Децата, училището и ние

Ми малкото ми дете е 10 клас, едни 7-8 години са минали. Но те и състезанията на учителките са много по всеки предмет в няколко кръга.
Тук има доста състезания по математика на името на наши математици. Но като че ли се позагуби славата на ямболската школа по математика и вече няма чак толкова изявени състезатели. То и основните им учители се пенсионираха, а млади нЕма, ама буквално.

А на тази статистика все пак страните са много различни. САЩ, Китай и Русия са с огромно население, за разлика от нашите 6,5 млн. души от последното преброяване. Ако се направи статистика, базирана на медал на брой население, сигурно ще сме първи.

Малкия е в 5 клас - всеки уикенд има състезание по нещо, някъде. Моето участва тук-таме, средно по 2-3 на срок, каквото той си избере, да не сме съвсем капо.

В тази олимпиада участват еднакъв брой ученици от всяка страна.
 Нашите деца са сред първите десет,което за малка страна ,като нашата е голямо постижение.
И не само по математика..
През 2021г. български ученици спечелиха 75 медала от най-престижните международни олимпиади по математика,информатика,физика,химия,биология,лингвистика..
12 златни,28 сребърни и 35 бронзови медала.

На европейската олимпиада по физика -2 златни медала и 3 бронзови за българските ученици.
Децата получили златен медал са от София и Казанлък


На международната олимпиада по лингвистика,българските деца са с 2 сребърна медала и 4 бронзови.
А медалистите са от Варна,Русе,Пловдив,Перник,Хасково,Самоков

Международна олимпиада по астрономия-2 златни медала,3 сребърни,1 бронзов
Децата са от София,Варна,Хасково...

Да не ги изреждам всичките..

https://mediabricks.bg/

Имаме много кадърни деца в България -и в столицата и в провинцията,а и явно системата ни не е чак толкова лоша...

След разпадането на СССР мисля, че Русия се смята за правоприемник, затова след СССР броят на Русия. Другите бивши републики започнаха от кота 0.
Общинските кръгове се подготвят от училищата, но все пак на областно отиват наистина деца с по-големи възможности и не са съвсем елементарни тези кръгове.
Относно международните състезания в Китай за тези 10 места в отбор се борят милиони деца, докато при нас вероятно изоборът е от стотина. От една страна шансът при нас да попаднеш в националния отбор е много по-голям, от друга страна основата на пирамидата е многократно по-малка.

Тук, във форума всички деца ходят с желание на состезания, но в реалността не е чак така.
Аз с удивление видях навремето, че има математическо състезание за ДГ- малкият принц.
Първото училище на сина ми беше домакин на математически състезания, поради което (или по друга причина) не се провеждаха състезания на съюза на началните учители). Иначе 1-4 клас имаше всичко- "Коледно, Великденско, Иван Салабашев, Черноризец Храбър, Кенгуру, май" математика без граници от 2 клас. Децата ходеха масово(поне 1,2 клас докато бяхме там), но не всички с желание. Момчетата, особено от махалата носеха топка и после ритаха, малко като купон им беше събирането в почивния ден. Но имаше едно момиче, до припадане и беше лошо, с такива очички гледаше баба си и повтаряше, че и е зле. Бабата даде малко вода и си тръгна. Това беше отличничката на класа, най-хвалената и с постижения, но това не го разбирам, да оставиш почти повръщащо дете в първи клас да седи и да се мъчи. По-късно скъса драстично с напъните по математика. Друго дете от ДГ, но в различно начално училище не ходеше на никакви състезания. Знам, защото някога се пишеха имена и тъй като моето дете ходеше, следях списъците. Та това дете, вярно с частни уроци изкара в 7 клас на НВО по мат 98 точки. Влезе, разбира се в МГ без състезания, без и да си е помислила да кандидатства след 4 клас. Сега е 10,в МГ и е една от малкото класирали се за областен с 21 точки(пълен брой) Така че, случаи всякакви и различни.
Но като знам какви "манифестации" са есенно време пред МГ за записване на курсове от първи клас, някак не ми се вярва всичко това да е чистосърдечно детско желание или ако е, често е по много различни причини.
Хубавото е, че някъде към 16-18 години всеки намира себе си и в общи линии е наясно не само какво му е по акъла, но и какво му е по сърце.

Не е вярно това. НЕ ходят всички с желание.

От първата олимпиада насам. В протоколите ги има и двете държави.


