Ако приятелят ви говори по два пъти на ден по телефона с майка си...Нормално ли е?

Като начало му кажи, че предпочиташ първата ви почивка заедно да бъдете насаме В прав текст. За следващата ваканция нямаш против да обмислите вариант за съвместна организация.

Някои хора са близки с родителите си и обичат да прекарват време заедно. Обсъждат проблеми, споделят хубави неща, помагат си и материално. Аз не го разбирам, защото отношенията ми с моите родители не са такива, но го наблюдавам много отблизо при моите брат и сестра. И двамата са над 30 годишни, живеят отделно, но се чуват всеки ден с родителите си, ходят на почивки всички заедно поне веднъж в годината и си гостуват едни на други със седмици. Ако имат приятел/ка, то те се приобщават към семейния кръг. Не мисля, че някой от тях би могъл да се хване с човек, когото семейният съвет не одобрява или по някакъв начин не се вписва във вече обособеното разширено семейство.

За мен такъв начин на живот е абсолютно немислим, аз ще откача, ако някой се опитва да ми го наложи. Мисля, че аз не бих създавала отношения с човек така тясно свързан с роднините си. Късмет ти желая1

Съжалявам да го кажа в прав текст , но ми намирисва на мамино синче. За мен лично не седи нормално. На тези години се очаква мъжът да е по- самостоятелен и отлепен от полата на мама, да НЕ споделя всичко с нея, а да умее сам да взима повечето решения. И колкото и да са добри родителите му, това бутване да идват с вас на почивка (и то още на първата ви такава) , хич не ми седи добре. Баш си е навлизане в личното пространство. Ти отсега усещаш накъде духа вятърът, пък снаха ако станеш и отроче ако родиш, смятай...Аз не бих могла да  живея с мъж, зависим от мнението на майка си,  докладващ всичко на нея и позволяващ разно вмешателство.

За мен също такива отношения не са в границите на нормалното, и също бих се дразнила. Почивката трябва да е семейна,с мъжа ти, не да се съобразяваш с желанията и прищевките на майка му.

Не, не и нормално. Бягай далече докато е време.

А пък аз си мисля (вече от годините опит), че човек трябва да е гъвкав и дипломатичен. В това тревожно време на пандемия едното Ало, колкото да чуеш другия, че е жив и мърда, за много хора, без значение от възрастта, е много важно. Браненето на личния семеен живот е ОК, но в десет разговора може да не "изнесеш" абсолютно нищо, както и с един разговор да си кажеш и майчиното мляко. Ограничаване на разговори с родители, приятели, близки на когото и да е, за мен е отвратително. Говоря с когото ми е приятно, когато ми е приятно, колкото ми е приятно. Все пак 30 години не сте расли в космоса и животът ви заедно от преди 9 месеца не означава, че преди това не сте живяли. Има една хубава мъдрост, че споделената радост е двойна радост, а споделената мъка е половин мъка.
Помисли си, ти неговата споделена радост ли си? Чувстваш ли го щастлив с теб? А ти щастлива ли си с него? Дано отговорът и на трите въпроса да е Да и да се радвате, че сте се намерили. Всичко друго е суета.

Това е чудесен съвет, но за съжаление невинаги е приложим на практика. Зависи как човек е живял до момента и какво той счита за нормално. Ето, мъжът смята, че да разговаря по два пъти на ден с майка си е нормалното, както и да ходят заедно на почивка. Авторката обаче не смята така. Разминават се сериозно в очакванията си тук и мисля, че за нея ще става все по-непоносимо, а той ще се чувства следен и ограничаван.

Нито един от тях няма да може да живее така, а ако продължат заедно ще е с цената на огромен компромис от едната страна, ще се натрупва горчивина, която вероятно ще избие някъде в бъдеще.

Хората трябва да са на едно мнение по основните въпроси. Роднинските връзки и взаимоотношения са един от тях. Само за пример - приятелят на сестра ми произхожда от също такова задружно семейство като нейното. Родителите му станаха най-близки приятели с нейните родители (баща ни е общ с нея, имаме различни майки), пътуват заедно, събират се непрекъснато, гостуват си често. Всички са доволни и щастливи, никой не се дърпа, за всички това е нормалното и желано състояние на нещата. Даже, когато са на почивка правят всичко заедно - сутрин на плаж, после някъде на обяд, после дремнат и т.н. Не е всеки да тръгне нанякъде поотделно.

Пак казвам, че аз бих се побъркала, ако непрекъснато трябваше да се спъвам в хора в къщата си, пък били и те и най-близките и да ходя по предварително планирани ваканции заедно с минимум 10 човека, с които да се съобразявам през цялото време. Не бих се съгласила и не бих се обвързала с мъж, който така иска да живее.

Звучи ми зле. Имай си едно на ум и се ослушвай накъде духа вятъра. Премисляй добре преди да се обвържеш по-сериозно с този човек. Това, което виждаш сега, предполага сериозно участие, да не кажа намеса, на родителите му в бъдещото ви семейство. Само времето ще покаже как ще се развият нещата, но отсега има червени лампи. И тук не става дума за едното ало, с което да се увери, че родителите са добре, а е два пъти дневно без изключение плюс самопризнанието, че всичко споделя с майка си. Това второто не е ок, дори и да не обърнем внимание на честотата на разговорите. За почивката е пълно безумие въпросното предложение. Той каза ли нещо за това конкретно?

Разговорите два пъти дневно при положение, че родителите са на 200 км не ми се виждат проблем, но почивката заедно определено е червена лампа. А откакто сте заедно често ли им гостува (те), досега никъде ли не сте ходили само двамата? Как обикновено си прекарвате уикендите?

Знаех си, че никът ми е доста познат и се оказа, че е тема, по която дори се скарахме с някои потребителки. Какво стана с годеника в Германия и историята с колегата по озеленяване?

Жена ми си говори с майка си всеки ден, чуват се веднъж, но по за 20 минути Мин. А като има някакъв проблем или се чувства зле заради нещо може да си говорят и повече. И това при положение, че са на няколко км от нас нейните родители.
Кво ще кажете, да се развеждам ли или понеже е жена, няма проблем?

За съвместната почивка вече е друга работа, просто му кажи, че искаш да сте само двамата. Би трябвало да схване, ако не, вече може да е проблем.

Да говори с когото иска по телефона.
Но за първата ви почивка заедно -кажи му че искаш да сте само двамата и не отстъпвай.

Поправям се. Декември имаш годеник в Германия от 7г, а сега имаш приятел от 9м. Що така лъжеш?

Не, не е нормално.