Психолог или психиатър при интернет зависимост?

  • 6 807
  • 47
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 178
Здравейте, има ли родителите, потърсили професионална помощ при интернет зависимост на своя тийн? Въпросът ми е - психолог или психиатър?
Категорично не можем да се справим сами. 12-годишно момиче. Всичко, освен безкрайното сърфиране в нета, й е скучно. Това сърфиране включва малко игри, но много инстаграм, тик-ток, ютуб и многочасови разговори с приятелки. Не я виждаме, не говори с нас, взима си храната пред смартфона или лаптопа, погледът й е мътен и празен. Всичко опитахме - фемили линк, свободата да се самоконтролира, отнемане на устройствата. Последното води до истерия, раздразнение, рев, неадекватно поведение. Развали си успеха в училище. Нейното обяснение е- всички са така. Играят в междучасията. Само "смотаните" не държали телефони. Не искала да е зубър и искала да има приятели! Безсилна съм и отчаяна! Виждам я как "загива" бавно и постепенно и се превръща в придатък на телефона си. А е умно и талантливо дете, с музикални дарби.Close

# 1
  • София
  • Мнения: 35 200
Вие очаквате външен човек да изземе вашата отговорност като родител.
След рева и истерията се успокояват, спада нивото на дразнение и абстиненцията отминава.
Договорете се за разумни граници с повече свобода уикенда, през седмицата щом пречи на единственият ангажимент, който има - не.

# 2
  • Мнения: 1 864
Опитайте първо с психолог или психотерапевт. Той ако прецени ще ви насочи към психиатър, но последният изписва предимно лекарства, а детето не е болно в този смисъл на думата.

# 3
  • Мнения: 2 000
Това е зависимост, като при наркоманите и алкохолиците, в началото истерясват, но минава време и се успокояват.
За съжаление минах през такова нещо, но с възрастен, ужасно е. Случайно си изтърва телефона и го счупи, не можа известно време да си вземе нов и от самосеби си спря да виси на телефона, караше с онези старите. Сега има нов и почти не се занимава. Ако знаех по-рано, скришом щях да счупя телефона...

# 4
  • София
  • Мнения: 2 178
О, да, наясно съм, че е зависимост. Изчетох всичко, което намерих. А да счупя телефона и лаптопа, изпитвам силно желание, но няма да го направя.
Разбира се, че не очаквам външен човек да поеме моите функции. Но това е болестно състояние и аз не съм специалист. А това, че е масово, не ме успокоява. Опитах всичко. Без устройства, нещата се успокояват. С връщането им, нещата се влошават все повече. Някакъв омагьосан кръг!

# 5
  • Мнения: 2 000
Защо не пробвате с обикновен телефон, така около 6 месеца, обикновено казват, че толкова е необходимо, за да се отървеш от някой навик, и повече занимания при възможност - спорт, има организации за временно приемане на куче водач, това малко е неприятно, защото ще се раздели с него, ако не ви пречи вземете малко куче или котка да се ангажира.
Ако толкова протестира, може да й обясните, че ще се наложи да я пратите на психиатър и ще пие хапчета, от които ще напълнее, а и предполагам, че щом толкова й пука дали е зубър няма да й е приятно да разправя, че ходи на психиатър...

# 6
  • Мнения: 11 145
Но това е болестно състояние
Не я виждаме, не говори с нас, взима си храната пред смартфона или лаптопа

По реда на номерата - ако някой има нужда от психологическа помощ, това сте на първо място вие. Приписвате диагнози на детето си, без да сте специалист, просто защото не ви се занимава.

По втория цитат - много по-трудно ще ви бъде, след като сте изтървали напълно комуникацията и връзката си с детето, още преди да влезе в разгара на пубертета. Прелистих назад - дали сте смартфон в първи клас, било е целодневно на училище, като цяло ви е досадно да му обръщате внимание, коментирате, че от години детето не споделя много-много с вас и не ви се доверява. За съжаление, при този набор от обстоятелства пандемията, онлайн обучението и седенето вкъщи забиват последния пирон.
Пътят е през възстановяване на нормалното общуване с дъщеря ви - ежедневно, аналогово, във и извън дома.
Всичко друго са помощни инструменти.

Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

# 7
  • София
  • Мнения: 35 200
Ами, няма да ги връщате, къде е проблема?
Вие сте родител, вие задавате граници.

Не искате пряка конфронтация, жал ви е.
Ако прочетете откровените мнения на няколко майки за 12 годишните им щерки в групата за тийнове, ще ви се изправи косата….

# 8
  • Мнения: 2 000
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...

# 9
  • София
  • Мнения: 2 178

По реда на номерата - ако някой има нужда от психологическа помощ, това сте на първо място вие. Приписвате диагнози на детето си, без да сте специалист, просто защото не ви се занимава.

По втория цитат - много по-трудно ще ви бъде, след като сте изтървали напълно комуникацията и връзката си с детето, още преди да влезе в разгара на пубертета. Прелистих назад - дали сте смартфон в първи клас, било е целодневно на училище, като цяло ви е досадно да му обръщате внимание, коментирате, че от години детето не споделя много-много с вас и не ви се доверява. За съжаление, при този набор от обстоятелства пандемията, онлайн обучението и седенето вкъщи забиват последния пирон.
Пътят е през възстановяване на нормалното общуване с дъщеря ви - ежедневно, аналогово, във и извън дома.
Всичко друго са помощни инструменти.

Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

Разбира се, че аз съм виновна, защото не ми се занимава. Хвърлила съм го това дете на самотек и чуждите хора ми го гледат и издържат и ми изпълняват родителските функции. Ех, ако нещата бяха толкова прости и лесни и само в мен да е проблема, щях да направя парти от радост! НО като цяло ми е досадно да се занимавам с детето, така че нямам право да коментирам. Close
Наясно съм също така, че много от всички нас лежат на кълката, че това е безобидно, че ще премине, че всички са така. Интернет зависимостта води до отделяне на допамин- хормонът на удоволствието, в мозъка. Същият хормон се отделя и при прием на наркотици.

# 10
  • Мнения: 11 145
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...

Да, има прилики в неврофизиологията, но има и голяма разлика: това е обществено одобрена адикция, така да се каже. Многочасовият престой в технологична среда е не просто нормален, но е и препоръчителен, дори бих казала задължителен, за съвременния живот - говорим за работа, за училище (особено видно в условията на ОРЕС), за развлечение, за административни услуги... Това прави отделянето на норма от патология доста по-сложна задача. Защо в гугъл класрум да е окей, а в тикток да не е? Границата е размита и доста науки се занимават и още ще се занимават с нея.
Разбира се, детският мозък се отличава структурно и химически от зрелия, както и мозъците на отделните хора се различават един от друг - това създава допълнителни препятствия.

Orchid,
а като знаете всичко за невротрансмитерите, защо изобщо търсите помощ във форум? Никъде не съм казала, че смятам, че е безобидно. Самата аз имам елементи на пристрастяване към интернет от 1997 г. и се боря с тях повече или по-малко успешно, макар да стъпвам върху съвсем различен житейски опит и познания от едно 12-годишно дете.
Иначе допамин и ендорфини се отделят и при консумация на шоколад, при излагане на слънце, при спорт, при сексуално удоволствие. Обикновено тези неща не се причисляват към патологиите.
Това, което се опитвам да ви кажа като майка на по-голямо дете, е да побързате - защото еманципирането от родителите продължава със страшна скорост и докато се обърнете, скоро изобщо няма да ви отразяват.

Последна редакция: пн, 14 фев 2022, 13:44 от Параход

# 11
  • Мнения: 2 000
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...

Да, има прилики в неврофизиологията, но има и голяма разлика: това е обществено одобрена адикция, така да се каже. Многочасовият престой в технологична среда е не просто нормален, но е и препоръчителен, дори бих казала задължителен, за съвременния живот - говорим за работа, за училище (особено видно в условията на ОРЕС), за развлечение, за административни услуги... Това прави отделянето на норма от патология доста по-сложна задача. Защо в гугъл класрум да е окей, а в тикток да не е? Границата е размита и доста науки се занимават и още ще се занимават с нея.
Разбира се, детският мозък се отличава структурно и химически от зрелия, както и мозъците на отделните хора се различават един от друг - това създава допълнителни препятствия.

