Ролята на мъжа в семейството

  • 5 085
  • 145
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 134
За “ идеални “ - не знам, но за “ нормални “ мъже знам. Такива, които са партньори с жената, помагат си взаимно, подкрепят се, разпределят си отговорностите, състрадателни. И в БГ ги има.

Не разбрах за бюджета. Как така не дава нищо за бебето ? Освен АМ и памперси, кой плаща за играчки, дрешки, лекарства , количка, стлчета, ако се наложи ? Или той поема всичко останало, не само твоята храна ?

# 46
  • Мнения: 46 580
А какви очаквания да имам след няколко потресаващи връзки в миналото, в които или съм била обект на луда ревност, или на тотално безразличие. Казвали са ми, че трябва да отслабна, въпреки че съм 58 кг на 170. Казвали са ми, че имам малки гърди. Казвали са ми, че трябва да им дам пари назаем, които нямали намерение да ми връщат. Ползвали са ме, за да се съберат с бившите си и да ги изревнуват и след това са казвали, че искат да останат сами с мислите си. Накрая се събират с някоя, която не е и 10% от това, което съм аз, а им разказва играта. За какви ведри очаквания да говорим изобщо?
Нали си била 11 г. с него? Не мисля, че от връзки в тийн годините можеш да си направиш извод за мъжете...

В крайна сметка въпросът е ти можеш ли да живееш така. Ако можеш и се чувстваш удовлетворена, ако смяташ, че детето ти ще бъде щаствливо с баща, който не иска да се грижи за него, тогава значи нямаш проблем. Но щом повдигаш темата, оставам с впечатление, че не си доволна от положението.

Отговарям на зададения въпрос. Поставям се на мястото на мъжа ти и знам, че никога не бих оставила човека до себе си да се гърчи, докато аз си гледам живота. Няма да оставя и детето си само с един родител, при положение, че съм жива, здрава, права и със свободно време. Няма и да оставя човек, когото обичам да прави всичко сам и да не може да си поеме въздух.

# 47
  • Мнения: 32 247
С толкова черни очаквания, няма как да имаш добра връзка.
 Страх те е било да не останеш сама и сега имаш резултат. Права си, че не си сама, но какво от това? Аз имах неуспешна връзка преди съпругът си. Ограничаваха хоризонта ми. Предвещавах си живот в мизерия за в бъдеще ( мизерия не е само финансово измерение), и взех решение да си тръгна. Най- доброто решение, което съм вземала за себе си. Така че, важно е колко се обичаш ти самата, не кой и дали ще те заобича.
 Бих те посъветвала да продължиш сама, за жалост с това твое мислене, не вярвам да намериш читав мъж. На този си “ попаднала”- точната дума. Дано съумеете да не нанесете морални изкривявания на детето.
Това щях да напиша. Как така все попадала на някакви изроди.
Ми като виждаш, че някой не става, търсиш нормален, сменяш средата. Сама си поставяш ограниченията авторке.
И сега какво. Кой ми сра в гащите?

Без кавги и драми..? Ако говоренето не помага, започваш с действията. Като се прибере, няма да има сготвена храна. Дрехите му няма да са изпрани. Малко по малко, да започва той да си се грижи поне за себе си, като не се грижи за никой друг.

Един-два пъти седмично (поне), намирай по няколко часа за себе си. Излез от вкъщи без бебето, той да го гледа. Козметик, разходка, фитнес, среща с приятелка, каквото ти се прави на теб.

Но пак ти казвам.. не знам какво очакваш от човек, който смята, че няма нужда да се дават пари за бебе, щото имало майчински за тая работа.
Абе мъж и куче както си го научиш.
Трябвало е от началото да го почне.
Имам позната точно така направи. С мъжа си от деца са заедно, но някои неща изкочиха като заживяха заедно в студентските години.
Тя въобще не е мълчала. Още на първата му изгъзица веднага му е обяснила откъде изгрява слънцето.

