Новата година носи нов късмет - през ЯНУАРИ чакаме нетърпеливо малкия човек!

  • 29 171
  • 551
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 1 463
Ели, честит да е Йоан Simple Smile
Страхотно е усещането от бебевалежа последния месец Simple Smile

# 511
  • Мнения: 2 433
Честито момичета!
Станах аз февруарка по неволя, още не е тръгнал моят младеж. Не знам N.Diaz дали е родила, май само двете останахме да се разпишем.

# 512
  • Мнения: 1 517
Честити Ели, Порколалче Simple Smile живички и здравички да са децата. Бързо да се възстановите.

# 513
  • Мнения: 383
Мимичета, нямам много време след появата на  Ади и батко във ваканция Stuck Out Tongue Winking Eye, но вчера попрочетох последните страници. Честито на всички родили! Успешно кърмене, пухкави бебоци и да ви раздават много доволни усмивки!

Искам да ви кажа, че отдавна или май никога не  съм срещала във форум толкова интелигентно пишещи, знаещи и мили участници! Страхотни сте, момичета! Щастливо майчинство на вас и детство на бебоците Heart

# 514
  • Мнения: 247
Честито на всички нови мами! Живи и здрави да са бебчетата ви, това е най-важното. Желая на всички ви бебенца еднорози ❤ По този повод - приятно четене (за жалост не знам кой е авторът, за да го цитирам…)

Един от най-често отправяните към мен съвети, докато кротко и не дотам незабележимо се превръщах в дирижабъл, беше „Наспивай се сега, ЧЕ ПОСЛЕЕЕ…!“, придружен от нервни въздишки, забелване на очи и оня характерен жест с ръка „мани, мани, не питай…“, който имаме навика да използваме за всякакъв вид неволи – от протекла пералня до новината, че съседът отгоре се е натровил с гъби.

На петия път, в който чух тая прокоба, леко се изнервих.

Ама, какви са тия бабички, бе? Те на дискотека не са ли ходили? Барове не са ли затваряли? Не са ли пили по цели нощи и после – хоп, директно на работа? Голяма работа – нямало да спя. Ами, ще правя нещо друго – тва готвене, интернет, книги, телевизия, музика. Спорт! Бебето заспива в 12 и аз до 1 – коремни преси-лицеви опори, коремни преси-лицеви опори. Може даже и на въже да поскачам в коридора.

Въобще, всичко е въпрос на организация и желание, останалото са лигавщини, обобщавах уверено и с тая ведра мисъл потъвах в обичайния си 13-часов сън.

Една година и десетки часове неспане по-късно мнението ми по въпроса е коренно различно. Ще ви разкажа как минава една година неспане в етапи, пък вие си водете записки и се надявайте на чудо.

Етап „блажени са невежите“. След като 9 месеца бях спала като мечка с хронична нарколепсия, в болницата ми се случи нещо скандално – не успях да мигна в нито една от трите нощи. Първата лежах и оплаквах съдбата си на разпрана пуйка с контракции – ако смятате, че секциото те лишава от тях, много се лъжете. Пак си ги получавате, само че след бебето, а не преди него. Втората нощ мина като първата, като в добавка оглушах с едното ухо – така и не разбрах защо. Вече бях не само разпрана, но и глуха. Когато и третата нощ започна да приближава без изгледи да заспя, с досада си казах – Оф, един път да си ида вкъщи, да си почина!

Отидох си вкъщи да си почивам и следващите 3-4 месеца отлетяха като един миг – ама от тия, безкрайните. Спомените от тоя миг са еднотипни – бебето започва да плаче всяка нощ в 1.45, защото има колики, а една невротична сянка, облечена в тениска, стои прегъната над кошарата и вяло духа със сешоар възглавничка с черешови костилки. Същото, без никакъв успех, се повтаря в 3.15 и после – в 4 часа. Ако някой има творчески планове да рисува картина с черен пастел, озаглавена „ИДИОТ“, да ми се обади – мога да позирам.

Някъде в този период, една ранна сутрин се срещнахме в кухнята с мъжа ми и той ми подаде току-що използваната от него кафеварка, за да я измия и да си сваря кафе. Доверчиво протегнах ръка и ПЛЪТНО си залепих дланта за врялото ѝ дъно. И двамата бяхме много изненадани от случилото се и изразихме изненадата си – всеки посвоему.

Аз, запокитвайки кафеварката в мивката и изкряквайки нечленоразделно: „ТВА ВРЯЛО!!!!!“.

