The Wheel of Time / Колелото на времето

Ранд се бие във всяка книга с нов отстъпник и побеждава. Таим постепенно се разгръща, че е на Тъмната страна. Кацуан иска да напътства Ранд, но методите ѝ са по-дърварски и от на Нинив. Мат се превръща във фаворит на Тилин, но тази роля не му допада и той иска да избяга. Изготвя сложен план, който естествено се проваля с гръм и трясък, късмета му се задейства и той успява да избяга. Шайдо отвличат жената на Перин. Той сключва съюц с Сеаначан, избива Шайдо и си я връща. Егвийн става бунтовническа Амирлин, а после - Амирлин на обединената кула. Елейн води война за наследството

Това е вашият нарушител, предполагам?

— Ами, да — отвърна сержантът. — Вие как чухте за това?

Тя изгледа нарушителя.

— Опитал се е да се промъкне на дворцовия терен, а вие играете на зарове с него?

— Ами, милейди…

— Не съм лейди. — „Не и този път поне.“ — Изкарвам си сама прехраната.

— Ъъ, да — продължи Мейсър. — Ами, той си предаде меча с охота и наистина не изглежда опасен. Просто още един просяк, дошъл за трохи от кухните. Съвсем мил човек. Рекохме да го пуснем да се стопли, преди да го пратим отново навън в това време.

— Просяк? С меч?


Проклетите змии и лисици държат едно скъпо за мен лице — рече той, смъкна малко шала и удари яка глътка.

— Остави го това лице. Не можеш да го спасиш, Мат. Щом е било толкова глупаво да влезе в селението им, значи не е лице, а тъп задник. И си заслужава да го спраскат.

— Жена е — каза Мат.

„Аха — помисли Биргит. — Проклет глупак. Героичен, но все пак глупак.“

— Не мога да я оставя — продължи Мат. — Задължен съм й. Освен това един мой добър приятел ще влезе все едно дали аз го искам, или не. Трябва да помогна.

— Значи ще ви задържат и тримата — каза Биргит. — Виж, ако влезете през порталите, ще сте заклещени от договорите. Те ви предпазват в известна степен, но също така ви ограничават. Изобщо няма да стигнете до нещо полезно, ако влезете през един от сводовете.

— А ако влезеш по другия начин? — попита Мат. — Ти каза на Олвер как да отвори кулата.

— Защото му разказвах приказка за приспиване! Светлина, изобщо не помислих, че вие, тъпаци, ще се опитате да влезете!

— Но ако все пак влезем така, можем ли да я намерим?

— Може би — отвърна Биргит. — Но няма. Договорите няма да са в сила, тъй че Аелфините и Еелфините може да ви пуснат кръв. Обикновено човек трябва да се притеснява само от хитрините с ями и въжета, тъй като те не могат да… — млъкна и го погледна. — Тебе там ли те бесиха все пак?

Мат се изчерви и заби поглед в питието си.

— Би трябвало да сложат някаква проклета табела на ония входове. „Тука бесят“ например.

Биргит изсумтя. Бяха говорили за спомените, които имаше Мат. Би трябвало да се е сетила и сама.

— Ако влезеш по другия начин, вероятно също ще го опитат. Проливането на кръв във владението им може да има странни ефекти. Ще се опитат да счупят кокалите ти с падане или да те упоят и приспят. И ще спечелят, Мат. Това е техният свят.

— А ако измамим? — попита той. — Желязо, музика, огън.

— Това не е мамене. Това е да си умен. Всеки с малко пипе в главата, който влезе в кулата, ги носи тия неща. Но само един от хиляда успява да излезе, Мат.

Той се поколеба, после извади от джоба си шепа монети.

— Какъв според теб е шансът, че ако ги хвърля тези, всички ще паднат на ези? Едно на хиляда?

— Мат…

Той ги метна високо над масата. Изсипаха се на дъжд и се пръснаха по масата. Нито една не отскочи и не се изтъркаля на пода.

Мат изобщо не ги погледна. Гледаше Биргит в очите, докато те се въртяха, потреперваха и спираха. Биргит погледна към тях. Повече от двайсет монети. Всички паднаха на ези.

— Едно на хиляда е добър шанс — каза Мат. — За мен.

— Кръв и пепел. Лош си като Елейн! Не разбираш ли? Стига само едно погрешно хвърляне. Дори и ти не улучваш понякога.

— Ще поема риска. Да ме изгори дано, Биргит. Знам, че е глупаво, но ще го направя. Откъде знаеш толкова много за кулата, между другото? Била си вътре, нали?

— Да — призна тя.

Мат я изгледа самодоволно.

— Е, ти си се върнала! Как успя?

Тя се поколеба. Отпи глътка и изсумтя:

— Тази легенда май не е оцеляла.

— Аз поне не я знам.

— Влязох, за да ги помоля да спасят живота на любимия ми — каза тя. — Стана след битката на хълмовете Лапойнт, където предвождахме бунта на Бучанер. Гайдал беше ранен ужасно. Удар в главата, заради който губеше разсъдъка си. Забравяше кой е. Късаше ми сърцето, тъй че го отнесох в кулата да бъде Изцерен.

— И как се измъкна? — попита Мат. — Как ги надхитри?

— Не се измъкнах — промълви Биргит.

Мат замръзна.

— Еелфините изобщо не го Изцериха — продължи тя. — Убиха и двама ни. Не оцелях, Мат. Това е краят на точно тази легенда.

Той се смълча. Накрая отрони:

— О. Е, доста тъжна история значи.

— Не може всички да свършват с победа. Все едно, двамата с Гайдал не се справяхме много добре с щастливия край. По-добре за нас да изгорим в слава — направи гримаса, щом си спомни едно прераждане, когато двамата с него бяха принудени да остареят заедно, в мир. Най-досадният живот, който изобщо бе познавала, макар че тогава — без да знае за по-величавите си присъствия в Шарката — бе доста щастлива с него.

— Е, аз все пак отивам — каза Мат.

Биргит въздъхна.

— Не мога да дойда с теб, Мат. Не мога да напусна Елейн. Нейната страст към смъртта е голяма колкото твоята гордост и съм твърдо решена да се погрижа да оцелее.

— Не очаквам да дойдеш — бързо отвърна Мат. — Да ме изгори дано, не моля за това. И… — изведнъж се намръщи. — Страст към смъртта, голяма колкото моята какво?

— Все едно — отвърна тя и отпи от млякото. Имаше слабост към млякото, макар да не казваше на хората за това. Разбира се, щеше да е щастлива, когато щеше да може да пие отново. Липсваха й пенливите напитки на Снерт. Харесваше гадната бира също както харесваше грозни мъже.

— Дойдох при тебе, защото имам нужда от помощ — каза Мат.

— Какво повече има да се каже? Взимаш желязо, огън и музика. Желязото ще ги нарани, ще ги отблъсне, ще ги задържи. Огънят ще ги изплаши и убие. Музиката ще ги замае. Но ще откриеш, че огънят и музиката стават все по-малко ефикасни, колкото по-дълго ги използваш.

— Кулата не е място — продължи тя. — Тя е портал. Нещо като порта на кръстопътя между селенията им. Там ще намериш и едните, и другите, змиите Аелфини и лисиците Еелфини. Стига все още да действат заедно. Отношенията им са странни.

— Но какво искат те? — попита Мат. — От нас имам предвид. Защо ги интересуваме?

— Чувството — каза Биргит. — Точно заради това строят портали в нашия свят, затова ни примамват вътре. Хранят се с това, което чувстваме. Особено харесват Айез Седай, по някаква своя си причина. Може би вкусът на тези с Единствената сила е като на силна бира.

Мат потръпна.

— Вътрешността е объркваща — каза Биргит. — Стигането до нещо определено там вътре е трудно. Влизането през кулата вместо през арките ме постави в опасност, но знаех, че ако мога да стигна до онази голяма зала, ще мога да сключа сделка. Не получаваш нищо безплатно, ако влезеш в кулата, между другото. Ще поискат нещо — нещо, което ти е скъпо. Но както и да е, аз измислих как да намеря голямата зала. Желязна прах, оставена след мен на пресечките, където минавах, за да знам къде съм била преди. Не можеха да я докоснат, виждаш ли, и… сигурен ли си, че никога не си чувал тази история?

Мат поклати глава.

— Беше популярна в тези краища — каза тя намръщено. — Преди стотина години.

— Май си обидена, че не я помнят.

— Беше хубава история.

— Ако оцелея, ще накарам Том да измисли проклета балада за това, Биргит. Кажи ми сега за прахта. Планът ти сработи ли?

Тя поклати глава.

— Все пак се изгубих. Не знам дали издухаха прахта по някакъв начин, или мястото е толкова огромно, че никога не повтарях стъпките си. Накрая се оказах заклещена, огънят ми догоря, лирата ми се счупи, тетивата ми се скъса, Гайдал в несвяст зад мен. Можеше да върви в някои дни, но в други беше твърде замаян, тъй че го дърпах на носилката, която бях взела.

— В някои дни? — каза Мат. — Колко време беше там?

— Имах провизии за два месеца — отвърна с гримаса Биргит. — Не знам колко още продължи, след като се свършиха.

— Проклета пепел! — изруга Мат.

— Казах ти да не влизаш там. В случай, че стигнеш до приятелката си, никога няма да излезете. Можеш да бродиш недели наред вътре и никога да не завиеш надясно или наляво, да продължаваш все напред, да подминаваш коридор след коридор. Все едно. Голямата зала може да е на няколко минути от теб, ако знаеш коя посока да хванеш. Но непрекъснато ще я пропускаш.

Мат се вторачи в халбата си, сякаш съжаляваше, че не си е поръчал нещо по-силно.

— Премисли ли? — попита го тя.

— Не. Но когато излезем, Моарейн да гледа поне скапано да го признае това! Два месеца?! — той се намръщи. — Чакай. Ако двамата сте умрели вътре, как е излязла историята?

Тя сви рамене.

— Това така и не го разбрах. Може би някоя Айез Седай е прибягнала до въпросите им и е попитала. Всички знаеха, че съм влязла. Тогава ме наричаха Джетари Лунната танцьорка. Сигурен ли си, че изобщо не си чувал историята?

Той отново поклати глава.

Биргит въздъхна и се отпусна. Е, не всяка от приказките за нея можеше да живее вечно, но си беше мислила, че тази ще остане за поне няколко поколения.

Вдигна халбата да допие останалото мляко. Халбата така и не стигна до устата й. Замръзна, щом усети жегване на чувство от Елейн. Гняв, ярост, болка.

Тупна халбата на масата, хвърли няколко монети, стана и изруга.

— Какво? — попита Мат, скочил и той на крака.

— Елейн. В беда е. Отново! Ранена е.

— Кръв и пепел! — изруга Мат, награби палтото и кривака си и двамата затичаха към изхода.

Ранд се бие във всяка книга с нов отстъпник и побеждава.  Единствената по-интересната случка е как Семирага го пленява и го измъчва, той се измъква и е бесен на Кацуан, че не е унищожила нашийника.  Таим постепенно се разгръща, че е на Тъмната страна. Кацуан иска да напътства Ранд, но методите ѝ са по-дърварски и от на Нинив. Мат се превръща във фаворит на Тилин, но тази роля не му допада и той иска да избяга. Изготвя сложен план, който естествено се проваля с гръм и трясък, късмета му се задейства и той успява да избяга. Шайдо отвличат жената на Перин. Той сключва съюц с Сеаначан, избива Шайдо и си я връща. Егвийн става бунтовническа Амирлин, а после - Амирлин на обединената кула. Елейн води война за наследството

Том и Джюйлин се върнаха тъкмо когато двете жени най-сетне нахлуха с бурни възклицания, че го заварват тук, сякаш си бяха мислили, че той няма да си удържи на думата.

Той затвори леко книгата и още по-леко я постави до стола си.

— Вие къде бяхте?

— Как къде, на разходка — бодро изчурулика Елейн и сините й очи се разшириха повече от всякога. Том се навъси, измъкна един нож от ръкава си и започна да го подмята. Много подчертано се стараеше да не поглежда към  Нинив.

— Пихме чай с няколко жени, които ханджийката ти познава — каза Нинив. — Няма да ти досаждам с приказки за плетки.

Джюйлин поклати глава.

— Моля те, недей — каза й сухо Мат. Предполагаше, че може да различи единия край на куката от другия, но подозираше също, че тя по-скоро ще си забие някоя в езика, отколкото да започне да приказва за плетки. Държането и на двете потвърждаваше най-лошите му опасения. — Разпоредих се по двама души да излязат с всяка от вас този следобед, а от утре всеки ден ще бъдат други двама. Щом не сте в палата под носа ми, ще вървите с телохранители. Те вече си знаят смените. Ще бъдат с вас непрекъснато — непрекъснато — и вие ще ме уведомявате къде отивате. И ще престанете да ми създавате грижи, докато не ми се е пръснала главата.

Очакваше да му отвърнат с възмущение и да започнат да спорят. Очакваше да започнат да шикалкавят за това какво са обещали и какво — не. Очакваше, че след като им е поискал цял самун, ще получи едно тънко резенче, две, ако извадеше повечко късмет. Нинив погледна Елейн. Елейн погледна Нинив.

— Ами това за телохранителите е чудесна идея, Мат! — възкликна Елейн и от усмивката на бузите й се появиха трапчинки. — Мисля, че за това се оказа прав. Много умно от твоя страна, че вече си разпределил хората си.

— Идеята наистина е чудесна — каза Нинив и закима въодушевено. — Много умно от твоя страна, Мат.

Том изтърва ножа с приглушено проклятие и засмука убодения си пръст, зяпнал в жените.

Мат въздъхна. Беля; знаеше си го. И то още преди да им е казал да забравят временно за Рахад