# 48
  • Мнения: 4 215
А какви очаквания да имам след няколко потресаващи връзки в миналото, в които или съм била обект на луда ревност, или на тотално безразличие. Казвали са ми, че трябва да отслабна, въпреки че съм 58 кг на 170. Казвали са ми, че имам малки гърди. Казвали са ми, че трябва да им дам пари назаем, които нямали намерение да ми връщат. Ползвали са ме, за да се съберат с бившите си и да ги изревнуват и след това са казвали, че искат да останат сами с мислите си. Накрая се събират с някоя, която не е и 10% от това, което съм аз, а им разказва играта. За какви ведри очаквания да говорим изобщо?
Разбрахме, че от всичкото зло си избрала най-малкото зло.Ама то пак е зло и няма да стане добро, защото ти си го избрала.
За жалост, отговор на твоя въпрос как да го накараш да се промени не мога да ти дам. Аз съм на мнение, че това се случва изключително рядко и то само при проявено желание от страна на мъжа. След 11 год връзка, 4 год борба с мъжки фактор тоз мъж на ръце трябва да те носи и да е обсебил бебето.

# 49
  • Мнения: 1 037
За протокола - доста често няма манджа. Когато реша готвя, когато не съм на кеф не готвя. Но изцяло се занимавам с чистенето. В първия си пост споменах, че се случва той да готви, а аз невинаги се занимавам с това. Пера и гладя нещата на бебето и моите. Негови неща не съм и нямам намерение да гладя, не съм длъжна. Сам си глади ризите. И пак за протокола-случвало се е аз да го ошамаря веднъж, той мен не. Вариантът аз да го ошамаря втори път е по-възможен. Не си представяйте някакъв индийски сериал, в който жената вари ориз с куркума, а мъжът гледа страшно в продължение на 1350 епизода. На един от въпросите - досега е дал около 1000 лева за колички, столчета и други неща, но и аз съм купила доста неща. Идеята му била аз оттук нататък да давам за АМ и памперси, а той изцяло да пълни хладилника вкъщи.

# 50
  • Мнения: 7 521
Дребнавите отношения, кой колко дал и направил не водят до щастлив и дълготраен брак.

# 51
  • Мнения: 21 632
А какви очаквания да имам след няколко потресаващи връзки в миналото, в които или съм била обект на луда ревност, или на тотално безразличие. Казвали са ми, че трябва да отслабна, въпреки че съм 58 кг на 170. Казвали са ми, че имам малки гърди. Казвали са ми, че трябва да им дам пари назаем, които нямали намерение да ми връщат. Ползвали са ме, за да се съберат с бившите си и да ги изревнуват и след това са казвали, че искат да останат сами с мислите си. Накрая се събират с някоя, която не е и 10% от това, което съм аз, а им разказва играта. За какви ведри очаквания да говорим изобщо?

Ама кога се случи това, ти трябва да си се събрала с мъжа ти на 19. За някакви ученически истории ли говориш, които толкова дълго ти държат влага.

Пак ти казвам, това трябва да ти е най-щастливото и лесно време. Щом живееш на чист въздух, мятай бебето в количката и млякото и заминавай навън.

Ти искаш цял ден да се правиш на камериерка и като се прибере твоя да се скарате. Остави го това домакинство, защо гладиш, луда работа.

Направи си нещата лесни, излизайте с детето, че и с мъжа ти - няма да имаш къща по конец, но и няма да се чувстваш претрепано добиче.

# 52
  • Мнения: 1 178
Авторке, питаш как да го накараш.
Ами, без революция няма да стане - от собствен опит пиша: повдигане на въпроса, отстояване - твърдо и показно, където трябва крясък и заплаха, демонстративно непране и неготвене, анонс, че трябва да поговорите сериозно (тази реплика е спичала не един съпруг). Ама, трябва да си постоянна. Иначе, никой няма да те възприеме на сериозно и ще си поредната баба Илийца с кОла - традиционната роля на българската жена.

# 53
  • Мнения: 2 003
Ще дочета и останалите мнения, но искам да кажа това: избрала си него, за да не си стара мома при вашите. Получила си това, което си желала.

Не искай повече. Само ще се изнервиш допълнително.
 Не ме разбирай грешно - минала съм по твоя път(с разлика в причините за брака). И аз се опитвах да осъвременя патриалхално настроен мъж. Много битки, изгубено време в разправии и скандали.
 Но това сме хората - получим нещо и хайде да искаме още, та и по повече. Не искай от него невъзможното. Преразпредели
си задачите, спри да вървиш след него и да поддържаш идеален ред. И това ще дойде - като порасне детето.
  Хващай мъжа си леко и деликатно да свърши това, което обича - да сготви, да поеме детето. Може да не е често, но го прави. Представи си, че се прибира след 36 часова работа и го виждаш само когато спи?
  И не се впечатлявай от мрънкане - правел го е и преди. Сега си по-уморена и повече те дразни. Това е в твоя власт - да го промениш. Не мъжа си - а отношението към него. Това ще ти облекчи живота. И винаги си припомняй - защо останах при него?

