Обичаи при помен за починал

Аз съм от търновско-габровско и не знам за такива неща. Тук се гласи подавка от жито, питка с някакъв колбас и кашкавал и нещо сладко. По принцип след погребението, на 40 дни, на годината се събират близки и роднини на хапнат и пийнат за "Бог да прости". Не ги харесвам тия сбирки, както пише pepa57 се заформя една веселба, която хич не кореспондира с моите чувства. След 20-тина дни ни предстои помен за една година от смъртта на много близък човек и направо лошо ми става при мисълта, че трябва да се виждам с хора, да глася, да готвя, да се усмихвам любезно и да водя учтиви разговори. С годините все повече ми дотежават такива събитии и ги организарам според това какъв е бил човекът преживе - имам близки, които много държаха тези неща, имам и такива, които бяха на моето мнение.

пепа57 да,при нас се случи това.Свекърва ми да е жива и здрава се спука да се смее със сестрата на дядо ми.🤷Присъствала съм и на други такива случаи.Това е такова неуважение към починалия и към близките,че няма накъде повече.Никога не бих направила такова нещо.А и,честно казано се опитвам да не ходя на такива места,защото не мога да виждам как хората страдат и плачат,става ми много тежко.До сега съм ходила три пъти.
При нас не се дава алкохол..

В Хасково на 40 дни е цяла сватба- чаши,чинии, тави, лъжици,вилици,нови дрехи,чадъри, портмонета,гребен,сапуни, чехли,обувки и още много други+ храна-салати,основни,скари,курбани,десерти,безалкохолни и др.Цигари.Житото,хляба и виното.И в торби се пълни и за вкъщи на присъстващите.

Крушката знам, че символизира светлината, която душата трябва да намери. Същото е и със свещите, които се палят. В Добруджа(поне при мои близки) на погребението се дава голяма свещ, която се слага в купа с брашно или жито и се пали по малко всеки ден. На 40 се оставя да изгори до край. Свещите са по-задължаващи от крушки и за това уж това се давало. В къщите на по-възрастните хора има поне по 20 различни чинии от подавки. Чувала съм това за масите. Близки на ММ подаваха поднос вместо маса. Също и калъфки, кърпи, чаши, чорапи, вилици и лъжици. А за дрехите знам, че се намира човек, който е същия пол и телосложение като покойника, защото преди са се обличали с дрехи на покойния. Един вид, щом някой жив носи дрехите и покойника ще ги носи в отвъдното. Но вече малко хора се съгласяват да носят дрехи на починали хора и за това обличат с нови. Единия ми дядо е от търновско село. Там ми направи впечатление, че гроба се копае по-дълъг. Двама мъже влизат в гроба, други двама им подават ковчега и го полагат така в гроба. Обясниха ми, че било вид уважение към покойника. Тук ги спускаме с въжета.
Бях 4ти клас, когато присъствах на погребение за пръв път. Вкопчих се във въпроса “Защо слагат бонбони “Детска радост” в житото за погребението?”. Все пак няма нищо радостно в погребенията. Така се справях с травмата. Възрастните седнаха на масата да ядат и пият “за Бог да прости” и да си припомнят истории с починалата. Чувството беше, все едно тя е с нас и ни разказва. Но това се получавах, когато са само много близки хората. Иначе става грозно. Знам и за случаи, в които си правят снимки, защото само по погребения се събирала цялата рода

Аз съм намирала снимки от погребение, ама от баш същинската част с покойника в ковчег, близките му до него с цветя. По-скоро “репортажен” отколкото статичен кадър, но много ме учуди. Снимката е от погребението на бащата на баба ми, правено малко след 70-та година по мои изчисления.
Малко в кръга на шегата, ама бонбоните “детска радост” съпровождат българина и в добро, и в лошо. Миналата седмица докато правех парастас за Задушница тъкмо това си говорихме - слагат се и в късметчета за сватба, и в жито на погребение. Ни да се ожениш, ни да умреш без тях.