Orchid,
а като знаете всичко за невротрансмитерите, защо изобщо търсите помощ във форум? Никъде не съм казала, че смятам, че е безобидно. Самата аз имам елементи на пристрастяване към интернет от 1997 г. и се боря с тях повече или по-малко успешно, макар да стъпвам върху съвсем различен житейски опит и познания от едно 12-годишно дете.
Иначе допамин и ендорфини се отделят и при консумация на шоколад, при излагане на слънце, при спорт, при сексуално удоволствие. Обикновено тези неща не се причисляват към патологиите.
Това, което се опитвам да ви кажа като майка на по-голямо дете, е да побързате - защото еманципирането от родителите продължава със страшна скорост и докато се обърнете, скоро изобщо няма да ви отразяват.

Разликата е, че когато сме на компютъра по работа не изпитваме удоволствие, а е задължително, за да изкарваш прехрана. Докато тик ток, фейсбук и други подобни са съвсем друго нещо - публикуваш снимка или клип и с нетърпение очакваш отзиви и брой харесвания, гледаш денонощно клипчета, снимки, не се налага да мислиш и разсъждаваш. Виж ако детето ми седи цял ден на компютъра, за да реши казус по някое домашно нямам против, но да седи и да гледа глупави клипчета с празен поглед, това е сериозно.

# 12
  • Мнения: 11 145
Всъщност при много професионални дейности се търси постигане на ангажираност на аудитория, лайкове и т.н. Да не говорим колко възрастни си цъкат фейсбука в работно време.

"Не се налага да мислиш и разсъждаваш" е доста опростено разбиране. Светът е много по-богат и многообразен от писането на домашни. Децата в общия случай не са идиоти и също използват интернет, за да научават неща, но според своите интереси. Може да научат всичко за к-попа или футбола, а може и по някоя "достойна" дори според родителите им тема (щото познавайки повечето родители, вероятно смятат, че тези са "глупости"). А съвсем не са единици и деца без нито един час по английски език, които го разбират свободно само благодарение на употребата на интернет.
Да го кажем така - способността за мислене, възприемане на факти и анализ вече би следвало да е доста добре развита във възрастта, когато детето получи свободен достъп до интернет.

Между другото допаминовата активност е ключова за постигането на концентрация и мотивация, та напълно е възможно интернет да им помага да си напишат досадните домашни и без да са погледнали нито едно видео в "Уча.се". Може и да им пречи, да. Но това са нюанси - нищо не е черно-бяло.

Последна редакция: пн, 14 фев 2022, 14:44 от Параход

# 13
  • Мнения: 2 000
Всъщност при много професионални дейности се търси постигане на ангажираност на аудитория, лайкове и т.н.

"Не се налага да мислиш и разсъждаваш" е доста опростено разбиране. Децата в общия случай не са идиоти и също използват интернет, за да научават неща за света, но според своите интереси. Може да научат всичко за к-попа или футбола, а може и по някоя "достойна" дори според родителите им тема (щото познавайки повечето родители, вероятно смятат, че тези са "глупости"). А съвсем не са единици и деца без нито един час по английски език, които го разбират свободно само благодарение на употребата на интернет.

Знам, че има и такава професия, но говоря за деца и обикновени хора, за които не е работа, а просто да се покажат пред хората колко са велики. Именно човека, когото споменах се снимаше и публикуваше във фейса какво прави през деня. Печелеше много лайкове и това доставяше удоволствие.
Децата може да научават нещо от интернет, езици, но ако наистина беше полезно нямаше да имат проблеми в училище и да изостават.

# 14
  • Мнения: 11 145
Не е една професия. Дори да си лекар, фотограф или грънчар, пак има голямо значение интернет презентацията ти за успеха на това, което правиш. Съжалявам, и на мен не ми е любимото, но това са реалностите през XXI век. Да, за някои дейности е по-важно, за други по-маловажно, но като цяло бизнес без присъствие във фейсбук, инстаграм (вече даже собственият сайт не е толкова важен, макар че и той), е обречен.

Децата имат проблеми в училище, защото учителите и системата са некадърни и отживели, а и защото не всички родители имат ресурсите/познания/финансовите възможности да попълнят тези липси със собствени усилия и с частни уроци/курсове... а не защото съществува интернет. Светът е пълен с двойкаджии много преди интернет изобщо да е измислен.

# 15
  • Мнения: 2 000
Както казах не коментирам хора, които рекламират бизнеса си или пък публикуват, за да печелят пари от лайкове, има такива страници - "Имам рожден ден, хората казват, че съм грозна, защото ми липсва крайник, кой ще ме поздрави", и такива публикации събират около 1000 харесвания вероятно и много пари.

За мен не  е нормално да изпитваш удоволствие,че събираш лайкове и отзиви като  се снимаш пред огледалото на тоалетната или  част от обувката, да влизаш през 5мин. да гледаш дали случайно има млн. харесвания.
Двойкаджиите не са били масово, сега се приема за нормално да си такъв, но дори тогава двойкаджиите са си намирали работа, не много престижна, но работа. Едно  12 г дете  не прави клипове в тик ток с образователна цел, а вероятно прави някакви пози от типа на "twerk for me". Пак казвам, че няма лошо да сърфираш в нета ако например искаш да видиш по история например някоя тема, или да потърсиш за някой музикант информация, но да следиш как някои прави физиномии и муцуни,  няма как да не затъпееш...

# 16
  • СИ
  • Мнения: 4 406

... А съвсем не са единици и деца без нито един час по английски език, които го разбират свободно само благодарение на употребата на интернет.
Да го кажем така - способността за мислене, възприемане на факти и анализ вече би следвало да е доста добре развита във възрастта, когато детето получи свободен достъп до интернет.


Имал съм допирни точки с деца, изтъкващи добрия си английски и ползването всякакви приложения. Но си остават с единия английски на ниво гледане на филми и клипчета. Не могат да пишат, още по-малко да мислят. Структуриране на сложно изречение е голямо предизвикателство за тях. Елементарни задачи в работна среда ги влачат с дни. За какъв анализ, за какво възприемане на факти говорим? Няма такова нещо. Повечето са с нагласата, че всичко се прави след клик в Гугъл и някак се случва от само себе си. Свободният достъп до Нета им дава единствено достъп до огромна информация, която повечето нито могат да осмислят, нито да ползват. Защото не я разбират. Просто са едни папагали, които могат да копират и преповтарят. Повечето и това не могат.
Това се мъча да обяснявам и показвам на моите хлапета. Големи усилия ми струва, но вече и те се убеждават, че не всичко се случва като по клипчетата и за да свършиш нещо както трябва, първо е добре да го осмислиш и разбереш.

# 17
  • Мнения: 11 145
За какъв анализ, за какво възприемане на факти говорим?
...
Свободният достъп до Нета им дава единствено достъп до огромна информация, която повечето нито могат да осмислят, нито да ползват. Защото не я разбират. Просто са едни папагали, които могат да копират и преповтарят. Повечето и това не могат.
Хм, то щото огромната част от възрастните могат... съгласна съм, че без формално обучение езикът остава на разговорно ниво, безграматично, но двете могат да вървят ръка за ръка - писменото и устното възприятие.
Под анализ и възприемане на факти имах предвид, че родители, учители, обкръжение би трябвало да са създали тези умения и навици вече у децата, когато на 10-12 години почнат full immersion в интернет. Ако до 12 не си се научил да мислиш и да създаваш връзки между нещата, забравИ въобще.

# 18
  • Мнения: 1 595
Направете една консултация с добър детски клиничен психолог. Те работят заедно с психиатри и обикновено имат добра преценка проблема само за тях или и за психиатър е.

# 19
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 297
Всичко, освен безкрайното сърфиране в нета, й е скучно..-----------
Само "смотаните" не държали телефони. Не искала да е зубър и искала да има приятели!
Дори да я пратите на психолог, каквото й да обясняват там няма да има ефект ако не запълните липсите у дома. Все пак с психологът ще се види два пъти седмично по един час, а с вас е непрекъснато. Видно е, че на детето му липсва разбиране, това е което предлагат приятелите в училище, затова тяхното мнение е по-меродавно от вашето. Ако искате да слуша вас трябва да сте приятели, да покажете уважение и зачитане покрай това да поставяте граници и ограничения, иначе всеки път ще получавате отпор вместо съобразяване с това което искате ¯\_(ツ)_/¯ Хапчета за "слушане на родителите" няма, а повечето медикаменти които сразяват личната воля пречат на ученето, така че загубата може да е по-голяма от ползата.
Интернет зависимостта води до отделяне на допамин- хормонът на удоволствието, в мозъка. Същият хормон се отделя и при прием на наркотици.
Както и когато родител си прегърне детето, или правят нещо заедно и им е весело и се смеят, и разни подобни. Детето има нужда от приятни преживявания, като не ги намира вкъщи ги търси навън. Ако знаете какви интереси има и кои са й любимите неща започнете от там. Психолог би помогнал с идеи как да го направите.

# 20
  • Мнения: 19 330
Психологът ще работи и с родителите освен с детето.

# 21
  • Мнения: 11 145
Еми и аз това написах още в началото - че трябва да се работи с родителите, а жената се обиди и се фръцна.

# 22
  • Мнения: 19 330
Аз прочетох само критики какво си мисли с този психолог и да се стяга да взима телефона и с щрак, въпреки тръшкането на детето, ще се оправят нещата.

# 23
  • Мнения: 5 825
Така е като давате отрано в ръцете на детето си телефон, за да бъде послушно. Така направи и моята братовчедка и сега не се отделя от телефона. Когато му вземе телефона, започна да се тръшка, да реве, да заплашва. А то е на 10 години вече. Имам такъв пример с моя бивша позната. Тя също още от мъничко детенеце му даде телефона си да се занимава. Но за нея това не беше проблем, защото самата тя беше пристрастена. Особено пристрастена беше към фейсбук и там беше нейният живот. Казах й го, но тя ме изтри и ме блокира.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 178
Благодаря за добронамерените съвети. Вече се обърнах към психолог и разговарях с него. Аз, не дъщеря ми. Имам някои насоки, които трябва да приложа и да се надявам, че ще имат ефект.
Относно самодоволното "вие сте си виновни, дали сте му телефон рано, не му обръщате внимание, т.е лоша майка" и за това благодаря. Не съм се обидила, нито фръцнала. Интересуваше ме конкретна информация, а не общи приказки колко неадекватен родител съм. Не спирам да се изумявам как се обобщава на кило, без да се познават нито хората, нито ситуацията. Относно взимането на електронните устройства - прибрала съм ги още преди седмица. Имаше малко драма в първия час, после 2 дни въпроси кога ще ми ги върнеш, а вече няма нищо, пълна тишина по въпроса. Но това с прибирането не е решението на проблема, както разбрах впоследствие от психолога. И по-трудната част предстои.

# 25
  • София
  • Мнения: 12 838
Правилно решение си взела, терапевтът има експертиза, каквато нито родител, нито приятели могат да конкурират. Ти имаш желание и воля да решиш проблема, което е напълно достатъчно от твоя страна. Оттам насетне терапевтът е един интрумент, който ще те насочва по този път. Освен самото третиране на проблема, е важно да бъдат установени и неговите корени, за да бъде благоприятна средата детето да не изпада в такива зависимости. Но това също ще си го работите с терапевта. Успех!

# 26
  • Мнения: 9 681
Спрете домашния интернет за известно време (дори и за вас!!!). Махнете интернета от мобилния й план.
В училище едва ли има безплатен Wi-Fi, а приятелите едва ли ще споделят безкрайни мегабайти.
Правете нещо заедно - уроци по танци, зумба, разходки навън, посещение на музеи и интересни места в близост.

# 27
  • Мнения: 2 000
Ами ако трябва да учи онлайн, интернета ще й трябва?

# 28
  • Мнения: 29 712
Тя, белята вече е станала и набиването на канчета е излишна.

Аз лично бих изтрила всички тик-тоци, фейсбуци, инстаграми и подобни, където детето може да влиза за глупости. Казваш ѝ, че имат правило, че не може регистрация под 18 години и това е. Ама, другите били имали.....те си имат родители, които отговарят за тях. В началото ще е страшна драма, но лека-полека ще отмине.

След това се разрешава ползването на компютър за учебни цели. Може малко игра /примерно час/ само и ако всички домашни са написани и уроци научени. Иначе - не.

Голям проблем е ползването в училище, където не е наблюдавана. Фемили линкът е донякъде вариант, но не решава напълно проблема. Ако е по-инат детето, ще каже - "и, кво ше ми напрайш кат играя...." и проблемите ще се задълбочат.....