Мъжът ми (едновременно с думи, жестове и интензивно повдигане и сваляне на вежди, понеже все още бях глуха с едното ухо): „%%%!!!888““%%“!!!????!!!!, сиреч – „Ти в ред ли си, бе????!???“.

От този период съм запаметила една дата. 12 април, Великден. В тази велика нощ бебето спа от 11 до 6 сутринта, което не се повтори НИКОГА повече през тази календарна година. Колко пъти през юли, а също и през ноември, но най-вече – през декември, съм го гледала и съм казвала – „Не можеш ли да поспиш така, както спа на ДВАНАЙСТИ АПРИЛ???“ Предполагам, че тая дата ще я помня докато умра, и на всяка семейна сбирка, когато вече съм съвсем изкуфяла, пред всички ще разказвам как на 12 април 2015 година синът ми е спал непробудно ЦЕЛИ 7 часа.

Етап „повредата е във вашия телевизор“. Стартира някъде от 5-я месец нататък, когато започнах да заспивам, хранейки бебето. Сядах в леглото, поглеждах с мътен поглед часовника, отбелязвах на глас – за сведение на паяка на тавана – „пак е 3.15“, облягах се на стената и следващото, което помня е, че часовникът вече показва 5 часа, аз съм вдървена като престоял труп, а главата ми е увиснала напред и малко ѝ остава да се откърши и да се търкулне под леглото. Вратът ми започна да скърца отчетливо и се наложи да спя с възглавница за пътуване до мен – като се събудя през нощта, да ми е пред очите и да се сетя да си я надена на шията.

Започнах да забравям кой как се казва, а също и имената на разни неща, като влак, хляб, асансьор, кашкавал, радио, пъпеш и много други. За да не мълча като пълен тъпанар, заменях липсващите думи с многозначителното ЪЪЪЪ… АААА…ЪЪЪЪ??? и въпросителен жест с ръка, на който околните, от неудобство да ме гледат как се мъча, откликваха и започваха да се надпреварват да отгатват. Когато ми се наложеше да водя разговор с хора извън най-близкото ми обкръжение, репетирах предварително.

Добър ден, аз съм…., дошла съм за…, кога ще мога да…, МНОГО ви благодаря, довиждане!

и на излизане гледах да не се блъскам във вратата.

Няколко пъти ми се случи на улицата да ме срещат хора, които очевидно ме познават. Мисля, че и аз ги познавах, но нито помнех кои са, нито откъде са. Здравей, как си, как е детето, олеле, какъв е сладък, целият на баща си (добреее, начи познават и бащата!!), и така нататък, сещате се, а аз се чувствах адски неловко, защото бях СИГУРНА, че и преди съм ги срещала, може би дори сме били заедно на море, планина или дискотека, но, да пукна, ако се сещам кои са и как се казват. Всеки път успявах да се измъкна без да се изпусна, че страдам от амнезия, а един път дори се сетих с кого съм говорила три месеца по-късно, когато с човека се озовахме в един и същи хотел и компания.

Развих проблем с алкохола. В смисъл, че като изгълточех две-три глътки бира, се замайвах като след три големи водки. След една такава необмислена следобедна бира се наложи да се подпирам на количката, за да се прибера до вкъщи без да припадна в някой пясъчник.

Често прибирах същата онази кафеварка в хладилника, кутията с кафето – при вилиците, а сушилнята се задръсти зловещо от хартиените кърпички, които нонстоп забравях във ВСИЧКИ джобове на дрехите си. На шестия месец, когато машината вече виеше като парен локомотив, мъжът ми просто я отваряше, отвътре, заедно с дрехите, се изсипваха хиляди миниатюрни парченца изсушена хартия и той сломено започваше да си пощи чорапите.

Споменът ми от този период е една сценка, която се разигра в къщата до нас. Тя приютяваше нелегални имигранти и понеже беше лято, върволицата беше безкрайна и денонощна. В поредната юлска нощ, в която будувах, чух крясъци и надникнах зад завесите. Едрата, руса хазяйка на бардака висеше до кръста през прозореца на първия етаж и млатеше с РОЗОВА джапанка по главата двама имигранти, които се опитваха да се катерят по стената. Няма да се качвате, бе, пляяяяс джапанка по главата, махай се оттук, пляяяяс джапанка по главата, изчезвайте и двамата, ПЛЯЯЯЯС.

Господи, казах си, аз поне си имам легло – може и да не мога да спя в него, но го имам и никой не ме бие с джапанка по главата. Всичко друго ще се оправи.

