Бил най-лошия от най лошите,спорел,не слушал,правел каквото си иска и тн.Говори с такъв тон и с такова отношение към него все едно е най-черния дявол,а не малко дете което още свиква с новото положение и правила.
Говорим с него,той не вижда нещата така,казва че тя не обръща внимание когато другите му пречат и дразнят а все него го изкарва виновен за всички проблеми.
Изглеждаше спокоен и щастлив като го вземах след училище и си мислех,че всичко е наред,а се оказва че не е така.
Ужасно съм объркана какво да направя,да знам че той не обича да го командват и да му нареждат,малко е всезнайко и е обидчив и се дразни лесно.
Но имам лошото предчуствие,че тази жена просто си е съставила някакво мнение за него и го е вкарала в някакъв "черен" списък и че ще е едва ли е невъзможно да се се променят нещата.
Дали би помогнал психолог да поговори с него,имали ли сте опит в такава ситуация дали е удачно?
Знам че детето е по-трудно и има недостатъци,но ми е крайно неприятно някой да говори с такъв тон и по такъв начин все едно е малолетен престъпник,а не 7г дете.
Приемам всякакви съвети и идеи как да постъпя и какво да предприема за да се променят нещата.