Здравейте, приятели! 
За пръв път пиша във форума, но съм изчел доста казуси на различни хора, та се реших и аз да ви разкажа моята история и да получа мнения и съвети.
Аз съм млад мъж на 23г., който мечтае да има стабилен човек до себе си, но за нещастие съм и доста труден човек и това явно отблъсква жените, с които имам отношения.
Преди няколко месеца се запознах с едно прекрасно момиче, с което следваме заедно магистратура.
В началото отношенията ни бяха съвсем като на колеги в университет, но рязко нещата завиха в друга посока.
Започнахме да излизаме, да се виждаме и да прекарваме все повече време заедно. При едно от излизанията ни
започнахме темата(бивши), при което аз зададох въпроса "Защо се раздели с бившия си"?, при което получих отговор, че той не й обръщал внимание, не се интересувал от нея, но все още не са сложили окончателен край и че й трябвало време да го направи(казах си окей, съвсем нормално е.) Мина се още време, време в което тя не се виждаше с него, нито се интересуваше, беше си събрала каквото и е останало в тях, а при нас нещата потръгваха.
Имаше първа целувка, имаше внимание един към друг и т.н., докато аз не повдигнах отново темата, след като забелязах, че тя има ключове за неговото жилище. Още от начало ми каза, че ще трябва време, за да бъде готова за нова връзка, но аз колко време трябва да чакам? Как да бъда сигурен в нея, като тя не приключва с другия човек? Разбирам, че й трябва време и че отстрани ми изглежда лесно, но смятам, че мина достатъчно време, за да го направи. За мен също е доста трудно в момента, защото съм доста амбициозен и следвам мечтите си упорито, което е обвързано с време, нерви и мисли, но най-вече нерви. Именно събраното напрежение доведе до там, че направих грешката леко да си изпусна нервите и да кажа неща, които не мисля(че тя нищо не прави, че искам да приключим и т.н., ще спестя другото). Като цяло все неща, които не мисля, а съм ги казал в момент на яд, както се казва. На следващия ден(вчера) и писах да се видим за малко с цел да се извиня и да й кажа колко много съжалявам,...за мое щастие тя се съгласи. Целият ден ми беше напрегнат, но си казах, че трябва да се стегна и внимателно да подредя нещата в главата си, които искам да й кажа. Поръчах едни красив букет, събрах си мислите и отидох на мястото, на което се бяхме разбрали. Тя дойде, беше спокойна, говорехме си нормално, аз й се извиних и обясних защо съм го направил. Казах и, че е важна за мен и че искам да бъда с нея. Тя каза, че ме разбира, че няма проблем. Попитах я дали иска да продължим това, което сме започнали тя замълча, след което аз отидох до колата, извадих букета, казах й че това е за нея и я попитах дали иска да продължим, а тя ми каза да приключим( леко неуверено) и каза, че иска да ме прегърне, но аз отказах. Качих се в колата, тя се качи в нейната и потеглихме в различно посоки. След 2 мин. ми прещрака, че не мога да не я прегърна...обърнах колата, настигнах я на булеварда, засякох я на едно кръстовище, слезнах и просто я целунах, след което потеглих. И така завърши всичко... в цялата ситуация мога да виня само себе си...това, че имам проблеми не е оправдание за това, че съм си изпуснал нервите. Знам, че съм я разочаровал с това мое поведение, знам че това я е отблъснало и съм създал погрешен образ за себе си, но дълбоко съжалявам и искам да поправя нещата.
Амбициите са си амбиции, но каквото и да постигнеш няма да има смисъл, ако никой не те чака вкъщи, ако няма на кой да разкажеш за деня си...за какво ти е, ако нямаш това? Сигурно някой ще каже, че съм млад, че живота е пред мен, че жени много...но повярвайте ми, че момичето си заслужава!
Очаквам вашите съвети, критики и мнения
Бъдете здрави!
За пръв път пиша във форума, но съм изчел доста казуси на различни хора, та се реших и аз да ви разкажа моята история и да получа мнения и съвети.
Аз съм млад мъж на 23г., който мечтае да има стабилен човек до себе си, но за нещастие съм и доста труден човек и това явно отблъсква жените, с които имам отношения.
Преди няколко месеца се запознах с едно прекрасно момиче, с което следваме заедно магистратура.
В началото отношенията ни бяха съвсем като на колеги в университет, но рязко нещата завиха в друга посока.
Започнахме да излизаме, да се виждаме и да прекарваме все повече време заедно. При едно от излизанията ни
започнахме темата(бивши), при което аз зададох въпроса "Защо се раздели с бившия си"?, при което получих отговор, че той не й обръщал внимание, не се интересувал от нея, но все още не са сложили окончателен край и че й трябвало време да го направи(казах си окей, съвсем нормално е.) Мина се още време, време в което тя не се виждаше с него, нито се интересуваше, беше си събрала каквото и е останало в тях, а при нас нещата потръгваха.
Имаше първа целувка, имаше внимание един към друг и т.н., докато аз не повдигнах отново темата, след като забелязах, че тя има ключове за неговото жилище. Още от начало ми каза, че ще трябва време, за да бъде готова за нова връзка, но аз колко време трябва да чакам? Как да бъда сигурен в нея, като тя не приключва с другия човек? Разбирам, че й трябва време и че отстрани ми изглежда лесно, но смятам, че мина достатъчно време, за да го направи. За мен също е доста трудно в момента, защото съм доста амбициозен и следвам мечтите си упорито, което е обвързано с време, нерви и мисли, но най-вече нерви. Именно събраното напрежение доведе до там, че направих грешката леко да си изпусна нервите и да кажа неща, които не мисля(че тя нищо не прави, че искам да приключим и т.н., ще спестя другото). Като цяло все неща, които не мисля, а съм ги казал в момент на яд, както се казва. На следващия ден(вчера) и писах да се видим за малко с цел да се извиня и да й кажа колко много съжалявам,...за мое щастие тя се съгласи. Целият ден ми беше напрегнат, но си казах, че трябва да се стегна и внимателно да подредя нещата в главата си, които искам да й кажа. Поръчах едни красив букет, събрах си мислите и отидох на мястото, на което се бяхме разбрали. Тя дойде, беше спокойна, говорехме си нормално, аз й се извиних и обясних защо съм го направил. Казах и, че е важна за мен и че искам да бъда с нея. Тя каза, че ме разбира, че няма проблем. Попитах я дали иска да продължим това, което сме започнали тя замълча, след което аз отидох до колата, извадих букета, казах й че това е за нея и я попитах дали иска да продължим, а тя ми каза да приключим( леко неуверено) и каза, че иска да ме прегърне, но аз отказах. Качих се в колата, тя се качи в нейната и потеглихме в различно посоки. След 2 мин. ми прещрака, че не мога да не я прегърна...обърнах колата, настигнах я на булеварда, засякох я на едно кръстовище, слезнах и просто я целунах, след което потеглих. И така завърши всичко... в цялата ситуация мога да виня само себе си...това, че имам проблеми не е оправдание за това, че съм си изпуснал нервите. Знам, че съм я разочаровал с това мое поведение, знам че това я е отблъснало и съм създал погрешен образ за себе си, но дълбоко съжалявам и искам да поправя нещата.
Амбициите са си амбиции, но каквото и да постигнеш няма да има смисъл, ако никой не те чака вкъщи, ако няма на кой да разкажеш за деня си...за какво ти е, ако нямаш това? Сигурно някой ще каже, че съм млад, че живота е пред мен, че жени много...но повярвайте ми, че момичето си заслужава!
Очаквам вашите съвети, критики и мнения
Бъдете здрави!
