Бъбълс, 33-34гс наистина е късен срок за аспирин, но риска все пак е немалък, затова си има и медицински протокол. Добре че теб са минали ок нещата.
- Публикувана: 9 септ. 2021, 16:02 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2022, 12:23 ч.
Кюретаж и забременяване след това - тема 86
Забравих да спомена, че ИР при мъжа влошава спермограма му. И ако сте с мъжки фактор, изследвайте при него ИР.
Не искам статията да ви стряска с тази лоша статистика, че над 80% жени с ИР не могат да забременеят. Нито пък да си мислите, че, ако забременее жена с ИР, то има 2/3 вероятност да има неуспешна бременност. Просто трябва да се знае за проблема. Инсулинът като всеки хормон може да се вкара в релси. И всичко жени с тази диагноза да се радват на бебенца. Около мен има много момичета с ИР и тромбофилия. Сякаш има бум на тези двете състояния в женския организъм...но всички те си имат дечица. При някои лесно и бързо се случва, при други по-бавничко, но важен е крайният резултат 🐣
Когато бях на преглед след кюретажа, пред мен чакаше момиче с голям корем. Тъкмо бяха излязли изследванията ми за тромбофилията и се притеснявах какво ще ми каже АГ.
Заговорихме се и тя ми каза така: "Аз съм хомозиготен носител на фактор 5, имам поликистоза и инсулинова резистентност. Всичко ще стане. Важното е да се вземат мерки". Аз тогава не знаех още за моята ИР и се чудех на ума си какво ли толкова пък пречи инсулинът...
После вече като бременна доц.Карагьозова все ми повтаряше, че с правилната терапия, въпреки диагнозите, имам 80% шанс за успешна бременност - толкова, колкото имат здравите жени.
Успех и късмет още веднъж пожелавам на всички 🍀 Нека тази година двете чертички на теста да дадат начало на едни прекрасни девет мессеца и здраво бебче на финала!. 🐣
П.с. само да допиша, че кг нямат значение. Слаба съм, носех размер XS и S преди бремеността, сега нося M.
И че докторите няма как да ни кажат със сигурност какво е причинило аборта. Затова ни назначават изследвания и само предполагат.
Не искам статията да ви стряска с тази лоша статистика, че над 80% жени с ИР не могат да забременеят. Нито пък да си мислите, че, ако забременее жена с ИР, то има 2/3 вероятност да има неуспешна бременност. Просто трябва да се знае за проблема. Инсулинът като всеки хормон може да се вкара в релси. И всичко жени с тази диагноза да се радват на бебенца. Около мен има много момичета с ИР и тромбофилия. Сякаш има бум на тези двете състояния в женския организъм...но всички те си имат дечица. При някои лесно и бързо се случва, при други по-бавничко, но важен е крайният резултат 🐣
Когато бях на преглед след кюретажа, пред мен чакаше момиче с голям корем. Тъкмо бяха излязли изследванията ми за тромбофилията и се притеснявах какво ще ми каже АГ.
Заговорихме се и тя ми каза така: "Аз съм хомозиготен носител на фактор 5, имам поликистоза и инсулинова резистентност. Всичко ще стане. Важното е да се вземат мерки". Аз тогава не знаех още за моята ИР и се чудех на ума си какво ли толкова пък пречи инсулинът...
После вече като бременна доц.Карагьозова все ми повтаряше, че с правилната терапия, въпреки диагнозите, имам 80% шанс за успешна бременност - толкова, колкото имат здравите жени.
Успех и късмет още веднъж пожелавам на всички 🍀 Нека тази година двете чертички на теста да дадат начало на едни прекрасни девет мессеца и здраво бебче на финала!. 🐣
П.с. само да допиша, че кг нямат значение. Слаба съм, носех размер XS и S преди бремеността, сега нося M.
И че докторите няма как да ни кажат със сигурност какво е причинило аборта. Затова ни назначават изследвания и само предполагат.
Коагулацията е моментното състояние на кръвта и се мерят различни параметри - време за кръвосъсирване, остатъци фибриноген (продукт на разграждане на тромби), повишен-д-димер (протеин участващ в разграждането на тромби) . Коагулацията не показва имаш или нямаш тромбофилия, а дали е разредена или сгъстена кръвта в момента. А това може да се дължи на редица фактори, най-важните от които вродени/придобити тромбофилии, хормонални промени, възпалителни процеси.
Генетични ДНК изследвания за вродени тромбофилии се правят, за да откриеш мутация, тези изследвания се правят веднъж в живота и са постоянен фактор в организма ти. За придобити тромбофилии се пускат антифосфолипидни антитела и по-конкретно вид лупус антикоагулант, чието повишено присъствие също причинява сгъстяване на кръвта.
Генетични ДНК изследвания за вродени тромбофилии се правят, за да откриеш мутация, тези изследвания се правят веднъж в живота и са постоянен фактор в организма ти. За придобити тромбофилии се пускат антифосфолипидни антитела и по-конкретно вид лупус антикоагулант, чието повишено присъствие също причинява сгъстяване на кръвта.
Преди да започнат израждането ги чух да говорят, че чакат резултат от коагулация, но нямах идея какво е и защо е. Това означава ли, че са ми пускали въпросното изследване или е ставало въпрос за нещо друго?
Това вероятно им е трябвало за да знаят какво да правят, ако изкървиш и или каква е вероятността да направиш инфаркт/инсулт от съсиреци.
Все се чудех като малка как така пък газираните безалкохолни променят/увреждат ДНК. Тогава не можех да направя връзка. А ето, че е тя била отделяният инсулин.
Да, Насито8988, може да има връзка. Некачествен материал, кофти ДНК, неправилно делене, негодни ембриони. Или както в моя случай - кухо яйце. Въобще не успява да се заформи ембрион.
Да, Насито8988, може да има връзка. Некачествен материал, кофти ДНК, неправилно делене, негодни ембриони. Или както в моя случай - кухо яйце. Въобще не успява да се заформи ембрион.
Ако яйцеклетката или сперматозоида са с кофти носителство на ДНК, си е абсолютна причина за аборти. Точно тия дефектни сперматозоиди (кофти глави, опашки, средна част и т.н.) са дефектни, защото не носят добър набор ДНК. При яйцеклетката понеже е въпрос на късмет каква се пада да узрее, че се отделя 1 месец на естествен цикъл (при стимулация може да са много наведнъж). Интересен факт за яйцеклетките - всички налични яйцеклетки в женското тяло са предварително налични още през бременността на майката с момичето. Не всички обаче узряват, при средно 35 години по 12 цикъла, през живота ни узряват около 400-420 яйцеклетки, при условие че с жената е родена с капацитета от 200.000-400.000 яйцеклетки.
Didi_Bidi моята ситуацията е сходна с твоята. Аз бях с Ковид, наложи се аборт защото бебето не растеже в 28 седмица беше едва 540 гр. Абсолютно, не адекватна терапия. Никой не обърна внимание на Ковид, нито пък ме уведоми следящата АГ за тромбофилията. Ако искаш ми пиши ЛС, щв ти разкажа в общи линии какво направих. Плацентата също ми е като твоята с инфаркти. Преди раждането, ми казаха, че това е плацентарна недостатъчност. Следователно, тя не е готна да храни бебето заради тези мъртви участъци. За съжаление, плацентата не се оправя. Единствено, можеше да оправят други проблеми, които причинява. Аз бях също само един ден с температура, след това единствено лека хрема...
Аз съм разказвала назад.
Миналата година, март месец бях в 7-8 седмица. Изкарах Ковид, но тестовете бяха отрицателни. Април месец започнах да имам една болка в средата на гърдите и назад към ребрата. Няма да коментирам като ѝ казах, че съм болна какво ми каза... Изкарах го ковид, с два дни температура, без обоняние и вкус.
АГ ми каза, че имам невралгия и ми даде да пия Невробекс. Май месец в 18г.с. бях на първа ФМ. Питах я докторката изрично, дали да пия асперин. Защото разбрах от мои приятелки, че пият. Обясни ми, че кръвопотока е добре, няма нужда от асперин. Щом не съм имала предишния аборти няма смисъл....
