Децата, училището и ние

Изчетох темата и коментарите. Направиха ми впечатление няколко неща и споделям как бих постъпила на мястото на авторката:
* Доколкото разбирам, детето не е с впечатляващи резултати от учебната дейност. В тази връзка може би е добре да го преместите в по-близко училище - явно от далечното няма особен смисъл.
* Спортът е полезен, спор няма, но в 6-ти клас е добре да засилите и учебните занимания. Спорт с такава интензивност и през седмицата е за организирани деца, на които ученето не отнема толкова време. В момента на практика сте заместили училището със спорт. Освен ако не планирате професионални занимания със спорт, препоръчително е да започнете с наваксването на учебния материал.
* Ориентирайте се в какви училища има шансове за прием, за да знаете горе-долу какъв успех да гоните и съответно колко има за наваксване. Имате около година и малко, които бързо ще се изнижат.

+1 за правилния избор на училище след 7-и клас. И този правилен избор не е задължително МГ или ЕГ, а според възможностите и интересите на детето.

Абсолютно е така. Но има много мераклии извън онези 10% с качества за отличници, които искат да са също такива. Но само искат, без да имат мотивация, условия, качества... И на тях им е крива системата. И баш те правят истерията с изпитите и частните уроци.

То и аз слизам с колата от Младост до Руски паметник за 15-20 мин., ама в неделя сутрин. През работен ден в час пик сигурно ще е час и 15-20 мин.
Няма да забравя как веднъж се придвижвах с кола от Централна поща до Окръжна болница 3 часа (беше станала някаква катастрофа на ОМВ-то на Окръжна).


По-скоро на тях им се иска да са в онези 10%, но не им се дават пари за подготовка, а, ако може просто ей така да се случват нещата....

Ще си изкривя душата ако излъжа, че и моите не ходят на частни уроци в 7 клас. Ходят. Само, че аз съм откровена и си го признавам. Но не истерясвам по темата.


И не ми е кисело гроздето, някои от децата ми са отличници.

А защо трябва да се лъже или крие ходенето на частни уроци? Не го разбирам. Напротив даже - това, че влагаш в детето си и бъдещето му е нещо чудесно. Най-малкото ще запълни пропуски, ако има, а и ще надгради знанията си.

Не мога да разбера някои родители (от класа на детето в случая), като кажат - Ама, той твоят ходи на курсове и затова еди какво си...... Ами, запишете си и вие децата на курсове по интереси, то знанията с фуния не се наливат. Труд и упоритост трябва, не само желание....

Защо 90 деца трябва да страдат,заради 10 деца-гении?! "Неграмотните" и "бездарни" деца вместо да учат втори език,боравене с Фотошоп или шев и кройка,те зубрят безсмислици,(интеграли и прочие),щото Станчо от съседният чин трябвало да стане гений!!! Станчо като вземе Нобеловата награда по математика,колко пари от нея ще даде на 90-те "бездарни" свои съученици?!

Интеграли, матрици и детерминанти в среден курс има само в математическите гимназии.
Аз съм завършила ПМГ, та това което учат в хуманитарните гимназии по математика е съвсем поносимо, всеки с малко желание ще го овладее за 5.

Съгласна съм и аз, че до голяма степен ежедневието на децата ни е предопределено от изборите, които правим за тях като родители, а не от други външни фактори. Нашата дъщеря я записахме в училище, което беше близо до работата ми, а не до дома, за да можем да я прибираме по-лесно вечер. Освен това беше и в центъра, което правеше възможно ходенето ѝ на различни допълнителни занимания след училище - плуване, английски. Във втори клас спря да посещава занималнята и се наложи да си реорганизирам работата, така че да мога да я прибирам на обед, след това оставаше и се подготвяше сама вкъщи.
Сега е 5 клас и учи в МГ, което пък ни е съвсем неудобно като разположение - на 15-20 мин. с кола, в зависимост от трафика, и на над час с градски транспорт, тъй като няма удобни линии. Отделно започна и спорт 3 пъти седмично и 1 път английски.
Ами, справя се. Дори когато има повече ангажименти е много по-организирана. Определено, когато е дистанционно обучение, има много повече време и е по-лесно за всички ни, но тя се мотае много повече, отпуска се и си разваля успеха.
Така че по-лесните избори не са непременно по-добри. Можеше да я запишем в кварталното училище, да се прибира сама примерно от 3 клас (и то не ни е съвсем близо, на около 15-ина мин. пеша е) и да ходи само на допълнителни занимания, организирани от училището, да речем. Но ние сме направили съвсем съзнателни избори, като сме си преценили последиците, които ще имат и за нас, и за нея.
Отделно си давам сметка, че ако бяхме с 2 или повече деца, нямаше да можем да се справим с подобни графици, но тогава, разбира се, и изборите ни щяха да са други.
И да - да направя уточнението, че сме в областен град, не в София.

Тези 90% не са бездарни, стига родителите да имат очи да погледнат децата си реално от какво се интересуват, в какво се справят добре и да им помогнат с избора на училище след 7-и клас.
Не във всяко училище до 7-и клас се учат два езика и Фотошоп. Те и двете са полезни всъщност. Училището до 7 клас е основополагащо.

Не мога да разбера, кой би причинил това на детето си. Училища има наблизо, а и детето е 6-ти клас.
И това не е проблем на училището или образованието. Това са болни родителски амбиции.

А отделно е възможно да има конфликт между това, което иска детето и това, което му е във възможностите и това, което му се удава най-добре и четвърто - това което искат родителите. Изобщо не са лесни избори. Но това не е проблем на училището и на системата.

Абсолютно, и за нашите избори като родител не ни е виновно образованието или училището.

Lúthien, моята дъщеря като тръгваше първи клас смених квартала, за да е в района на училището, което исках. Имах си своите съображения за това и честно казано, през години след това съм се чудила дали не сбърках. Сега е пети клас в избраното училище и вече започва да се оправя с уроците си значително по-самостоятелно, отношението на учителите е супер, а говорим за дете със СОП, успехът си го поддържа като в началния курс и ще завърши срока с Мн. добър 4,75. Само ходи на допълнителни занимания като логопед, психолог, солфеж от трети клас. Други от заниманията са й под формата на частни уроци у дома в събота. Не живеем в София обаче, а в областен град.

Защо записвате децата си в толкова далечни училища? 1½ч път до там ми се струва като някаква фантазия, извинявам се ако действително е така, но звучи малко абсурдно.
Колко пък специално ще да е това училище?