От може би месец едното око на детето ми се зачерви в края, като цепнато, после клепача, мазах с тобрадекс, мина, после пак се появи. Според мен беше нещо като лишей, но реших да посетим очен лекар и за профилактика. На прегледа направо се шокирах. Лекарката установи /след разширение на зениците/, че това око /зачервеното/ е с далекогледство 1,50, а другото е с 3,50 и лениво. Като кaзa, че това зачервяване е вследствие на това, че здравото око се товари. Представяте си какъв беше шокът ми, след като досега не е имало индикация за нищо. Вижда си добре, не присвива, няма кривогледство, главоболие, никаква индикация за нищо, ходили сме на преглед. Скоба – като беше на около годинка, правиха интервенция в Александровска болница за запушен слъзен канал, като тогава казаха, че на здравото око има далекогледство 0,50 /за другото око нищо/, което се израства. Лятото правихме профилактичен преглед при местен лекар, където установиха /без разширение на зениците/ на здравото око далекогледство 1, на ленивото нищо. По време на прегледите виждам, че на по-долните редове се затрудни. Но в къщи го пробвах – закривам здравото око и си чете от близко нормално. Което с диоптър 3,50 не знам как става. Лекарката беше ужасна, грубa, уж детски офталмолог, обясни му, че никога няма да може да бъде полицай, пожарникар, шофьор. Той е на 6 г. и нали се сещате, че това е мечта на почти всички момченца. Той е много добро и зряло дете и се стискаше да не заплаче и много се натъжи. В началото каза, че не иска очила, но като мина време ми каза, че щом е за добро, ще го направи. Освен очилата, ме притесни и процедурата с лепенката. Лекарката каза, че с ленивото око вижда на 40 % и ще се наложи оклузия за постоянно. Първо 6 седмици, после без събота и неделя. Което пък мен ме притесни, защото е за първа година в училище. Едно стресът от очилата, друго да не му се подиграват децата за лепенката, трето некомфортът по цял ден с лепенка и кожата дали няма да се увреди от цял ден лепенка. Не на последно място чета, че ако дълго време се носи лепенка, може пък здравото да залинее. Четох доста, търся упражнения по време на оклузията, но все ми се ще да не е така. За очилата някакси посвикнах с мисълта, макар че доста си поплаках, но за лепенката ако се наложи поне да е през времето, през което е в къщи. В тази връзка, питанията са ми: да ми препоръчате читав детски очен лекар /нaй-добрият/ –София, Варна, няма значение, защото разширяване на зениците беше неприятно и не ми се ще постоянно да го подлагам. Освен добър лeкaр искaм и дa е внимaтелен, зaщото тaзи, при която ходихме беше ужaсно грубa и още възстaновявaме емоционaлните щети. Друго – миналите през това по цял ден ли сте били с лепенка или определено време? Много ми се ще другият лекар да каже определени часове поне. И изобщо как преминахте през това? След оклузиятa имaше ли възстaновявaне нa окото? Знaм, че времето е ценно, зaтовa всеки опит, мнение, съвет ще са ми от полза. Знам, че детето е здраво, но ми е мъчно и ми се ще да не е така. Ще направя всичко възможно да се оправи и да вижда нa 100%, но ми се ще да минем безболезнено и леко през това. Благодаря предварително!