за друг, освен за себе си. Освен това и работиш. Та ти си машина, момиче!
Дори не мога да си представя какъв трябва да е твоя график, за да  смогваш със всичко!
Аз много рядко се включвам (когато имах три деца не съм писала в тази тема, защото смятам че това е нормалният брой деца, а не "много" ), но ти определно ме впечатли!

AlexM1590 напълно те разбирам, макар че нашите деца са малко по-големи. Имаме батко в 7клас, две каки в 4 и 3 клас, 1 мъник на 2г и чакаме бебе до месец. Големите деца помагат, но все имам чувството, че не им обръщам достатъчно внимание. В града нямаме помощ, но поне от време на време майка ми и баща ми взимат малкия, че понякога едвам успявам физически да се справя в сегашната ситуация.

Иначе и аз минавам през такива настроения. Не мисля, че изпадам в депресия, но в нещо като емоционални дупки. По принцип знам кое ме кара да се чувствам добре, но за съжаление в момента нямам възможност за тези неща.  За сметка на това съм ограничила контаквуването с хора до тези, които не ме натоварват емоционално и психически.

За храната - отдавна гледам да подбирам какво пазарувам и какво готвя за вкъщи. Следващата ми цел е да намаля количеството бяла захар и да приготвям десерти, които пак са сладки, но не основният подсладител да е тя.

Между другото може да си пуснеш изследвания за вит. Д, вит.Б12. При дефицит на вит Д, човек може да изпита симптоми на депресия.

n_ads, благодаря за предложението да се изследвам! Един път годишно се подлагам на цялостни здравни прегледи. Всичко ми е наред за щастие. Вит. Д е леко занижен, но в нормите за нашата раса и за сезона. При мен депресията, ако така ще определим състоянието ми, си беше напълно от ежедневието. Позволих си да се изтезавам чисто физически с работа по 16 часа на ден. Всеки ден, включително събота и неделя. Грижите са децата междувременно си вървят, въпреки че две жени помагат понякога вкъщи. Не обичам и не позволявам някои неща да ги върши друг освен мен и мъжа ми.

ImposiBelle, много ме умили и едновременно развесели с думите ти към мен😄
Благодаря за високата оценка, но все си мисля, че отглеждането на по-големи деца с осезаема разлика е по-трудно. Моите са с малки разлики, но в голяма част от времето са кротки, освен това са на една вълна и си играят. Н1,2 и 3 си играят заедно, а близнаците се занимават отделно в повечето време, но те са и с различен режим.
Графикът ми е….хаотичен😆 Ставам в 5, за да свърша поне нещо преди всички да са се размърдали. Дрехите на децата и мъжа ми за цялата седмица се избират в неделя и се гладят наведнъж. После чакат на закачалки. Така я няма хамалогията с оправянето сутрин. Имам щастието да не приготвям кутии с храна за децата, защото в детската ги хранят, а на училище имат прекрасен стол с меню. Чекират карта и в края на месеца плащаме каквото са консумирали. Готвя 2 пъти седмично, предимно бързи неща за по 20-30 мин. Домашни също пишем изключително рядко. Не на последно място - мъжът ми участва във всичко наравно с мен. Не искам да казвам, че ми помага. Децата са общи, кучетата, домът, всичко е колкото мое, толкова и негово….наред с отговорностите. Той облича децата сутрин, прави закуски, води ги на училище и детска градина, пазарува, слага и вдига масата, извежда кучетата на разходка вечер, къпе малките преди сън. Междувременно работи, но аз също работя, така че това не е оправдание, а задължение. Забавното е, че не пишем домашни с децата, но и двамата сме вечните студенти😂 и често посред нощ работим върху курсови задания и проекти заедно.

Alex, като те чета, на мен само ежедневното ставане в 5 часа ще ми е достатъчно да се депресирам!
Съчувствам за дупката, в която си попаднала. Съвет не мога да дам, освен да преразгледаш дали няма нещо, което да пренаредиш/отложиш/ организираш по друг начин. Животът трябва да носи радост и усещане за смисъл, защо да се затрупваш с толкова много ангажименти, ако не се чувстваш щастлива?