Да, ама в 22 г. с., юни месец един ден вдигнах кръвно 180/100. Приехаме в Благоевград, бях една вечер, но не успяха да овладеят ситуацията и ме пратиха в 1АГ Света София. Бях го вдигнал през нощта 210/120...
Там, седях две седмици. Изписаха ме с една чанта лекарства- 4 за кръвно, флебодия и дузофарм, Натаспин. Обаче, д-р Стратиева е болницата ми обясни, че плацентата вече не е добре. Бебето тогава и оставаше с 5 дни. Да, подчертая, че и на 1 ФМ ми каза, че изостава с 5 дни, но сигурно имам късна овулация ме успокои тази в Благоевград... И аз се вързах..
И, така опитахме. Протеини, лекарства. Кръвното постоянно играеше 110/70-130/90-140/90-120/80...
Отидох на контола пак началото на юли, казаха ми, че е пораснало. И на 19 юли да отида за да постъпя за кортикостероидна терапия ако се наложи раждане в 32 седмица.
И, така. Отидох аз на 19 юли.. И чух, най-ужасното... Няколко избора, бебето в 27 г.с. Беше само 540 гр. Юни месец накрая ме изписаха беше 490 гр. Реално нищо за тия три седмици... И ми казаха, че ако нададе до 700грама може да се извади, но има шасн да е с ДЦП, може да не оцелее, може да умре вътреутробно....
И ми казах, че просто няма смисъл един вид... Ходих при доц. Димитрова във Фемина. Потвърди, че е най-добре за мен да се прекрати бременността. От нейния опит, не била добра съдбата на такива бебета.
И така, взехме решение и на 27 юли, родих моето момиче...
Следащата ме в Благоевград АГ никакви изледвания не пускаше, един път не ми премиери кръвното... Нищо не ме уводоми.. Аз не знаех, че съществува такова нещо като тромбофилия. Знаех, че се пие асперин за нещо, ама за какво точно идея нямах....
И така, слес като изследвах се установи, че съм с ACE, MTHFR, VEGFA...
И така, сега вече минаха 6 месеца от загубата.
П. С. Забравих да добавя че като отидох септември месец на читав кардиолог, защото тази болка в ребрата я имаше поне 2-3 месечно ужасно силна траеща по 24 часа се оказа, че имам вода около сърцето. Защото и кръвното след раждането продължи да се вдига дп 130/90. И така три месеца лекарства за кръвното и сърцето. Вече, дано да е по-добре.
Миналата година, март месец бях в 7-8 седмица. Изкарах Ковид, но тестовете бяха отрицателни. Април месец започнах да имам една болка в средата на гърдите и назад към ребрата. Няма да коментирам като ѝ казах, че съм болна какво ми каза... Изкарах го ковид, с два дни температура, без обоняние и вкус.
АГ ми каза, че имам невралгия и ми даде да пия Невробекс. Май месец в 18г.с. бях на първа ФМ. Питах я докторката изрично, дали да пия асперин. Защото разбрах от мои приятелки, че пият. Обясни ми, че кръвопотока е добре, няма нужда от асперин. Щом не съм имала предишния аборти няма смисъл....
Да, ама в 22 г. с., юни месец един ден вдигнах кръвно 180/100. Приехаме в Благоевград, бях една вечер, но не успяха да овладеят ситуацията и ме пратиха в 1АГ Света София. Бях го вдигнал през нощта 210/120...
Там, седях две седмици. Изписаха ме с една чанта лекарства- 4 за кръвно, флебодия и дузофарм, Натаспин. Обаче, д-р Стратиева е болницата ми обясни, че плацентата вече не е добре. Бебето тогава и оставаше с 5 дни. Да, подчертая, че и на 1 ФМ ми каза, че изостава с 5 дни, но сигурно имам късна овулация ме успокои тази в Благоевград... И аз се вързах..
И, така опитахме. Протеини, лекарства. Кръвното постоянно играеше 110/70-130/90-140/90-120/80...