Етап „истерия“. Настъпи след 7-8 месеца липса на сън. Разговорите с роднини и приятели започнаха да звучат като визитация в болница. Успя ли да поспиш? – Не. (неловко мълчание) – Колко спа тая нощ? – Три часа. (неловко мълчание). Е, айде, утре пак ще се чуем.

Всичко ме дразнеше ужасно. Тая котка няма ли вече да се научи да си отваря хладилника и да си слага сама? И как така „Какъв бензин да ви сипя??“ Еми, сипете какъвто има!! Най-много ме товареха въпросите „как изкарахте празниците“. Как, та как! ЕМИ, НЕ ЗНАМ КАК! Просто не знам как съм изкарала празниците – сигурно съм правила нещо и съм била някъде, но нямам представа какво и къде.

От време на време слушах истории за жени, които имали малки деца, които спели от 9 вечерта до 7 сутринта. На тия брат ми (който има близначки и е професионалист в оцеляването без спане) им вика „бебета-еднорози“. Всички сме чували за съществуването им, но никога не сме ги виждали на живо.

Веднъж отидохме с приятели на театър и аз заспах. На тръгване казах на всички, че пак трябва да отидем. Два часа – два часа. Кой ти ги дава.

Кулминацията настъпи една нощ през януари, в която детето за пореден път реши, че в 1 часа през нощта е време да блъска по кофата за боклук и да свири на миниатюрното си пиано. Нахлух при спящия ми мъж, изкряках му в ухото НЕИЗДЪРЖАМПОВЕЧЕ!!! ЩЕСЕПОБЪРКАМ!!, тръшнах се драматично на леглото, сложих си възглавницата на лицето и се опитах да се самозадуша (понеже живеем на 1-я етаж и за да приключа тая мъка със скок, трябваше да скоча 17 пъти).

Неочаквано за всички, най-вече за мен, облекчението настъпи скоро след това. Може би защото проходи и започна да се изморява, може би защото му изникнаха триста и трийсет зъба, може би и заради двете. Може би защото го отбих. Честно казано – не ме и интересува защо. Единственото, което ме интересува, е, че сега, като си легна в 12, се събуждам в 7 и не се чувствам като нещо зловещо, изпълзяло от шахтите. Сигурна съм, че много от вас ще ме разберат. На останалите мога само да кажа – „Гледайте да спите сега, че после…. “.

P.S. И никога не съм разбирала израза “спах като бебе“. Като кое бебе? Посочете ми го!

# 515
  • Мнения: 184
Мамчета как сте. Голамо затишие стана в темата. Да ви питам какво давате за колики. Нас ни почнаха от много ранно. И витамин Д кога го започнахте, точно на 20 ден или след него.

# 516
  • Мнения: 1 463
Аз давам еспумизан и пия чай - копър, анасон, резене. Момчето ми няма много колики, макар снощи да имаше два часа с рев- за пръв път откакто се роди. Дано остане така. Големият ми син имаше много колики - от първото кърмене до 6м и много плачеше, по цял ден. При него пробвах каквото се сетите и никакъв ефект. Мисля, че ако ги има, просто трябва да се израстат.
Витамин Д започнах днес (22 ден е мисля). Лекарят каза след двайстия ден.

# 517
  • Пловдив
  • Мнения: 591
Вече може би трябва да се прехвърлим в тема за обсъждане на децата😁
Аз взех Infacoil, изписаха и казаха , че Био амика е най-хубавото, но вече бяхме взели това. Ние започнахме вит.Д на 16тия ден, исках да взема на Джеймсън , нямаше ... Давам сега вагинтол х 2 капки сутрин.
На нас в Селената ни изписаха и Вит. Ка на 30-тия ден, не знам какво става с тия лекарства с 300 зора го намерих в една завряна аптека, почти никъде го няма. Днес направихме и първа разходка 20-30мин.времето беше прекрасно, дано се задържи така и следващите дни.

# 518
  • Мнения: 1 463
Варки, и на нас имаше препоръки за вит к на 30 ден, лекарят каза че не е необходимо- било протокол от преди години и не бил осъвременен. Не знам така ли е, но щом казва не мисля да търся. Може да попитам лекарката, при която ще го водя на трансфонтанелна ехография, тя е неонатолог и може би ще обясни. Иначе на биоамика ми дадоха мостра в родилното, дадох една вечер като се размрънка, ама ефект нямаше. Вит Д съм взела на биобаланс, комбиниран с пробиотик, да видим.

