Камъни в жлъчката - тема 8

Мечка Малинарка,
Не съм ходил да ме гледат все още. При мен на втората седмица след операцията ми се появи за първи път, тогава доктора каза, че може да има засегнат нерв вътрешно и ше отшуми след 3-4 дена. И така и стана. И онзи ден отново ме заболя така, на малко по-силно и се притесних. Вече започна да отшумява болката, но незнам нормално ли е това и какво може да е, вече 8 седмица след операцията?!? А и толкова бързо да се образуват камъни възможно ли е?

Аз имах болка в дясно от пъпа,гърба и десния бъбрек 3,4 месеца след операцията.Сега в  дясно долу по-рядко.С времето ще затихват.

Благодаря lavaca, а някой обяснил ли ти е какво е, защо боли там, изобщо какво да се очаква. На мен докторите никаква информация не ми казаха. Викат, всичко е наред, ще се оправиш, ще мине, не го мисли и т.н. Няма кой да седне да ти обясни какво ще ти се прави, как, какво да очакваш, кое е нормално, кое не. От форума тук разбрах, и за прословитите клипсове, че се слагат. Иначе за туй трябва да платиш, за другото еди колко си и накрая айде чао.

  Бях на гастро 14 дена след операцията   заради тази  болка от дясно ,Но и ниско в коремаи в гърба.И на мен ми беше казано, че било синдром на раздразнено черво, че било  проблем с тънките черва, а за  гърба било неврологично.Аз  преди операцията имах тези болки   .Не било свързано с махането на жлъчка и ми беше казано да пия спазмалгон.Пих 1,2 пъти и спрях и така няколко месеца.Даже  и аз се бях притеснила и пак на гастро  след 2,5 м. Не било свързано с операцията и ,че било заради синдрома на дебелото черво. Така след няколко месеца започна по-рядко.Сега 1г след операцията  имам тази болка в дясно от пъпа от време на време.Така и незнам с точност  защо се получава  Както 3 м. след операцията имах  виене на свят и кръвното 100/70. И това отмина въпреки,че кръвното ми остана същото.Можело от упойката,можело от лежа нето първите дни,можело от това- онова.

Нямах предвид, че бързо се образуват камъни, а дали е гледано преди това, защото се случва да махнат жлъчката, а да не погледнат каналите...
Иначе ако не е свързано с червата, (което е нормално, предвид адаптацията на организма), възможно е наистина да е засегнат нерв. При мен някога (тъй като съм с един отстранен бъбрек), месеци наред получавах разни странни болки, остри, но винаги личи, когато боли нерв. Е, беше отворена операция, а въпреки щадящата сега "безкръвна" операция, все пак може да има засягания (като видях само какви "шишове" са уредите...). Между другото все още, може би и ще е до живот, ако ме понатисне леко някой отстрани, където е срезът от нефректомията, усещането го получавам...да не казвам къде))) Много беше смешно, когато танцувах блус някога, очите ми святкат ли, святкат, хиля се, кавалерите се чудеха защо, като ръцете им просто са на кръста ми.

Вчера си позволих печено кюфте (от смляно месо, не от кайма), а днес - 3 пръста бира. Е, няма такъв кеф)))

Мечка Малинарка,
Да, бях гледан преди това за камъни в каналите, нямаше. Болката е там където беше дупката от дрена и е хем една такава тежка, както боли жлъчка когато я имах, хем както е засегнат нерв. Но, вече отминава лека полека. Надявам се да не е нещо сериозно и притеснително. Аз вече хапвам почти всичко без пържено, и не съм опитвал все още кафе и алкохол. С фитнеса явно ще почакам още дълго време.

И аз имах тежест там седмица, може би по-лека. Браво за храната! Кафе пия от третия ден, но слабо. С месото по-трудно се разбираме, освен рибата, явно е и до организъм. Понякога обаче усещам като балон с въздух сякаш минава много бързо някъде в областта на стомаха. Болезнено за кратко, като спазъм. Стига точно до горната дупка от операцията и изчезва.  С по-интензивните танци явно и аз ще чакам, а много ми липсват.
Другата седмица отивам да ми вадят стента, притеснява ме пак упойката, че не знам как ме будиха, но не "исках" да дишам и ми сложиха нивалин. Надявам се сега като е по-кратка процедурата от ЕРХП-то, да мине и по-леко.

