Двоумим се дали да си купим жилище

Ако върви живота както му е реда, техните деца ще наследят.
Кое не е ясно?
Егоистите сигурно и 50 нямат.

Хм, по-скоро са 55-60 годишни, а това значи, че още не са пенсионери и могат да си позволят лукса на тристайното жилище. Възрастните двойки, които познавам обикновено ползват едната стая и кухнята, а другите стаи чакат гости деца и внуци.

Бела, не знам на колко сте, но едно време доста семейства с  деца са израснали натясно. И то в София.До 50 квадрата.Тоест 2 стаи. Даже приятелката ми с къща , нямаха баня. Една гарсониера може да се преустрои. Стая за вас, стая за децата. Интересно, дали ако родителите ви нямаха големи жилища, а гредореди и кирпичи по забутани села, щяхте да искате да си сменяте гарсониерката в града.Едва ли. Хем нямате 2 лева ,хем искате палат.Няма как да стане. Чакате наследство, значи сега приживе не може да се разберете на добра воля.Ами чакайте и се надявайте.Пък каквото стане. Само не знам дали освен активи, знаете че се наследяват и пасиви, да няма някоя изненада и там. И докато мечтаете и чакате, живота си минал. И то и сега може да си преустроите по- удобно гарсониерата и да си гледате живота. В крайна сметка никой на никой не е длъжен, а вие да сте си направили сметката сами.Моята приятелка живее с 3 деца, ( разнополови,че и с разлика голяма) свекърва и мъж в двустайно. Най- усмихнатото и весело семейство,което познавам са . Тясничко е малко, затова мъжа взе кредит и купи къща за 20 000 лв на 100 Тина км от Сф. Сега си я прави сам , някой удря по някое рамо и така. Да има къде да бягат събота и неделя. Брат му е в същото село, с двуетажна, хубава къща, но не са се натресли там, нали? От такива очаквания някой нещо да ти даде даром, само се развалят отношения. Значи, щом имаш акъл да създаваш семейство, деца - едно, две, пет, трябва да си правиш сметката с мъжа как и къде ще ги отгледаш. Ако получиш нещо даром, ок, ама все пак не може да се очаква възрастен, здрав ,прав човек да го дундуркат,че и децата му. И понеже много се обясняваш как било в бг, ми заминавайте навън да работите! Доста хора така си решиха проблемите!
.

Не виждам какво ви спира да си купите дом? Родители спят на едно с осемгодишни деца, само това за мен е причина за нов дом, освен ако не сте крайно пристиснати и затруднени финансово. Теглите кредит и купувате жилище. Като си продадете стария или наследството, ще си погасите заема. Не е нужно да купувате по БДС има и жилища, готови за нанасяне.

Добре де, Бела Чао, кажи като защитник на тезата на авторката, че възрастните са егоисти. Може ли да се мисли по този начин? Не се знае след колко години ще стане това!!!! Тогава да напишем пък ние, че дай боже да стане много скоро?

Не усках да пиша повече , но за последно, вместо да и се обяснява каква е алчна и защо изобщо има деца и колко е непредприемчива и незнам какво ...
ами може да се опита да и се дадат идеи какво може да направи и как би могла евтл. да ползва активите или евтл. активи сега или в бъдеще ... не е казано някой да се ощетява.
В същност доста идеи се дадоха, но имаше и доста обиден контекст , който можеше да не присъства.
Да , може размяна, може временна размяна и ремонт на големия ... всякакви трампи изгодни за двете страни, може наем и даване под наем, може наем и продажба, може купуване на кредит и даване под наем, може да направи план с ниска вноска и дългосрочен , ако наистина разчита на наследство и после да покрие ... всичко това беше написано. Само не разбрах за какво бяха обвиненията, подмятанията и дори обидните нарицания ... да не говорим за това , че как така имала деца изобщо като нямала тристаен ... Кофти.
Ако имаш конструктивно предложение по дадената информация и молбата за съвет дай го ... ама останалото ???

Да имаш наследство и да очакваш евентуално такова , са две много различни неща. Конструктивен съвет , ако дам ще ме баннат доживот.

Затова на всякъде е осеяно със самотни старци и с празни имоти ...
А децата в много случаи са далече. Защото хората не се разбират и непрестанно се разправят за неща. После се оказва, че им трябват други неща и че близък до теб е по-важно от да имаш пари да умреш в скъп старчески дом. Защото като си помисля само колко хиляди евро струва ... и колко средно продължава живота в такива учереждения ...
Няма да пиша повече. Всеки знае за себе си и всеки има своя опит с живота.  Аз лично за себе си не бих искала ние да остаряваме сами.

Белла, такива обощения ръсиш, все едно познаваш авторката и възрастните й близки.
Задължително ли е, щом децата са на възраст да имат свои деца, родителите да са престарели, немощни, безпомощни, самотни и да изнемогват със сметките.
За една приятелка питам?

Бела, то проблемът нали не е, къде ще умрат на авторката родителите.
За мен, решението на въпроса е, да не се двоумят, а да си купят. Да не си мислят, че сега е скъпо, защото ще стане по-скъпо и ще се ядосват, че не са купили, когато са имали възможност. И да не гледат на собствеността на родителите си като на своя собственост, защото не е.

ами добре. всички си казахме мнението . къде е проблема?
Fever Ray защо все едно ги познавам? Не ги познавам .
Спирам вече че взехте мен да тълкувате... да не стане защо имам деца, защо не знам какво ...

Много ви тежат тези родители, голям зор за имуществото им.

Ми то не бяха бедни, стари, болни, захвърлени.
Не тълкувам теб, а обобщенията ти. Защото и нашата най-голяма дъщеря през 2022 г. я чакат брак и дете (да сме само живи и здрави). Ама ние не сме нито стари, нито болни, нито захвърлени. Още по-малко имаме намерение да си променяме начина на живот, защото така е решило наше дете.
В случая с деца на 8 г. е напълно възможно авторката да няма 30, а родителите й да са около 50-те. Далеч от несмогващи да си платят парното изоставени старци, които децата им нямат търпение да унаследят.

Първите обиди в темата са от теб.

Аз писах няколко пъти, но пак: според моя опит с моите родители и преди това с моите баба и дядо. Казах, че знам как възрастни хора с доста активи , но с млади роднини на хиляди км. , са отивали в крайна сметка в много скъпо платени домове и са умирали там за седмици. Също как с няколко апартамента, вила на морето и край София и какви ли не други активи ... остава сам сама инвалид неподвижен и никакви пари не могат да докарат някой честен и почтен и загрижен за по 24 часа , както би направил роднина. Оправията беше роднините от хиляди км. се носят насмени за да закрепят положението ... и за късмет се намери някой да хърка в същия апартамент защото иначе ...   
Така че аз толкова самочувствие нямам, че да си изгоня децата. За мен поколенияата трябва да се разбират помежду си и да си помагат. Иначе много неща отиват на вятъра.
И наистина спирам да пиша по темата. Който каквато и глупост да напише ми е все тая .  Не ми се спори .