# 519
  • Пловдив
  • Мнения: 591
_di_di_ , аз мога да ти го пратя, ще го отворя на 7-ми за 2 капки и цялата опаковка ще стои. Ако искаш няма никакъв проблем да ти го пусна по еконт или спиди , а и няма смисъл да даваш 19лв.за 2 капки.

# 520
  • Мнения: 26
Здравейте мами. Нашата принцеса се роди на 29.01 със спешно секцио, след неуспешни индукции 2 на брой, преносена 10 дни. Понеже бях със зелени води остана под лекарско наблюдение и беше на антибиотик. Днес си я взехме от болницата. Дадох й водичка след храненето, защото в болницата така са правили и казаха да даваме, обаче тя се задави. Няма да ви обяснявам ужаса, който изпитах в този момент. Проверих бибата и не пуска прекалено много, но изпитвам ужас да й давам вода сега. Не стига, че ме е страх до те й направя нещо по време на преобличане и т.н, а с това задавяне не знам как ще й давам водичка. Казаха само за плакнене на устата. Или тя е лакома прекалено много или аз правя нещо грешно. Опознаваме се сега, бяхме разделени 7 дни, понеже раждах в ковид отделение и нямах достъп до нея.

# 521
  • Мнения: 42
При нас коликите много взеха да ни мъчат.Почнаха още няколко дни след като се прибрахме вкъщи.Вечер трудно спи ,плаче на моменти доста истерично и нищо не помага ,давах Инфакол,но не видях ефект.Сега давам Колийф и има леко подобрение.Мисля да ги комбинирам с Омни биотик панда.

# 522
  • Мнения: 831
shindarska,честито! Макар и след такива трудности важното е, че вече сте си заедно. На мен също най-големия ми страх е задавянето. Вода не давам. Пробвах 2 пъти, но бебка усети, че не е мляко и не пожела.
И аз се чудя за пробиотика, имам Биобаланс с вит Д. Но май ще изчакам 20 ден. Чувам,  че й къркорят червата и има газове,  но не дава вид да я боли.

# 523
  • Мнения: 6 901
Шиндарска, честито! Желая ви бързо да се възстановите от раждането и стреса и да имате тепърва само хубави моменти.

Обещавам най-късно в понеделник да пусна нова тема, извинявам се забавянето, но знаете как е.

Надявам се, че Н.Диаз и Хибискус са добре!

# 524
  • Мнения: 125
Rayli, след второто дете вече със сълзи се смях на разказа, благодаря за разтоварването. Smile
Както днес четох в една група нещо в духа на: мъжът ми изведе децата да си почина, аз: почистих банята, сготвих супа, пуснах няколко перални и още можех да си почина, но се прибраха. Stuck Out Tongue Closed Eyes Този сценарий ми е до болка познат. За радост успявам да поспя с бебето следобед, но все повече се налага да правя нещо докато спи.
shindarska, честито! Дано не съм пропуснала и други нови мами! Това с плакненето на устата не го препоръчва нашата педиатърка например и е излишно, но ако си решила да спазваш как го правиш? Би трябвало да е с една малка лъжичка щом идеята е само изплакване? Иначе това със задавянето е ужасът на всеки родител сигурно. Постоянно ми излизат реклами за онлайн курсове за първа помощ и то на много символична цена, но все ми се падат в едни дати неподходящи. Но определено има смисъл да знаем основни неща по темата.
pokita, напълно споделям мнението ти, наистина чудесни момичета пишете тук!
Витамин Д след 20 ден ни препоръча педиатърката, на JAMIESON давах и на баткото(тогава ми беше казала по 1 капка, сега ни каза по 2). Сега пак този давам. Не започнах точно на 20 ден, когато успяхме да купим. Май беше след 22 ден.
И аз мисля N.Diaz и Хибискус, дано не ни изоставят, ако са останали за февруари и двете.
Welt, аз точно се чудих как успяваш да си така старателна винаги, напълно разбираме как е. Heart Decoration
Коликите засега са в затишие(да не казвам голяма дума), успяхме да разходим малката с лекото затопляне. Очертава се да е като брат си: спи блажено в количката докато се движим и извива гласче щом спрем. С  него до първата му година обикалях като кон докато спеше по 3-4 часа навън. После вече ми се получи да чета книга на слънце докато спи. Днес за първи път от мнооого дни наблюдавах залеза от колата докато се прибираме от малко по-дълга разходка най-после, липсваше ми това чувство. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт