Колко свобода трябва да получи едно 17 годишно момиче?

  • 9 582
  • 179
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали си на 17 - каква втора специалност? Още не си завършила гимназия, нито първа специалност в университет, та мислиш за втора.

Вени, домът не е "мой", а на семейството, което включва И децата. Това е И техният дом, те не са квартиранти в дома на родителите. Ако ще растат с идеята, че са на гости, а домът не на родителите, то те и ще живеят и ще се държат като гости или като квартиранти. В един момент става "чакам с нетърпение да завърша и да се махна от твоята къща".

# 121
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
В предишните си теми беше писала, че къщата, в която живеят, е нейна.

# 122
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма значение чия е къщата. Това, че къщата е на родителите ми прави ли ме мен гостенка или квартирантка или съм равноправен член на семейството? Ако при родителите ми не съм в дома си, то къде съм в дома си?

# 123
  • София
  • Мнения: 13 461
В дома на родителите си децата са точно в дома на родителите си, които се грижат за тях, хранят ги, обличат ги, възпитават им и им помагат да си стъпят на крака, за да имат свой дом (последният може дори да е даден от родителите, но децата придобиват право на него, доказвайки, че са самостоятелни, разумни и го заслужават).
В нашия дом е така и децата знаят това. И не се държат като гости или като квартиранти, а като деца. Те не са равноправни, защото са зависими. Имат право на мнение, на лично пространство, на самостоятелни решения, на глас в семейните решения и т.н., но нямат право на свободия, а се съобразяват с това как родителите са организирали дома и бита. Така сме били възпитавани и ние, така ги възпитаваме и тях, а смятам, че към момента дава идеален резултат (разбира се, без да съм самонадеяна, защото още сме изпробвали само около 50% от резултата - 2 от децата са пълнолетни и самостоятелни и 2 още живеят с нас, предвид възрастта им).
В родителския дом винаги има място за рожбите, но не и ако не се съобразяват с тези, чийто дом е това.
И никога не сме им налагали тези правила насила. Всичко е въпрос на възпитание, доверие и споделяне.

# 124
  • Мнения: 41 326
Много добре казано, "свой дом" е домът, в който човек сам определя правилата, само го поддържа и издържа. По отношение на децата никой дом не е такъв. И те са деца - нито са квартиранти, нито собственици.

# 125
  • София
  • Мнения: 62 595
В такъв случай роден дом и родителски дом са две различни неща емоционално и реално. Не, не ми харесва тая работа.
Когато човек се отдели като възрастен индивид, тогава има свой дом, поне докато създаде свое семейство и стан роден дом на децата му.

# 126
  • Мнения: 41 326
Не е нужно да ти харесва, но е факт. Светът не е идеален и всеки си има ограничения.

# 127
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма какво да се оправдаваме с неидеалния свят. Като родител човек много добре знае къде и каква граница иска или не иска да сложи - дали е негов дом, дали е дом на децата му.

# 128
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
В техния случай собствеността ще е повод за проблеми и скандали. Тя отсега им се "измъква".

# 129
  • Мнения: 280
Най-добре е да споделяш и да казваш истината.
Да кажеш "мамо искам днес да се прибера в 19. Ще ходим на кафе с Ваня." И ако майкатимине в 18 през кафето наистина са си там с Ваня. Ако 10 пъти мине майка ти и се обади и винаги си казвала истината тя ще повярва.
Ако ти вярва ще можеш да кажеш, че харесваш Гошо и мислиш, чеи той те харесва и утре ще бъдеш само на кафе с него или с него и други приятели.
Ти обаче не искаш това. Искаш драмата на тайните и криенето.
Освен това, за да очакваш неодобрение очевидно и ти знаеш, че Гошо не е човек, на когото може да се разчита да се заяви сериозно, като някой с чувства към теб пред родителите ти. Иска ти се Гошо да те харесва така, ама той те харесва, колкото опцията за нещо свежо в леглото и знаеш, че от позицията на опита и липсата на влюбена слепота майка ти ще види това и няма да е съгласна.

Майка ми е от хората, които не одобряват и не харесват никой, който е около мен и има някакъв по- близък контакт с мен, но иначе имаш право . Искам Гошо да ме харесва и да е влюбен в мен, и в душевността ми, но най-вероятно ме иска за разнообразие . Аз в него забелязах и други чувства обаче забелязах, че той просто иска да е с мен, че му е хубаво с мен въпреки че съм ограничена от към време и родителите ми ни притесняват като звънят по 5 пъти в рамките на 3 часа, а може и да се заблуждавам .

# 130
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 308
Разбира се,че домът е и на цялото семейство.
Но всеки дом си има своите ред и правила.Без значение моя ли е къщата,на мъжа ми ли е или сме под наем..
И всеки се съобразява с това.
Не може един тийн да бъде оставен да прави каквото си иска вкъщи.
Не може да влачи Сульо и Пульо ,да прави купони по цяла нощ.
Вие бихте ли позволили на 17 годишната си дъщеря да прави секс с гаджето си в детската стая,докато вие гледате телевизия в хола?Или синът ви да влачи разни момичета да се търкалят в чаршафите ви?
Аз-не.
Бихте ли искали да знаете къде ходи цяла нощ и в чия къща ще пренощува?
Аз -да.

# 131
  • София
  • Мнения: 62 595
Формално е така, а реално хората използват определени думи доста точно - когато възрастен каже "моят дом, а те трябва да се съобразяват с моите правила", посланието е повече от красноречиво. Не казва "не искам вкъщи чужди хора, които не познавам, защото ми пречи да се чувствам спокойна като се прибера от работа или сутрин като стана". Казва "това е моят дом и ще се съобразяваш, а като имаш свой дом правИ каквото щеш". Или пък казва "непълнолетен си, не може да водиш хора тук".

# 132
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 308
Според мен зависи от възпитанието
Детето от малко научава какви са реда и правилата в дома.
 По въпроси,като канене на гости вкъщи,домашни партита,лична безопасност...би трябвало да се говори от по-ранна възраст.Не като стане на 17години.
На 17 години вече трябва да знае защо е опасно да ходи на домашен купон на който присъстват и непознати..

# 133
  • София
  • Мнения: 62 595
На тази възраст сме правили доста простотии, но родителите ни не са знаели. Имали сме късмет, че не са ни усетили или някой не им е казал. Или са се правели, че не знаят. Завърших училище на 17, да не мислиш, че съм си стояла вкъщи или в квартирата?  Вкъщи пазех поведение. От поковението, което тъкмо завърши при соца и дойде демокрацията съм - бунтарското.

# 134
  • Мнения: 25 712
А аз завърших училище на 19, но по времето, когато имаше вечерен час. Хем си пълнолетен, хем в 21 часа – вкъщи. И да те пускат вашите да закъсняваш, а са те хванали патрулите, а са ти намалили поведението.
Тогава беше голямата драма. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт