Аха, пак прочетох първия пост. Знам, че си млада, но моля те смени таргет групата и не помирисвай 26-29 г младежи. Сори, обаче там е дърво до дървото. Виж някой поне на 30+, живеещ сам.
- Публикувана: 8 фев. 2022, 00:38 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2022, 21:34 ч.
Как се справяте с тъгата и вината
Знам, че така ще е най- добре за дъщеря ни - и емоционално, и финансово, но не мога да се пречупя. Иска ми се да мога да се пречупя. Иска ми се да бях толкова саможертвена майка
Зарежи парите отгоре и гушкането - на децата им трябва стабилна среда, а не неуравновесени психари.
Така че моля те не прави тази ''саможертва''.
Сега дочетох и че има три деца от три жени - пълна трагедия и огромна червена лампа.
Щом имаш работа, малко поне финансова и физическа помощ от родителите - ти си си стъпила на краката! Ти си минала най-тежкото и вече си на следващото ниво!
Даже в електронните игри никой не се връща две нива назад!!
Щом имаш работа, малко поне финансова и физическа помощ от родителите - ти си си стъпила на краката! Ти си минала най-тежкото и вече си на следващото ниво!
Даже в електронните игри никой не се връща две нива назад!!
Тази потребност да имаш някой до теб, партньор, човек, с който се обичате... не може да се замести от родители, деца, приятели. Това мисля, че категорично би трябвало да е ясно на всеки.
Но не позволявай тази потребност да излиза извън здравословните граници, т.е. не бъди готова на всяка цена да я задоволиш
Но не позволявай тази потребност да излиза извън здравословните граници, т.е. не бъди готова на всяка цена да я задоволиш
Никога не съм искала дъщеря ми да намрази баща си, никога. Просто не искам да ме обвинява, че расте без баща вкъщи и естествено, че искам по-добър мъж за нея. Мразене, омраза - много далеч съм от тези неща и възпитавам детето си в любов, но че тя един ден ще разбере, че има сестра, която не познава - не се съмнявам. Тя познава засега само едната си сестра. Просто той ми вменява понякога едни такива мисли, че заради мен дъщеря ни е дете на разделени родители и ми става горчиво. Аз не съм перфектна и със сигурност съм допринесла за разпада на връзката ни.
За връщане в България - само огромното чувство на вина ме спира. Детето ми ходи в събота на българско училище и може да чете и пише на български. Но не мога да разделя баща от дъщеря. Ще се чувствам адски виновно, адски. Не мога да причинч тази болка на човек, с когото съм била 7 години... А на дъщеря ми да го причиня това ??? Ще се изям от вина и срам... Иначе в България си имам собствено жилище и семейство, което обича мен и дъщеря ми. Съдът би ми разрешил да се върна, с голяма сигурност. Имам опит и там и знам, че едно 99 процента ще ми дадат да се върна с моите добри аргументи, засега делото е замразено и съдията ми е казал - активирай го, ако не виждаш бъдеще за вас двете тук във Виена, този баща не е най-добрият пример за детето, въпреки че те двама се търсят и се обичат. На него съдията му каза - по-голяма издръжка да плаща и да не ме тормози психически. Тоест, шансът да имам черно на бяло разрешението да се върна е голям, но коя майка би отделила дъщеря от биологичния и баща ей така с лека ръка ?
Бащата на дъщеря ти има още две деца от други жени, с които не живее, едва ли за теб или за него е кой знае каква новост това дете да не живее под един покрив заедно с двамата си биологични родители 
Ако темата не е тролска, и наистина си толкова лабилна, колкото се описваш - едно отдалечаване от този човек в друга държава, където ще бъдеш и финансово по-стабилна, и подкрепяна от семейството си, може да бъде само плюс. Ако темата е истинска, пак да кажа.
Ако темата не е тролска, и наистина си толкова лабилна, колкото се описваш - едно отдалечаване от този човек в друга държава, където ще бъдеш и финансово по-стабилна, и подкрепяна от семейството си, може да бъде само плюс. Ако темата е истинска, пак да кажа.
Извинявай, ама всичките ти аргументи издишат.
Огромен процент деца се отглеждат от единия родител и не са примряли да се събират с другия от криворазбрано чувство за вина.
Предвид, че вече си го яла с тоя, не знам какво рупаш да си лафите нон стоп и продължава да те омайва.
Той ще е баща, ако иска да е такъв. И през пет континета нищо няма да го спре. Ти сама се спираш.
Огромен процент деца се отглеждат от единия родител и не са примряли да се събират с другия от криворазбрано чувство за вина.
Предвид, че вече си го яла с тоя, не знам какво рупаш да си лафите нон стоп и продължава да те омайва.
Той ще е баща, ако иска да е такъв. И през пет континета нищо няма да го спре. Ти сама се спираш.
И фактически, ти седиш там, гърчиш се да бачкаш, да плащаш наем заради него? Тихо.
Аз ако бях, 100 пъти да съм се прибрала на удобното в България. Пък той, ако иска, може да идва лятото.
Впрочем, аз в момента съм си в България, наше жилище, с децата.
Мъжът ми е в чужбина, работи. От време на време, особено напоследък ми пуска разни идеи колко прекрасно би било аз да се вдигна с децата и да живеем в Испания. Да бе да! Ей сега!
Аз ако бях, 100 пъти да съм се прибрала на удобното в България. Пък той, ако иска, може да идва лятото.
Впрочем, аз в момента съм си в България, наше жилище, с децата.
Мъжът ми е в чужбина, работи. От време на време, особено напоследък ми пуска разни идеи колко прекрасно би било аз да се вдигна с децата и да живеем в Испания. Да бе да! Ей сега!
Извинявай, ама всичките ти аргументи издишат.
Огромен процент деца се отглеждат от единия родител и не са примряли да се събират с другия от криворазбрано чувство за вина.
Предвид, че вече си го яла с тоя, не знам какво рупаш да си лафите нон стоп и продължава да те омайва.
Той ще е баща, ако иска да е такъв. И през пет континета нищо няма да го спре. Ти сама се спираш.
Огромен процент деца се отглеждат от единия родител и не са примряли да се събират с другия от криворазбрано чувство за вина.
Предвид, че вече си го яла с тоя, не знам какво рупаш да си лафите нон стоп и продължава да те омайва.
Той ще е баща, ако иска да е такъв. И през пет континета нищо няма да го спре. Ти сама се спираш.
Тц, не е така. Трябва да работиш сама върху себе си. Още много за съжаление и това ще изисква доста време. За да можеш накрая да се чувстваш добре сама със себе си, а не непременно да търсиш някой мъж.
Здравейте !
Никога не съм мислила, че ще пиша тук, но ето че ще споделя моето преживяване, което ми тежи. Разделям се с мъжа си, имаме и общо дете на 4 години. Аз взех решението за раздяла, следователно моя е отговорността и аз се чувствам като разрушител на нашето семейство. За да взема решението много съм търпяла и преглъщала - лъжи, унижения, обиди вкл. и заплахи. И въпреки, че знам, че раздялата е най-доброто решение, се чувствам виновна, че детето ми ще трябва да изтърпи съдбата на дете на разделени родители. Разбира се, че не мисля за мъже и връзки в следващите 1-2 години, но ми е ясна перспективата каква ще е. Таткото ще се завъди с нови жени (съдя по миналото му) и ще спре да се интересува активно от детето си, дано да съм лош пророк. Аз ще издържа без мъж 1-2 години, защото съм изморена и изтощена от досегашната връзка, но после ще се наложи детето ми да няма здравословна идея що е то връзка, партньорство и съвместно съжителство. Най-вероятно ще си имам някога гадже, но не си представям да налагам на детето си да търпи да живее с чужд за нея мъж.
Както и да е, фокуса на темата не е бъдещите ми евентуални връзки, а как се справя една жена с мисълта, че тя е прекъснала връзката, че тя чертае това бъдеще за детето си, да живее отделно от баща си?
Ако зависеше от бившия, до раздяла нямаше да се стигне, щеше да си ме тормози до старини, удобна му бях.
Никога не съм мислила, че ще пиша тук, но ето че ще споделя моето преживяване, което ми тежи. Разделям се с мъжа си, имаме и общо дете на 4 години. Аз взех решението за раздяла, следователно моя е отговорността и аз се чувствам като разрушител на нашето семейство. За да взема решението много съм търпяла и преглъщала - лъжи, унижения, обиди вкл. и заплахи. И въпреки, че знам, че раздялата е най-доброто решение, се чувствам виновна, че детето ми ще трябва да изтърпи съдбата на дете на разделени родители. Разбира се, че не мисля за мъже и връзки в следващите 1-2 години, но ми е ясна перспективата каква ще е. Таткото ще се завъди с нови жени (съдя по миналото му) и ще спре да се интересува активно от детето си, дано да съм лош пророк. Аз ще издържа без мъж 1-2 години, защото съм изморена и изтощена от досегашната връзка, но после ще се наложи детето ми да няма здравословна идея що е то връзка, партньорство и съвместно съжителство. Най-вероятно ще си имам някога гадже, но не си представям да налагам на детето си да търпи да живее с чужд за нея мъж.
Както и да е, фокуса на темата не е бъдещите ми евентуални връзки, а как се справя една жена с мисълта, че тя е прекъснала връзката, че тя чертае това бъдеще за детето си, да живее отделно от баща си?
Ако зависеше от бившия, до раздяла нямаше да се стигне, щеше да си ме тормози до старини, удобна му бях.
Авторке, психически си слаба а това в комбинация с баща насилник е гаранция за травми в отглеждането на детето.
Вземи се в ръце. Подреди си живота отделно от този мъж. За него говори с добро пред детето като му обясниш, че понякога възрастни хора се разделят но той винаги ще й е баща и ти ще подкрепиш развитието на връзката м жду тях НО ще живеете отделно.
Иначе след години ще се чувстваш виновна минимум за това, че детето ти ще има нужда от работа с психолог.
Силна майка означава не да задоволи желанията на детето( защото то не осъзнава какво е добре за него), а да направи правилното за да израсте в стабилна и спокойна среда.
Децата са "егоисти" винаги са с приоритет в решенията, които вземаме но не винаги това, което те искат е правилното.
Вземи се в ръце. Подреди си живота отделно от този мъж. За него говори с добро пред детето като му обясниш, че понякога възрастни хора се разделят но той винаги ще й е баща и ти ще подкрепиш развитието на връзката м жду тях НО ще живеете отделно.
Иначе след години ще се чувстваш виновна минимум за това, че детето ти ще има нужда от работа с психолог.
Силна майка означава не да задоволи желанията на детето( защото то не осъзнава какво е добре за него), а да направи правилното за да израсте в стабилна и спокойна среда.
Децата са "егоисти" винаги са с приоритет в решенията, които вземаме но не винаги това, което те искат е правилното.
"Той ни изгони и двете - тоест агресивно ни накара да си съберем багажите и да се махаме. "
Мисля,че това е твоят отговор.
Всичко друго си го избий от главата. И когато изпаднеш отново в това състояние,в което си сега си мисли точно за това : ТОЙ НИ ИЗГОНИ И ДВЕТЕ...
Мисля,че това е твоят отговор.
Всичко друго си го избий от главата. И когато изпаднеш отново в това състояние,в което си сега си мисли точно за това : ТОЙ НИ ИЗГОНИ И ДВЕТЕ...