Не мога да се справя с децата си

то се научава,
търпеливо и полека

нали затова сме там, да научим децата

Бебето не иска да командва, но родителите го ставят да го прави

Маиа, не съм съгласна. Така възпитаваш малки тирани

Няма да споря повече, аз съм си решила родителските дилеми и драми. Децата ми са щастливи и уверени.
който си има някакви чуденки, да си ги търси

Една жена оставила бебето си да плаче осем часа. Малко поумряло, ама какво от това...

Брей, де ги тез бебета-гениални-манипулатори? Дай едно насам, че на мен все обикновени ми се падат!
Именно, да учим децата - и на какво ги учим по твоето описание? На това, че животът и хората са гадняри.

На мен лично ми трябваше много време да се отуча от това и да приемам възможностите от живота и доброто от хората.

Това е такава майка, която е научила бебето, че когато се размрънка, винаги ще го гушне и в един момент ѝ е дошло до гуша, защото вече не е имала сили да живее

То вече е научено от майка си така

Да го оставяш да реве 8 часа не е о.к
трудно е връщането, когато си изпуснал нещата от контрол

Това второто го прочетох като  "поумняло" иначе нямаше да коментирам тази трагедия
там нещата не са били наред в много отношения

Колко време можеш да издържиш бебето ти да реве? Или детето ти да реве?

Николко, затова и не го учиш да си иска гушкане с рев

То е тренирано за това,
в началото плаче само защото е гладно

ако го научиш, че като се размрънка ще го гушкаш, то запова да мрънка все повече, после да реве и накрая да се дере до посиняване


При условие, че мама е в стаята или наблизо, не вижда причина да се създава такъв малък диктатор

Какво? Кажи, къде ги прочете тези неща? Или са твои размисли и изводи?

Мои са си Андариел и при първото, което отглеждах като тиранин и при второто, когато се отказах от егото си и реших да бъда добър родител

Казах ти, че съм си решила проблемите вече, но ще споделя

С тиранина се мятах от пълно разрешаване на всичко, до изпускане на нервите, както наблюдавам да се случва с тези майки около мен. И после- изяждащи чувства за вина и безсилие.

Още от бебе, само да мръдне в кошарата и скачах да го видя завит ли е, отвит ли е, яде ли му се, топло ли, студено ли му е. Бях го научила да ми е вечно в ръцете.
И вследствие и детето беше нервно. Не искаше никъде без мен, както го бях научила самата аз.
Не можех да спя, защото все искаше да се натриса в нашето легло, научен както от мен, така и от баба си.


В един момент с мъжа ми казахме, че трябва да оцелеем и всичко си дойде на мястото. Имаше тръшканици и рев, но нещата се решиха.

Той, в сегашния момент е самостоятелен и много решим, но все още се опитва да командори, да лидерства винаги и затова по- трудно си намира приятели, защото пред други хора не минават тия

За мен да отричаш вината си като родител и да твърдиш, че от детето зависи, защото е различно е безотговорно. Въпреки, че децата са различни

С малкия, се събрахме до разумните граници.
Правила, които и двамата с мъжа ми в екип спазваме и държим да се спазват. Ясни, прости и нетърпящи възражения.
Спокойно съм го гледала като бебе и не съм скачала на всеки рев да го храня и той си растеше спокоен, защото АЗ не бях нервна, наспивах се и т.н
Нямам никакви проблеми с него. Най- социалния е в училище, има много приятели и е любимец на госпожите. Мисля, че расте щастливо дете

И двамата имаме време за себе си вечер. Да четем, да гледаме филми, да си говорим, каквото си искаме. И така, откакто големият се научи да заспива сам

Малкия го научихме така от бебе. Прочитам книжка и никакво гушкане в моето легло, гушкаме се в техните. После аз си лягам и до там

Тоест ти си прехвърлила своите проблеми върху бебето и си го поставила за главен виновник  за това, че ти си се чувствала зле и си го проверявала и т.н. Важно ви е вашето оцеляване и вие, възрастните, да се чувствате добре. Вие сте по-инфантилни и командорещи от децата си, без извинения!
Съжалявам, но повечето майки в началото са тревожни и проверяват бебето дали е завито, дали диша и т.н. Не детето е било за възпитание и такива резки мерки.  И сега продължаваш да го смяташ за главен виновник и как той се опитва да командори.

напротив,  или не разбираш за какво говорим

Много добре разбирам, за твое съжаление. И хич не ми харесва това, което разбирам. Не са децата тирани, а родителите.

Точно така.
Родителите учат децата си да бъдат тирани и след това прехвърлят вината за това на тях и казват, че не могат да се справят с такива деца

Родителите не могата да се справят със собствените си емоции и несигурност, затова нарочват децата за тирани. Родителите си мислят, че като станат твърди, както ти го описваш, изведнъж си решават вътрешните проблеми. Не, не ги решават. Но са по-силни и затова командват. В действителност са инфантилни и искат да е на тяхното, не могат да понесат, че децата също са хора.

А какво по-естесвено от това да гушкаш бебето като се размрънка? Нали за това говорим, че бебето има НУЖДА да бъде гушкано и успокоявано, когато мрънка. Така се поддържа връзката мама-бебе. Д ане забравяме, че децата до около 1г не разграничават собствената си личност. В тяхното съзнание, те са едно цяло с майката. Съвсем нормално е да искат да са залепени за нея. Както казах, това им е начина да оцелеят, инстинкт за самосъхранение. Те оцеляват чрез предизвикване на внимание от страна на мама, защото зависят изцяло от нея. И ако майката е студена и дистанцирана и вярва, че "как така ще го гушкам, само защото мрънка, ама не е гладно" и става точно това, за което говорех при немския стил на възпитание.