Но за тези, които го правят с желание, е полезно, стига да има мярка и да не става "всеки уикенд олимпиада", като се казва "олимпиада" за да звучи по-тежко По "наше време" за 2 клас имаше само Кенгуро, за първи нищо. И до 4 клас си беше само Кенгуруто, много приятно разнообразие.  Ние например случайно разбрахме за Кенгуруто във 2 клас. Мина някой да набира желаещи и моята се записа. В същото време в училището (кварталното) успоредно вървеше и сериозна агитация децата да не се записват "понеже задачите били трудни, извън учебния материал и децата се обезверявали". Е, това не ни повлия и участието беше истински празник. После беше силна радостна възбуда (нищо общо с обезверяване), решавахме вкъщи, сравнявахме отговори и се оказа, че има 2 грешки. С голямо нетърпение очакваше класиране, но... някой от училището май не изпратил протоколите или тестовете, но нашето училище не се появи в класирането. Разочарование си беше, но и стимул - следващата година поиска да я запишем да се яви в СМГ и там вече всичко беше точно. Но чак в четвърти клас разбрахме, че имало и "Хитър Петър" и други състезания - случайно чухме от познато дете, че имало курсове в СМГ, записахме се на майтап и там вече информацията потече. Но нито е имало натиск, нито толкова състезания. Само за справка - записахме се на курс в СМГ по средата на годината, във вече оформени групи и то при Златилов (ако някой знае какво значи това) без никакви връзки или проблеми. Пет или десет години по-късно за това се чакало на опашка от среднощ... Просто пред очите ми манията по състезанията заля всичко.

И как точно на 7 години се определя "чистосърдечно детско желание", като на тази възраст те не са се докоснали до почти нищо.
Работата на родителя и учителя е да насочи детето някъде, пък дали ще се случат нещата, има дълъг път, докато се разбере...

Моят син примерно не харесва футбол. Обича плуване, но да е само за удоволствие. Няма желание за спортни върхове, не го и насочвам натам. Има деца от класа му, по 5 дни седмично са на тренировки по футбол/плуване. Ходят на състезания. Тези деца са записани от родителите си, разбира се...
С какво е по-различно от насочването в курсове и състезания по математика или друга наука?

Аз обмислям за сина ми да го запиша на нещо за напреднали по математика, защото той в момента скучае в клас - задачите са му бебешки, той на 6г откри как се решават и вече не са му интересни.  Иначе математиката му харесва уж. Та ще го пробвам да видя дали ще се справи с по-сложни неща извън училището. Иначе успя само на рисуване да отиде тази година, на това на СБНУ и без особен мерак. Изкара 46т, а е дете, което у дома никога не сяда да рисува и оцветява дори. Но пък се справя доста прилично за нерисуващо. За таланти чак не говорим. Артистичен е, но сякаш се притеснява да излиза на сцена. Усети ли, че привлича внимание с нещо което прави по-добре от останалите и се свива и отказва да го прави. Не знам защо е такъв и ще го надрасне ли. Само на футбола се хвалеше, че е добър и всички искат да са в неговия отбор. Ама пусти стави, страх ме е, че ще страда от много контузии, той лесно губи равновесие, а футболът не е балет има физическо съприкосновение и на дадено ниво вече може и доста грубо да му влизат.

Училището не може да те научи как да станеш лидер,нито да станеш умен или смел. Може да те научи да решаваш задачи,свириш на цигулка,прескачаш "коза"... Училището,тоест тапията от него е само трамплин към успешната кариера,(мразя тази дума кариера,но вече се е наложила...).

То това не се учи, поне не и на млада възраст. На някои им е вродено и си стават сами, а училището само им предоставя средата са това. Вече в зряла възраст (като студент и по-нагоре) може и да се учи, ама пак не е голям ефектът за хора, на които не им е дадено свише. Иначе ДА, така е - училището е трамплин към по-горното ниво - университета, а той вече трамплин към кариерата. Това е за избралите този кариерен път. Има и други пътища.

И повече в семейството се учат тези неща. Още семейството би трябвало да дава на децата много други неща. Уилището само ги оценява, допълва нивото. Няма ли я основата от семейството, училището няма много варианти.

Всъщност си права - училището основно оценява и допълва. И се оказва, че ние си учим децата и ги пращаме по половин ден, а малките и по цял ден, за да бъдат оценявани. Понякога се чудя защо си го причиняваме, явно е заради едната диплома накрая и някаква илюзорна социализация, която на всичко отгоре често е некачествена, а се изразява в оцеляване в джунглата.

Така си е, училището не учи на всичко, а то и не може - прекалено много е и това, на което трябва да научи. Както се казва - кесаревото кесарю, божието богу. Всеки да си гледа своята работа, то и за семейството има предостатъчно. Пък да не говорим, че баш възпитаването на лидери по никакъв начин не може да е цел на масовото образование, все пак масата трябва да учи за индианец, не за вожд