В романа “Преди да се родя и след смъртта ми” на Ивайло Петров главният герой си “спомня” историята на своя род, както и самото си раждане и първите си дни и месеци на белия свят.
Ако сте чели романа, сигурно сте запомнили сцената, в която бебето е държано завързано в люлката си, след като проходило “преждевременно” – преди да са проходили и другите две бебета в селото по онова време.
А ако сте я запомнили, то е защото наистина е смайващо колко много ненужни усилия полагаме ние, родителите, да вкарваме децата си в някаква предварително зададена рамка. Рамка, в която може да се окаже, че те никак не пасват и която изкривява посоката им на растеж и представите им за себе си. Това е жестокост, която се проявява и в днешно време под различни форми в семействата – често несъзнавано.
Прочетете повече по темата в статията “Да научим детето да цени своята уникалност” в блога на BG-Mamma!
Какво мислите за споделените в текста съвети?
Ако сте чели романа, сигурно сте запомнили сцената, в която бебето е държано завързано в люлката си, след като проходило “преждевременно” – преди да са проходили и другите две бебета в селото по онова време.
А ако сте я запомнили, то е защото наистина е смайващо колко много ненужни усилия полагаме ние, родителите, да вкарваме децата си в някаква предварително зададена рамка. Рамка, в която може да се окаже, че те никак не пасват и която изкривява посоката им на растеж и представите им за себе си. Това е жестокост, която се проявява и в днешно време под различни форми в семействата – често несъзнавано.
Прочетете повече по темата в статията “Да научим детето да цени своята уникалност” в блога на BG-Mamma!
Какво мислите за споделените в текста съвети?
