Инвитро

Здравейте,знам,че не сме единствените,които преминаваме през трудният път до мечтаното бебе.Историята ни е малко дълга(за,което предварително се извинявам),но искам да споделя и да намеря други съмишленици.Със мъжът ми се запознахме 2009-та година това беше много тежка година след като мама се разболя от рак.След като завърших след бала мама се слоши и чухме най-лошите думи..за радост мъжът ми беше неотлъчно до мен и ме подкрепяше дори когато бях на дъното...Малко след бала тя изгуби битката със рака и решихме,че искаме са създадем семейство.Започнахме със опитите,но не се получаваха нещата не знам дали стреса ни изигра лоша роля или просто не ни беше писано.Така дойде 2017-та  претърпяхме още 1 загуба на мъжа ми майка му почина(сигурно повечето ще ме сметнат за откачена,но много добре знаем,че това,което ни се случи не беше плод на въображението ни)струвахме и 3 дни и както си е традицията отидихме на гроба и раздадохме си всичко като по учебник.Решихме да отидем и на гроба на мама да запалим свещичка(тук ще вмъкна,че на същият ден имах час за преглед)тъкмо щяхме да си тръгваме и си извадих телефона,за да погледна колко е часа и,за да не закъснеем.В момента в който решихме да отидем към колата и сякаш някой ми блъсна телефона от ръката и през 2 гроба фръкна на улицата и се натроши.Отидохме ние на прегледа и гинеколога се осъмни,че може да съм бременна,но аз бях скептична,но кой да се сети,че покрай цялата подготовка за погребението не ми беше идвало повече от месец и изненада теста Положителен ама нали аз съм тома неверни не повярвах(не продължи за дълго бременността)Пристъпихме към инвитро подадохме документите бяхме одобрени,пристъпихме към стимулацията след това пункцията след,която се чувствах много зле,дойде време за трансфера и дълго чакане за така желаният резултат,но много бързо се приземихме на земята и не мога да опиша колко бях съсипана и как се чувствах безпомощна макар,че виждах,че мъжа ми се опитва да е силен аз виждах,че вътрешно го боли.Изчакахме,за да може да ми се възстанови организма от всичките хапчета и инжекции и решихме да направим  подготовка за ЗЕТ всичко точно много добри снежинки пак стигнахме до дългото чакане,но отново без успех.Сега пак се подготваме за нов опит подадохме документи сега очакваме резултат от фонда,за да пристъпим към същинската част,но усещам,че вътрешно изпитвам страх или по скоро притеснение как ще се развият нещата.Има ли и други двойки,които са успяли и са били със същите притеснения като нас и като цяло ако искат да си споделим опит как са успели в коя клиника,как близките и половинката  ви приеха новината всичко би могло да ми е от полза.Извинявам се за дългият пост,но вече съм отчаяна и колкото и да се опитвам да не го мисля не винаги ми се получава