Имам доста познати румънци и на панахиди те дават освен големи количества храна, също така и съдове, кърпи, свещи и кибрит (които да запалиш). Говорила съм с тях (според статистиката, румънците са най-вярващия народ в Европа) и те казват, че това е дарение за "Бог да прости". Хубаво е да се дава на нуждаещи се, за да види Господ добрината ти, ама като не знаеш къде да ги търсиш тия нуждаещи се в този скръбен момент, даваш на дошлите на панахидата или погребението. Казаха ми и че ритуала идва от факта, че едно време вещите и дрехите на починалия са се раздавали на нуждаещите се. Но в днешни дни за панахида се дарява новичко. ММ е от Дунавския край и там също има такива наченки, но предвид, че хората са доста по-бедни се задоволяват с по една чиния с жито.

При нас едно 40 в най-скромен вид надхвърля 2000 лева.И всичко се купува ново,защото ползвано никой няма да го иска.Чак и маса и столове се дават.Едва ли са нужни на починалия.

Да.Бабата на мъжа ми,Светла и памет,събираше по 40 човека.Татко(свекър ми),Бог да го прости,го обличахме аз и баща ми,и на 40-стия ден свекърва ми ни подаде по една олекотена завивка. Другият вариант беше маса.

Щом има вариант ,,или"пак по-добре,при нас такъв вариант няма.Даваш всичко.Обличането и носенето са от агенцията.И после се чудиш какво да правиш дадените неща.

Нищо лошо не виждам аз в тия обичаи. Утеха за живите.

Точно са утеха за живите..Моя дядо като почина и майка ми написала един дълъг списък с покупките за 40 и ме изпрати да питам свещеник да не е пропуснала нещо.Човека едва се сдържа да не се разсмее и ми каза ,,Аз никъде досега в църковните книги не съм прочел за такива раздавания,ама щом ще вие по-спокойно направете го.Човек като почине минава от материалния към духовния свят и не са му необходими вещи,а записване на литургии и молитви".И това свещеник с 50 години стаж.

За някои е утеха, други го правим от уважение и обич към отишлия си, понеже знаем, че той така е смятал за редно и правилно. Сърце не ми дава да не направя това, което тя правеше за другите, колкото и да ме товари мен.

За неща които видимо дават утеха на правещия ги съм съгласна и подкрепям винаги.
Понякога обаче дори не е и утеха, но нали "какво ще кажат хората"...
Няма да забравя погребението на прабаба ми, баба ми естествено беше съсипана но това не спря един куп кукумявки да я критикуват на всяка крачка че нещо пропуснала или не направила "правилно". И тя хем не смогва, хем вместо подкрепа получава натякване че не прави достатъчно за да изпрати майка си да почива в мир. Не мисля че е получила кой знае каква утеха от всичко това, а само още стрес и скръб, плюс насадена вина че нещо не е направила. И говорим за малоумни неща от сорта на преместване на свещ със сигурно два сантиметра че не била на правилното според тях място, някакво кълбо червена прежда трябвало ама видите ли то не било точно правилното червено и всякакви такива.
Накрая излязох навън да правя някакъв венец от цветя защото щях да разстроя баба като ошамаря някоя, ако бях останала.
Всеки скърби по свой си начин. Но не видях как претенциите на селските клюкарки утешиха когото и да било, а само изтормозиха горката ми баба. За помените по-нататък същата работа, жената в стрес с дни наред всеки път.

Така аз съм в Централна България, когато дядо ми почина на моят баща баща му , баба ми.беше дала на майка ми ,тоест свекървата на майка една купичка нищо повече

По моя край (Врачанско) на третия ден ходят три жени на гроба, бодат  вретена, сядат чесън и палят някакви неща (не помня какви),  за да не вампирясал покойника. Иначе кърпи, хавлии и прочие  раздават само на погребението. На последващите помени  само храна се раздава при нас.
На майка ми на погребението си спомням също така,  че бяха заклали черна кокошка на гроба ( имахме още един починал  в семейството няколко месеца по-рано) правело се ,  за да няма трети починал.
За мен са пълни  глупости, но  за други  хора явно  не са.