Раждане в АГ болница ''Свети Лазар''- тема 2

  • 20 800
  • 290
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 481
Никол, историята ти е чудесна! Честито бебче! Пожелавам си все повече майки да разказват с такъв позитивизъм и приятни чувства за своите раждания! Heart
Иска ли се тест или ваксина за таткото за достъп в болницата?
Не, не се иска ваксина, нито тест ☺️

# 61
  • Мнения: 25
Дойде време и аз да споделя моя опит от раждането в Св. Лазар. Родих преди 12 дни, на 7.10 с екипа на Олга, Паликов и дула Яница! Изключително доволна съм от всичко! Раждането не беше бързо, но аз бях подготвена, че като за първо раждане може да се проточи. Терминът ми беше за 5.10 и всъщност раждането започна един час след полунощ. Или по-точно на 6.10 в 1:28. Събудих се от контракция и в момента, в който станах усетих как потича нещо. Отидох в тоалетната и видях зацапване, разбрах, че част от тапата пада и се започва. Супер много се развълнувах. Интересното при мен е, че контракциите започнаха директно на 5 мин. Нямаше да са на 30, 20, 10... Директно на 5 мин с продължителност 1 Мин. Започнахме да ги засичаме с моя мъж, не отминаваха. Това продължи близо час. В 2:30 решихме да звъннем на дулата, с нея имахме уговорка да дойде вкъщи и когато напреднат нещата да идем в болницата. Звъннах й, оказа се че с Олга са в болницата и имат раждане. Петото за деня... Това малки ме притесни дали ще имат сили и за мен 😁 Разбрахме се да и пращам инфо за контракциите и да се чуем ако се засилят нещата. Така изкарахме до 8-9 сутринта. Аз опитвах да спя и да почивам. Дишах по време на всяка една контракция. В 9 предложиха да идем до болницата към 12, за да чуем тоновете. Отидохме и се оказа само 2 см разкритие, тънка шийка и добри тонове. Затова решихме да се върнем вкъщи и да чакаме да се увеличи разкритието. Всичко това беше предварително обсъдено и имахме план за раждане, което действаше много успокоително. Прибрахме се, хапнах малко и към 9 вечерта вече ми беше нетърпимо. Решихме пак да звъннем на Яни и тя дойде към 10:30. Към 2-3 нещата станаха интензивни, болките от контракциите все по силни. Мъжът ми много ме подкрепяше, Яни ми правеше масажи на кръста, затопляше възглавница за корема ми и ме окуражаваше, че мога. Към 4:30 и казах, че вече се чувствам доста изморена и искам да идем в болницата. Тя звънна на Олга и в 5 часа всички бяхме в там. Паликов също. Олга ме прегледа, не усетих грам болка, разкритието беше 8 см. Това супер много ме мотивира. Олга и Паликов влязоха в спешно секцио, а ние останахме с Яни да чакаме пълно разкритие. Към 9 те се върнаха, но за съжаление не бяхме мръднали от. 8 см. Тогава обсъдимхе възможността за епидурална, която да отпусне мускулатурата на матката и аз се съгласих. Бяха минали 34 часа от първата контракция и не смятах, че ще издържа още дълго така. Сложиха упойката и отново следяхме контракциите на тонове. Не зачестяваха. Тогава реших да да сложим минимална доза окситоцин и след няма и 5 мин усещах напъни. Дъщеря ми се роди за 10 мин след окситоцина. С 6-7 напъна излезе главата, и после и телцето. Облекчението беше огромно! Имах 3-4 козметични шева, Паликов ме защо, Яни ме изми. Взеха детето при неонатолозите за два часа, за да видят как е. След това ми я донесоха и ме качиха в стаята. Бащата ми беше голяма опора, през цялото време беше с мен, помагаше ми и ми давала сигурност. Яни ми казваше, че съм супер спокойна и че съм родена, за да раждам... Усмивката на Олга и професионализмът са на такова ниво, каквото не съм и очаквала! Радвам се и че послушах Паликов за упойката, защото се случиха толкова лесно нещата накрая, а мен напъните ме плашеха най-много. От престоя в болницата мога само хубави неща да кажа. Акушерка Катя, страхотна! Всички лекари , сестри, санитари, идваха постоянно. Детето беше с мен и денем и нощем, ако искаш да го оставиш и да си починеш, можеш. Закърмихме се още на втория час и досега сме на кърма само! Храната е божествена, сервират ти в стаята, и се чувствах като принцеса! От 8 до 22, бащата може да идва когато иска и да стой с теб, за да се изкъпеш, да поспиш, да хапнеш. Моят мъж идваше по две пъти на ден, за по два три часа. Бях в двойна стая и се радвам, много си помагахме с другата майка! Ако някой има някакви въпроси насреща съм! За всичко това заплатихме 3400 лв. Ако забременея пак, няма да се чудя къде да раждам вече. ❤️

