Кога махнахте детската количка?

На мен ми е много чудно как някои майки успяват да си свършат ангажиментите с тамън проходило, или дете под 2-3- годишна възраст без количка. Без возилото не излизам никъде, защото ми е невъзможно да стигна от т.А до т.Б и да си свърша работата. Детето хуква накъдето му скимне, спира се на всеки боклук, отказва да върви в зададената посока и така.

И аз това се чудя. Оставят детето да ги води явно.

Без количка само до магазина и площадката.Правили сме разходка два часа ,но покрай нас .Не мога да я мъкна ако се измори .Имам ли път по -далеч я слагам в количката и си седи .Където влезем тя пипа всичко ,не  мога да я удържам ,да плащам ,маска да слагам и т.н.

За ръка. И трите деца научих да вървят за ръка много рано: просто хващам силно и уверено (без стискане, разбира се) и с бавна крачка, съобразена с техните стъпчици, неотклонно вървя към целта. На всеки опит за хукване в произволна посока разклащам ръката, казвам "сега отиваме до магазина, после ще гониш гълъба" и продължавам. Без нерви, без охкане - не човек, а железо. На площадката или в училищния двор пускам ръката и изрично давам свобода за щъкане. Свикнаха бързо. Да кажа, че моите деца са по принцип разбрани.

За по-дълго разстояние, и когато се изморят и размрънкат, ги носех "на конче". Това е възможно най-удобното и ненатоварващо носене на дете, при това (за тях) изключително забавно, защото са нависоко и се оглеждат във всички посоки. Но ако ще се носи багаж, трябва голяма удобна раница. Ръчни чанти не стават, защото детео трябва да се придържа за коленете.

При първото и третото дете пенсионирах количката около година и три-четири месеца. Само второто дете бутах в количка - чак до две годинки и два месеца, защото пък тогава бях бременна с третото, имах някакъв малък хематом на плацентата и се пазех да не мъкна тежест на ръце или гръб. Родих, свалих номер две от количката и сложих номер три. Чиста работа. Накрая вече нямах търпение да се отърва от проклетото нещо, бях забравила какво е да са ти свободни ръцете. В допълнение - в София условията за движение с количка извън парковете са отвратителни и това адски ме изнервяше, особено в кално време като сегашното.

Ами явно не е голям, след като има нужда. И какво значи 'като бебе'?! Детето ви е бебе още.

А на въпроса - със сина ми ползвахме количка до 3 години и 8 месеца. Сигурно и повече щях да ползвам, но детето натежа и количката се буташе прекалено трудно.

Данък 'обществено мнение' не плащам. Не ме интересува кой какъв коментар ще направи, стига на мен да ми е удобно и при положение че на никого не преча. А коментари съм чувала много. За количката не се сещам, ама за памперса и биберона ... Но върхът беше, когато в метрото една възрастна жена, но не чак толкова, реши да извади биберона от устата на сина ми, че бил голям вече, а той тъкмо се унасяше с него. И като ревна това дете - от Обеля до Константин Величков, докато слезем и количката започна пак да се движи и да го унася.

Аз за това взех лятна количка до 30 кг😂

Късно беше вече. А навремето, като купувах моята, което беше до 15 килограма, не бях помислила за това.

Но ако сега трябваше да избирам, определено до повече килограми бих взела. Иначе едно 4-годишно колко може да ходи?! Още си спомням едни кошмарни прибирания от разходка в Сандански. На отиване подтичваше, ама на връщане…

И аз с поглед в бъдещето бях взела лятна количка до 22 кг, но детето като каза "не, няма повече да седна в количка"...

С каката на 2 г и половина , малкото все още я возя на дълги разстояния почти на 2 г е.

В интерес на истината едно 3-4 годишно дете може доста километри да навърти, пробвали сме го в зоологическа градина, много се учудих че дъщеря ми не се измори да ходи, а половината от времето даже и боса ходеше, че си намокри обувките. Това не значи че може 10-20 километра да ходи, но определено повече от колкото си мислим понякога 😅

Може разбира се, моята на 2,6 м изкачи сама без носене Черни връх откъм Алеко. Отделно в диапазона 8 - 15 км. редовно правим на Витоша.

Могат, разбира се, но да им е интересно. Аз имам един кошмарен ден на Амстердамското летище, чакахме другия полет. На две години и половина да е била, уж голяма, скъси ни живота с поне 10 години. Само обикалянето с количката ни спаси, иначе току бях готова да скоча пред някой самолет😅
Сега ми е смешно, ама тогава се разревах в тоалетната.

Леле, надявам се, че добре си я насолила

Не успях. Бях толкова изненадана от реакцията й, че просто не успях аз да реагирам. Аз съм изключително неконфликтен човек и за да се скарам с някого, трябва да съм се подготвила. Само казах 'сега ще го чуете как реве'. Тогава синът ми все още беше изключително спокойно дете и много рядко плачеше, но ако плачеше, беше адски пронизително. Добре че нямаше много хора в метрото.

Бях забравила за тази случка

Като проходи бавно малко по малко започна да отказва количката. Сега я ползваме за по-дълги разходки като се умори да седне в нея (почти не се е случвало). На 1г2м е. Из квартала или на близки разстояния ходи сам. Държим количката в колата да е винаги под ръка.
Да, движим бавно и се спира постоянно, но не ни се налага да бързаме нанякъде. Ако има задачи за вършене отивам или аз, или ММ, а другият е с детето, но ежедневието ни го позволява.