Момичета, никакво шашкане! Само позитивизъм. Мен тук много ме зареди една от вас, която сподели, че станала на втория час след операцията и я изписали на другия ден. Бях психически подготвена, че всичко е индивидуално и че може при мен нещата да протекат другояче, но слава Богу, операцията мина бързо, без усложнения, толкова късно пиша, защото ме изписаха чак днес - за  да мога да си почина и да се възстановя преди да се върна вкъщи на пангара. (Лекарят знае, че имам три деца и ме ската за още ден.)

В деня преди мен моят доктор оперира една друга жена, която беше и с панкреатит. Много тежък случай, бил на кантар 50 на 50 да отвори корема, но не се отказал, отстранил жлъчката и почистил хубаво каналчетата.

По въпроса за камъните в каналите той каза, че това са много редки случаи. А тук бях прочела, че в Токуда правят операция през устата, като поставят кошничка. Поправете ме, ако греша, нямам сили да чета назад.

Като се сетя с полезни съвети във връзка с операцията и възстановяването, ще пиша пак. Така се случваше, че имаше кой да ми казва какво ме чака, а и колежката по жлъчка с панкреатита беше на съседното легло, вървеше ден през мен и така се обнадеждавах, че ще съм все по-добре, също като нея.

За диетата моят хирург каза един месец да не ям пържено, пикантно, мазно, шоколад... знаете обичайните заподозрени. Даже днес хапнах 2-3 малки парченца пъпеш. Понесе ми добре. (И бързо-бързо ме прати в тоалетната.) Храните горе бих искала и доживот да ги спра, защото съм с омазнен дроб, но плодовете и зеленчуците нямам търпение да вкарам полека-лека.

Добре си се завърнала, мамо Барба. Радвам се много, че си добре!

(процедурата с кошничката, за която говориш, е ЕРХПг (РЦП) - ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, която минах аз. Влиза се през устата, хранопровод, стомах и т.н., през папила Фатери и холедох. Вкарва се контраст, за да се визуализира, вадят се заседнали камъни (моята жлъчка беше празна, всичко бях "родила" в холедоха, 5 броя по 3 мм, докторът ми показа снимка. Правят я в Токуда - д-р Карагьозов, Пълмед - д-р Боянов, ВМА - проф. Кацаров - поне за тях бях проучила). Има своите рискове като всяка инвазивна процедура, но спестява отворена операция... Поставя се стент, който трябва да се извади до 3 месеца след поставянето му или поне месец след остраняване на мехура...другата седмица заминавам за това и да се приключва поне засега, че много ми дойдоха - болки, упойки, операции, пак упойки, 23942 антибиотика)

Проблемите с жлъчка и черен дроб често са следствие не само на неправилен режим на живот като цяло, но и на стаен гняв (братята китайци го знаят отдавна). Така че налага се да поизперем крилцата и  да караме с рогцата понякога.

Бях при д-р Кацаров във ВМА и той каза - “1 на 10 прави камъни в пътищата. Яж си, каквото искаш и както искаш, ако си от тези прецакни хора, тогава ще го мислим. Няма смисъл да се притесняваш, шансовете са, че няма да си от тях.”

Общо взето си е риск, но като всяка операция - рискове има. По-голям е рискът, ако не се спре диетата, после да не може да се адаптираш. И да си кажа, изчетох всякакви ужасии за тази операция, не можех да спя, сънувах кошмари. Всичко кофти след операцията не се равнява и на 1/3-та от само 1 криза.

Ако все пак се притесняваш - с редовни прегледи може да се види, ако започне да се образува пясък и да започнеш Урзофалк и да не се стига до ЕРЦП процедурата.

Мисля, че не се правят току-така камъни където и да е - за всичко има причина. Когато четох за процедурата (рисковете от нея са не по-малки от тези при операцията ), се оказа, че тези, които са с проблеми, в момента, в който спрат урзофалк, отново започват да правят камъни. Ами логично е. Не можем да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различен резултат. А и в крайна сметка е медикамент, и не е и евтин.
И аз си нямах работа да чета и гледам, френски, английски... Но реших, че ще поема риска, тъй като при мен полза/вреда от операцията беше ясно - кризи на 3-4 дни, с часове, запушване на канал до панкреаса, рискувах панкреатит и цироза. Надявам се с промените в храненето ми, с пиенето на повече течности, с "рогцата" да не стигам до там.