Наистина много полезно! Лично ти благодаря за разказа, предстои ми през ноември (надявам се и по-рано😁) и доста ме надъха и мен!❤
Искам само да те питам като си в двойна стая не е ли проблем таткото да седи там, другата майка как се чувства или съответно и при нея идват посетители? Аз съм напълно ок с това, но ако другата жена има против, как се случват нещата?

# 62
  • Мнения: 481
Дойде време и аз да споделя моя опит от раждането в Св. Лазар. Родих преди 12 дни, на 7.10 с екипа на Олга, Паликов и дула Яница! Изключително доволна съм от всичко! Раждането не беше бързо, но аз бях подготвена, че като за първо раждане може да се проточи. Терминът ми беше за 5.10 и всъщност раждането започна един час след полунощ. Или по-точно на 6.10 в 1:28. Събудих се от контракция и в момента, в който станах усетих как потича нещо. Отидох в тоалетната и видях зацапване, разбрах, че част от тапата пада и се започва. Супер много се развълнувах. Интересното при мен е, че контракциите започнаха директно на 5 мин. Нямаше да са на 30, 20, 10... Директно на 5 мин с продължителност 1 Мин. Започнахме да ги засичаме с моя мъж, не отминаваха. Това продължи близо час. В 2:30 решихме да звъннем на дулата, с нея имахме уговорка да дойде вкъщи и когато напреднат нещата да идем в болницата. Звъннах й, оказа се че с Олга са в болницата и имат раждане. Петото за деня... Това малки ме притесни дали ще имат сили и за мен 😁 Разбрахме се да и пращам инфо за контракциите и да се чуем ако се засилят нещата. Така изкарахме до 8-9 сутринта. Аз опитвах да спя и да почивам. Дишах по време на всяка една контракция. В 9 предложиха да идем до болницата към 12, за да чуем тоновете. Отидохме и се оказа само 2 см разкритие, тънка шийка и добри тонове. Затова решихме да се върнем вкъщи и да чакаме да се увеличи разкритието. Всичко това беше предварително обсъдено и имахме план за раждане, което действаше много успокоително. Прибрахме се, хапнах малко и към 9 вечерта вече ми беше нетърпимо. Решихме пак да звъннем на Яни и тя дойде към 10:30. Към 2-3 нещата станаха интензивни, болките от контракциите все по силни. Мъжът ми много ме подкрепяше, Яни ми правеше масажи на кръста, затопляше възглавница за корема ми и ме окуражаваше, че мога. Към 4:30 и казах, че вече се чувствам доста изморена и искам да идем в болницата. Тя звънна на Олга и в 5 часа всички бяхме в там. Паликов също. Олга ме прегледа, не усетих грам болка, разкритието беше 8 см. Това супер много ме мотивира. Олга и Паликов влязоха в спешно секцио, а ние останахме с Яни да чакаме пълно разкритие. Към 9 те се върнаха, но за съжаление не бяхме мръднали от. 8 см. Тогава обсъдимхе възможността за епидурална, която да отпусне мускулатурата на матката и аз се съгласих. Бяха минали 34 часа от първата контракция и не смятах, че ще издържа още дълго така. Сложиха упойката и отново следяхме контракциите на тонове. Не зачестяваха. Тогава реших да да сложим минимална доза окситоцин и след няма и 5 мин усещах напъни. Дъщеря ми се роди за 10 мин след окситоцина. С 6-7 напъна излезе главата, и после и телцето. Облекчението беше огромно! Имах 3-4 козметични шева, Паликов ме защо, Яни ме изми. Взеха детето при неонатолозите за два часа, за да видят как е. След това ми я донесоха и ме качиха в стаята. Бащата ми беше голяма опора, през цялото време беше с мен, помагаше ми и ми давала сигурност. Яни ми казваше, че съм супер спокойна и че съм родена, за да раждам... Усмивката на Олга и професионализмът са на такова ниво, каквото не съм и очаквала! Радвам се и че послушах Паликов за упойката, защото се случиха толкова лесно нещата накрая, а мен напъните ме плашеха най-много. От престоя в болницата мога само хубави неща да кажа. Акушерка Катя, страхотна! Всички лекари , сестри, санитари, идваха постоянно. Детето беше с мен и денем и нощем, ако искаш да го оставиш и да си починеш, можеш. Закърмихме се още на втория час и досега сме на кърма само! Храната е божествена, сервират ти в стаята, и се чувствах като принцеса! От 8 до 22, бащата може да идва когато иска и да стой с теб, за да се изкъпеш, да поспиш, да хапнеш. Моят мъж идваше по две пъти на ден, за по два три часа. Бях в двойна стая и се радвам, много си помагахме с другата майка! Ако някой има някакви въпроси насреща съм! За всичко това заплатихме 3400 лв. Ако забременея пак, няма да се чудя къде да раждам вече. ❤️

Наистина много полезно! Лично ти благодаря за разказа, предстои ми през ноември (надявам се и по-рано😁) и доста ме надъха и мен!❤
Искам само да те питам като си в двойна стая не е ли проблем таткото да седи там, другата майка как се чувства или съответно и при нея идват посетители? Аз съм напълно ок с това, но ако другата жена има против, как се случват нещата?

При нас нямаше проблем, и на двете не ни пречеха мъжете на другата! Ако разбира се другата жена не е ок, ще трябва да се съобразите предполагам. Но пак може да идва просто за по кратко. Отвън в коридора има диванчета, може и там да седите тримата и така

# 63
  • София
  • Мнения: 8 667
Никол, много хубав разказ. Яни ми е приятелка и като знам как се раздава, как денонощно учи, се радвам, че има все повече раждания и хората я оценяват.

# 64
  • Мнения: 105
Успешно и леко раждане! Ще се радвам после да драснете дали сте доволна от екипа и болницата като цяло. И на мен ми предстои да раждам с Олга декември живот и здраве.
Дойде време и аз да споделя моя опит от раждането в Св. Лазар. Родих преди 12 дни, на 7.10 с екипа на Олга, Паликов и дула Яница! Изключително доволна съм от всичко! Раждането не беше бързо, но аз бях подготвена, че като за първо раждане може да се проточи. Терминът ми беше за 5.10 и всъщност раждането започна един час след полунощ. Или по-точно на 6.10 в 1:28. Събудих се от контракция и в момента, в който станах усетих как потича нещо. Отидох в тоалетната и видях зацапване, разбрах, че част от тапата пада и се започва. Супер много се развълнувах. Интересното при мен е, че контракциите започнаха директно на 5 мин. Нямаше да са на 30, 20, 10... Директно на 5 мин с продължителност 1 Мин. Започнахме да ги засичаме с моя мъж, не отминаваха. Това продължи близо час. В 2:30 решихме да звъннем на дулата, с нея имахме уговорка да дойде вкъщи и когато напреднат нещата да идем в болницата. Звъннах й, оказа се че с Олга са в болницата и имат раждане. Петото за деня... Това малки ме притесни дали ще имат сили и за мен 😁 Разбрахме се да и пращам инфо за контракциите и да се чуем ако се засилят нещата. Така изкарахме до 8-9 сутринта. Аз опитвах да спя и да почивам. Дишах по време на всяка една контракция. В 9 предложиха да идем до болницата към 12, за да чуем тоновете. Отидохме и се оказа само 2 см разкритие, тънка шийка и добри тонове. Затова решихме да се върнем вкъщи и да чакаме да се увеличи разкритието. Всичко това беше предварително обсъдено и имахме план за раждане, което действаше много успокоително. Прибрахме се, хапнах малко и към 9 вечерта вече ми беше нетърпимо. Решихме пак да звъннем на Яни и тя дойде към 10:30. Към 2-3 нещата станаха интензивни, болките от контракциите все по силни. Мъжът ми много ме подкрепяше, Яни ми правеше масажи на кръста, затопляше възглавница за корема ми и ме окуражаваше, че мога. Към 4:30 и казах, че вече се чувствам доста изморена и искам да идем в болницата. Тя звънна на Олга и в 5 часа всички бяхме в там. Паликов също. Олга ме прегледа, не усетих грам болка, разкритието беше 8 см. Това супер много ме мотивира. Олга и Паликов влязоха в спешно секцио, а ние останахме с Яни да чакаме пълно разкритие. Към 9 те се върнаха, но за съжаление не бяхме мръднали от. 8 см. Тогава обсъдимхе възможността за епидурална, която да отпусне мускулатурата на матката и аз се съгласих. Бяха минали 34 часа от първата контракция и не смятах, че ще издържа още дълго така. Сложиха упойката и отново следяхме контракциите на тонове. Не зачестяваха. Тогава реших да да сложим минимална доза окситоцин и след няма и 5 мин усещах напъни. Дъщеря ми се роди за 10 мин след окситоцина. С 6-7 напъна излезе главата, и после и телцето. Облекчението беше огромно! Имах 3-4 козметични шева, Паликов ме защо, Яни ме изми. Взеха детето при неонатолозите за два часа, за да видят как е. След това ми я донесоха и ме качиха в стаята. Бащата ми беше голяма опора, през цялото време беше с мен, помагаше ми и ми давала сигурност. Яни ми казваше, че съм супер спокойна и че съм родена, за да раждам... Усмивката на Олга и професионализмът са на такова ниво, каквото не съм и очаквала! Радвам се и че послушах Паликов за упойката, защото се случиха толкова лесно нещата накрая, а мен напъните ме плашеха най-много. От престоя в болницата мога само хубави неща да кажа. Акушерка Катя, страхотна! Всички лекари , сестри, санитари, идваха постоянно. Детето беше с мен и денем и нощем, ако искаш да го оставиш и да си починеш, можеш. Закърмихме се още на втория час и досега сме на кърма само! Храната е божествена, сервират ти в стаята, и се чувствах като принцеса! От 8 до 22, бащата може да идва когато иска и да стой с теб, за да се изкъпеш, да поспиш, да хапнеш. Моят мъж идваше по две пъти на ден, за по два три часа. Бях в двойна стая и се радвам, много си помагахме с другата майка! Ако някой има някакви въпроси насреща съм! За всичко това заплатихме 3400 лв. Ако забременея пак, няма да се чудя къде да раждам вече. ❤

Наистина много полезно! Лично ти благодаря за разказа, предстои ми през ноември (надявам се и по-рано😁) и доста ме надъха и мен!❤
Искам само да те питам като си в двойна стая не е ли проблем таткото да седи там, другата майка как се чувства или съответно и при нея идват посетители? Аз съм напълно ок с това, но ако другата жена има против, как се случват нещата?

# 65
  • Мнения: 25
Ще пиша задължително, с термин 07.11. съм и чакам.😬



Успешно и леко раждане! Ще се радвам после да драснете дали сте доволна от екипа и болницата като цяло. И на мен ми предстои да раждам с Олга декември живот и здраве.
Дойде време и аз да споделя моя опит от раждането в Св. Лазар. Родих преди 12 дни, на 7.10 с екипа на Олга, Паликов и дула Яница! Изключително доволна съм от всичко! Раждането не беше бързо, но аз бях подготвена, че като за първо раждане може да се проточи. Терминът ми беше за 5.10 и всъщност раждането започна един час след полунощ. Или по-точно на 6.10 в 1:28. Събудих се от контракция и в момента, в който станах усетих как потича нещо. Отидох в тоалетната и видях зацапване, разбрах, че част от тапата пада и се започва. Супер много се развълнувах. Интересното при мен е, че контракциите започнаха директно на 5 мин. Нямаше да са на 30, 20, 10... Директно на 5 мин с продължителност 1 Мин. Започнахме да ги засичаме с моя мъж, не отминаваха. Това продължи близо час. В 2:30 решихме да звъннем на дулата, с нея имахме уговорка да дойде вкъщи и когато напреднат нещата да идем в болницата. Звъннах й, оказа се че с Олга са в болницата и имат раждане. Петото за деня... Това малки ме притесни дали ще имат сили и за мен 😁 Разбрахме се да и пращам инфо за контракциите и да се чуем ако се засилят нещата. Така изкарахме до 8-9 сутринта. Аз опитвах да спя и да почивам. Дишах по време на всяка една контракция. В 9 предложиха да идем до болницата към 12, за да чуем тоновете. Отидохме и се оказа само 2 см разкритие, тънка шийка и добри тонове. Затова решихме да се върнем вкъщи и да чакаме да се увеличи разкритието. Всичко това беше предварително обсъдено и имахме план за раждане, което действаше много успокоително. Прибрахме се, хапнах малко и към 9 вечерта вече ми беше нетърпимо. Решихме пак да звъннем на Яни и тя дойде към 10:30. Към 2-3 нещата станаха интензивни, болките от контракциите все по силни. Мъжът ми много ме подкрепяше, Яни ми правеше масажи на кръста, затопляше възглавница за корема ми и ме окуражаваше, че мога. Към 4:30 и казах, че вече се чувствам доста изморена и искам да идем в болницата. Тя звънна на Олга и в 5 часа всички бяхме в там. Паликов също. Олга ме прегледа, не усетих грам болка, разкритието беше 8 см. Това супер много ме мотивира. Олга и Паликов влязоха в спешно секцио, а ние останахме с Яни да чакаме пълно разкритие. Към 9 те се върнаха, но за съжаление не бяхме мръднали от. 8 см. Тогава обсъдимхе възможността за епидурална, която да отпусне мускулатурата на матката и аз се съгласих. Бяха минали 34 часа от първата контракция и не смятах, че ще издържа още дълго така. Сложиха упойката и отново следяхме контракциите на тонове. Не зачестяваха. Тогава реших да да сложим минимална доза окситоцин и след няма и 5 мин усещах напъни. Дъщеря ми се роди за 10 мин след окситоцина. С 6-7 напъна излезе главата, и после и телцето. Облекчението беше огромно! Имах 3-4 козметични шева, Паликов ме защо, Яни ме изми. Взеха детето при неонатолозите за два часа, за да видят как е. След това ми я донесоха и ме качиха в стаята. Бащата ми беше голяма опора, през цялото време беше с мен, помагаше ми и ми давала сигурност. Яни ми казваше, че съм супер спокойна и че съм родена, за да раждам... Усмивката на Олга и професионализмът са на такова ниво, каквото не съм и очаквала! Радвам се и че послушах Паликов за упойката, защото се случиха толкова лесно нещата накрая, а мен напъните ме плашеха най-много. От престоя в болницата мога само хубави неща да кажа. Акушерка Катя, страхотна! Всички лекари , сестри, санитари, идваха постоянно. Детето беше с мен и денем и нощем, ако искаш да го оставиш и да си починеш, можеш. Закърмихме се още на втория час и досега сме на кърма само! Храната е божествена, сервират ти в стаята, и се чувствах като принцеса! От 8 до 22, бащата може да идва когато иска и да стой с теб, за да се изкъпеш, да поспиш, да хапнеш. Моят мъж идваше по две пъти на ден, за по два три часа. Бях в двойна стая и се радвам, много си помагахме с другата майка! Ако някой има някакви въпроси насреща съм! За всичко това заплатихме 3400 лв. Ако забременея пак, няма да се чудя къде да раждам вече. ❤

Наистина много полезно! Лично ти благодаря за разказа, предстои ми през ноември (надявам се и по-рано😁) и доста ме надъха и мен!❤
Искам само да те питам като си в двойна стая не е ли проблем таткото да седи там, другата майка как се чувства или съответно и при нея идват посетители? Аз съм напълно ок с това, но ако другата жена има против, как се случват нещата?

# 66
  • Мнения: 240
Аз родих там с Олга преди седмица и съм заредена само с приятни емоции! Раждането ми беше без упойка и .. доста болезнено, но се гордея че преминах през това. Екипът беше до мен и ме напътстваха през цялото време. Най-ценното е че след раждането имаше отложено клампиране и около един час урок по кърмене, благодарение на който сега кърмя без проблем!

Иначе другите работещи в болницата са доста олд-скуул… често искат да тикат шишето с АМ

# 67
  • Мнения: 190
@black_mamba
Честито! Мама герой!
Може ли малко подробности - това VBAC ли Ви е или първо раждане? Наложи ли се епизиотомия? След термин ли се случиха нещата?
Извинявайте за въпросите. Просто още търся моето място   за раждане.

# 68
  • Мнения: 240
Първо раждане ми е и нямах никаква представа какво да очаквам. Бях сигурна само, че искам да съм във вана и така и стана Simple Smile преносих 6 дни и бебчето се роди 4кг, та имах и разкъсвания, но честно казано не са нищо страшно. Шиха ме с местна упойка за няколко минутки, но вече бебето като е в ръцете ти изобщо не ти пука за нищо друго! Ако пак трябва да избирам ще си отида там на 100%.

# 69
  • Мнения: 25
Второ раждане.
Термин: 07.11.
Преносвам вече трети ден.
Трети ден с контракции, нерегулярни, но болезнени.
Падаща постепенно тапа.
Точно минах преглед в 16ч., тонове и Олга ми каза, че те са ок, да дойда в събота, за да видим и на уз как са нещата и за разкритие.
Прибирам се съкрушена и почти плачеща. Приспивам баткото и в 20ч. се почват сериозни болки, отново нерегулярни. До 21ч стават регулярни - по 1 контракция на 5мин. Звъня на Яница и се разбираме да си пусна душ и после да й звънна пак, междувременно пак засичам как са контракциите. Болката продължава да се увеличава, на 5мин са си. Няма да ви лъжа на мен душът не ми облекчи.
В 22:30 решавам,че се оправяме и тръгваме, все пак имам 1 час път. Разбираме се с Яница да се срещнем в нейния офис, който е на 15мин от болницата и тогава да решим дали ще звъним на Олга. Обаче по пътя аз усещам, че нещата бързо загрубяват - контракции през по-малко от 2мин и вече усещам позиви за напъване. Тук искам да вметна, че в една от историите, разказани в профила на Олга, прочетох, че бременната се е возила на 4 крака на задната седалка, а не седнала - това избрах и аз и беше доста по-удобно, а вероятно и гравитацията е вършила работа.
В 00ч. пристигаме в болницата, аз крещя от контракции на всяка минута, безумно болезнени. Оглеждам се на паркинга и виждам, че в този момент спират още 2 коли - Олга и Яница. Вкараха ме в родилната зала, провериха ме за разкритие и видяхме, че е пълно. Напъвах както ми беше удобно - клекнала до леглото, а мъжа ми придържаше ръцете (надявам се скоро да видите и снимките). Напъните бяха изцяло водени от мен, Олга наблюдаваше процеса, а Яница ме окуражаваше тихо до мен. В 00:50ч. се роди дъщеря ми.
Сложиха я на мен докато се роди плацентата, направихме отложено клампиране, мъжът ми сряза пъпната връв. Беше нагълтала малко кръв от мен (нищо страшно), почистиха я на мен и я взеха за преглед. Мен през това ме заши д-р Паликов, който тъкмо беше пристигнал и беше в шок, защото по-рано през деня ме видя и изобщо не съм му изглеждала като че ще раждам. Полежах си към 1 час, мъжът ми до мен, дадоха ми бебка, кърмих я и после ме преместиха в стаята. Бебето не е разделяно от мен по мое желание. На сутринта към 8ч го взеха за преглед и ми го върнаха до 30мин.
Храната не е лоша, в стаята бях към 2 и нещо и ми донесоха веднага да хапна. За тези, които ще раждат с Олга - не е мит, че останалите в болницата имат различно отношение към нас, но се преживява, към бебетата се държат чудесно, което е най-важното. Успех на всички и ако имате въпроси, питайте.
Бебето е 3500гр., 50см.

# 70
  • Мнения: 240
Честито, Вероника! Бързо възстановяване!
Моите впечатления са много сходни на твоите Simple Smile

# 71
  • Мнения: 481
Аз не съм усетила по различно отношение от персонала, но явно всеки различно вижда нещата. А храната за мен беше уникално вкусна, не просто ставаща!

# 72
  • Мнения: 105
Честито, Вероника! Много да се радвате взаимно Blush
Моят термин е началото на декември, засега ходя на тонове при Олга всяка седмица, а днес бях на УЗ при д-р Паликов. Видя намалени околоплодни води и въпреки, че каза да не се притеснявам засега, аз разбира се притесних. Както и да е, надявам се скоро и аз да споделя позитивен опит от раждането с екипа.

# 73
  • Мнения: 150
Честито на всички родили момичета в темичката!
Записвам се да събирам още отзиви. Бременнна съм в 23-та г.с. и съм се насочила към същата болница, та всяко мнение ще ми е добре дошло.

# 74
  • Мнения: 25
Честито, Вероника! Много да се радвате взаимно Blush
Моят термин е началото на декември, засега ходя на тонове при Олга всяка седмица, а днес бях на УЗ при д-р Паликов. Видя намалени околоплодни води и въпреки, че каза да не се притеснявам засега, аз разбира се притесних. Както и да е, надявам се скоро и аз да споделя позитивен опит от раждането с екипа.

Аз имах безпроблемна бременност, като изключим ниска плацента в началото, която се вдигна до към 32г.с. Но подходих с изключително доверие към Олга и Паликов и не бях разочарована. Стискам палци и при Вас всичко да е нормално до края.

Общи условия

Активация на акаунт