Отидох на контола пак началото на юли, казаха ми, че е пораснало. И на 19 юли да отида за да постъпя за кортикостероидна терапия ако се наложи раждане в 32 седмица.
И, така. Отидох аз на 19 юли.. И чух, най-ужасното... Няколко избора, бебето в 27 г.с. Беше само 540 гр. Юни месец накрая ме изписаха беше 490 гр. Реално нищо за тия три седмици... И ми казаха, че ако нададе до 700грама може да се извади, но има шасн да е с ДЦП, може да не оцелее, може да умре вътреутробно....
И ми казах, че просто няма смисъл един вид... Ходих при доц. Димитрова във Фемина. Потвърди, че е най-добре за мен да се прекрати бременността. От нейния опит, не била добра съдбата на такива бебета.
И така, взехме решение и на 27 юли, родих моето момиче...
Следащата ме в Благоевград АГ никакви изледвания не пускаше, един път не ми премиери кръвното... Нищо не ме уводоми.. Аз не знаех, че съществува такова нещо като тромбофилия. Знаех, че се пие асперин за нещо, ама за какво точно идея нямах....
И така, слес като изследвах се установи, че съм с ACE, MTHFR, VEGFA...
И така, сега вече минаха 6 месеца от загубата.
П. С. Забравих да добавя че като отидох септември месец на читав кардиолог, защото тази болка в ребрата я имаше поне 2-3 месечно ужасно силна траеща по 24 часа се оказа, че имам вода около сърцето. Защото и кръвното след раждането продължи да се вдига дп 130/90. И така три месеца лекарства за кръвното и сърцето. Вече, дано да е по-добре.
От първоначалния пост останах с впечатление, че не те е уведомила че имаш тромбофилия, но сега ми се изясни какво имаш предвид. За съжаление много за много гинеколози това е нещо екзотично, а реално много жени сме с такъв проблем. И аз чух сходни нещата с първата бременност, но при мен приключи много по-рано. Затова и избрах като следващ лекар опитна и израждаща задължително гинеколожка.
Аз съм разказвала назад.
Миналата година, март месец бях в 7-8 седмица. Изкарах Ковид, но тестовете бяха отрицателни. Април месец започнах да имам една болка в средата на гърдите и назад към ребрата. Няма да коментирам като ѝ казах, че съм болна какво ми каза... Изкарах го ковид, с два дни температура, без обоняние и вкус.
АГ ми каза, че имам невралгия и ми даде да пия Невробекс. Май месец в 18г.с. бях на първа ФМ. Питах я докторката изрично, дали да пия асперин. Защото разбрах от мои приятелки, че пият. Обясни ми, че кръвопотока е добре, няма нужда от асперин. Щом не съм имала предишния аборти няма смисъл....
Да, ама в 22 г. с., юни месец един ден вдигнах кръвно 180/100. Приехаме в Благоевград, бях една вечер, но не успяха да овладеят ситуацията и ме пратиха в 1АГ Света София. Бях го вдигнал през нощта 210/120...
Там, седях две седмици. Изписаха ме с една чанта лекарства- 4 за кръвно, флебодия и дузофарм, Натаспин. Обаче, д-р Стратиева е болницата ми обясни, че плацентата вече не е добре. Бебето тогава и оставаше с 5 дни. Да, подчертая, че и на 1 ФМ ми каза, че изостава с 5 дни, но сигурно имам късна овулация ме успокои тази в Благоевград... И аз се вързах..
И, така опитахме. Протеини, лекарства. Кръвното постоянно играеше 110/70-130/90-140/90-120/80...
Отидох на контола пак началото на юли, казаха ми, че е пораснало. И на 19 юли да отида за да постъпя за кортикостероидна терапия ако се наложи раждане в 32 седмица.
И, така. Отидох аз на 19 юли.. И чух, най-ужасното... Няколко избора, бебето в 27 г.с. Беше само 540 гр. Юни месец накрая ме изписаха беше 490 гр. Реално нищо за тия три седмици... И ми казаха, че ако нададе до 700грама може да се извади, но има шасн да е с ДЦП, може да не оцелее, може да умре вътреутробно....
И ми казах, че просто няма смисъл един вид... Ходих при доц. Димитрова във Фемина. Потвърди, че е най-добре за мен да се прекрати бременността. От нейния опит, не била добра съдбата на такива бебета.
И така, взехме решение и на 27 юли, родих моето момиче...
Следащата ме в Благоевград АГ никакви изледвания не пускаше, един път не ми премиери кръвното... Нищо не ме уводоми.. Аз не знаех, че съществува такова нещо като тромбофилия. Знаех, че се пие асперин за нещо, ама за какво точно идея нямах....
И така, слес като изследвах се установи, че съм с ACE, MTHFR, VEGFA...
И така, сега вече минаха 6 месеца от загубата.
Миналата година, март месец бях в 7-8 седмица. Изкарах Ковид, но тестовете бяха отрицателни. Април месец започнах да имам една болка в средата на гърдите и назад към ребрата. Няма да коментирам като ѝ казах, че съм болна какво ми каза... Изкарах го ковид, с два дни температура, без обоняние и вкус.
АГ ми каза, че имам невралгия и ми даде да пия Невробекс. Май месец в 18г.с. бях на първа ФМ. Питах я докторката изрично, дали да пия асперин. Защото разбрах от мои приятелки, че пият. Обясни ми, че кръвопотока е добре, няма нужда от асперин. Щом не съм имала предишния аборти няма смисъл....
Да, ама в 22 г. с., юни месец един ден вдигнах кръвно 180/100. Приехаме в Благоевград, бях една вечер, но не успяха да овладеят ситуацията и ме пратиха в 1АГ Света София. Бях го вдигнал през нощта 210/120...
Там, седях две седмици. Изписаха ме с една чанта лекарства- 4 за кръвно, флебодия и дузофарм, Натаспин. Обаче, д-р Стратиева е болницата ми обясни, че плацентата вече не е добре. Бебето тогава и оставаше с 5 дни. Да, подчертая, че и на 1 ФМ ми каза, че изостава с 5 дни, но сигурно имам късна овулация ме успокои тази в Благоевград... И аз се вързах..
И, така опитахме. Протеини, лекарства. Кръвното постоянно играеше 110/70-130/90-140/90-120/80...
Отидох на контола пак началото на юли, казаха ми, че е пораснало. И на 19 юли да отида за да постъпя за кортикостероидна терапия ако се наложи раждане в 32 седмица.
И, така. Отидох аз на 19 юли.. И чух, най-ужасното... Няколко избора, бебето в 27 г.с. Беше само 540 гр. Юни месец накрая ме изписаха беше 490 гр. Реално нищо за тия три седмици... И ми казаха, че ако нададе до 700грама може да се извади, но има шасн да е с ДЦП, може да не оцелее, може да умре вътреутробно....
И ми казах, че просто няма смисъл един вид... Ходих при доц. Димитрова във Фемина. Потвърди, че е най-добре за мен да се прекрати бременността. От нейния опит, не била добра съдбата на такива бебета.
И така, взехме решение и на 27 юли, родих моето момиче...
Следащата ме в Благоевград АГ никакви изледвания не пускаше, един път не ми премиери кръвното... Нищо не ме уводоми.. Аз не знаех, че съществува такова нещо като тромбофилия. Знаех, че се пие асперин за нещо, ама за какво точно идея нямах....
И така, слес като изследвах се установи, че съм с ACE, MTHFR, VEGFA...
И така, сега вече минаха 6 месеца от загубата.
Sineochka_24, а пуснахте ли хистология и генетично изследване на плода, за да се разбере каква е причината за такова голямо изоставане? Не разбирам, след като почти 10 седмици (това са повече от два месеца) докторите виждат, че ембриона не расте, даже изостава супер много, как не са ви дали адекватен съвет. Много от синдромите още на първата ФМ могат да се хванат. Това с кръвното ми прилича на симптоми на прееклампсия, при нея има големи колебания от много ниско до много високо кръвно. Ох, просто нямам думи какви "доктори" има. Пожелавам ви следващия път всичко да е успешно. Търсете причината и добър лекар.