Мечка Малинарка, да, черният дроб е органа на гнева. А аз съм точно такава, все се мъча с добро, кротко да говоря и да си премълчавам, та мир да има. Викаш, стига толко мир, "ше се бориме и със саби ше се колиме?

Я да питам през колко време да ходя на гастроентеролог за контрола. Моята лекарка още не знае, че най-сетне се реших да се оперирам, когато бях при нея последния път, бях твърдо против операцията и не е ставало дума за прегледите по-нататък. Като зачестиха кризите, въпреки диетата и лекарствата, разбрах, че не мога да продължа да живея така и че трябва да я послушам за операция.

ДХЗ, а ти колко често ходиш на профилактични прегледи и изобщо взимаш ли някакви мерки въпреки камъните да няма проблеми? Това беше мечтата ми - да си живеем мирно и тихо с камъните, но те решиха, че няма да е моята. И аз знам защо. Много съм лакома и се е случвало да пропускам хранене и после да преям.

И един любопитен факт за тези, които още не са се оперирали. Ще ви боли на най-неочаквани места. Например, рамото. Аз получих и мускулна треска на врата от напрягането при ставане...

Разбрах за моята”каменоломна” преди 3г., когато отидох на профилактика при гастро, заради някакви бегли оплаквания от стомашно-чревен тракт.Не беше нещо фрапиращи, но точно в онзи момент майка ми я диагностицираха с рак, оказахме се и със семейна обремененост и реших да мина и един “вътрешни болести” , наред с останалата годишна профилактика.
Не знам откога имам камъни, вероятно едно 20г, защото помня, че
като родих големият си син, малко след раждането, получих ужасяваща болка в корема, мислех, че ще умра.Стигнах до болница, пуснаха кръвни, всичко ок и ме пуснаха да си ходя.
Та…оттогава-досега всичко ок, изключая някои нощни позивни, че ми е лошо и ми се гади, коеъо съм отдавала на лоша храна или прекаляването с някоя.
Първите гастро не ми казаха за омазнения дроб, това в последствие се установи или
пък се получи, не знам.Гледаха ме няколко пъти с контраст-работи органът добре, няма отклонения, нямам отклонения в кръвните изследвания.Но жлъчката е пълна догоре,големи камъни, шлака.Което , казаха, е добре, няма да тръгне някой или е малко вероятно.
Та, нямам някакво обективно притеснително състояние, което да изисква операция по спешност.Говорих с много хора, честох доста…Плюсовете ги има да си с жлъчка, минуси има…колебая се.
Имаче ходя всяка година вече на контрола.
Колкото до емоциите- много стрес съм
понесла, много неща съм преглътнала, много емоции съм таила…тива вече си оказва влияние и вярвам, че
ни разболява на първо място.
Може и да е съвпадение, но дробът ми се омазни или поне аз разбрах за това, след като мама почина скоропостижно от рака в ръцете ми.Та така..

Благодаря, че сподели. Нещо подобно е и моята история, да не кажа същото. Пази се от нов стрес и силни емоции. При мен това отключи многото кризи. (Освен лошото хранене.)

Напълно разбирам защо не искаш да се оперираш. Важното е, че се следиш и ще вземеш мерки, ако нещата тръгнат в неблагоприятна посока.

Няма как да се опазим от стреса, въпросът не е в случващото ни се, а как го приемаме и най-вече, какво правим с нещата, които не искаме, не ни харесват...
 И мен ме боля рамо, врат от приведеното ходене от кризите, в допълнение и газът от операцията.
Отивам тези дни да вадят стента, стискайте ми палци, тъкмо започнах да се чувствам човек, дано пак не се разбутам сега.

При мен грешка в диетата веднага избива на запек, нямам оплаквания от стомаха, нито киселини и болки, но по това разбирам, че с нещо съм прекалила.
Снощи бях на имен ден и близах една малка наливна бира цели 3 часа, ослушвах се като гърмян заек, че от 2 месеца не съм яла навън (пил.пържола от бут без кожата и някакъв ориз - така и не проядох бяло месо, ненавиждам го), но днес съм добре, с изключение на запека, та сега съм пак на плодово-зеленчуков ден. ))) Пуста лакомия!