Сега дочетох - ми бебето е на месец. Ти още хормоните не си оправила. Нормално е всичко да те дразни. Отпусни се. Не се опитвай да си идеална. Това ни е грешката на всички майки с първо дете. Както казаха - грабвай детето и на разходка.

Последна редакция: ср, 22 сеп 2021, 22:23 от 512

# 54
  • Мнения: 11 573
Той на колко години е, мъжът? Бебо първо дете ли му е?

# 55
  • Мнения: 833
За протокола - доста често няма манджа. Когато реша готвя, когато не съм на кеф не готвя. Но изцяло се занимавам с чистенето. В първия си пост споменах, че се случва той да готви, а аз невинаги се занимавам с това. Пера и гладя нещата на бебето и моите. Негови неща не съм и нямам намерение да гладя, не съм длъжна. Сам си глади ризите. И пак за протокола-случвало се е аз да го ошамаря веднъж, той мен не. Вариантът аз да го ошамаря втори път е по-възможен. Не си представяйте някакъв индийски сериал, в който жената вари ориз с куркума, а мъжът гледа страшно в продължение на 1350 епизода.

Е, като не го гледаш и не го гладиш, защо му е да те храни и издържа? Ама какви представи имате за семейство, бе, хора? Всеки си гледа себе си, издържа себе си… Аз със съквартиранти съм имала повече човечност отколкото вие имате в брак. Като на него не му е приятно да се грижи за теб и детето, което той е направил, няма статия на Космополитън, която да ти помогне. Любов не се учи по учебник. Как си издържала 11 години така, пък чак на детето те хвана яд на него? Някой трябва да направи компроми, иначе ще си живеете като примирени пенсионери до края.

# 56
  • Мнения: 3 251
Не вярвам да съм единствената жена в тази ситуация и да ме хокате как съм се набутала. По мои наблюдения българският мъж не става за нищо по презумпция и има много по-лоши варианти. Изневеряващи мъже, пияндурници, безработни безхаберници и прочие, да не говорим за побойници. "Идеалният" съпруг доста често няма само една жена в живота си, нека бъдем честни. Не вярвам всички тук да живеете с мъж-мечта и аз да съм единствената, която е изтеглила късата клечка. Идвам тук, за да получа съвет как да внесем баланс в задълженията си. Някой, който е имал сходна ситуация, да сподели как го е постигнал без кавги и драми.
Баланс?
Продължавай да си казваш, че този е най-доброто, което може да ти се случи.
Ти никога не си можела повече. Не си можела да се отделиш от мама и тате в голям град, не си можела да си намериш работа и са плащаш квартира.
Тъй ще бъде, роди поне още едничко.

# 57
  • Мнения: 4 215
За протокола - доста често няма манджа. Когато реша готвя, когато не съм на кеф не готвя. Но изцяло се занимавам с чистенето. В първия си пост споменах, че се случва той да готви, а аз невинаги се занимавам с това. Пера и гладя нещата на бебето и моите. Негови неща не съм и нямам намерение да гладя, не съм длъжна. Сам си глади ризите. И пак за протокола-случвало се е аз да го ошамаря веднъж, той мен не. Вариантът аз да го ошамаря втори път е по-възможен. Не си представяйте някакъв индийски сериал, в който жената вари ориз с куркума, а мъжът гледа страшно в продължение на 1350 епизода. На един от въпросите - досега е дал около 1000 лева за колички, столчета и други неща, но и аз съм купила доста неща. Идеята му била аз оттук нататък да давам за АМ и памперси, а той изцяло да пълни хладилника вкъщи.
Ами щом и с бой не става...(Как ми липсват емотиконите)

# 58
  • Мнения: 7 434
И твоето отношение към него е под всякаква критика. Не го обичаш, използвала си го да има при кого да отседнеш. Достойна си напълно за съдбата си.

# 59
  • Мнения: 7 521
Ако погледнем обективно и по твоя  дребнав начин , със сигурност ще си на кяр . Памперси и АМ са много по- малко, отколкото пълнене на хладилника за цял месец.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт