Здравейте, Дами!
Никога не съм мислил, че ще пиша във форум относно мой проблем, но реших все пак да потърся съвет от хора, които не ме познават. Представям моята версия, защото всеки човек е различен и вижда света със свои очи.
Никога не съм имал проблем с жените. Като всеки човек, имал съм и раздели, драми и много хубави моменти.
Пред 2 години се запознах с едно момиче, което буквално промени живота ми. Веднага се харесахме, още помня колко мила и красива беше и много срамежлива.
Каква страст, каква емоция, за първи път се влюбих истински.
Тя ми сподели с наведена глава, че е ромка. За мен нямаше значение, въпреки притеснителните съвети на моите роднини... Как я исках, как я заобичах.
Трудностите дойдоха, родителите и щяха да я продават, за съжаление и това го има и колкото да е странно за нас в днешно време. Изпитах страх, че ще я изгубя, тя ме молише да не я оставям, плачеше. Боже, не си и бях помислял да я оставям. Застанах до нея, подкрепих я и се представих като човека до нея. Пренебрегнах семейството си, приятели - беше само тя. Всичко беше наред след това, но... нещата взеха да се променят. След 2 месеца, изненадващо бях изненадан от нея, че не иска да бъде повече с мен, причината е че съм показвал признаци на ярост и неконтролируемо държание на моменти. Направо ме застреля... Спомням си и подигравателната и усмивка, как ми го каза. Побеснях, счупих вратата, ревах като малко дете. Разделихме се и 2 месеца вървях по нея, унижавайки се и търпейки подигравки и обиди от нейна страна. Събрахме се..., върнах си я, това исках и успях да си я върна. Заздравихме връзката си, приживяхме уникални моменти, всекидневно заедно, аз отново се влюбих до уши по нея, промених се и всекидневно и показвах, че е важна за мен, че може да разчита на мъжа до себе си, че искам да живеем заедно и да се оженим в бъдеще. Изключително много правихме един за друг. Никое момиче досега не беше правило такива неща за мен. Пригатвяше храна, помагахме си взаимно. Прибирайки се след напрегнат ден от работа, ме чакаше или аз нея, целувахме се... цяло щастие на света. Чаках да свърши работния ден и да отида да я видя. Развих се в работата, стартирах собствен бизнес, имах невероятна приятелка, чувствах се обичан. Имали сме разправии, поне според моя мъжка гледна точка, напълно безсмислени. Мислих, че всичко е наред. Тя ми казваше ти си голямата ми любов, представяш ли как ще живеем заедно? Как ще имаме деца, дори и име измислихме. Казах си, това е жената, отпуснах се и оттук нататък има само нас, готов съм за това, наживял съм се добре през студентските си готини, развивам бизнес, имам хубава работа, отново не послушах родителите ми, отбелязвайки различията ни. Прекарахме рожденните си дни , които бяха един след друг. Най -хубавия подарък, беше се подготвило момичето - торта, балони, клип с наши хубави. Но за мен не беше важен подаръка и неговата стойност, а това че съм само с нея... И говорейки отново за любов и мисляйки си, че всичко е наред, буквално от нищото и дребна кавга - изненадата дойде отново в същия стил и начин. Не те искам, не съм щастлива, не си моя човек. Живее ми се, искам да излизам с приятелки и с други мъже. Това стана точно за 2 дни... В този момент не знам, дали някой би ме разбрал, всичко в което вярвах, повярвах и мечтаех - умра и аз се сринах. Винаги съм се опитвал да говорим при проблем, имаше момент в който по - рядко имаше интимност, никога не сме се ограничавали за излизания, винаги имахме доверие. Отново ме оставиха, разстроен, объркан. Почнах да я търся, да я моля да не ме оставя, защото и се живее, просто ми се струваше безумно ,че иска да пробва с друг. Изгубих си работата, бизнеса оставих, едва си стъпвам на краката, защото е прясно още. Превърнах се в психопата, който я преследва и тормози. Отново ме появи тази подигравателна усмивка, и унизително държание, знаейки слабото ми място, ми каза, че е излизала с друг. Не знам , не изключвам, но мисля че за да ме нарани го каза. Не ме нарани, а ме застреля и изкара най-лошото в мен. Всичко, което и подарих, счупих , намесих родителите, който искаха да я продават, всички се настроиха срещу мен и тя и накрая заслужих и заплаха за ограничителна заповед... Отново филмът се повтаря, не знам аз ли бях оглопял от любов, или не съм достатъчно зрял да осъзная ситуацията. Наистина ,не мога да разбера, защо се разделихме. Казваш че обичаш някой, правиш хубав секс с него, скарвате се за дреболия и на следващия ден - вече не ме искала. Пак казвам, това е моята гледна точка - мъжка. Не казвам, че нямам вина, не съм безгрешен. Трудна ми е и настина държа на нея и я обичам, може би съм заслепен. Не е проблемът, че няма да намеря друга. Но не искам друга, не възнамерявах да бъда и изобщо не исках друга. Имах хиляди причини и много възможности с други жени, но не исках да изгубя нея заради секс с друга. Просто, настина съм бил с много преди това и нямам такава нужда. Ходя на психолог, малко по малко влизам в ритъм и нова по-хубава работа намерих. Но не искам да я забравям, обичам я и имам чувството, че нещата не трябваше да приключат. Хиляди компромиси направих, пренебрегнах себе си и се концентрирах върху нея , нали това искате жените. Подкрепа, сигурност, обич и уважение. Е , защо ме оставиха...? Въпрос, с който лягам и събуждайки се сутрин с много силна болка.