# 29
  • Мнения: 11 145
Казваш ѝ, че имат правило, че не може регистрация под 18 години и това е.
Това не е вярно. Легалната регистрация за повечето приложения е 12 или 13 години, за някои и по-ниско.
И изобщо постът звучи като "никога не съм виждал тийнейджър отблизо".

# 30
  • Мнения: 29 712
Параход, ти някакво по-добро решение ли имаш?

Моят е почти тийнейджър, на 11 години. Така че имам поглед над тази възраст.

Това дали е вярно или не е за регистрацията, не е от значение. Важното е какво ще успее да мине...

# 31
  • Мнения: 11 145
Да, имам по-голямо дете и избягвам да го лъжа. "Какво ще успее да мине" може да сработи с 2-3-годишно. Децата не са идиоти все пак. А за мен доверието е по-важно, отколкото няколко часа екранно време.

Като ограничителни средства - ползвам фемили линк, също и не съм пуснала мобилни данни, т.е. интернет има само вкъщи, на гости и ограничен брой места с безплатен wifi. В училище няма. В наши дни да спреш социалните мрежи на тийнейджър е все едно да го затвориш за цяло лято без излизане вкъщи - същото е. Там общуват помежду си с връстници.
 
Коментирала съм назад и по други инструменти за справяне със зависимостта и количеството екранно време, а именно - комуникация и взаимно доверие с родителя, подкрепа за осигуряване на активен "аналогов" живот, който просто да запълни физически голяма част от времето.

# 32
  • Мнения: 29 712
Дано да сработи "аналоговия" живот и доверието, щото от темата разбирам, че детето и пристрастено. Все едно на алкохолик да му оставиш бутилка уиски в шкафа и да му обясняваш, че му имаш доверие. При това тук става въпрос за 12-годишно, не за възрастен, който се предполага, че е по-зрял. Нямам против, де, всеки си взема решения за детето си, такива, каквито смята за правилни.

# 33
  • Мнения: 11 145
Точно в случая на авторката само това може да сработи. Всичко друго ще има моментен и после (не дай боже, но много силно вероятно) - бумерангов ефект.

Методът cold turkey може да работи, но краткосрочно - и истинската работа идва след това. Това важи не само за наркотиците. Та без доверие и със заключен в шкафа телефон - good luck.
Иначе аз смартфон купих и дадох за пръв път на вашата възраст, не мога да кажа, че беше лесно за постигане на фона на натиска отвън. Но пък не е и някакъв героизъм.

# 34
  • София
  • Мнения: 2 178
Детето за момента е по-малко пристрастено от 23-ма съученици в нейния клас, които не изпускат смартфоните не само в междучасията, а и в часовете. Това налага неколкократно родителски срещи, на които да се обяснява на родителите, че това Е проблем. Защото, оказва се, за повечето, ако не и всички родители, не е. И всички удобно си заравят главата в пясъка, докато децата бавно напускат реалността. Защото точно това се случва.
Приложенията за контрол като фемили линк за мен не работят. Щом свърши времето, се моли за още. Това не е решение. Контролирах я с фемили линк последните 2 години. Резултатите са очевидни.
Дъщеря ми от 2 седмици не използва смартфон и лаптоп. Изобщо. В училище също. Не иска нормален телефон с бутони, иска си смартфона и затова предпочита без какъвто и да е телефон. Само и единствено тя в цял клас не държи телефон през целия учебен ден, за което отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има. Засега чака търпеливо да си получи телефона, но това ще се случи, когато е достатъчно силна. Тя си мисли, че е, но това е измамно усещане. За този период без телефон промяната в нея е съвсем забележима - виртуала отстъпи на реала.
Погледът й отново се изпълни със съдържание, говори, смее се, дори се върна към четенето. Но това все още не я приближава към свободното ползване на смартфона, тъй като не  готова. А че не е готова, съдя от думите й: "Повече никога няма да се повтори, защото пак ще ми вземете телефона".