Никога не съм мислил, че ще пиша във форум относно мой проблем, но реших все пак да потърся съвет от хора, които не ме познават. Представям моята версия, защото всеки човек е различен и вижда света със свои очи.
Никога не съм имал проблем с жените. Като всеки човек, имал съм и раздели, драми и много хубави моменти.
Пред 2 години се запознах с едно момиче, което буквално промени живота ми. Веднага се харесахме, още помня колко мила и красива беше и много срамежлива.
Каква страст, каква емоция, за първи път се влюбих истински.
Тя ми сподели с наведена глава, че е ромка. За мен нямаше значение, въпреки притеснителните съвети на моите роднини... Как я исках, как я заобичах.
Трудностите дойдоха, родителите и щяха да я продават, за съжаление и това го има и колкото да е странно за нас в днешно време. Изпитах страх, че ще я изгубя, тя ме молише да не я оставям, плачеше. Боже, не си и бях помислял да я оставям. Застанах до нея, подкрепих я и се представих като човека до нея. Пренебрегнах семейството си, приятели - беше само тя. Всичко беше наред след това, но... нещата взеха да се променят. След 2 месеца, изненадващо бях изненадан от нея, че не иска да бъде повече с мен, причината е че съм показвал признаци на ярост и неконтролируемо държание на моменти. Направо ме застреля... Спомням си и подигравателната и усмивка, как ми го каза. Побеснях, счупих вратата, ревах като малко дете. Разделихме се и 2 месеца вървях по нея, унижавайки се и търпейки подигравки и обиди от нейна страна. Събрахме се..., върнах си я, това исках и успях да си я върна. Заздравихме връзката си, приживяхме уникални моменти, всекидневно заедно, аз отново се влюбих до уши по нея, промених се и всекидневно и показвах, че е важна за мен, че може да разчита на мъжа до себе си, че искам да живеем заедно и да се оженим в бъдеще. Изключително много правихме един за друг. Никое момиче досега не беше правило такива неща за мен. Пригатвяше храна, помагахме си взаимно. Прибирайки се след напрегнат ден от работа, ме чакаше или аз нея, целувахме се... цяло щастие на света. Чаках да свърши работния ден и да отида да я видя. Развих се в работата, стартирах собствен бизнес, имах невероятна приятелка, чувствах се обичан. Имали сме разправии, поне според моя мъжка гледна точка, напълно безсмислени. Мислих, че всичко е наред. Тя ми казваше ти си голямата ми любов, представяш ли как ще живеем заедно? Как ще имаме деца, дори и име измислихме. Казах си, това е жената, отпуснах се и оттук нататък има само нас, готов съм за това, наживял съм се добре през студентските си готини, развивам бизнес, имам хубава работа, отново не послушах родителите ми, отбелязвайки различията ни. Прекарахме рожденните си дни , които бяха един след друг. Най -хубавия подарък, беше се подготвило момичето - торта, балони, клип с наши хубави. Но за мен не беше важен подаръка и неговата стойност, а това че съм само с нея... И говорейки отново за любов и мисляйки си, че всичко е наред, буквално от нищото и дребна кавга - изненадата дойде отново в същия стил и начин. Не те искам, не съм щастлива, не си моя човек. Живее ми се, искам да излизам с приятелки и с други мъже. Това стана точно за 2 дни... В този момент не знам, дали някой би ме разбрал, всичко в което вярвах, повярвах и мечтаех - умра и аз се сринах. Винаги съм се опитвал да говорим при проблем, имаше момент в който по - рядко имаше интимност, никога не сме се ограничавали за излизания, винаги имахме доверие. Отново ме оставиха, разстроен, объркан. Почнах да я търся, да я моля да не ме оставя, защото и се живее, просто ми се струваше безумно ,че иска да пробва с друг. Изгубих си работата, бизнеса оставих, едва си стъпвам на краката, защото е прясно още. Превърнах се в психопата, който я преследва и тормози. Отново ме появи тази подигравателна усмивка, и унизително държание, знаейки слабото ми място, ми каза, че е излизала с друг. Не знам , не изключвам, но мисля че за да ме нарани го каза. Не ме нарани, а ме застреля и изкара най-лошото в мен. Всичко, което и подарих, счупих , намесих родителите, който искаха да я продават, всички се настроиха срещу мен и тя и накрая заслужих и заплаха за ограничителна заповед... Отново филмът се повтаря, не знам аз ли бях оглопял от любов, или не съм достатъчно зрял да осъзная ситуацията. Наистина ,не мога да разбера, защо се разделихме. Казваш че обичаш някой, правиш хубав секс с него, скарвате се за дреболия и на следващия ден - вече не ме искала. Пак казвам, това е моята гледна точка - мъжка. Не казвам, че нямам вина, не съм безгрешен. Трудна ми е и настина държа на нея и я обичам, може би съм заслепен. Не е проблемът, че няма да намеря друга. Но не искам друга, не възнамерявах да бъда и изобщо не исках друга. Имах хиляди причини и много възможности с други жени, но не исках да изгубя нея заради секс с друга. Просто, настина съм бил с много преди това и нямам такава нужда. Ходя на психолог, малко по малко влизам в ритъм и нова по-хубава работа намерих. Но не искам да я забравям, обичам я и имам чувството, че нещата не трябваше да приключат. Хиляди компромиси направих, пренебрегнах себе си и се концентрирах върху нея , нали това искате жените. Подкрепа, сигурност, обич и уважение. Е , защо ме оставиха...? Въпрос, с който лягам и събуждайки се сутрин с много силна болка.