# 35
  • Мнения: 29 712
Ползването в училище е голям проблем. Особено ако отнася подигравки за това, че няма. Моят син също е единственото дете (4 клас), което не носи телефон в училище, просто защото не му трябва. Ако нещо спешно изникне, госпожата има телефон и звъни тя.... Леко негодува, че "другите имат и играят игрички постояно", обаче няма да му се случи поне засега. В пети клас като тръгне да се прибира сам по обяд, тогава да.

# 36
  • Мнения: 11 145
Леко негодува, че "другите имат и играят игрички постоянно"
Това е стандартното положение, леко мрънкане с цел "ако мине" - не е чак пък "отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има"... Тъй като съм била свидетел на това години наред - има такива случки, но са мимолетни и единични, а "лишените" деца удобно ги използват да блъфират.

# 37
  • София
  • Мнения: 2 178
Това е стандартното положение, леко мрънкане с цел "ако мине" - не е чак пък "отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има"... Тъй като съм била свидетел на това години наред - има такива случки, но са мимолетни и единични, а "лишените" деца удобно ги използват да блъфират.

Може да преувеличава с цел да предизвика съжаление, но не блъфира.
Може да съм лош родител (според психолога, твърде контролиращ и затова тя търси място, където да е герой и лидер, т.е във виртуала), но дали съм по-лоша от родителите на онези 23 зомбита, които дори не си признават проблема със самодоволното "ама те всички са така"..

# 38
  • Мнения: 11 145
В никакъв случай. Но вие можете да работите само с Вашето дете - за техните нищо не може да направите...

# 39
  • Мнения: 1 459
Само преди месец СЗО призна пристрастяването към компютърните игри за болестно състояние. Дали ще цъка игри или по цял ден ще виси в Тик ток, Инстаграм и др., за мен няма никаква разлика. Това е един илюзорен, измислен свят. Обърнете се към психиатър и детска педагогическа стая.

# 40
  • Мнения: 1 495
Моят 12 годишен син сам си се дразни, че телефона го пристрастява. Но не знам как да му помогна. Социалната изолация му се отрази много зле, стана още по-срамежлив и комуникира по-трудно с деца. Бях го записала в група за психодрама и ходеше с голямо удоволствие. Заради втората смяна спря. И напоследък е много депресиран, училището му е мъчително и мотивацията съвсем спадна. За мен решение е да се занимава с нещо, което му е приятно, за предпочитане в група. Но каквото и да предлагам не се приема. Ще говоря с класната да си тръгва по,-рано за да ходи на психодрама отново.

# 41
  • Мнения: 14
Няма смисъл да травмирате вашето дете с психиатри психолози които само и само ще ви погълнат парите.  По скоро трябва много сериозно да ограничите възможността да използва различни  социални мрежи защото една от най-опасните е Фейсбук, второто нещо което може да ограничите е самият интернет това става чрез Рутер на който спирате прекият достъп до интернет издърпвайки кабелът от рутерът, може чрез  много допълнителна играчка и нерви да му филтрирате сайтове в които да не влиза и тн тн тн. Друга е темата колко време отделяте на вашето дете да му покажете че навънка има свят и извън интернет.

# 42
  • Мнения: 1 495
Уикендите сме с колелата в парка или на планина или с приятели. Обаче всичкото време вкъщи им е борба с телефона и таблета и останалите занимания.

# 43
  • Мнения: 3 442
Защо се отнасяте с търсенето на терапевти като че се провалила майката като родител? Търси помощ и това е правилното решение.

Само като коментар, моите деца са малко по-малки, но си мисля, че 12г е рано детето ви да има пълен и неограничен достъп до интернет, какъвто и  да е аргумента и.

# 44
  • Мнения: 3
https://www.facebook.com/emanuilablog/ от тук можете да свалите една безплатна книга, в която се обсъждат и проблеми свързани с интеренет зависимости.

# 45
  • Мнения: 19 330
Orhid, след време ако имаш желание, сподели какви съвети ти е дал психологът. Успех ви желая!

# 46
  • Мнения: 32
Уикендите сме с колелата в парка или на планина или с приятели. Обаче всичкото време вкъщи им е борба с телефона и таблета и останалите занимания.
Това може би помага при по-малки деца. В момента спора вкъщи е заради това, че почти всеки уикенд сме някъде.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 178
Малина-М, забранили сте получаване на лични съобщения.

Общи условия

Активация на акаунт